Select Language

понеделник, 21 юни 2010 г.

Изграждай лидерите около себе си

Не е достатъчно за лидера да има ясна цел, да е енергичен и убеден в това, което прави. Ако желаете мечтите ви да бъдат осъществени на практика, трябва да се научите как да изградите лидери около себе си.
Световно известният експерт по въпросите на лидерството, написал повече от трийсет книги по мениджмънт и бизнес взаимоотношения, д-р Максуел, предава опита си как да превърнем група от последователи в лидерския тим. Неговият практичен подход, подсилен с реални примери от живота, не само ще ви вдъхнови, но и ще ви мотивира да прилагате наученото в ежедневието си:
* да създадете среда, в която да се развиват лидери
* да откривате чертите, които определят някого като лидер с възможности
* да съумявате да наставлявате, без да управлявате
* да създадете и да обучавате вашия екип от сътрудници
Книгата може да бъде закупена от книжарници Пингвините на цена 9,90лв или да бъде закупена онлайн на цена 8,42лв от ТУК.
бутони за социални мрежи

Пътешественикът

Смело може да се каже, че Джон Бъниан е написал най-влиятелната книга на английски (като изключим изданието на Библията Кинг Джеймс). Пътешественикът е много повече от класическо произведение. Целта на автора е неговите читатели да пропътуват заедно с книгата през живота си. Приключенията на главния герой Християн и на неговите другари е представен така картинно, че съвременниците на Бъниан са очаровани. Читателят получава нагледни и практични уроци за живота и взаимоотношенията, от които всеки се нуждае. И днес Пътешественикът е в списъка от задължителни четива на гимназиите в Обединеното кралство. Това издание на български заменя по-архаичните думи, но запазва стила на автора и автентичната атмосфера, присъща на алегоричния разказ, който използва картини от културата на ХVІІ век. В края на книгата е включена кратка биография на Джон Бъниан, както и съпоставка на ключови моменти от живота му с хронологията на историческите събития от неговото време. Книгата може да бъде закупена на цена 12,90лв от ТУК бутони за социални мрежи

събота, 19 юни 2010 г.

Законна самозащита

Една от съвременните теории за гражданското общество гласи, че всеки е свободен да упражнява правата си дотолкова, доколкото не вреди на другия. Затова от мига, в който едно лице се почувства увредено, за него възниква право да защити своята правна сфера. Неизбежната отбрана е един от крайните варианти на защита.
При неизбежната отбрана винаги става дума за противоправно нападение. Тогава на гражданина се дава законовата възможност да защити своя живот, имуществото си, както и чужди интереси. Приема се, че тези действия не са общественоопасни и не са престъпление!
Например ставате свидетел на нападение на улицата – правният институт на неизбежната отбрана ви дава възможност да се намесите и да защитите нападнатия.
От 1968 г., когато е приет Наказателният кодекс (НК), до сега по въпроса е натрупана обилна съдебна практика. Дълго време институтът на неизбежната отбрана не беше “пипан”. Съществена промяна имаше през 1997 г., когато значително се разшири кръгът от хипотези, в които може да се приложи неизбежната отбрана – бяха изброени шест варианта, включително нападение над вилен имот, МПС, и т.н. Текстовете просъществуваха няколко месеца, после Конституционният съд обяви 4 от хипотезите за противоконституционни (защото “развързват ръцете” за отнемане на човешки живот). През 2006 г. законодателят създаде отделна алинея, че няма превишаване на неизбежната отбрана, когато се проникне с насилие или с взлом в жилище.
Кога има неизбежна отбрана?
За да е налице хипотезата на неизбежна отбрана, трябва да има противоправно нападение, т.е. действия, срещу които законът не предвижда друг способ за защита. В съдебната практика се посочва, че когато нападението е изразено чрез думи – да речем, с обида, способът за правна защита е завеждане на дело за обида. Т.е. законът не дава възможност на обидата да се отвърне с обида или на леката телесна повреда (включително шамар) с лека телесна повреда.
Законните действия на органите на реда, най-често служители на МВР, също в никакъв случай не могат да бъдат възприемани като противоправно нападение. Никой не бива да си прави илюзии, че законно може да опонира на полицай. Ако органът на реда е превишил правата си, той самият отговаря пред закона за това.
Друго условие е, че нападението трябва да е започнало. Или, както казва практиката, да е ясно, че то предстои и е неизбежно. Например самото изваждане на огнестрелно оръжие невинаги се възприема като започване на нападение. Но насочването на пистолета е ясен знак, че нападението предстои. Преценката трябва да е много внимателна, защото и последиците са сериозни – наранявания, дори смърт.
Законът, а и съдебната практика изискват също защитата да е адекватна на нападението. Искам дебело да подчертая, че защитата не е задължение на нападнатия. Тя е право, което всеки преценява дали да упражни. А адекватността й, грубо казано, се свежда до принципа “зъб за зъб, око за око”.
Класически пример за адекватност на защитата е, когато става ясно, че е застрашен животът или телесната цялост на гражданин. Например нападение с тояга, с нож, с пистолет и т.н. дава възможност за адекватна защита – нападнатият да отвърне така, че да застраши живота или телесната цялост на нападателя. Той също може да извади нож, пистолет и т.н.
Адекватността на защитата зависи и от броя на нападателите, от това дали са въоръжени, дали се държат координирано, като група. Трудно е всичко това адекватно да се прецени в конфликтната ситуация. И стигаме до момента, в който е възможно да бъдат превишени пределите на защитата. Тогава се носи наказателна отговорност, макар и в по-лек вариант.
Превишаването на пределите има различни аспекти, най-общият признак е неадекватност на защитата. Например, когато на едно юмручно нападение се отговаря с огнестрелно оръжие. Но няма да е същото, ако трима излизат с юмруци срещу един, който, за да се защити, е извадил пистолет или нож – рискът за нападнатия в тази ситуация става много голям. Всеки конкретен случай се преценява отделно.
При конфликтна ситуация може да се изпадне и в състояние на афект – съвсем различна правна хипотеза. Тогава също се носи наказателна отговорност, макар и по-лека.
Трябва да се знае също, че защитата е допустима само докато има нападение, не и след като то е приключило. Класически пример е изстрел в гърба на нападателя – ясно е, че нападението е приключило, заплахата вече я няма. Тогава ще се носи наказателна отговорност.
Кой и кога преценява дали има неизбежна отбрана? След инцидент, завършил с тежки наранявания или смърт, задължително се образува наказателно производство. В рамките на разследването вече се изясняват всички технически и правни елементи на случилото се. Възможно е още на фаза разследване прокурорът да прецени, че е налице неизбежна отбрана, да не повдигне обвинение и да прекрати делото. Това е правилен подход, който трябва да се поощрява. Ако ли прокурорът прецени, че пределите на неизбежната отбрана са превишени, въпросът се решава от съда в съдебно заседание.
В заключение – българските граждани имат законното право да се защитят. Но настоятелно призовавам – не разчитайте на “правните” си познания от филмите, в които насилието е съществен елемент. Повечето касаят други държави и друг правен ред.
Източник: http://datkov-orajie.com/

