Историята и богословието на калвинизма

сподели ме

Тезиси на Надеждата

1. Библията ни учи да имаме надежда, а не отчаяние; да очакваме победа и господство за Благовестието, а не бягство и поражение.  2. Библейското пророчество е написано в буквален и символичен език. Изборът не е между “буквализъм” и “символизъм,” а между библейски и спекулативен метод на тълкуване на Библията.  3. Спасението е ново създание. При изкуплението Исус Христос възстановява човека по Божия образ.  4. Спасението и неговите благословения са представени в Библията като първоначални, прогресивни иокончателни.  5. Ние не биваме спасени от нашето обкръжение; по-скоро спасението работи да възстанови земята като цяло. Божията Свята Планина (Градината) ще расте, докато изпълни целия свят.  6. Бог благославя покорството и проклина непокорството; този модел ще стане господствуващ с напредването на историята.  7. Чрез поколения на покорство праведните ще стават все повече способни и могъщи, докато нечестивите ще стават слаби и безсилни.  8. Първо нечестивите биват “грабнати” (т.е., изхвърлени от земята и лишени от наследство), докато праведните все повече завладяват всички неща.  9. Исус Христос дойде като Човешкия Син (Втория Адам), за да установи Божието Царство на земята.  10. Библейските пророчества, че Христос ще владее като Цар, бяха изпълнени в Христовото възцаряване при Неговото Възнасяне.  11. Данаиловото пророчество за Човешкия Син “идещ с облаците” беше изпълнено при Възнасянето на Христос.  12. Исус Христос първоначално победи и върза Сатана и демоните в Своето Изкупление, Възкресение и Възнасяне.  13. Царството беше установено по време на Първото Пришествие на Христос (включително Съда през 70 от Хр.); то сега се развива и ще нараства до края на света.  14. Етническият Израел беше отлъчен заради своето отстъпление и никога вече няма да бъде Божие Царство.  15. Царството сега е съставено от всички онези (юдеи и езичници), които са били изкупени от Исус Христос.  16. Църквата е сега Божият Храм, тъй като на Петдесятница Святият Дух е влязъл да обитава в нея, и е напълно установена при разрушаването на стария Храм през 70 от Хр.  17. Беседата на Елеонския хълм (Матей 24, Марк 13 и Лука 21) не е за Второто Пришествие на Христос. Тя е пророчество за разрушаването на Ерусалим през 70 от Хр.  18. Голямата Скръб става при Падането на Израел. Тя няма да бъде повторена и следователно не е бъдещо събитие (макар християните от всяка епоха да трябва да преминават през страдания заради вярата).  19. Библията не пророкува, че някакъв бъдещ буквален Храм или жертвена система ще бъдат установени в Ерусалим. Библейските пророчества за Храма се отнасят за Христос и Неговата Църква, първоначално, прогресивно и окончателно.  20. Макар Израел някой ден да се възстанови към истинската вяра, Библията не казва за някакъв бъдещ план за Израел като специален народ.  21. Библейският език за разпадане на създанието (“стопяването на вселената”) символизира Божия съд, особено напомняйки за Потопа и за язвите върху Египет при Изхода.  22. Антихрист е понятие използвано от Йоан да опише широкоразпространеното отстъпление на християнската Църква преди Падането на Ерусалим. Като цяло всеки отстъпил учител или система могат да бъдат наречени “антихрист”; но думата не се отнася за някакъв “бъдещ Фюрер.”  23. “Голямото Отстъпление” става през първи век. Затова нямаме библейско основание да очакваме все по-голямо отстъпление с напредването на историята; вместо това трябва да очакваме нарастващото християнизиране на света.  24. Последните дни е библейски израз за периода между Христовото Пришествие и разрушаването на Ерусалим през 70 от Хр.: “последните дни” на Израел.  25. Преди Второто Пришествие на Христос голямото мнозинство от евреите и езичниците ще бъдат обърнати към християнската вяра. (14) 26. Всички Христови врагове постепенно биват покорявани под Неговото царуване от небето. Той ще остане на небето докато всички врагове бъдат победени. Последният враг, Смъртта, ще бъде победена, когато Той се върне.  27. Исус Христос ще се върне в Последния Ден, когато ще се извършат Възкресението и Последния Съд.  28. Грабването и Второто Пришествие ще станат заедно. 29. Ще има едно Възкресение за всички хора; праведните ще бъдат възкресени за вечен живот, а нечестивите ще бъдат възкресени за съд.  30. Основната загриженост на пророчеството е етичното поведение: покорството към Божиите заповеди. 31. Канонът на Писанието е бил завършен през 70 от Хр., когато Старият Завет е преминал.  32. Книгата Откровение не трябва да бъде тълкувана “футуристично”; за нейните читатели от първи век нейното послание е било съвременно, и времето за неговото изпълнение е било “близо.”  33. “Звярът” от Откровение е символ конкретно на Нерон и общо на Римската империя.  34. “Лъжепророкът” символизира юдейските религиозни водачи. (20) 35. “Блудницата” символизира отстъпилия Ерусалим, който е престанал да бъде Божий Град. 36. “Милениумът” е Царството на Исус Христос, което Той установи при Своето Първо Пришествие.  37. “Първото Възкресение” е Духовно възкресение: нашето оправдание и новорождение в Христос.  38. “Хилядата години” от Откровение 20 символизират огромно число години – най-вероятно много хиляди.  39. Всички християни са свещеници в тази епоха; всички християни сега седят в небесни места в Христос.  40. Новото Създание вече е започнало: Библията описва нашето спасение в Христос, сега и във вечността, като “ново небе и нова земя.”  41. “Новият Ерусалим,” Божият Град, е Църквата, сега и завинаги.  42. Центърът на християнското обновление на света е Църквата. Същността на библейската религия и изворът на християнското общество е поклонението към Бога.  43. Църковното поклонение и власт са официално признати в небесния Съд. Когато Църквата произнася справедливи присъди, те биват изпълнявани на земята, в историята, чрез Божието провиденческо управление на света.  44. Християнската цел за света е световно развитие на библейски теократични републики, в които всяка област на живота е изкупена и поставена под господството на Исус Христос и управлението на Божия закон.  45. Християнският стандарт за етика във всяка област – за отделни хора, семейства, бизнес организации и правителства – е библейският закон. Християнинът не може да се задоволи с “плурализъм,” защото неговото призвание е да работи за господството на Исус Христос и Неговото Царство по целия свят. Благоденствието на света ще дойде от Исус Христос, и само от Исус Христос.  Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

