Как домакините-християни могат да променят света

от Карол Демар

Предговор към Памперси, чинии и господство

Докато четях за пътешествието на Лея Смит от движен от страх бунтовен тинейджър до смел и отговорен възрастен, осъзнах, че тревогата, която някога я е осакатявала, все още засяга много от днешните млади хора, дори и тези, които твърдят, че са християни.

Благодарение на благословено възпитание и чудесен брак със силен, реформиран съпруг, през по-голямата част от живота си аз съм вярвала в теологията, която Лея споделя с читателите си. Мнозинството от днешните християни обаче не са имали тази привилегия и техните разбирания за бъдещето вече са влошени и изкривени от всичко – от опасно неверни „пророчества“ за последното време до правителствени политики, които рискуват стабилността на нашата нация и добруването на утрешните семейства. Докато нашата култура продължава да подкрепя все по-лошо поведение, независимо от последствията, и радикални еколози крещят предсказания за цялостно унищожаване на „майката природа“, християните или се скриваме зад измислената безопасност на църковните стени – и никога не се ангажираме със света, или ставаме от света в безсмислен опит на културен реверанс. И двата подхода игнорират словото на Бог и по-специално пасажите, писани специално за да подпомогнат вярващите във воденето на война с настоящите сили на тъмнината и да преодолеят истинските предизвикателства на нашето време.

Всяко поколение е трябвало да се бори със страха. Моето поколение се страхуваше, че приятели и роднини, пратени да воюват във Виетнам, няма да се завърнат. Страхът може да ни парализира когато му позволим да контролира ума ни и открадне радостта ни. Лея разказва за своето преминаване от страх към свобода – от неспокоен бунтовник към християнска жена и майка, която се е научила да се доверява на Господ във всички неща. Преди тя се е страхувала да има деца понеже е вярвала, че светът ще свърши всеки момент и не е искала те да страдат по време на „Голямата скръб“. Докато е изучавала сама Писанието, тя осъзнала, че много от страховете и са резултат от нейни собствени погрешни разбирания. Колко от нас с цяло сърце са вярвали на думите на другите – били те пастори, приятели или родители, без да проверяват фактите? Вижте объркването, което произтича когато пропускайки да проверим фактите относно твърдения в някое верижно писмо, ние несъзнателно удължаваме живота на невярната информация като го препращаме на всичките си приятели и семейство. Повечето от тези мейли са фалшиви, както са и най-популярните разбирания за Божието слово. Ние никога не трябва да приемаме на сляпо нечия чужда интерпретация на Библията – трябва да сме готови старателно да изучаваме темите сами.

Лея представя склад, пълен с ценна информация за млади жени. Без значение какво нашата култура се опитва да ни каже, семейството – баща и майка с деца, е изключително важно за здравото общество и неговото бъдеще понеже това е начинът, който Бог е наредил. Набожна майка, упражняваща вярата си чрез нейното разбиране на Божията истина, има силно влияние върху своя съпруг и деца, а дори и върху нейната нация. Ние винаги чуваме, че децата са нашето бъдеще. Какво ще представлява бъдещето ни ако децата ни не прегърнат истината? А как ще я прегърнат ако не са я чували… ако умовете им не са били потопени в словото на Бог? Ние вече жънем каквото сме посели. Майки не са служили на Господ Исус Христос и са отгледали деца, които презират Създателя и Неговия закон. Картината все още не е завършена, но дори в момента е ясно, че слагаме финалните щрихи на нашето собствено унищожение.

Ситуацията трябва да се промени, но това няма да се случи освен ако родителите християни не започнат отново да представят библейски Христос за децата си. Книгата на Лея „Памперси, чинии и господство“ ще окуражат другите млади съпруги и майки, които има съмнения и страхове за живота си. Собственият живот на Лея е започнал да се преобръща когато сърцето и разбрало стихът в Йоан 8:32 „Тогава ще познаеш истината и истината ще те направи свободен“. Моля се книгата и да е благословение за тези, които я четат. Нека Бог я използва за да помогне на други жени да се отърват от страховете си, така че да могат да бъдат използвани мощно в Неговото царство.

Прочетете цялата книга онлайн безплатно тук: Памперси, чинии и господство

сподели ме

Образователни концлагеристи

Монополната "образователна" бюрокрация не съществува, за да се услужи на хората, като им даде достъп до образование, каквото те желаят и искат, а цели да бъдат натикани от деца, без избор на родителите, в една система, която да ги формира съгласно идеологията на управляващия елит. Елитът не иска за народ критично мислещи личности, които могат да управляват себе си, семейството си и респективно – обществените демократични процеси. Лидерът иска маси, които да са отдадени на евтини развлечения, икономическа задоволеност и които хипнотизирано ръкопляскат на утопичните, но вълнуващи месиански политически обещания.