бутони за социални мрежи

Конституцията на Република България

Чл. 17. (3) Частната собственост
е неприкосновена.
Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода
и неприкосновеност.
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е
неприкосновен. Всеки има право на защита
срещу незаконна намеса в личния и семейния
му живот и срещу посегателство върху
неговата
чест, достойнство и добро име.
Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено.
Без съгласието на обитателя му никой не
може да влиза или да остава в него освен
в случаите, изрично посочени в закона.
Правителство на Република  България
от ЗАКОНА за контрол над взривните вещества,
огнестрелните оръжия и боеприпасите:
Чл. 14. (1) Юридическите и физическите лица
могат да придобиват, съхраняват, носят и
употребяват взривни вещества, огнестрелни
оръжия и боеприпаси за охрана, самоохрана,
промишлени, ловни, спортни и културни цели.

Притежаването на огнестрелно оръжие – приятно хоби или предпоставка за престъпление?

По неофициални данни близо 350 хиляди българи са собственици на законно регистриран пистолет или ловна пушка. Реалният брой на притежателите на огнестрелно оръжие в страната обаче е далеч по-голям. Говори се за 80-90 хиляди души с нелегално оръжие, което е сериозна предпоставка за разпространение на престъпността. Либерален или рестриктивен е режимът за притежаване на оръжие в България?
Всеки пълнолетен гражданин на България има право да притежава огнестрелно оръжие, стига да не е следствен, да не е бил осъждан и да не се води на отчет в някой психодиспансер. Ако обаче искате да се сдобиете с лъскав „патлак”, ще трябва да представите пакет от документи в МВР, откъдето ще преценят дали да ви разрешат да си купите оръжие или не. Едно от изискванията е да сте завършили успешно курс по теория и практика на безопасната стрелба в някое от лицензираните стрелбища в страната. За целта ще трябва да се преминете определен брой учебни часове и после да се явите пред изпитна комисия на МВР. След като щателно прегледат документацията ви, за всеки случай ще ви подложат и на кратка беседа с психолог. Ако преминете успешно всички споменати процедури, получавате най-сетне разрешително си за притежание на огнестрелно оръжие. Разбира се, ще трябва веднага да регистрирате закупеното от вас оръжие в МВР, където ще му бъде направена балистична експертиза. Така че, ако решите да извършите престъпление с личния си револвер, веднага ще ви хванат по предварително взетите проби от него. Затова в повечето случаи нарушителите на закона използват оръжия, придобити от контрабанден внос или кражба от домове и военни складове.
В началото на 90-те години на миналия век, когато в България се появяват първите частни оръжейни магазини, хората са влизали в тях като в музей, разглеждали експонатите със страхопочитание и не вярвали, че могат да станат законни притежатели на някой лъскав Макаров, например. Сега клиентите знаят, че стига да се регистрират по закона, могат да си купят желания револвер или карабина. Като цяло обаче българинът не обича огнестрелното оръжие и гледа на него като на потенциална заплаха – сочи проведено преди време социологическо проучване. Голяма част от анкетираните споделят, че не биха държали огнестрелно оръжие у дома, защото е опасно за децата им. Други пък смятат, че процедурите за разрешителни са твърде усложнени и скъпи. В сравнение с други европейски държави обаче България е на опашката по брой лични оръжия на глава на население. За разлика от Германия например, у нас нямаш право да притежаваш артилерийски системи като тежки картечници. Забранени са и всякакви видове заглушители и устройства за подтискане на шума. „В България, когато стане показно убийство, а то обикновено става с нелегално оръжие, властите веднага започват да „умуват” как да затегнат контрола. Практиката обаче показва, че както и да контролираш законната търговия с оръжия, това по никакъв начин не се отразява върху нивото на престъпността” – казва Мирослав Пиралков – консултант в оръжеен магазин. И все пак какво налага в мирно време човек да се сдобие с револвер?
„Ами най-вече меракът – казва Мирослав. – Има и много колекционери на оръжие. Но основно го купуват за самозащита, защото хората си казват: „По-добре да си имам в къщи, отколкото да звъня на полицията и да чакам помощ!”
 бутони за социални мрежи