Хиляда поколения

За сатаниста времето е голямо проклятие. С напредването на историята силите на злото усещат, че тяхнотовреме изтича (ср. Откр. 12:12). Затова Сатана толкова често работи чрез революция: той трябва да свърши своето дело сега, докато има възможност. Не може да си позволи да чака, защото времето работи против него. Той е обречен на поражение, и знае това. Но християнинът не трябва да се страхува от хода на времето, защото времето е на наша страна. Историята се движи към нашите цели. Всеки ден ни довежда по-близо до осъществяването на “знанието за Бога ще покрие целия свят.” Народите ще се покланят и ще се покоряват на единия истинен Бог, и ще престанат да воюват; земята ще бъде променена, възстановена в Едемскот осъстояние; и хората ще бъдат благословени с продължителен и щастлив живот – толкова дълъг, всъщност, че ще бъде необичайно някой да умре на младата възраст от 100 години (Ис. 65:20)! Вижте това обещание в закона: “И тъй да знаеш, че Господ твоя Бог, Той е Бог, верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към онези, които Го обичат и пазят заповедите Му” (Вт. 7:9). Богът на Завета каза на Своя народ, че ще ги благослови до хилядното поколение на техните наследници. Това обещание е направено (по груби изчисления) преди около 3,400 години. Ако изчислим библейското поколение на около 40 години, хиляда поколения е четиридесет хиляди години. Имаме още 36,600 години преди това обещание да бъде изпълнено! Някои може да ме обвинят, че изпадам в непоследователен “буквализъм” по този въпрос, като вземам хилядабуквално във Второзаконие, но не и в Откровение. Не е така. Аз съм съгласен, че когато Бог използва думатахиляда, той говори за необятност, а не за конкретно число. След като признаем това, обаче, нека да погледнем отблизо начина, по който тази дума е използвана в символизма. Когато Бог казва, че притежава добитъка на хиляда хълма, Той има предвид голям брой добитък на голям брой хълмове – но има повече от 1000 хълма. Библията обещава, че Божиите хора ще бъдат царе и свещеници за хиляда години, означавайки голяма необятност от години – но християните са били царе и свещеници за повече от хиляда години (почти 2000 години досега). Същността на това, което казвам, е: думата хиляда често е използвана символично в Писанието, за да изрази необятност; но тази необятност в действителност е много повече от колкото буквалното хиляда. Бог обещава, че ще благослови Своя народ за хиляда поколения. Така, по аналогията на Писанието това означава, че числото четиридесет хиляди години е само минимум. Този свят има пред себе си десетки хиляди, може би стотици хиляди години на увеличаващо се благочестие, преди Второто Пришествие на Христос. Не обичам да поставям дати. Няма да се опитам да изчислявам датата на Второто Пришествие. Библията не я разкрива, и това не е наша работа. Това, което Библията наистина разкрива, е нашата отговорност да работим за Божието Царство, нашето задължение да доведем себе си, нашите семейства, и всичките си области на влияние под господството на Исус Христос. “Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на този закон” (Вт. 29:29). Бог не ни е казал кога ще стане Второто Пришествие. Но Той действително ни е казал, че има много работа, която трябва да се свърши, и че очаква ние да се захванем с нея. Какво бихте казали, ако сте наели работник, дали сте му подробни инструкции, и всичко, което той прави, е седи и се чуди кога ще изсвири звънецът за края на работния ден? Ще го счетете ли за верен работник? Бог счита ливас за верен работник за Неговото Царство? Повтарям: целта на пророчеството е етична. Това е Божието уверение, че историята е под Негов контрол, че Той изработва Своите вечни намерения във всяко събитие, и че Неговият първоначален план за Неговото създание ще бъде изпълнен. Той ни е поставил в голямата война за световната история, с абсолютната гаранция, че ние ще победим. Дори ако Той трябва да накара цялата вселена да застине заради нас (Ис.Нав. 10:12-13), денят ще трае достатъчно дълго за нас, за да постигнем победа. Времето е на наша страна. Царството е дошло, и светът е започнал отначало.  Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