Може би именно затова никой не казва, че царят е гол. Тоест, че българското образование е колабирала система,  която не дава нито адекватно образование, нито ценности, и която не трябва да се поддържа, а да се преосмисли и преуреди. Образователната система на държавата (и под "държава" тук нямам предвид "обществото", а държавната администрация) е място, където децата щели да се социализират. Ако ефектът на тази "социализация" е този, който наблюдаваме в сегашното поколение ученици, въпросът е нужна ли е въобще някому такава "социализация"?

Инерцията в концепцията за образованието като за "народоформиращ" идеологически фактор е толкова силна, че никакви разумни аргументи не са в състояние да предизвикат мисъл в различна посока. И затова въпросът е не в качеството на образованието – въпрос, който интересува родителите. Целта е да се запази възможността за унифициране и интегриране на бъдещите поколения в една ценностна система, която е дирижирана от управляващите.

За тази цел – монополът на образованието следва да се запази непокътнат, дори при доказана неспособност да осигури именно функциите, за които съществува – четене, писане, смятане и базови ценности. Следва да отбележим, че това не е конспиративна теория. Това са фактите за начина на уреждане на образованието към настоящия момент в юридическо, философско и практично отношение.

Именно поради академичния и морален колапс на българската държавна образователна система, и поради участието на българите в по-широкия международен културен и идеен обмен, домашното образование придоби популярност. И ще придобива още по-голяма. Но като алтернатива и философия тази образователна форма се сблъсква с непробиваемата държавна монополна претенция върху образованието.

В България няма частно образование. Към момента държавата контролира всички училища – своите и частните. Така се очаква да бъде и по новия образователен закон. Министърът на образованието Сергей Игнатов директно заяви на първото обсъждане на законопроекта в парламента през април, че с този законопроект трябва да се "засили ролята на държавата". Това изказване е направено на фона на целия доказан провал на държавната "система". "Системата" е като магаре на мост, което се е запънало и няма мърдане. За съжаление по-меки или по-чувствителни сравнения не отразяват същността на непреодолимото упорство на бюрокрацията да обслужи себе си, а не образователните нужди на децата и техните родители. Децата били в "най-естествената си среда в училище", по думите на зам.-министърка на образованието пред една от големите телевизии преди няколко месеца. Естествена, но за кого?

Казусът на Филип Костов от Видин е може би най-драматичният пример за безумието на системата и подмяната на ценности. Поради насилие от съученици бащата на Филип го отписва от държавното училище през февруари и го обучава вкъщи, докато проучи въпроса със записването на детето в международна дистанционна програма. След месец "Закрила на детето" се свързва с бащата и преминава към директни заплахи, че детето е в риск, че трябва да говорят насаме с него, че трябва да влязат в жилището на семейството. Филип трябвало да бъде закрилян, защото бил "в риск", защото бил "отпаднал от училище".

Бащата отказва да съдейства, възмутен от нахалството на държавните служители, социални и образователни, които без да вникнат в ситуацията, защитават насилника и преследват жертвата. "Закрила на детето" изпраща сигнал на прокуратурата за извършено престъпление от родителите срещу собственото им дете по чл. 182 от НК – престъпно неглижиране на дете от родител. "Закрилят" детето от собствения му баща, който единствен адекватно се грижи за сигурността му и подходящото за него образование. Кой ще закриля това дете и родителите му от "Закрила на детето"?

Какво е посланието от властите в този казус? Детето ти е наше, дори да го пребиват в училище, дори в академично и морално отношение там да е в риск, ние ще го "социализираме", и вие, някакви си родители, нямате право да се месите. Прекалено засилена ли е квалификацията "образователен концентрационен лагер" в тази ситуация?

Училище без право на алтернатива без право на изход, без право на защита или глас от майката и бащата?

В своя годишен доклад омбудсманът изрази тезата, че нямало задължение българската държава да въвежда домашното образование, тоест образованието, контролирано изцяло от родителите, а не от така наречената "система" на "народната просвета".

Той сочи практика на Европейския съд по правата на човека, в която цитира, че "училището представлява общество и е в интерес на децата да бъдат част от това общество, както и че поради възрастта си децата не биха били в състояние да предвидят последствията от решението на родителите да не посещават училище." Аргументът на съда обаче важи и в обратната посока. Не само държавното училище представлява "общество", но и семейството. И децата не са в състояние да предвидят последствията от решението на държавата да ги лиши от образование и ценности, които биха им дали родителите.

Освен това, тези аргументи, които омбудсманът посочва, са по решение за ДОПУСТИМОСТТА на казуса, а не по съществото му. Европейският съд има над 200 000 дела, които да гледа и не гледа всички. Затова съдиите решават кои да допуснат и кои не. Още нещо. Внимателният анализ на решението "Конрад с-у Германия", показва, че съдийката, решила делото, неправилно е перифразирала текст на Конвенцията, в защита на тезата си.

На трето място, монополът в образованието е тоталитарна, а не демократична практика.

На четвърто място, омбудсманът не може да защитава "правата на децата" в нарушение на неприкосновеността на семейния и личния живот и на правото на родителите да избират най-доброто образование и възпитание за децата си, съгласно своите убеждения. "Най-добрият интерес" на децата се решава от родителите, а не от държавния чиновник.