Семейно ръководство основано на Краткия катехизис

В. 1: Какво е основното предназначение на човека?
О. 1: Основното предназначение на човека е да прославя Бога и да се радва на присъствието Му завинаги.
В. 2: Какво ръководство ни е дал Бог, за да ни насочва как да Го прославяме и да се радваме на присъствието Му?
О. 2: Божието Слово, което се съдържа в Стария и Новия Завет, е единственото ръководство, което трябва да ни насочва как да прославяме Бога и да се радваме на присъствието Му.
В. 3: Кое е основното, на което ни учи Библията?
О. 3: Основното, на което ни учи Библията, е в какво човек трябва да вярва по отношение на Бога и какво изисква Бог от човека.
В. 4: Какво е Бог?
О. 4: Бог е Дух; безграничен, вечен и неизменен – в Своето същество, премъдрост, сила, святост, справедливост, милост и истина.
В. 5: Има ли повече от един Бог?
О. 5: Съществува само един, истинен и жив Бог.
В. 6: Колко Личности има в Триединството?
О. 6: В Триединството са три Личности – Отец, Син, и Свят Дух. Трите са един Бог, еднакви по Своята същност, равни по силата и славата Си.
В. 7: Какво представляват Божиите декрети?
О. 7: Декретите на Бога изразяват Неговия вечен план, в съответствие с решението на Неговата воля, чрез които, за Своя собствена слава, Той е отредил всичко, което ще се случи.
В. 8: Как Бог изпълнява Своите декрети?
О. 8: Бог изпълнява Своите декрети чрез сътворението и провидението.
В. 9: Какво представлява Сътворението?
О. 9: Сътворението е онова дело на Бога, при което Той създава всичко от нищо посредством Своето мощно Слово в продължение на шест дни; и всичко, създадено от Него е много добро.
В. 10: Как Бог сътворява човека?
О. 10: Бог сътворява човека, от мъжки и женски пол, по Свой образ, и със знание, праведност и святост, да упражнява власт над другите творения.
В. 11: Какво е Божието провидение?
О. 11: Божието провидение се изразява в Неговото пресвято, премъдро и могъщо предпазване и господство над всичките Му творения и всички техни действия.
В. 12: В какво се състои Божието провидение спрямо човека, когото Той сътвори?
О. 12: Когато Бог сътвори човека, Той сключи с него завет, за да му даде живот, въз основа на съвършено послушание – забранява му да яде от дървото за познаване на доброто и злото, като в противен случай го заплашва със смърт.
В. 13: Устояха ли нашите първи родители в състоянието, в което бяха създадени?
О. 13: Оставени на свободата на собствената си воля, нашите първи родители съгрешиха срещу Бога и паднаха от състоянието, в което бяха създадени.
В. 14: Какво представлява грехът?
О. 14: Грях е всяко неподчинение или престъпване на Божия закон.
В. 15: Какъв беше грехът, чрез който нашите първи родители паднаха от състоянието, в което бяха създадени?
О. 15: Грехът на нашите първи родители беше, че ядоха от забранения плод.
В. 16: Падна ли целият човешки род в първото прегрешение на Адам?
О. 16: Тъй като заветът, сключен с Адам, се отнася не само за него, а и за естественото му потомство, то всички хора съгрешиха с него в първото му прегрешение.
В. 17: Какво се случи с човека след грехопадението?
О. 17: Човекът падна в състояние на грях и злочестие.
В. 18: В какво се състои греховността на състоянието, в което падна човекът?
О. 18: Греховността на състоянието, в което падна човекът, се състои в две неща. Първо, което обикновено се нарича първороден грях, вината поради първия грях на Адам, в липсата на първоначалната праведност и в покварата на цялата човешка природа. Второ, във всички конкретни действия на неподчинение, произлизащи от първородния грях.
В. 19: В какво се изразява злочестието на състоянието, в което падна човекът?
О. 19: Поради своето грехопадение, целият човешки род загуби общението си с Бога и предизвиква Неговия гняв и проклятие, което го направи подвластен на всички злочестия в този живот, на смъртта и мъките в ада завинаги.
В. 20: Остави ли Бог целия човешки род да загине в състоянието на грях и злочестие?
О. 20: Воден от Своята истински добра воля, Бог от предвечността избра някои хора за вечен живот. Той сключи с тях завет на благодат, за да ги избави от състоянието на грях и злочестие и да ги доведе до състояние на спасение чрез Изкупителя.
В. 21: Кой е Изкупителят на избраните от Бога?
О. 21: Единственият Изкупител на избраните от Бога е Господ Исус Христос, вечният Син на Бога, Който стана човек. Той беше и продължава да бъде Бог и човек, като притежава две напълно различни естества, но свързани в една Личност, завинаги.
В. 22: Как Христос, Божият Син, стана човек?
О. 22: Христос Божият Син стана човек, като прие истинско тяло и разумна душа. Той беше заченат чрез силата на Святия Дух в утробата на девицата Мария и бе роден от нея; въпреки това, Той беше без грях.
В. 23: По какъв начин Христос е наш Изкупител?
О. 23: Като наш Изкупител, Христос е Пророк, Първосвещеник и Цар, както в състоянието на смирение, така и на прослава.
В. 24: По какъв начин Христос изпълнява служението на Пророк?
О. 24: Като Пророк, Христос открива Божията воля за нашето спасение чрез Своето Слово и чрез Своя Дух.
В. 25: По какъв начин Христос изпълнява служението на Първосвещеник?
О. 25: Като Първосвещеник, Христос принася Себе Си само веднъж в жертва за нас, за да удовлетвори божественото правосъдие и да ни примири с Бога, като непрекъснато ходатайства за нас.
В. 26: По какъв начин Христос изпълнява служението на Цар?
О. 26: Като Цар, Христос ни подчинява на Себе Си, управлява ни и ни защитава, възпира и побеждава всички Свои и наши врагове.
В. 27: В какво се състои Христовото смирение?
О. 27: Христовото смирение се изразява във факта, че Той се роди като човек в бедно семейство; бе подчинен на закона, понесе злочестията на този живот, Божия гняв и прокълнатата смърт на кръста; че беше погребан и остана за известно време под властта на смъртта.
В. 28: В какво се състои Христовата прослава?
О. 28: Христовата прослава се състои в Неговото възкръсване от мъртвите на третия ден, във възнасянето Му на небето, в това, че седна отдясно на Бог Отец, и в повторното Му идване да съди света в последния ден.
В. 29: Как ставаме участници в изкуплението, извоювано от Христос?
О. 29: Ние ставаме участници в изкуплението, извоювано от Христос, когато Святият Дух го приложи ефективно за нас.
В. 30: Как Святият Дух прилага за нас изкуплението, извоювано от Христос?
О. 30: Святият Дух прилага за нас изкуплението, извоювано от Христос, като произвежда в нас вяра и по този начин ни обединява с Христос в ефективното ни призоваване.
В. 31: Какво представлява ефективното призоваване?
О. 31: Ефективното призоваване е действие на Божия Дух, чрез което Той ни убеждава, че сме грешни и злочести, просветлява умовете ни чрез познаването на Христос и обновява волята ни. По този начин Той ни подтиква и ни прави способни да приемем Исус Христос, Чиято благодат ни се дарява безвъзмездно в благовестието.
В. 32: В какви дарове участват ефективно призованите в този живот?
О. 32: В този живот тези, които са ефективно призовани, участват в оправданието, осиновението, освещението и другите дарове, които или ги съпътстват, или произтичат от тях.
В. 33: Какво представлява оправданието?
О. 33: Оправданието е акт на Божията безвъзмездна благодат, чрез който Той прощава всичките ни грехове и ни приема като праведни пред Него. Той прави това единствено заради Христовата праведност, вменена в наша полза. Оправданието се получава само чрез вяра.
В. 34: Какво представлява осиновението?
О. 34: Осиновението е акт на Божията безвъзмездна благодат, чрез който ставаме Божии синове с всички права и привилегии да бъдем Негови.
В. 35: Какво представлява освещението?
О. 35: Освещението е действие на Божията безвъзмездна благодат, чрез което биваме обновени изцяло по Божия образ и ни се дава способността все повече и повече да умираме за греха и да живеем в праведност.
В. 36: Какви са даровете, които в този живот съпътстват или произтичат от оправданието, осиновението и освещението?
О. 36: Даровете, които в този живот съпътстват или произтичат от оправданието, осиновението и освещението, са: увереността в Божията любов, мир на съвестта, радост в Святия Дух и израстване и пребъдване в благодатта до края на живота ни.