Литургията

Знаем разказа за Израел. Бог принуди Фараона да ги пусне, и те излязоха, за да наследят Обещаната Земя. Но истински важната страна на цялото събитие на Изхода, доколкото става въпрос за дейността на хората, бешепоклонението. Правилната християнска вяра не може да бъде сведена до лични преживявания, академични дискусии, или обществено-полезна дейност – колкото и важни да са тези неща в различна степен. Същността на библейската религия е поклонението пред Бога. И под поклонение нямам предвид само слушане на проповеди, макар проповядването със сигурност да е необходимо и важно. Имам предвид организирани, сборни молитви, хваление и празнуване на тайнствата. Това още означава, че реформацията на Църковното управление е жизнено важна за библейското господство. Истинската християнска реконструкция на обществото е далеч от това да е просто гласуване на закон Х и избиране на депутат У. Християнството не е политически култ. То е божествено отредено поклонение на Всевишния Бог. Затова Книгата Откровение започва с видение за Христос и продължава да говори за управлението (“ангелите,” или служителите) на Църквата. Цялото пророчество, всъщност, е построено като служба на поклонение в Господния Ден (Откр. 1:10). През цялата книга виждаме повтарящ се модел: първо, “ангелите” водят светиите в организирано поклонение; второ, Бог отговаря на поклонението на Своя народ като довежда съд към спасение. Например, Йоан ни показва мъчениците, събрани при олтара на тамяна, умоляващи Бог да възмезди за тях върху техните гонители (Откр. 6:9-11). Малко след това “ангел” официално принася техните молитви пред Бога, и след това взема въглени от олтара и ги хвърля на земята: резултатът е опустошение и гибел върху Израел; земята се запалва; горяща планина е хвърлена в морето (Откр. 8:1-8). Това е само един от многото примери на централната истина в Откровение: неразделната връзка между литургията и историята. Книгата Откровение показва, че Божиите съдби в историята са преки отговори на официалното поклонение на Църквата. Когато Църквата в нейното официално положение произнася справедливи присъди, тези присъди се зачитат във Върховния Съд на небето (Мат. 16:19; Йоан 20:23), и самият Бог изпълнява присъдите на Църквата. Всъщност, Исус конкретно заповяда на Своите хора да се молят Планината на Израел да бъде хвърлена в морето (Мат. 21:21-22), и точно това (преобразно) стана. Това е важен урок за Църквата днес. Нашият основен отговор на гонението и подтисничеството не трябва да бъде политически. Това е да положим упованието си в Държавата. Основният отговор на Църквата към гонението трябва да бъде литургичен. Ние трябва да семолим за това, лично, по семейства, и в огранизираното общностно поклонение на Църквата, чиито служители са божествено упълномощени да съдят. Разбира се, това означава, че Църквата трябва да се завърне към ортодоксалната практика да пее и да се моли с Проклинащи псалми срещу Божиите врагове. (“Проклинащите Псалми” са Псалмите, които се състоят основно от клетви, или проклятия, срещу нечестивите; примери са това са Псалми 35, 55, 59, 69, 79, 83, 94, 109 и 140). Църковните служители трябва да произнасят присъди срещу угнетителите, а християните трябва да следват това с верни молитви за това угнетителите да се покаят или да бъдат погубени. Да вземем друг пример: Какво трябва да направи Църквата за съвременната форма на човешко жертвоприношение, всекидневната мерзост, позната като аборт? Ако нашият главен отговор е обществено или политическо действие, ние сме принципно атеисти; ние изповядваме нашата вяра в човешкото действие като окончателно предопределящо историята. Наистина, ние трябва да работим за забраната на абортите: убийците трябва да получат смъртно наказание (Изх. 21:22-25). Ние също трябва да работим, за да спасим живота на невинните и беззащитните. Но нашите основни действия трябва да бъдат управленски и литургични. Църковните служители трябва да произнесат присъда над аборционистите – да назоват и прокълнат видни защитници на убийствата, съдии, доктори и издатели. Ако Църквата вярно призовава Бога да съди убийците и гонителите, какво ще стане? Отговорът е даден в цялата Книга Откровение: Божиите ангели ще хвърлят огън върху земята, и нечестивите ще бъдат погълнати. Но ние трябва да помним, че въглените на Божието отмъщение трябва да дойдат от олтара. Божият огнен гняв излиза от Неговия престол, където Го срещаме в публично поклонение. Едно “съпротивително движение,” което не е съсредоточено в поклонението, ще дойде под Божия съд. Принципно, това е като принасянето на “чужд огън” от Надав и Авиуд (Лев. 10:1-2). У. С. Плъмър пише за силата на проклинащите молитви на Църквата: “От тридесет римски императори, управители на провинции и други на висок пост, които се отличават със своето ревностно и яростно гонение на ранните християни, един бива убит със своя собствен меч, друг ослепява, очите на един изскачат от главата му, друг е удавен, друг удушен, друг умира в позорен плен, друг умира по начин, който не можем да опишем, друг умира от толкова гнусна болест, че няколко от неговите лекари биват умъртвени, защото не могат да изтърпят вонята, която изпълва неговата стая, двама се самоубиват, трети прави опит за самоубийство, но трябва да вика за помощ, за да свърши работата, петима биват убити от своите собствени хора или слуги, петима други умират от най-позорна и мъчителна смърт, някои от тях с неописуемо ужасни болести, а осем биват убити в битка или след като са пленени. Между тях е Юлиан Отстъпник. За него се казва, че в дните на своето благоденствие е сочел с кинжала си към небето, хулейки Божия Син, Когото наричал често Галилеянина. Но когато бива ранен в битка, вижда, че с него е свършено, събира съсирената си кръв и я хвърля във въздуха, възкликвайки, ‘О, Галилеянино, Ти победи.’” Разбира се, Църковното поклонение не е основно негативно, а позитивно: ние трябва да принасяме молби за обръщането на света. Ние трябва да молим Бога да накара всички народи да се стекат към Неговия Храм, молейки се Неговата Планина да расте и да изпълва земята все повече и повече, и нашето време да види нарастваща победа за Благовестието във всяка област на живота. Няма причина да не очакваме победа; ако сме верни на Божието Слово, имаме всяко основание да приемем, че силите на тъмнината ще бъдат поразявани пред нашето настъпление. Портите на ада трябва и ще паднат пред агресивната, воюваща Църква (Мат. 16:18). Белег на нашето неверие е да уповаваме на хора и на князе, вместо на Божия Дух. Кое е по-силно – човешката извратеност или Божието върховенство? Може ли Бог да обърне света? Разбира се! Повече от това, Той обеща, че наистина ще обърне света! Той ни каза, че “земята ще се изпълни със знанието за Господа, както водите покриват морето” (Ис. 11:9). До каква степен водите покриват морето? Има ли някаква част от морето, което да не е покрито с вода? Точно това е същността: един ден хората навсякъде ще познават Господа. Всички народи ще Му служат. Спасението на света беше причината Исус да дойде, както сам Той каза на Никодим: Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него (Йоан 3:16-17). За да бъде светът спасен! Това е един от най-често цитираните стихове в цялата Библия, и толкова често пропускаме същността. Исус Христос дойде, за да спаси света – не просто по някой грешник тук и там. Той иска от нас да научим народите – не просто неколцина отделни човека. Господ Исус няма да бъде задоволен от успеха на Своята мисия, докато цялата земя не пее Неговите хваления. На основата на Божиите непогрешими обещания, Църквата трябва да се моли и да работи за разширяването на Царството, с очакването, че Бог ще изпълни Своята Църква с “голямо множество, което никой не може да изброи, от всички народи и племена и люде и езици” (Откр. 7:9). Ние трябва да спрем да действуваме така, като че ли сме завинаги предопределени да бъдем подчинено общество. Ние сме определени за господство; трябва да укрепнем и да започнем да действуваме по този начин. Нашият живот и поклонение трябва да отразяват нашето очакване за господство и нарастващата ни способност за отговорност. Не трябва да се виждаме като самотни укрепления, обградени от все по-враждебен свят; по такъв начин даваме лъжливо свидетелство срещу Бога. Истината е точно противоположна на това. Дяволът е този, който бяга, езичеството е това, което е обречено на изчезване. Християнството е в крайна сметка господствуващото общество, предопределено да бъде окончателната и световна религия. Църквата ще изпълни земята. Великият св. Августин е разбирал това. Говорейки за онези, които гледат на себе си като на последен остатък от Църквата, която отива към неизбежен упадък, той се присмива: “Облаците гърмят, че Господният Дом ще бъде изграден по цялата земя: а тези жаби седят в тяхното блато и квакат – Ние сме единствените християни!” Ние творим световната история. Бог ни е възстановил по Неговия образ за световно господство; Той е излял върху нас Своя Дух, със “сила отгоре” (Лука 24:49); Той ни е поверил Благовестието на Царството, и ни е възложил да завземем света. Ако уповаваме на Него и се покорим, няма възможност за провал.  Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