В обобщение: България има задължения по международното право да защитава основните човешки права и демокрацията, която включва плурализъм в образованието, а не държавния монопол, тоталитаризма, "образователните концлагери" и нарушението на семейните права на родители и деца. В полза на омбудсмана ще отбележим, че той все пак споменава за диалог с привържениците на домашното образование.

Време е да си отговорим на фундаменталния въпрос от обществено значение: кой пред кого отговаря за образованието и възпитанието на децата. Родителите пред държавната бюрокрация или бюрократите пред родителите на децата? Нека да осигурим сигурност на децата в училище и право на родителите да са част от образованието на децата си, било то държавно, частно или домашно.

*Виктор Костов е адвокат, правозащитник и доктор по философия. Издател на сайта "Свобода за всеки" – www.svobodazavseki.org

сподели ме

Визуализация - от зачеване до раждане

Изобразителят Александър Циарас споделя вълнуваща медицинска визуализация, показваща развитието на човека от зачеването до раждането и след това. Александър Циарас е художник и технолог, чиято работа изследва невидимото човешкото тяло. Той разработва научен софтуер за визуализация, за да има възможност чрез него да "нарисува" анатомията на човека с помощта на голямо количество данни.

Вижте същото видео със субтитри на български в сайта TED
сподели ме

Величието на Великото поръчение

Във Величието на Великото поръчение Кенет Джентри представя цялостно библейско изложение на Божието всеобхватно спасение и възстановяване в историята. Грехът е всеобхватен; Божията изцелителна благодат е също толкова всеобхватна. Навсякъде, където грехът царува днес, Бог говори към грешния човек и дава път за избавление. Да твърдим, че Великото поръчение не се отнася за всяка страна на съвременните общества – цялото царство на Сатана – означава да твърдим, че няма изходен път за много области от живота.
Войната между Божието царство (цивилизация) на земята и сатанинското царство (цивилизация) на земята обхваща всяка област от живота. Великото поръчение призовава Църквата (в тази "Епоха на Църквата") да започне цялостна атака против съвременната хуманистична цивилизация, но винаги на основата на позитивно послание и практическа програма: по-добър начин на живот във всяка област. Това е величието на Великото поръчение. То не трябва да бъде стеснявано, за да изключва обществото от Божията специална благодат. Тази книга в HTML   сподели ме

Голямата лъжа

„Ето една книга, каквато несъмнено много хора очакваха от дълго време.
Луи Боне е автор, който не се страхува да навлезе в големия въпрос „Сътворение или еволюция?” Той взема за основа библейската истина и убедено изявява, че Бог е Създателят  на всичко, че Той е сътворил небесата и земята за шест дена, и че ние не сме плод на случайност.
Книгата е съставена последователно, изобилства от справочни източници и бележки, за да поощри сериозни размисли. Авторът нe само излага фактите на научните открития; той проверява също тяхната достоверност.
Още от самото начало авторът предизвиква и въвлича читателя във вълнуващо следване на истината като я противопоставя на суеверията, предразсъдъците и откровените лъжи...
Това е  книга за четене и  препрочитане!”

Книгата може да бъде закупена на цена от 14,90лв от Издателство "Нов човек"   

сподели ме

Предимствата на домашното образование

"Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... "
 (Битие 18:19)

Домашното образование е училищна форма, където родителите определят посоката на образование за децата си, целите на тяхното обучение, методите, с които ще се преподава, предметите, които ще учат през годините. Обикновено родителят (родителите) преподават на децата си различни предмети, като наемат специалисти за областите, в които не се чувстват компетентни. В съвременния си вариант тази форма на образование се възражда в САЩ като едно от противодействията на християнските семейства срещу посегателствата на държавата над децата им. В момента тя се развива динамично и е доказала предимствата си над централизираната държавна образователна система.

Защо е необходимо домашното образование?

Когато разглеждаме семейната структура в Библията се забелязва лесно приемствеността, която трябва да съществува между родители и деца. Най-важното нещо, което е трябвало да бъде съхранено в семейството и предадено в поколенията, е вярата в Бога, но често приемствеността е надхвърляла чисто моралното си измерение и се е простирала и в професионалната насоченост, призванието, служението. Често синовете на пророците бяха пророци, на свещениците – свещеници. Исус преди да започне своето служение като Месия беше дърводелец в работилницата на баща си. Децата често приемаха призванието на родителите си. За да се осъществи тази приемственост, децата трябва да израснат около семейството си, и това със сигурност е било така в библейски времена. Когато говорим за съвремието ни, можем да кажем, че приемствеността между родители и деца често отсъства, за което не малка роля има централизираната училищна система. Не става въпрос само за професионалната насоченост, но за моралните възгледи, за почитта на децата към родителите. Този проблем има и огромни демографски и социални измерения: децата от село често са принудени да отиват в града, за да учат основно и средно образование, и след това не се връщат на село при семейството си, за да поемат грижата над земята и животните, но остават в града за да търсят “някаква работа”.