В. 37: Каква е ползата от Христос за вярващите при тяхната смърт?
О. 37: Душите на вярващите при тяхната смърт стават съвършено святи и веднага преминават в слава. Техните тела, които все още са съединени с Христос, почиват в гробовете до деня на възкресението.
В. 38: Каква е ползата от Христос за вярващите при тяхното възкресение?
О. 38: При възкресението, вярващите възкръснали в слава ще бъдат посочени и оправдани явно в деня на съда и ще бъдат направени съвършено щастливи да се наслаждават в Божието присъствие през цялата вечност.
В. 39: Какво изисква Бог от човека?
О. 39: Бог изисква от човека послушание към Неговата изявена воля.
В. 40: Какво ръководство Бог първоначално изяви на човека да се покорява?
О. 40: Ръководството, което Бог първоначално изяви на човека, беше моралният закон.
В. 41: Къде е обобщен моралният закон?
О. 41: Моралният закон е обобщен в Десетте Заповеди.
В. 42: Каква е същността на Десетте Заповеди?
О. 42: Същността на Десетте Заповеди е да обичаме Господа нашия Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с всичкия си ум, и ближния си както обичаме себе си.
В. 43: Какво е въведението към Десетте Заповеди?
О. 43: Въведението към Десетте Заповеди е изразено с думите: “Аз съм Господ твоят Бог, Който те изведох от Египет, от дома на робството.”
В. 44: На какво ни учи въведението към Десетте Заповеди?
О. 44: Въведението към Десетте Заповеди ни учи, че, тъй като Бог е Господ и е нашият Бог и Избавител, ние трябва да спазваме всички Негови заповеди.
В. 45: Какво гласи Първата Заповед?
О. 45: Първата заповед гласи: „Да нямаш други богове освен Мене.”
В. 46: Какво се изисква от нас в Първата Заповед?
О. 46: В Първата Заповед от нас се изисква да познаваме и да признаваме Бога като единствения истинен Бог и наш Бог и съобразно това да Му се покланяме и да Го прославяме.
В. 47: Какво се забранява в Първата Заповед?
О. 47: В Първата Заповед ни се забранява да отричаме Бога или да не се покланяме и да не прославяме истинния Бог като Бог и като свой Бог. В нея също ни се забранява да отдаваме на някой или на нещо друго поклонението и прославата, които подобават единствено на Него.
В. 48: На какво по-конкретно ни учат думите "освен Мене" в Първата Заповед?
О. 48: Думите “освен Мене” в Първата Заповед ни учат, че Бог, Който вижда всичко, обръща особено внимание и е изключително недоволен от греха да имаш някакъв друг бог.
В. 49: Какво гласи Втората Заповед?
О. 49: Втората заповед гласи: “Не си прави кумир и каквото и да било нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята. Да не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милост към хиляда поколения на ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.”
В. 50: Какво се изисква от нас във Втората Заповед?
О. 50: Във Втората Заповед от нас се изисква да приемаме, изпълняваме с почит и пазим в чистота и цялост всички наставления относно поклонението, както Бог ги е постановил в Словото Си.
В. 51: Какво се забранява във Втората Заповед?
О. 51: Във Втората Заповед се забранява да се покланяме на Бога чрез изображения или по какъвто и да е друг начин, не установен в Неговото Слово.
В. 52: Какви са основанията за Втората Заповед?
О. 52: Основанията за Втората Заповед са, че Бог има върховна власт над нас, ние Му принадлежим и Той е особено ревностен да Му се покланяме по правилния начин.
В. 53: Какво гласи Третата Заповед?
О. 53: Третата Заповед гласи: Не изговаряй напразно името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му.
В. 54: Какво се изисква от нас в Третата Заповед?
О. 54: В Третата Заповед от нас се изисква да пазим святи и да споменаваме със страхопочитание имената, титлите, атрибутите, наредбите, Словото и делата на Бога.
В. 55: Какво се забранява в Третата Заповед?
О. 55: В Третата Заповед се забранява всяко богохулство или злоупотреба с нещо, чрез което Бог разкрива Себе Си.
В. 56: Какви са основанията за Третата Заповед?
О. 56: Основанието за Третата Заповед е, че Господ нашият Бог няма да позволи този, който наруши тази заповед, да избегне Неговата справедлива присъда, макар да е възможно да избегне наказанието от хора.
В. 57: Какво гласи Четвъртата Заповед?
О. 57: Четвъртата заповед гласи: Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, но седмият ден е събота на Господа, Твоя Бог. На него да не вършиш никаква работа нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти. Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що което е в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети.
В. 58: Какво се изисква в Четвъртата Заповед?
О. 58: В Четвъртата Заповед се изисква да пазим святи за Бога онези определени дни, които Той е посочил в Словото Си - особено един цял ден на всеки седем, като свята Почивка пред Него.
В. 59: Кой ден от седмицата Бог е определил за Събота?
О. 59: От началото на света до възкресението на Христос Бог определи седмия ден от седмицата като Събота. От тогава до края на света първият ден от седмицата е денят за християнската Събота.
В. 60: Как трябва да бъде освещаван денят за Почивка
О. 60: Денят за Почивка се освещава като почиваме през целия ден от светски дела и развлечения, дори от тези, които са разрешени през другите дни. Трябва да прекараме цялото си време в общо и лично поклонение на Бог, с изключение на необходимите дела или прояви на милосърдие, които трябва да извършваме.
В. 61: Какво се забранява в Четвъртата Заповед?
О. 61: В Четвъртата Заповед се забранява пренебрегването или небрежното изпълнение на поставените пред нас задължения. Както и оскверняването на деня чрез лентяйство, извършване на нещо, което само по себе си е грешно или чрез ненужни мисли, думи, дела, свързани със светските ни дейности или развлечения.
В. 62: Какви са основанията за Четвъртата Заповед?
О. 62: Основанията за Четвъртата Заповед са: Бог ни дава шест дни в седмицата за нашите собствени дела; Той обяви седмия ден за Свой собствен; даде ни пример; и благослови Съботата.
В. 63: Какво гласи Петата Заповед?
О. 63: Петата Заповед гласи: Почитай баща си и майка си, за да живееш дълго на земята, която Господ твоят Бог ти дава.
В. 64: Какво се изисква в Петата Заповед?
О. 64: В Петата Заповед от нас се изисква да уважаваме и да зачитаме другите, независимо дали са над нас, под нас или са равни с нас, така, както положението им или отношението ни към тях изисква.
В. 65: Какво се забранява в Петата Заповед?
О. 65: В Петата Заповед се забранява да не уважаваме другите или да не се отнасяме с тях както тяхната позиция или отношение с нас изисква.
В. 66: Какво е основанието за Петата Заповед?
О. 66: Основанието за Петата Заповед е обещанието за дълъг живот и благополучие, ако те прославят Бога и са за доброто на тези, които се покоряват на тази заповед.
В. 67: Какво гласи Шестата Заповед
О. 67: Шестата Заповед гласи: Не убивай.
В. 68: Какво се изисква в Шестата Заповед?
О. 68: В Шестата Заповед се изисква да полагаме всички законни усилия за опазване на нашия живот и живота на другите.
В. 69: Какво се забранява в Шестата Заповед?
О. 69: В Шестата Заповед се забранява несправедливото отнемане на нашия собствен живот или на живота на ближния ни, както и всякакви други дейности, водещи до самоубийство или убийство.
В. 70: Какво гласи Седмата Заповед?
О. 70: Седмата Заповед гласи: Не прелюбодействай.
В. 71: Какво се изисква в Седмата Заповед?
О. 71: В Седмата Заповед се изисква от нас и от всеки друг да спазваме морална чистота в сърце, думи и поведение.
В. 72: Какво се забранява в Седмата Заповед?
О. 72: В Седмата Заповед се забраняват всякакви порочни мисли, думи и действия.
В. 73: Какво гласи Осмата Заповед?
О. 73: Осмата заповед гласи: Не кради.
В. 74: Какво се изисква в Осмата Заповед?
О. 74: В Осмата Заповед се изисква законно да се придобиват и увеличават парите и имуществото - както нашите, така и на другите хора.
В. 75: Какво се забранява в Осмата Заповед?
О. 75: В Осмата Заповед се забранява всяко нещо, което отнема или може да отнеме несправедливо парите или собствеността от нас или от някой друг.
В. 76: Какво гласи Деветата Заповед?
О. 76: Деветата заповед гласи: Не свидетелствай лъжливо против ближния си.
В. 77: Какво се изисква в Деветата Заповед?