Теократичният мандат

Нашата цел е християнски свят, съставен от видимо християнски нации. Как може един християнин да желае нещо друго? Сам нашият Господ ни учи да се молим: “Да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля на земята, както е на небето” (Мат. 6:10). Ние се молим Божиите заповеди да бъдат почитани на земята, точно както на тях веднага се подчиняват ангелите и светиите в небето. Господната молитва е молитва за световно господство на Божието Царство – не централизирано световно правителство, а свят от децентрализирани теократични републики. Сега, под теокрация нямам предвид правителство, управлявано от свещеници и пастори. Това въобще не е значението на думата. Теокрация е управление на Бога, управление, чийто законов кодекс е здраво основан върху законите на Библията. Държавните управители са задължени да бъдат Божии служители, точно както и пасторите (Рим. 13:1-4). Според Божието свято, непогрешимо Слово законите на Библията са най-добритезакони (Вт. 4:5-8). Няма нищо по-добро от тях. Истината е, че всички закони са “религиозни.” Всеки закон е основан върху някакъв абсолютен стандарт на морал и етика. Всяка правна система е основана на абсолютната стойност на тази система, и тази абсолютна стойност е богът на тази система. Източникът на закона за едно общество е богът на това общество. Това означава, че теокрацията е неизбежна. Всички общества са теократични. Разликата е, че едно общество, което не е изрично християнско, е теокрация на лъжлив бог. Така, когато Бог каза на израилтяните да отидат в Ханаанската земя, Той ги предупреди да не приемат правната система на езичниците: Аз съм Иеова вашият Бог. Да не правите, както правят в Египетската земя, гдето сте живели, и да не правите, както правят в Ханаанската земя, в която Аз ви завеждам; и да не ходите по техните повеления. А моите съдби да правите, и Моите повеления да пазите, да ходите в тях. Аз съм Иеова вашият Бог. Затова, пазете повеленията Ми, и съдбите Ми, чрез които, ако човек прави това, ще живее. Аз съм Иеова (Лев. 18:2-5). Това е единственият избор: езически закон или християнски закон. Бог изрично забранява “плурализма.” Бог въобще не е заинтересуван да дели световното господство със Сатана. Бог иска от нас да Го почитаме индивидуално, в нашите семейства, в нашите църкви, в нашия бизнес, в нашите обществени занимания от всякакъв вид, и в нашите закони и присъди. “Правдата възвишава народа, а грехът е позор за племената” (Пр. 14:34). Според хуманистите цивилизациите просто “се издигат” и “падат” по някакъв природен, еволюционен механизъм. Но Библията казва, че ключът към историята на цивилизацията е съдът. Бог съди нашия отговор към Неговите заповеди и отговаря с проклятие и благословение. Ако един народ Му се покорява, Той го благославя и го прави да благоденствува (Вт. 28:1-14); ако един народ не Му се покорява, Той го проклина и погубва (Вт. 28:15-68). Историята на Израел стои като предупреждение към всички народи: защото ако Бог го направи с тях, Той със сигурност ще направи същото и с останалите от нас (Ер. 25:29). Есхатологията на господство не е някаква удобна доктрина, че светът ще става “по-добър и по-добър” в абстрактен, автоматичен смисъл. Нито е доктрина за защита срещу национално осъждение и запустяване. Напротив, есхатологията на господството е гаранция за съд. Тя учи, че световната история винаги е съд, серия от присъди, водещи до Крайния Съд. Във всеки момент Бог наблюдава Своя свят, преценявайки и съдейки нашите отговори към Неговото Слово. Той разтърсва народите в ситото на историята, пресявайки и отвявайки безполезната плява, докато не остане нищо друго освен Неговото чисто жито. Изборът пред всеки народ не е плурализъм. Изборът е покорство или гибел.  Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