Приемствеността между поколенията има много страни, и тя се създава постепенно и бавно, чрез ежедневното общуване между родители и деца. Ние, родителите, имаме една от най-отговорните мисии в света – да научим хората, които Бог дава под наше настойничество – децата ни – да ходят занапред в завета на Бога. Всеки родител знае колко усилия и посвещение са необходими за да се изгради от едно бебе едно отговорно дете, което само да се обслужва. Колко по-важно е да изградим един човек, който да знае как да живее в света, който го заобикаля, да знае как да работи, как да управлява семейството си, как да се бори с греха в обществото, как да разширява благотворното влияние на Евангелието на Исус Христос. За да изпълним тази мисия се нуждаем от време с децата ни, а те се нуждаят от образование и среда, които да подкрепят семейните ценности.

Домашното образование се е възродило наново именно за да изпълни тази потребност. Слава на Бога, че е имало много християни, които са казали: “Аз съм настойник над децата си и аз ще поема отговорностите, които Библията ми казва да направя”. Никъде в Библията не се дават пълномощия на държавните институции да правят “безплатно обществено образование”, финансирано от високо прогресивно данъчно облагане, и откъснато от родителския надзор. В такава среда, а в някои случаи и много по-лоша, много християнски родители най-накрая са прозрели, че играта на “религиозна неутралност”, която се води в съвременните училища, е само прикритие за либералната хуманистична пропаганда, и това ги е подтикнало да намерят друг начин да образоват децата си.

Възпитателни предимства на домашното образование

Процесът на образование включва не само предаване на информация, но и възпитаване в ценности, в характер, и научаване на умения. Тъй като всяка част от живота е зависима от религиозните разбирания на един човек - няма морална неутралност – то успешното образование изгражда човек както в интелектуално, така и в морално и практическо отношение. По пътя на своето израстване едно дете се сблъсква неизбежно с проблемите, които идват от греховното естество на човека, и в процеса на образование те се проявяват в значителна степен: мързел, ленивост, непокорство, своеволие, упорство, нехайство, измама, глупост и пр. Като християни, ние сме призвани да ги изкореняваме чрез правилна дисциплина и грижа. Неизпълнението на домашната работа, или преписването по време на изпит не получават адекватна санкция в обществената училищна система. В домашното образование родителят има възможност да прекъсне урока, за да се справи с появилия се проблем в характера на детето.

В средата на домашното образование родителят има възможност да оптимизира времето за изграждане на детето си. Проблемите, които възникват в отношенията между деца и родители, когато децата се образоват от обществената образователна система, въобще не стоят в семействата, където има домашно училище. Това се свидетелства от 100% от родителите, които се занимават с домашно образование. Традицията на бунтарско младо поколение, което живее в коренен разрив с морала на “дъртите”, както се наричат родителите, отсъства в семействата, които си учат децата сами. Причината за това е, че те са средата, в която се социализират децата им, а не дискотеката, задименото от цигари кафе, или даже клюкарската група на момичетата, които обсъждат новите обувки на Л., новата прическа на Т., новото гадже на И. и пр. Въпросът със социализацията е едно от най-честите възражения, които се изтъкват срещу домашното образование, и затова ще му отделим по-голямо място в следващите броеве. В настоящия ще се задоволим само да обобщим, че семейството осигурява по-добра социализация от обществената училищна система.

Образователни предимства на домашното образование

В аспекта на образованието като преподаване на информация домашното училище също има много добри страни. Разбира се, за да може родителите да осигурят качествено и компетентно образование за децата си трябва или да са много начетени с обширно поле от познания, или да плащат на съответните хора, които да обучават децата им. Това се приема от мнозина като лоша страна на домашното училище, доколкото родителите не са съгласни да плащат за образование, тъй като не го възприемат в сферата на своята отговорност към децата си. Тези, които желаят да платят цената разбират, че материалът в началното и основното училище по повечето предмети не е недостъпен за тях, както и че има много творчески решения. Бог е верен да помогне в нашата недостатъчност. Какви са обаче предимствата, които се признават от защитници и противници на домашното образование?

На първо място индивидуализираният подход при преподаването дава по-добра ефикасност на учебния процес. В обществените училища се учи по учебен план, одобрен от Министерството и валиден за цялата страна. Децата, обаче, са уникални личности, и не винаги интересите им съвпадат със спуснатия от Министерството учебен план. Обикновено в класната стая активно работят само част от учениците, докато останалите изчакват да приключи часа или пасивно наблюдават учебния процес. При домашното училище родителят няма този проблем. Той може да нагажда учебната програма с интересите на всяко едно от децата, да се възползва от образователна възможност като екскурзия, посещение на някаква изложба, на експозиция в музей с по-голяма свобода, отколкото могат да правят това учителите в държавните училища. Домашният ученик свиква да работи активно във всеки учебен час.