О. 77: В Деветата Заповед от нас се изисква да казваме, да поддържаме и поощряваме истината между хората, както и доброто име – нашето и на другите, особено когато свидетелстваме.
В. 78: Какво се забранява в Деветата Заповед?
О. 78: В Деветата Заповед се забранява всичко, което възпрепятства истината или накърнява доброто име на някого.
В. 79: Какво гласи Десетата Заповед?
О. 79: Десетата Заповед гласи: Не пожелавай къщата на ближния си. Не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е нещо, което е на ближния ти.
В. 80: Какво се изисква в Десетата Заповед?
О. 80: В Десетата Заповед се изисква да бъдем напълно удовлетворени от собственото си положение и да имаме подходящо отношение на любов към другите и към тяхната собственост.
В. 81: Какво се забранява в Десетата Заповед?
О. 81: В Десетата Заповед се забраняват всяко неудовлетворение от това, което ни принадлежи, всяка завист или скръб, породена от успехите на другите и всички нередни желания за нещо, което принадлежи на някой друг.
В. 82: Има ли човек, способен да спазва съвършено Божиите заповеди?
О. 82: Нито един обикновен човек след грехопадението не е способен в този живот да спазва съвършено Божиите заповеди, но ги нарушава всеки ден в мислите, думите и делата си.
В. 83: Всички грехове еднакво тежки ли са?
О. 83: В Божиите очи някои грехове сами по себе си са по тежки от други, и някои са по-тежки поради вредата, която следва от тях.
В. 84: Какво заслужава всеки грях?
О. 84: Всеки грях заслужава Божия гняв и проклятие, както в този живот, така и в идния.
В. 85: Какво Бог изисква от нас, за да избегнем гнева и проклятието Му, които заслужаваме заради греховете си?
О. 85: За да избегнем Божия гняв и проклятието Му, които заслужаваме заради греховете си, Бог изисква от нас вяра в Исус Христос и животворно покаяние със старателно участие във всички външни средства, чрез които Христос ни дава даровете на изкуплението.
В. 86: Какво представлява вярата в Исус Христос?
О. 86: Вярата в Исус Христос е спасителна благодат, чрез която Го приемаме и се уповаваме на Него за спасението си, така както Той ни е предлаган в Благовестието.
В. 87: Какво представлява животворното покаяние?
О. 87: Животворното покаяние е спасителна благодат, чрез която грешникът осъзнавайки напълно своята греховност и Божията милост в Христос, със скръб и омраза към греховете си се отвръща от тях и се обръща към Бога, решен изцяло да положи усилия за ново послушание.
В. 88: Какви са външните, обикновени средства, чрез които Христос ни дава даровете на изкуплението?
О. 88: Външните, обикновени средства, чрез които Христос ни дава даровете на изкуплението, са Неговите наредби и особено Словото, тайнствата и молитвата, всяко от които е ефективно за спасението на избраните.
В. 89: Как Словото допринася за спасението?
О. 89: Божият Дух превръща четенето и особено проповядването на Словото ефективно средство за убеждаване и обръщение на грешниците и ги съгражда в святост и утеха чрез вяра за спасение.
В. 90: Как трябва да се чете и слуша Словото, за да стане ефективно за спасение?
О. 90: За да стане Словото ефективно за спасение, трябва да Го слушаме с внимание, подготовка и молитва, за да Го разбираме. Трябва също да Го приемаме с вяра и любов, да Го пазим в сърцата си и да Го прилагаме в живота си.
В. 91: Как тайнствата стават ефективни средства за спасение?
О. 91: Тайнствата се превръщат в ефективни средства за спасение не поради някаква специална сила съдържаща се в тях или в хората, които ги отслужват, а единствено чрез благословението на Христос и действието на Неговия Дух в тези, които ги приемат с вяра.
В. 92: Какво представлява тайнството?
О. 92: Тайнството е свята наредба, установена от Христос, в която Христос и даровете на Новия Завет са представени, запечатани и приложени спрямо вярващите чрез физически знаци.
В. 93: Кои са тайнствата на Новия Завет?
О. 93: Тайнствата в Новия Завет са кръщението и Господната вечеря.
В. 94: Какво представлява водното кръщение?
О. 94: Водното кръщение е тайнство, което представлява измиване с вода в името на Отец, Сина и Святия Дух и е знак и печат, че сме съединени с Христос, че получаваме даровете на завета на благодат и че сме се посветили да принадлежим на Господа.
В. 95: Кой трябва да бъде кръщаван?
О. 95: Не трябва да бъдат кръщавани тези, които не са членове на църква, докато не обявят публично, че вярват в Христос и ще Му се покоряват, но невръстните деца на църковни членове трябва да се кръщават.
В. 96: Какво представлява Господната вечеря?
О. 96: Господната вечеря представлява тайнство, в което хлябът и виното се дават и приемат така, както Христос е наредил, за да се изяви Неговата смърт. Онези, които приемат Господната вечеря по правилния начин, участват в Неговото тяло и плът с всички Негови дарове, не просто физически, а чрез вяра, и стават духовно по-силни и израстват в благодатта.
В. 97: Кой е правилният начин да приемаме Господната вечеря?
О. 97: Правилният начин да приемаме Господната вечеря е да изпитваме себе си, дали разпознаваме Господното тяло, дали чрез вяра се храним от Него и дали имаме покаяние, любов и обновено покорство – за да не участваме недостойно да ядем и пием осъждение на себе си.
В. 98: Какво представлява молитвата?
О. 98: Молитвата е изразяване на нашите желания пред Бога за неща, които са в съгласие с Неговата воля, в името на Христос, като изповядваме греховете си и благодарим с признателност за милостта Му.
В. 99: Как Бог ни напътства да се молим?
О. 99: Цялото Божие Слово, но особено Господната молитва, с която Христос учи учениците Си, ни напътстват как да се молим.
В. 100: На какво ни учи началото на Господната молитва?
О. 100: Началото на Господната молитва (Татко наш, Който Си на небесата) ни учи да се приближаваме към Бога с напълно свято благоговение и доверие, както деца към баща си, който е способен и готов да ни помогне. То също ни учи, че трябва да се молим за другите и заедно с тях.
В. 101: За какво се молим в първото прошение?
О. 101: В първото прошение (да се свети Твоето име) се молим Бог да ни направим способни, нас и другите, да Го прославяме с всички средства, които Той използва, за да изяви Себе Си и да направлява всяко нещо за Своя собствена слава.
В. 102: За какво се молим във второто прошение?
О. 102: Във второто прошение (да дойде Твоето царство) се молим царството на Сатана да бъде унищожено, а царството на благодатта да се разраства, като ние заедно с други биваме въвеждани и пазени в него, и царството на славата да настъпи скоро.
В. 103: За какво се молим в третото прошение?
О. 103: В третото прошение (да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята) се молим Бог чрез Своята благодат да ни даде способност и желание да познаваме, да следваме и да се покоряваме на волята Му във всичко, както постъпват ангелите на небето.
В. 104: За какво се молим в четвъртото прошение?
О. 104: В четвъртото прошение (дай ни днес ежедневния хляб) се молим да получим като безвъзмезден дар от Бога достатъчно количество от добрите неща в този живот и да се радваме на Неговото благословение в тях.
В. 105: За какво се молим в петото прошение?
О. 105: В петото прошение (прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници), насърчени чрез Божията благодат, която ни прави способни от сърце да прощаваме на другите, се молим заради Христос и Бог да прости безвъзмездно всичките ни грехове.
В. 106: За какво се молим в шестото прошение?
О. 106: В шестото прошение (не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия) се молим Бог или да ни предпазва от изкушенията водещи към грях, или да ни подкрепя и избавя, когато бъдем изкушавани.
В. 107: На какво ни учи заключението на Господната молитва?
О. 107: Заключението на Господната молитва (защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете) ни учи да търсим насърчение в молитвите си единствено от Бога и да Го хвалим, признавайки, че царството, силата и славата принадлежат на Него. За да покажем, че искаме да бъдем чути и че имаме увереността, че сме чути, казваме Амин.
Източник: Възпитаване на сърцата, обучение на умовете - Мийд- Християнска Интернет Библиотека
бутони за социални мрежи