Възстановяването на Израел

Старият Израел беше отлъчен, отсечен от завета чрез праведния Божий съд. На повърхността това представлява сериозен проблем: Какво става с Божиите обещания към Авраам, Исаак и Яков? Бог се закле, че ще бъде Бог на Авраамовото потомство, че заветът ще се установи с потомството на Авраам “през техните поколения, във вечен завет” (Бит. 17:7). Ако спасението премина от юдеите към езичниците, какво казва това за верността на Бога към Неговото слово? Има ли място за етническия Израел в пророчествата? На тези въпроси е отговорено по най-прекия начин в Писанието от апостол Павел в Римляни 11. Отхвърлянето на Израел не е пълно Бог никога не отхвърли напълно етническия Израел, изтъква Павел. Все пак, самият Павел беше “израилтянин, потомък на Авраам, от Вениаминовото племе” (ст. 1). И Павел не е изолиран случай. Всъщност, както той показва, в историята на Израел винаги само малцина са били истински вярващи в библейската вяра. Като пример той цитира историята на Илия (3 Царе 19), който се оплаква на Бога, че е единственият останал верен израилтянин. Бог поправя Илия с изявлението, че си е запазил седем хиляди верни в Израел, хора, които не са се поклонили пред Ваал. Подобно, казва Павел, “така и в сегашно време има остатък, избран по благодат” (ст. 5). В Своята върховна благодат Бог е избрал да спаси някои от Израел, дори когато осъди Израел като цяло, така че “онова, което Израел търсеше, това не получи; но избраните го получиха, а останалите се закоравиха” в тяхното неверие, като нечестивия Фараон на Египет (ст. 7; ср. 9:14-18). На мнозинството от етническия Израел, “Бог им даде дух на безчувствие, очи да не виждат и уши да не чуват, даже до днес” (ст. 8; ср. Деян. 28:25-28). Върху хората отлъчени от завета ще дойдат проклятията на Стария Завет: “Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и въздаяние; да се помрачат очите им, та да не виждат, и сгърби гърба им завинаги” (ст. 9-10). Независимо от това, Бог все още имаше Свои избрани сред етническия Израел. Като Павел, те щяха да се спасят. Божието отхвърляне на Израел не беше пълно. Отхвърлянето на Израел не е окончателно Не само е вярно, че винаги ще има вярно малцинство в Израел, но Божието слово също учи, че един денмнозинство от етническия Израел ще бъде спасено. Народът на Израел, като цяло, ще се върне към вярата на своите бащи и ще признае Исус Христос за Господ и Спасител. Тяхното падение в отстъпление не е завинаги, казва Павел. Защото точно както тяхното отлъчване донесе спасение за езичниците, спасението на езичниците някой ден ще доведе до възстановяването на Израел: “Чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост. А ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече тяхната пълнота! . . . Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? (ст. 11-15). Така редът на събитията изглежда както следва: Юдейското отстъпление довежда спасението на езичниците; Спасението на езичниците един ден ще доведе до възстановяването на етническия Израел; и накрая, Възстановяването на Израел ще причини дори още по-голямо съживление между езичниците, което (в сравнение със всичко по-рано) ще бъде много повече “богатства” (ст. 12), като “оживяване от мъртвите” (ст. 15). Маслиненото дърво От самото начало Бог винаги е имал един заветен народ. Новозаветната църква просто е продължение на истинския “Божий Израел” (Гал. 6:16), след като лъжливият Израел бива отсечен. Павел показва как става това като използва илюстрация: вярващите езичници биват “присадени” в стъблото на Божия народ, докато израилевите клонки биват отсечени. Но ако някои клони са били отрязани, и ти, бивайки дива маслина, си бил присаден между тях, в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и строгоста Божии: строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тази благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен (Рим. 11:17-22). Тези, които са безверни и непокорни към завета, са отрязани, независимо от предишното им положение или генетично наследство, докато тези, които вярват, са присадени. Това съдържа важно предупреждение към всички, които изповядват християнската религия, да постоянствуват във вярата. Юдеите, които изоставиха своя Господ, не можеха да имат право на Божието благословение и благоволение; и както изтъква Павел, същото е вярно за езическите християни. Бог изисква покорство и устояване – както Калвин казва, живот на постоянно покаяние. “Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е ‘днес,’ да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалнната си увереност” (Евр. 3:12-14). Но отхвърлянето на Израел няма да бъде последната глава в неговата история. Макар тялото на Израел да беше отлъчено поради неверие, възстановяването към завета ще дойде чрез покаяние и вяра: “Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина?” (ст. 23-24). Забележете внимателно, че текстът не казва, че Бог може да възстанови “естествения” Израел, но че Той ще направи това. Този възглед е подсилен в следните стихове: Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израел, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израил ще се спаси, както е писано: “Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Яова; и ето завета от Мене към тях: когато отмахна греховете им” (ст. 25-27). Както видяхме по-горе, Бог закорави народа на Израел поради неверие (ст. 7-10). Но това закоравяване било само временно, докато Израел като цяло се върне към Господ, както Павел казва на друго място: Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария Завет, същото покривало остава, като не им е открито, че този завет преминава в Христос. А и до днес, при прочитането на Мойсей, покривало лежи в сърцето им, но когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще се снеме (2 Кор. 14-16). Юридическото закоравяване и отхвърляне на Израел няма да траят вечно. Един ден завесата ще се вдигне, и народът като цяло ще бъде обърнат към истинската вяра. Но Израел няма да се върне докато пълнотата на езичниците не е дошла – с други думи, докато езичниците като цяло не бъдат обърнати към Христос (сравни употребата на думата “пълнота” в стихове 12 и 25). И така, след обръщането на мнозинството от езичниците,целият Израил ще бъде спасен, в изпълнение на обещанията на Бога към Неговите хора в древността. Макар Израел да е неверен, Бог остава верен на Своя завет. Сега Израел е враг на Благовестието, но Бог още ги обича заради техните бащи. Привилегиите, с които Той ги е удостоил, не са оттеглени завинаги, и заради Неговите обещания призоваването на Израел в завета е всъщност неотменимо (ст. 28-29). Павел повтаря основния урок: “Защото както вие някога се непокорявахте на Бога, носега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост, също така и те сега се не покоряват. Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост” (ст. 30-32). Обобщение Нашето изучаване на Римляни 11 беше по необходимост кратко. Тези, които желаят по-задълбочено разглеждане, трябва да прочетат коментарите на Робърт Халдейн, Матю Хенри, Чарлз Ходж и Джон Мъри, както и с подробната екзегетика във важния труд на Йейн Мъри, Пуританската надежда (Iain Murray, The Puritan Hope). Но от изследването на текста ясно изпъкват следните точки: 1. Целият езически свят ще се обърне към вяра в Исус Христос. Мнозинството от езичниците ще дойдат в завета, докато обръщането на езичниците достигне степента на “пълнота” (дума, означаваща завършеност илицялостност, ст. 25). 2. Генетичният Израел ще бъде обърнат към вяра в Исус Христос. Макар винаги да има такива евреи, които стават християни, юдейският народ като цяло ще се обърне само след обръщането на езичниците (ст. 11-12, 15, 23-27). Това означава, че ключът към обръщането на Израел е предварителното изпълнение на Великото Поръчение (Мат. 28:19-20), спасението на народите. 3. Не всеки отделен езичник или юдеин ще бъде обърнат. Обръщането на Израел и на езичниците ще бъде аналогично на отхвърлянето на Израел. Макар Израел като цяло да беше отсечен от завета, някои юдеи останаха в истинската вяра (ст. 17). По същия начин, когато езичниците и Израел се обърнат като цяло, това не означава, нито изисква всеки отделен човек от едната или другата група да стане християнин. Винаги ще има изключения. Но точно както преобладаващото мнозинство от юдеите отхвърлиха Христос, когато Той дойде, така и преобладаващото мнозинство от юдеи и езичници ще бъде присадено в корена на верния Божи народ. 4. Обръщането на юдеи и езичници ще се извърши чрез нормалните средства на евангелизиране в тази епоха. Нищо не се казва тук за някакво катаклично събитие – като Второто Пришествие – което да доведе до масово обръщане. Масовото обръщане на света ще стане когато Благовестието се проповядва на народите; всъщност, точно този текст категорично отрича някакво друго средство за обръщане (10:14-17). Вкарването от някои автори на Второто Пришествие в този текст е напълно спекулативно и заблуждаващо. Целият контекст изисква обръщането на света да се извърши чрез нормалното продължение на вече действуващите процеси, както ясно посочва едно обикновено четене на ст. 11-32. Както казва Чарлз Спърджън: “Самият аз вярвам, че Цар Исус ще царува, и идолите ще бъдат напълно унищожени. Но очаквам същата сила, която веднъж обърна света наопаки, да продължи да го прави. Святият Дух никога няма да позволи върху Неговото свято име да бъде хвърлен укорът, че не е бил способен да обърне света.” 5. Мотивът за обръщането на Израел ще бъде ревност. Юдеите ще видят как всички езически народи около тях се наслаждават щастливо на заветните благословения, обещани на Божия народ в миналото; ще видят, че Божията милост се е разпростряла по целия свят; и ще проревнуват (ст. 11, 31; ср. 10:19). Отново, това няма да бъде резултат на някакво катаклично събитие (като Грабването), защото е продължение на вече задействуван процес от времето на Павел (ст. 14). Юдеи (като самия Павел) вече се обръщаха чрез тази свята ревност, и Павел се надяваше да възстанови други чрез същите средства. Но той посочи ден в бъдещето, когато това ще се случи в големи размери, и юдеите като цяло ще се завърнат към вярата. 6. Обърнатите юдеи във всяка епоха принадлежат на Църквата на Исус Христос; те не са отделна група. Всъщност няма такова нещо като “юдейски християнин,” както няма отделни библейски категории за “индийски християни,” “ирландски християни,” “китайски християни” или “американски християни.” Единственият начин езичниците да се спасят е като се присадят в едното “маслинено дърво,” верния заветен народ (ст. 17-22). И единственият начин един юдеин да се спаси е да стане член на Божия народ (ст. 23-24). Няма разлика. Чрез Своето завършено дело Христос “направи двата отдела едно” (Еф. 2:14). Вярващите юдеи и езичници са обединени в “едно тяло,” Църквата (Еф. 2:16). Има едно спасение и една Църква, в която всички вярващи, независимо от етническия произход, стават Божии деца и наследници на обещанията към Авраам (Гал. 3:26-29). Създаването на специално разграничение юдеи-езичници в тялото на Христос е в крайна сметка отричане на Благовестието. 7. Израел няма да бъде възстановен като Царството (Мат. 21:43; 1 Пет. 2:9). Библията обещава възстановяването на Израел като народ, но не задължително като Държава; нищо не изисква двете да вървят заедно. Но дори да приемем, че все още има Държава Израел, когато юдеите се обърнат, Израел просто ще бъде една християнска нация сред многото, без специално положение. Хората от генетичния Израел ще бъдат част от заветното дърво на живота, но вече няма никаква религиозна значимост, която да принадлежи на Палестина. Целият свят ще стане Божие царство, като всички народи ще имат еднакво положение в това Царство. В онзи ден Израел ще бъде с Египет и с Асирия трето благословение всред земята, защото Господ на Силите ще ги благослови, като ще рече: Благословен да бъде Египет, Мои люде, и Асирия, делото на ръцете Ми, и Израил, наследството Ми (Ис. 19:24-25). 8. Обръщането на Израел ще доведе до епоха на големи благословения за целия свят. Ще има още по-големи изпълнения на заветните обещания, преливащо изобилие от Духовни богатства, дотолкова, че сравнени с предишното състояние на света, това ще бъде като оживотворяване от мъртвите (ст. 12, 15). Това е когато библейските обещания за земните благословения на Царството ще достигнат своето най-високо и най-завършено изпълнение. Божията Свята планина ще е обхванала целия свят и “земята ще се напълни със знанието за Господа, както водите покриват морето” (Ис. 11:9).  Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