Ако едно дете се развива по-бързо от очакваното според програмата, родителят може да продължи напред с материала, въпреки, че според стандартите той е за по-голям клас. Обратното, ако едно дете се затруднява с даден предмет, родителят може да забави темпото, за да се достигне ниво, на което детето да разбира и да усвоява материала. В училищната среда на този проблем не се обръща необходимото внимание и учителят се придържа към програмата за сметка на напредналите и изоставащите деца.

Друго предимство на домашното образование е възможността на родителя да има точна преценка за нивото на усвояване от ученика. В обществените училища един ученик се изпитва от два до пет пъти на учебен срок, а това не позволява на учителя да има точна преценка за актуалното ниво на ученика. В домашното училище родителят проверява знанията на детето си всеки учебен час и има възможност да комбинира проверката – например докладът по биология отразява и писмената култура на детето. Родителят има възможност да интегрира познанията на детето си. Той може да обобщи с детето си едно явление от гледна точка на физиката, химията, биологията. Може да проследи една идея как се е развивала във философията, литературата, науката, как се е отразила върху историята на дадена нация и пр.

В държавните училища се учат предметите според преобладаващата методологическа рамка, която е марксизъм, еволюционизъм и хуманизъм, което води до създаване на вражески на Бога мироглед. В домашното училище родителят може да изследва предметите от правилния мироглед: креационизъм, провиденциализъм, теоцентризъм. В крайна сметка има значение дали фактите са създадени от Бога или са случайни, дали животът е развиващ се, или е сътворен от Бога, дали законите са трансцендентни или се подчиняват на ситуативната етика. Родителят има възможност да съобрази учебния материал с Божието слово, да преподава по християнски учебници, да изучава с детето си предмети, които са жизнено важни за всеки човек, като право и икономика, но не се изучават в държавната образователна система.

Практически предимства на домашното образование

В областта на предаване на умения домашното образование има явно предимство пред училищната система. Часовете по трудово обучение, където децата се учат на готварство, шиене, на електротехника, дърводелство и пр. съвсем не постигат целта си, доколкото никой от нас не може да си служи с иглата, черпака и поялника в ежедневния си живот еднакво добре. Семейството, напротив, не само, че може да научи децата на практични умения за водене на домакинство и основни ремонти, но дори е длъжно да го направи. Притчи 31 глава ни представя образа на жена, която е добре запозната с домашните занаяти. Поради откъсването на децата от семейната среда в настоящето шиенето, плетенето, бродирането – все повече са умения на “бабите”, защото младото поколение не ги владее. Все по-малко момчета са способни да бъдат добри “домашни майстори”, да не говорим за градинарството, земеделието, животновъдството. По същия начин стоят нещата в училищната система и когато говорим за уменията да се работи с компютър, позна ването на езици, работа в Интернет. Компютърната грамотност се превръща в задължителна квалификация за обикновения човек, както е умението да се пише с ръка, но дори и в това отношение училищната система не може да се справи. Семейството, напротив, има по-голям ресурс да научи децата си на практически умения да използват компютри и да общуват с чуждоезични хора. Самият семеен живот е полезна образователна среда за практическите умения. Нещо повече, гъвкавата програма на домашното образование позволява на младежа да има работен опит още в юношеските си години, което ще му помогне да се интегрира по-добре към семейния капитал и да овладее по-добра работна етика.

* * *

Домашното образование подпомага приемствеността в семейството, дава възможност на родителите да имат по-близък контрол над учебната програма, по която учат децата им, има гъвкава програма и позволява учебният процес да се интегрира с работен опит, научаване на професионални умения, да се използват повече възможности при обучението на един човек. Всичко това го прави да се предпочита от все повече родители в САЩ. В началото и там не е било легално, но много семейства са платили цената, за да докажат, че плодовете им са по-добри от тези на обществената образователна програма. В България все още тази форма на образование не е масово позната, нито легална. Вярваме, че няма винаги да е така. От нас зависи бъдещето на децата ни.

Статията е взета от бюлетин на "Училище в дома".

Има ли социализация в държавното училище?