петък, 18 юни 2010 г.

В чие царство живеем?

За съжаление много християни днес си задават следния въпрос: "Ако Исус е Цар сега, защо всички народи не са обърнати? Защо има толгова много нечестие? Защо всичко не е съвършено?” На първо място, няма "ако" относно това. Исус е Царят, и Неговото Царство вече дойде. Библията казва така. На второ място, нещата никога няма да бъдат “съвършени” преди Крайния Съд, и дори милениумът, описан от някои популярни автори, е далеч от съвършенството (всъщност, техният е много по-лош; защото те учат, че народите никога няма да се обърнат истински, а само ще се преструват на обърнати, докато очакват своята възможност да се разбунтуват).
Трето, макар Царството да е установено първоначално, чрез завършеното дело на Христос, то се установява прогресивно в историята, докато се установи окончателно в Последния Ден. От друга страна, Библията учи, че Исус Христос сега владее народите с желязна тояга; Той сега е седнал и владее над всички други началства на небето и на земята, притежавайки всяка власт. От друга страна, Библията също учи, че Царството се развива прогресивно и става все по-силно и по-могъщо с течение на времето. Същото послание към Ефесяните, което ни казва за Христовата абсолютна власт над създанието (1:20-22) и ни уверява, че ние царуваме с Него (2:6), също ни заповядва да се въоръжим за битка срещу дявола (6:10-17). Тук няма противоречие – просто две страни от една и съща действителност. И фактът, че Исус сега управлява като Цар на царете, е точно причината ние да можем да имаме увереност за победа при нашия сблъсък със злото. Можем да преживяваме прогресивна победа сега, защото Исус Христос първоначално тържествува над Сатана в Своя живот, смърт, възкресение и възнасяне.