Десетте Божии заповеди

Най-добрият морален кодекс 

Човечеството има всичко необходимо да създаде един добър свят. Имаме го от 3 000 години. Това са 10-те Божи Заповеди, 10 основни, но в същото време мъдри инструкции за това как да водим морален живот. Ако всеки спазваше 10-те заповеди, нямаше да се нуждаем от армии и полиция; браковете и семействата щяха да бъдат по-силни; истината щеше де бъде висша ценност. Денис Прейгър обяснява, как 10-те заповеди са довели до създаването на западните цивилизации и защо те остават уместни за днешното време. 

Този видео курс включва 10 части:

1. Аз съм Господ твоя Бог!

Бог иска да бъдем свободни

Макар, че Първата Заповед ("Аз съм Господ, Бог твой") на пръв поглед изгелжда обикновена, тя всъщност задвижва най-революционната идея в човешката история - етичен монотеизъм -вярата, че има само един Бог, чието основно желание е хората да се отнасят почтено един с друг. Денис Прейгър обяснява, че без тази заповед, следващите девет биха имали много малко значение. С нея, 10-те Заповеди се стават променящи света.

2. Да нямаш други богове!

Съществуват повече идоли от всякога

Днес, идеят за боготворенето на идол изглежда древна и отдалечена за много хора. Така, Втората Заповед "Да нямаш други богове, освен Мене" не изглежда приложима за съвременното общество. Но, обратното е вярно. Ние имаме повече фалшиви богове от когато и да било - изкуство, образование, слава, пари, са само някои от тях. През последния век боготворенето на фалшиви богове е довело до огромно зло; комунизмът и нацизмът са само два приемра. На лично ниво, боготворенето на фалшиви богове води до нещастие.

3. Не изговаряй напразно името на Господа!

Най-лошият грах, който можете да извършите

Не всички грехове са равни. Някои са по-лоши от другите. Най-лошият от всички? Извършване на зло в името на Бог. Тази заповед често се разбира погрешно, защото грешно е преведена. Не се отнася до това да произнасяш "напразно" името на Бог, като "Боже, днес в офиса имах ужасен ден". Тя се отнася за изплозването на името на Бог като предлог за извършване на зло. Днес виждаме това, когато ислямисти призовават името на Бог, когато убиват невинни хора.

4. Почитай съботния ден!