Разказ на Кирил Захариев:
ТОВА, КОЕТО ПРЕЖИВЯХ В УЧИЛИЩЕ НЕ Е СОЦИАЛИЗАЦИЯ, НЕ Е РАЗНООБРАЗИЕ
Разнообразен социален статус? Колко процента от децата в училище слушат нещо различно от посредствена поп-музика и чалга и колко слушат разнообразни стилове музика (джаз, класика, рокендрол, рок, блус)? Колко деца гледат безценни филми, и колко деца ходят единствено по кината в моловете, да гледат без да подбират? Колко деца четат нещо, дори свръх популярно, извън програмата по литература – Хемингуей, Айзък Азимов, Толкин, Реймънд Чандлър, Петя Дубарова, Борис Виан, Ремарк и колко въобще разбират дори това, което им е дадено да четат по програма? Колко деца извършват каквато и да е извън учебна дейност, различна от учене на език или някакъв спорт? Колко деца започват да практикуват навреме, нещо „различно“ и колко време изобщо им остава, за да го правят пълноценно? В училището няма разнообразие – това не е разнообразие на култура, това не е разнообразие на социален и житейски опит. Това са унифицирани същества, които единствено могат да изберат да се съгласят с това или да не се съгласят. Но те са там. Няма мърдане. Няма алтернатива, камоли разумна такава.
Нещо повече – разнообразие ли е да минаваш всеки ден, по един и същ маршрут, в един и същ час, за да стигнеш на едно и също място, да се видиш с едни и същи хора, да седиш в една и съща стая, на един и същ чин, до един и същ съученик, да преживееш всички есени, зими и пролети на детството си и юношеството си, под знака на сивото училище, без да можеш да прекараш повече от един уикенд където и да е, освен в училище и вкъщи? Разнообразие и социализация ли е да не можеш да поживееш в друг град през есента, да се видиш с деца от други квартали през седмицата, да не можеш да обикаляш един цял есенен ден из центъра на града, да не можеш да отидеш в работата на майка ти, баща ти, защото си на училище?
Училището е антипод на „социализиране“ и „разнообразие“. И със сигурност не е „подготовка за реалния живот“. В училище се сблъсках с няколко основни неща. Много по-основни от предметите. Много по-жизнеутвърждаващи от всичко друго в живота ми. За съжаление, нито едно от тях не е позитивно. Говоря основно за гимназията, макар, че много от тези неща са практика от 4-ти клас, а набират сила още с влизане в тази институция. Ако можеха да видят, пипнат и повярват на тези неща, родителите не биха си и помислили да изпращат детето си на училище. А децата, особено в пубертета, разбира се, никога няма да ви споменат дори за една цигара или бира, камоли пък за всичко останало.
1/Първото нещо, което направих в 8-ми клас - намерих едно момче, което ми изглеждаше най-подходящо за общуване. На този етап всички други също мигновено се разделиха на микро-групи от по двама до четирима. Много социално, няма що! Оставана няколко „аутсайдера“, които бяха подложени на постоянен тормоз, и то не само от учениците.
2/Второто, което се научаваш е, че една година разлика е нещо фатално. Всички ученици в по-горни класове не ти обръщат внимание, често те третират като заек (по низш, недостоен, слаб), а в нередки случаи те малтретират. По-големите момчета пък масово се възползват от този изкуствено създаден комплекс, за да се уредят лесно с момиче, или да насадят порочните си практики на по малките, като нещо „готино“, „модерно“ , което ги приобщава и ги прави достойни. Това означава отнемане на девствеността на всяко готино момиче между 13 и 16 години, за всички общовалидно – пушенето на коз, липа, ганджа, чадел, трева или - както се изразяват родителите по далечната и непонятна тема – марихуана и индийски коноп. Това обаче е най-лекия и безвреден наркотик, а в класацията съвсем не изостават по популярност гнусните супер вредни амфетамини, екстазито, като едно от най-пристрастяващите вещества, психотропни и халюциногенни гъби увреждащи почти перманентно в по-голяма или по-малка степен психиката, LSD, което е най-мощния халюциноген и който остава в кръвта повече от колкото можеш да доживееш и всякакви други разнообразни субстанции. Алкохола и тютюна не ги споменавам, защото те са задължителна рутина на всеки навършил 12 години ученик и остават такава за повечето до края на живота им.
3/ Третото нещо, което научаваш е че секса е предмет, който се преподава най-качествено от най-отворените (научили и използващи най-добре първа и втора точка) ученици, но той е нещо срамно, смешно и глупаво когато трябва да бъде преподаван или четен в медицинска литература, както го възприемат и повечето учители. Затова си набавяш информацията от обсъждане със също толкова неграмотни по темата връстници, от интернет, от списания и от порно. Така почти всички ученици излизат от училище като абортирали, мастурбиращи, изнасилени или поне крайно заблудени в сексуално отношение. Но при всички положения малко излизат девствени, но си остават първокласници в една от най-важните сфери на живота им, а живота на много от тях се превръща в пълна самоизолация на тази тема или в поредица от неуспешни връзки, провалени ранни бракове, нежелани бременности, всякакви полови болести и т.н.
4/ Четвъртото, което ти се случва в училище, е това, че вместо да отделиш достатъчно време на любимия си предмет, да станеш много добър в това, в което те бива, ти трябва да отделяш крайно много време да наизустяваш неща, които нито те вълнуват, нито можеш да запаметяваш лесно, нито ще ти вършат каквато и да е полза в живота. Най-малкото – всички тонове задължително назубрени уроци, биват забравени веднага след завършване на училище.
Ако се противопоставиш на задълженията, те санкционират, потискат, комплексират. Ти се озлобяваш и прекаляваш с наркотиците, секса/мастурбацията, учителите ти изграждат образ на престъпник, без да могат да се справят по какъвто и да е поне малко адекватен начин. Отгоре на всичкото те провалят пред родителите ти, пред приятелите ти и имаш ниски оценки, с които, дори да си прекрасно талантлив, не можеш да се класираш по-натам в системата.
Ако се подчиниш, се превръщаш в зубър, колкото и банално да звучи. Вярно, научаваш се на дисциплина, но нямаш време нито да откриеш кой си, нито какъв е света около теб, нито да помислиш какво е призванието ти в тоя живот. Пускаш се по пързалката на системата супер успешно, засилваш се и в повечето случаи, след 10 – 15 години установяваш, че си се гмурнал безвъзвратно в общество, което страда от тежка самозаблуда (99%), психопатия (12%), и депресия (близо 50%). Синдроми, които се дължат на това, че си прекарал 12 години от живота си в колба, в която не си имал възможност дори да вкусиш от живота.
5/Пето. Масовите, квартални училища, допълнително ограничават социализирането на учениците до границите на района, в който живеят. И като цяло - училищата откъсват учениците от реалността, правят ги враждебни и плахи към всяко друго училище, към всеки друг квартал. Правят ги асоциални и агресивни. Карат ги да се сравняват, да се отъждествяват с училището, в което учат, според „статута“ му спрямо другите училища. Това става излишна тежест или безпочвена гордост, за всеки ученик и тя остава налична години след завършване.
6/ Шесто. Установяваш, че учителите, които ти преподават са били от най-неталантливите и от най-слабите ученици. Установяваш, че те са комплексирани, агресивни, депресирани, немотивирани, не са обучени да се държат адекватно и не са дори на средно педагогическо ниво. Тези, които виждат това и не вярват, веднага трябва да повярват в обратното. Много пагубно, учителите се превръщат в техни идоли, във връх на образоваността. Така за тези ученици, нивото на целите в живота пада главоломно, без да разберат. Другите, които вярват и виждат какво е нивото на образованието, започват да се борят, но излишно. Отново агресия, която среща агресия. И пак няма никакво адекватно решение. Защото това е система. Тя има на разположение добри и лоши оценки, отсъствия, забележки и преместване в друго училище.
Няма как да овладееш хиляда млади, жизнени души, да ги събереш на едно място, да ги вкараш в една стая за 12 години, да им казваш каквото са ти казали да им казваш и те да се измъкнат невредими. Такава е и целта на образованието според мен, но това е повод за една нова тема.
П.С. Съжалявам ако има много правописни грешки - аз бях от алтернативния тип ученици и завърших с диплома отличен 5,53, без да съм учил цял 12-ти клас:) А и бързах:) 