понеделник, 14 юни 2010 г.

Християнството – цялостен светоглед или периферна религия?


Съдържа ли Библията отговори на всички въпроси? Повечето християни в България тук ще отговорят с „да”. Тогава какво казва Библията за образованието? За икономиката? За данъчното облагане? За изборите? За науката? За местните общности? Доста от християните днес вдигат рамене в недоумение и изненада: „Не знам”, „А, има си хас”!? „Къде го пише това?”
С влизането ни в Европейския съюз преди три години се намерихме май в „небрано лозе”.
Европа: Кой я е създал? Как така един континент на варварски племена е достигнал до най-технологично развитата цивилизация в историята? Как са се развили идеите за свобода, справедливост, обществено и политическо устройство? Как се е появил стремежът към възходящо развитие, който не е съществувал в античните общества (поне след Потопа)?
Отговорът е: Християнството – то именно носи на европейските варварски племена светогледа, който едновременно дава обещание за оправдание и вечен живот на индивида, а на цивилизацията – инструкциите за обществено устройство, което дава растеж.
Разбира се, най-големият скок в прогреса на цивилизацията е осъществен при Реформацията на Църквата. Това е различно християнство от днешното, обаче. Днешното християнство, ако е достатъчно благочестиво, е загрижено предимно за спасението на личната душа и личното си благочестие. Онова християнство е било цялостно, всеобхватно, и неговата висша цел е било изграждането на Божието царство. Спасението на индивида е било част от това цялостно царство, не егоистична самоцел. Целта е била онази, изразена в Мойсеевия Закон:

Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес? (Втор. 4:5-8).

Не просто личната евангелизация на индивиди, но изграждането на цялостно общество, което да изявява предимствата на Бога и неговото спасение в Христос. Църквата през вековете не винаги е била съвършена в тази задача, била е в процес на израстване, имало е заблуди наред с успехите; правилните действия са се редували с неправилни и дори грешки, но християнската цивилизация е нараствала докато е създала онова общество, което доминира целия свят. Това господство над света не идва от само себе си – Европа не се събужда една сутрин магически могъща и доминираща всички континенти. Европа стига до там чрез усилията на християни от десетки поколения в изграждането на този „град на хълма,” който да служи за пример на останалите народи, за изявяване на Божиите превъзходства.
Онези християни са имали този цялостен светоглед, и са изградили християнска цивилизация, която да завладее света. През последните 100-150 години християните в Европа са загубили ръководната си роля в тази християнска цивилизация и до голяма степен са се оказали в периферията на обществото. Кое се е променило?
Онези християни, в миналото, са имали цялостен светоглед. За тях не е съществувала част от живота и дейността на хората, която да не е под властта на Христос. Политика, икономика, образование, наука – всичко е засегнато от греха, и следователно всичко трябва да бъде изкупено. Нямало е дуалистично разделение между „материалното” и „духовното”. Всяко начинание, всяко предприятие или проект са били първо духовни, и след това материални. Нациите и общностите са били организирани на духовен принцип (Уестминстърската изповед на вярата е изработена и внедрена в Британския парламент), и материалното е било подчинено на духовното. Дуализмът не строи цивилизации; и тъй като онова християнство не е било дуалистично, то е построило цивилизацията, която днес имаме.
Съвременното християнство е дуалистично. То поддържа антибиблейското разделение между материалното и духовното, което в ранните векове е било отхвърлено от Църквата като гностическа ерес. Днешното християнство проповядва лично благочестие, но никога не проповядва обществено благочестие; то говори за спасение на душата, но не говори за избавление на обществото; съсредоточава се върху личното познаване на Христос като „личен Господ и Спасител”(което е похвално), но не търси Неговото признаване като Господ и Спасител на цели народи. Съвременното християнство не признава Великото Поръчение, където ни е заповядано да учим и кръщаваме народите (Матей 28:18-20). Днес се задоволяваме с проповеди по теми, които са отвлечени и периферни за обществото, в което Господ ни е поставил.
Съвсем логично е при това отношение Господ да ни постави в периферията на обществото, безпомощни, бездейни, неадекватни, неспособни да изявим Неговите превъзходства във всяка област от живота – предимно защото не се вярва, че Бог има тези превъзходства във всяка област от живота. Бог няма да благослови такова осакатено благовестие. Благовестието има смисъл само когато е цялостно благовестие – заявяващо, че „всяка власт на небето и на земята” са дадени на Христос – нещо, което нашият Господ сам прокламира.
Откъде трябва да започнем? Това е трудният въпрос. Като се има предвид незавидното състояние и принизената роля на църквата днес, работата по възстановяване на цялостния библейски светоглед изглежда огромна. Вероятно тя ще ангажира няколко поколения. Но ние трябва да започнем с обновяване на ума си. Ние трябва да осъзнаем факта, че християнството не е периферна религия, която се занимава само с нашето ядене, пиене или мистични лични преживявания в молитвената стаичка. Ние трябва да променим ума си и да видим, че Библията дава цялостен светоглед, превъзхождащ всеки друг светоглед. Всеки друг светоглед по презумпция изключва върховната реалност – Бога на Библията – и следователно всеки друг светоглед ще бъде нереалистичен, и в крайна сметка ще доведе народите, които се уповават на него, до разруха. Виждаме разрухата, която удря Европейския Съюз тези дни. Каква е причината? Неправилни практики. Откъде идват тези неправилни практики? Те идват от неправилни възгледи, от неправилния светоглед на европейските народи и техните водачи, които са избрали да бъдат противници на Бога Създател. Ние имаме светогледа, който може да запази цивилизацията, стига да имаме готовността да го изучаваме и смелостта да го проповядваме. И когато хората видят предимствата на „тези постановления и закони”, които следват от библейския светоглед, ще възкликнат, „кой Бог е толкоз велик Бог, както този, който е дал тези постановления и закони!”
Започваме първо с възстановяване на познанието за приложението на Божието Слово във всяка област от живота; с течение на времето, когато нашето познание нараства, ще нарастват и нашите умения да го прилагаме на практика. Така стават християнските революции – предписание върху предписание, наставление върху наставление, и накрая езическите империи падат, за да отстъпят пред християнската цивилизация.
Божидар Маринов

бутони за социални мрежи

неделя, 13 юни 2010 г.

