Библията не прави разлика между “духовни” и “светски” теми. Тя наистина прави разлика между “духовен” и “светски” подход към темите, между “духовни” и “светски” възгледи по темите, между “духовен” и “светски” морал в поведението на хората във всяка област от живота, но няма теми или области от човешкия живот, които да са сами по себе си “духовни” или “светски.” Всяка област от човешкия живот и всяка тема в човешкото мислене са духовни в смисъл, че всичко трябва да бъде подчинено на библейския морал. Когато дори “чисто духовни” области на човешкия живот – напр. Църквата – или “чисто духовни” теми в човешкото мислене – както е спасението – бъдат подчинени на небиблейски морал или небиблейски принципи, те престават да бъдат духовни и стават светски. Обратното, когато видимо материални теми като семейството, спестяванията поведението на работното място, например, бъдат подчинени на библейския закон, те са духовни. Няма област от човешкия живот, която да е морално неутрална, тоест, да не бъде подчинена на някакъв морал. Както хората трябва да бъдат покорни в личния си живот, така те трябва да бъдат покорни в своите икономически, политически и обществени решения.
Второ, пазарът на християнска литература е пълен с материали по теология, есхатология и други “чисто духовни” теми. Провеждат се много библейски семинари, курсове, училища и т.н., които дават много информация за тълкуването на библейските текстове. Повечето християни познават теологичните доктрини и могат да говорят с часове за тях. Това, което липсва, са точни и ясни инструкции за приложението на тези “духовни” теми в ежедневния живот, тоест, как трябва християнинът да взема своите всекидневни решения на основата на тези основни библейски учения. Никоя философия не може да бъде приета от хората, ако не е приложена на практика. Така и благовестието не може да стигне до невярващите, ако дава отговори само на отвлечени теоретични въпроси, но никога да конкретните практически проблеми в света, в който сме поставени да живеем и работим.
Трето, колкото и странно да звучи това, когато става въпрос за практическата дейност на хората, Библията съдържа повече икономика, отколкото теология. Българският християнин, чийто ум е промит с отвлечени проповеди на далечни от практиката теми, трудно ще възприеме този факт, но това е факт. Библията не съдържа подробно описание за сътворението на духовния свят; тя съдържа подробно описание за сътворението на материалния свят. Това трябва да ни каже върху какво трябва да се съсредоточим в нашата работа за Бога. Целта, с която човекът беше създаден, беше да владее земята, а не да отиде на небето. Неговата първа задача беше да обработва и пази градината, тоест, да упражнява икономическа дейност и контрол върху възложените му материални ресурси. Седмицата, която Бог постанови от самото начало, трябва да съдържа шест дни икономическа дейност и само един ден поклонение.
Четвърто, ако следваме Павел, когато той казва, че “на всички станах всичко” (1 Кор. 9:22), трябва да разбираме добре какви са основните грижи и болки на хората в обществото, в което живеем. “Sell them their pains and hopes and you’ll be rich” (“Продавай им техните болки и надежди и ще бъдеш богат”), казват големите мултинационални компании и го доказват с делата си, като създават най-посветената армия от последователи – купувачи на техните продукти – която някой някога е имал в историята. Преведено на езика на благовестието, това означава, че за да привлечем хората при Христос, трябва да им покажем реалните отговори, които Христос дава на всеки техен въпрос. А всеки, който има поне малка представа за истинските нужди и проблеми на хората в нашето общество, знае кое е от първостепенна важност: икономиката.
И така, какъв е библейският възглед за икономиката, обобщен накратко?
Библейският идеал за общество е заветното общество, тоест общество, в което всеки отделен човек и институция са в завет с Бога, покоряват се на Божия закон, разкрит в Библията, Стар и Нов Завет, и налагат Божиите санкции в обществото според същия този Закон. Заветното общество, тъй като приема като абсолютна власт Исус Христос, отхвърля идеята за абсолютна власт на коя да е от земните институции; тоест, библейският идеал за общество предполага дълбоко разделение на властите с взаимен контрол и равновесие, основани на Божия закон. (Това разделение на властите не е фалшивото разделение на Монтескьо, възприето от съвременните политически системи – законодателна, изпълнителна и съдебна власт; това разделение е всъщност разделение вътре в една от властите –държавната власт – като се предполага, че държавата има право на абсолютна власт в обществото.)
Петте законни сфери на власт според Библията са следните: индивидът, семейството, Църквата, държавата и доброволните сдружения. В децентрализирания обществен модел на Библията на двете институции с монополна власт – Църквата с монопол върху проповядването и отлъчването и държавата с монопол върху физическото наказание и налагането на външно спазване на законите – е отнето правото да участвуват в икономическата дейност. Собствеността, управлението на собствеността и на земните ресурси, създаването и разпределението на благосъстояние, грижите за бедните, сираците и вдовиците, създаването на пари и управлението на капиталовите потоци и инвестициите, образованието и медицинското обслужване, всички те са оставени в ръцете на отделния човек, семействата и доброволните сдружения.
Накратко, Библията е защитник на свободния пазар, освободен от оковите на бюрократичния контрол и държавната намеса. В историята можем да видим, че колкото повече едно общество възприема истините на благовестието, толкова повече икономическо то се ориентира към свободния пазар като институция за управление на икономиката; и обратното, колкото повече едно общество съзнателно се противопоставя на благовестието на Исус Христос, толкова повече то клони към централизиран държавен контрол върху труда и благосъстоянието на хората.
Какъв е теологичният смисъл на свободния пазар?
Тъй като цялото създание е подвластно на Бога, то цялото създание е направено да свидетелствува за Бога и благовестието (Рим. 1:19-20). Така и икономиката е направена да свидетелствува за Бога и благовестието. Тази идея е чужда за християните в България, които са повлияни от манихейския дуализъм на съвременната теология. Но в повече от половината от притчите Си – 29 от общо 51 притчи – Христос използваше икономически примери за да изяви или подчертае истините на благовестието. Истината, която икономиката трябва да покаже на хората, е, че всеки човек сам за себе си изработва спасението си – или проклятието си – със страх и трепет (Фил. 2:12). Никоя земна власт или институция не може да гарантира на човека спасение, ако той самият не го изработи. Земният просперитет е част от спасението на човека и на народа, както се вижда от Второзаконие 28, и поставянето му в ръцете на земна институция е като да поставим спасението в ръцете на земна институция.
Следователно, като обобщение можем да кажем, че работата на християните в прогласяването на благовестието на Исус Христос не е ограничена само до областта на личното спасение, а също и в областта на икономиката. Поради Падението на човека човешката душа е извратена и под проклятие, и се нуждае от спасение и новорождение. Възкресението на Исус Христос дава това спасение и новорождение за душите на хората. По същия начин, поради Падението на човека природата и икономиката са извратени и са под проклятие, и се нуждаят от спасение и новорождение (Рим. 8:19-22). Възкресението на Исус Христос дава това спасение и новорождение за природата и икономиката. Благовестие, което не съдържа тази истина, е осакатено и еретично благовестие. Християнинът, който заедно със спасението на душите не проповядва и спасението на земята и нейните ресурси, заблуждава себе си, че работи за Христос.
Б.Маринов
Б.Маринов