Не бъди роб

Заделяне на един ден почивка на седмица била революционна концепция, когато за първи път била представена като Четвъртата Заповед. Но, тази заповед прави повече: разширява този ден за почивка до роби и животни и така слага началото на бавния процес на прекратяване на робството и състрадателно отношение към животните. Както Денис Прейгър обяснява, силата на Четвъртата Заповед да промени живота ви е не по-малко реална днес за нас, отколкото за нашите древни предци. Просто попитайте жената на един работохолик как би се почувствала, ако съпругът й си взема един ден почивка всяка седмица, който да прекарва със семейството и приятелите.

5. Почитай баща си и майка си!

Дори и да не ви се иска

Децата дължат на родителите си едно нещо. И не, не е любов. Петата Заповед разбира, че понякога е трудно или дори невъзможно да обичаш родителите си. Но, почти винаги е възможно да ги почиташ. Денис Прейгър обяснява какво означава това и защо е толкова важно. И имайте предвид това: ако вашите деца виждат, че вие почитате родителите си, е много по-вероятно и те да почитат вас.

6. Не убивай!

Можете да убивате, но не можете да извършвате предумишлено убийство! 

Ако ги накарате да кажат коя е тази заповед, повечето хора биха казали "Не убивай". Проблемът идва за английско говорящите, защото те имат две думи за "убивам", както и в еврейския. Правилния превод, както Денис Прейгър обяснява, е "Не извършвай предумишлено убийство". Веднъж като разберете това, значението на заповедта се променя изцяло.

7. Не прелюбодействувай!

Най-добрият начин да се защити семейството 

Защо 10-те Заповеди изтъкват прелюбодействието като особено вредно? Защото то може да унищожи градивната единица на обществото - семейството. Ако бъде разобличено, прелюбодействието води до чувство на предателство. Ако бъде прикрито, то принуждава виновния брачен партньор да лъже. Децата често са неволни жертви. Това може би е един от най-трудните за спазване закони от Библията, но също така е и един от най-важните.

8. Не кради!

Спазвайте тази и ще спазвате всички
Има една заповед, която, ако бъде спазвана от всички хора, тя моментално ще създаде един мирен свят: Не кради. Осмата Заповед безусловно забранява убийството (кражба на живот), робството (кражба на свободата на човек), прелюбодействието (кражба на брачен партньор), унижението (кражба на достойнство), и толкова много други грехове, посочени в Библията. Ако има една Заповед, която обобщава другите девет, то това е тази.

9. Не лъжесвидетелствай!

Лъжата е коренът на злото 

Най-важната съставка за изграждането на морално общество е истината, както в съда, така и извън него. Забраната за "даване на лъжливи показания" изисква не само истината да ръководи съдебния процес, но и тя да бъде социална ценност за цялата ни култура. Когато хората вярват на лъжи се случват лоши неща. С истината можем да изградим едно почтено общество. Без нея, дори и другите девет заповеди няма да ни помогнат.

10. Не пожелавай!

Мисълта, която никога не трябва да имате 

Има само една заповед, която забранява мисъл и тя е "Не пожелавай". Защо Библията, която в голямата си част налага закони за поведението, би наложила закон за мисъл? Защото да пожелаваш, да искаш онова, което принадлежи на някой друг, е коренът на предшестващите четири заповеди и често пъти води до зло. Преди някой да извърши предумишлено убийство, да открадне, да извърши прелюбодействие, желанието този някой да придобие нещо, което по право принадлежи на някой друг обикновено идва първо.

Статията е взета от блог "Реформация".

сподели ме

Подробен катехизис - Уестминстърска изповед на Вярата - 1647

Предмет на настоящето издание е заключителният документ на Уестминстърското събрание, Реформаторската изповед на християнската вяра в нейната историческа версия, датираща от 1647 година. Тя представя най-важните и фундаментални вярвания в християнското учение, неразривно свързани с библейските текстове, на които се основават. Освен Уестминстърската (Реформаторската) изповед, изданието включва и приложенията - Кратък и Подробен катехизис, които излагат съдържанието на християнското учение под формата на въпроси и отговори: Подробен катехизис - Уестминстърска изповед на Вярата - 1647 

сподели ме

Конференция на Джеймс Джордан - "Книгата Откровение"

Конференция на Джеймс Джордан - "Книгата Откровение"

James B. Jordan - The Book of Revelation. Conference.

Лекция 1

Лекция 2

Лекция 3

Лекция 4

Лекция 5

Лекция 6

Лекция 7

Лекция 8

Лекция 9

Лекция 10

Въпроси и отговори- 1 част

Въпроси и отговори- 2 част

сподели ме

Значимостта на изповедите

Божидар Маринов говори за смисъла и значението на християнските изповеди:

                        Какво са изповедите на вярата?

Какво е историческото значение на изповедите на вярата за съвременното общество и цивилизация?

Какво е практическото съвременно значение на изповедите на вярата?

Каква е разликата между църква основана на изповеди и църква, която няма ясна изповед на вярата?

Как изповедта на вярата влияе върху нашето свидетелство и работа днес като християни?

сподели ме

Има ли свободна воля?

 

 Джери Джонсън говори относно "свободната воля".

Специални благодарности на Филип и Васко Папратилови за превода.

сподели ме

Семейството като средство за господство

 Лектор: Божидар Маринов

сподели ме

Наследяване на земята

 Лектор: Божидар Маринов

сподели ме

Съставен растеж на Царството

Съставен растеж на Царството: Какво могат да направят за вас 2% на година? Лектор: Джоел Макдърмън  сподели ме