Безплатно образование – има ли такова ?


В УНСС учат над 23 000 студенти, в Софийския университет - над 25 000. През 2008/09 в България има общо 274 200 студенти. През 2008г. новородените деца са 77 712. Ако умножим по 4г. това прави 310 848 деца.
Нека сега да оставим настрани всички статистически особености и да погледнем бегло отгоре на нещата. Горните цифри означават, че висшистите в България скоро ще бъдат над 75% от населението. Това не си личи и причината е само една - образованието е некачествено. Студентите, които наистина учат и се стремят да бъдат добри професионалисти, го правят повече въпреки системата, отколкото поради нейните достойнства.
С течение на годините държавата се опитва да ни убеди, че образованието ни е безплатно и ние трябва да се радваме, че въобще учим, едва ли не. Това е голямата лъжа! Моля, погледнете следващите данни!
Плащаме за това образование в няколко посоки:
1. Данъците на нашите родители и на чужди родители - общо 420млн. лв. или 1600лв./студент на година.*
2. Такси – 100 млн.лв. или средно 400 лв/студент на година.*
3. Разходи за живот - 100 млн.лв. - или 400лв/студент на година- по данни на С. Дянков са разходите са за храна, учебници, общежития наеми и други. Разбира се, цифрата е много далеч от истината. В най-оптимистичния вариант студентите живеят с 200-400лв. на месец, което прави над 3500 лв./студент на година.
Отново като съберем горните цифри излиза, че разходите, които плащаме са общо - над 5500лв. на година.
Другият компонент на цената е отделеното време. Нефинансовото му изражение е, че изразходваме едни от най-ползотворните си 5% от времето на тази земя.
Изразени в пари /пропуснати ползи/, това са нови между 6-12 000лв. на година. Толкова бихме получавали, ако работим вместо да учим.
Е, приятели, днешното ни образование струва 50-100 000лв плюс 4-6 години време. Това е достатъчно, за да се сбогуваме с илюзията, че някой ни подарява нещо в тези университети. Плащаме висока цена, срещу която е нормално да искаме възможно най-доброто. Най-доброто означава - истински лекции, с даващи всичко от себе си преподаватели. Упражнения, в които да участваме максимално, решавайки въпроси от практиката. Нужни са изпити, които да отразяват реалните резултати, за да стимулират учещите студенти. Сега изпитите са безлични, демотивиращи, каращи мързеливите да се присмиват на упоритите. Като първите и вторите имат сходни резултати.
„Безплатното” образование, струва висока цена на цялото общество. Има ли изход от това положение? Разбира се, че има! Решението е следното: всеки студент си заплаща сам всичките си разходи!!! Както видяхме по-горе „безплатен обяд няма!”. Така студентите, ще са заинтересовани да усвояват по най-добрият начин парите, които самите те дават, като се стремят да получат повече знания, ще изискват от преподавателите качествено преподаване. По този начин, ще е в сила и пазарния принцип- универиситетите, предлагащи качествено образование, ще имат повече студенти и обратно! Не на последно място, обществото ще бъде облегчено от безмислените данъци, които се прахосват за така нареченото „безплатно образование”!
*от доклад на Симеон Дянков и Георги Ангелов, Февруари 2009г. Данните са за 2007/8 г.

бутони за социални мрежи

Защо да четете на децата си?



       Книгите разширяват хоризонта. Чрез слушане, децата се докосват до повече хора и места отколкото биха могли през краткото си детство. На удобния диван, родителите могат да заведат семейството Около света за 80 дни с Жул Верн
Разбирането от слушане идва преди разбирането от четене. Децата се учат да разбират понятия и да вадят изводи от историите, които чуват. Децата на които е четено имат по-силни езикови умения – богат речник и усъвършенствана памет и редица възможности. По-скоро се научават да четат трудни книги.Четенето учи на писане.  Добрите книги са дело на велики умове. Като ги слушат, децата се учат как звучи доброто писане.
      Историите преподават история. Историята е нещо, което трябва да се преживее, и това правим чрез историите.
Четенето на глас изгражда семейна връзка. Как да четете на глас?
   Майка ми ни четеше следобед, когато бяхме свършили с ученето. Използваше четенето на глас като награда. Молеше ни да сме тихи, но можехме да си играем с играчките. Искаше от нас да задаваме въпроси, ако не разбирахме нещо. Понякога тя задаваше въпроси, за да види дали разбираме всичко. Понякога ни караше да разкажем, това което сме чули в края на главата; това се нарича преразказ. Майка ни четеше около час или два в зависимост от това кога гласът й ще падне. Понякога продължавахме обвити с изключително хубава приказка през целия следобед. Като ни показваше нейната любов към четенето, мама запали любовта у нас. Татко четеше от друга книга преди лягане. Той четеше повече екшъни и приключения. Има нещо в Шерлок Холмс и истории като Островът на съкровищата, което ги прави подходящи за вечерно четене. Недейте да четете скучни книги. Четете книги, които ви ентусиазират. Децата ви също ще ги харесат. Предизвикайте себе си да четете книги, които смятате за трудни. Това е като да тренирате мускулите си за четене. Може да ви се струва, че малките деца първоначално не схващат нещо, но подробностите са се скрили в паметта им.
   Аудио книгите са прекрасни. Всяко представление добавя глас и изпълнение на четенето. Нашето семейство има любими четци. Аудио книгите са добри за пътувания. Ако ви плаши четенето на глас, може да започнете с аудио книги.
Автор: Натаниел Блудърн
     
бутони за социални мрежи