Статията е взета от На училище... но вкъщи.

Основно образование

от Р. Дж. Ръшдуни

Образованието трябва да засяга основите на живота, иначе ще бъде подвеждащо и ограбващо. Трите основни сфери са: първо, религиозно образование. Тъй като Триединният Бог Е Създателят и най-важният факт в живота, защото Той Е Живот (Йоан 14:6), да Го пренебрегваме в нашите училища означава да преподаваме невежество.

Второ, семейството е централната и основна институция на земята. То е нашето първо училище, църква, работно място, правителство и т.н. Да бъдем невежи относно важността на семейството означава да бъдем образовани като глупаци. То представлява нашите основни човешки взаимоотношения и е от основнo значение за личностното и национално благоуспяване. Пренебрегването му е равностойно на престъпление.

Трето, образованието трябва да набляга на основните умения за учене. Тези умения и знание са инструментите за всекидневния живот. Да образоваш лошо едно дете е като да пратиш войник в битка без оръжие.
Това е причината Писанието да набляга толкова силно на важността на образованието. Във Второзаконие Мойсей дава резюме на Божия закон за семейството. В Притчи имаме инструкции за младежа. Навсякъде в Писанието се набляга на напътствията за цялостния човек.

Ако искаме да изчезнем като нация, просто трябва да пренебрегнем основното образование. Всъщност точно това правят много хора. Произвеждаме незряло поколение от наркоманизирани младежи, които се препъват в живота, запътили се към смъртта. Сигурно това искаме, след като толкова много от нас работят за него и плащат за него.

Текста е взет от блога: Парчета разум

Обзор на християнската реконструкция

Р. Дж. Ръшдуни обяснява най-общо какво означава християнска реконструкция.

Клипът е качен с любезното съдействие на блог "Парчета Разум".

Най-милитаризирана държава в света е … Швейцария

Представете си Държава , в която всички граждани от мъжки пол в интервала от 20 до 50 годишна възраст са военнослужещи и в буквалния смисъл на думата спят с оръжие под възглавницата си. Държава , която след навършване на 50 годишна възраст подарява зачисленото лично оръжие на гражданите си. Държава , която поощрява и приветства участието на гражданите си в мобилизационни сборове и учения независимо дали са на 50 , 60 или 70 годишна възраст. Държава която те моли  да си купиш поне пистолет , а най-добре автомат със сгъваем приклад. Държава , която е способна да увеличи армията си от 22 хилядна численост в мирно време  до 650 хиляди , в рамките на 4 часа, а в рамките на 2 дни до 1.7 млн. численост , при това прекрасно организирана , силно  въоръжена и много добре обучена. Представете си тази въоръжена до зъби държава , от Женева до Давос , от Цюрих до Лугано , територията на която е изровена от тунели , противоатомни убежища , продоволствени военновременни складове , ракетно-артилерийски опорни точки изсечени в гранитните планини, държава в която 80% от къщите на населението са оборудвани с бронирани капаци на прозорците (стоят в мазето а при нужда се монтират).
Това е Швейцария.

Армията на Швейцария не е единствената в света , която е организирана на този принцип. Донякъде подобна структура има и Бундесфера. Аналог може да се направи и със съветските “кадрирани” дивизии от близкото минало. Организацията е по схемата “Пълно обезпечение с офицери + 2/3 обезпечение с подофицери и сержанти + 1/3 редовни войници + мобилизационни сборове когато има нужда”.  Разликата при Швейцарската армия обаче е , че този принцип е доведен до перфектност .

Кадровите военни в Швейцария са всичко на всичко около 9 000 души и са заети предимно във ВВС на страната. Заетите в останалите родове войски кадрови военни са около 15 000 души едновременно. Всеки гражданин от мъжки пол , след навършване на 20 годишна възраст се призовава в редовете на Швейцарската армия. Зачислява се в редовете на Rekrutenschule – Ecole de recrue , където прекарва първоначално обучение от 90 дни.

След завършване на обучението , държавата зачислява на новоизпечения боец личното оръжие (автомат и пистолет) , едноседмичен пакет със суха храна – т.н. “Министерска консерва” , която боеца има задължението да обновява след изтичане на срока на годност , х 4 пълнителя с боеприпаси за оръжието , три комплекта униформи за различните сезони , бронежилетка и каска , както и зачислителен номер към коя войскова част принадлежи.  Така екипиран боеца се прибира в къщи и тръгва на работа или в университета или където му е житейското поприще.
До 32 годишна възраст боеца се намира в състояние “Аусцуг″. При този статус е длъжен в рамките на 10 г. да премине 8 военни сбора х 3 седмици всеки. Времето през което ще преминава сборовете го съгласува с военния отдел на министерството съобразно житейските си нужди. Важното е да премине определеното със Закон количество за опредения срок.  От 32 до 42 годишна възраст статуса на боеца се променя в “Ландвер”. Ландверите имат задължението в рамките на 10 години да проведат 3 сбора х 2 седмици всеки.  От 42 до 50 годишна възраст статуса се променя на “Ландщурм”. Щурмоваците имат задължението в рамките на 8 години да проведат 1 сбор от 2 седмици.  След навършването на 51 годишна възраст боеца официално се уволнява от армията , прибират му автомата , пистолета , боеприпасите , бронежилетката , каската и сухата храна и го въоръжават с предписание как и къде да действа при обявяване на извънредно положение или война. Също така при уволнението всеки получава подарък от държавата автоматична ловна гладкоцевна пушка тип “помпа”.

Основна особеност на Швейцарската армия е усиленото обучение на офицерите-резервисти. По правило те преминават допълнителни сборове към по-горе споменатите , в размер на 100 дни за всеки статус. Това обстоятелство предизвиква силни протести от страна на работодателите , особено от “Банковата Асоциация” , доколкото всеки един от тях, от банковия директор , до най-дребния началник на отдел преминава през тези сборове. Независимо от тези протести сборовете са място където могат да се срещнат и да общуват представители на различни прослойки на обществото , като например директор на компания и портиер в същата компания да си поговорят лежейки зад картечницата в качеството си на стрелец и коректировчик примерно.Тук е мястото да добавим , че практически е невъзможно отклонението от военна служба в швейцарската армия на гражданин на държавата , физически годен , независимо дали е банкер , лекар , студент или президент.

Военният бюджет на тази държава със 7.5 млн. население по данни от 2008 г. бюджета е около 5 млрд  долара , което е 1,2% от БВП на страната, но много от разходите за отбрана са вторични и минават по други пера.

 Въоръжение :
- 800 танка и бронирани машини , в т.ч. 420 германски “Леопард 2″ и 150 М-109.
- 14 ескадрили военна авиация , в т.ч. 350 бойни и 120 учебни самолета и 80 щурмови и 20 транспортни вертолета.
Характерно е че оръжейния парк се обновява постоянно и практически не съществуват примери когато дадено въоръжение е “по-старо” от боеца който борави с него.

Щателно ремонтираното леко стрелково оръжие (пистолети и автомати) се предлага за закупуване от населението на вътрешния пазар , като ако купувача е жена отстъпката е до 40%.
Регистрацията на оръжието е максимално опростена , като такава се изисква само за закупеното от магазина оръжие , а тия които се продават “втора ръка” не се регистрират. По данни от 2008 г. в населението са съсредоточени около 800 хил. единици армейско стрелково оръжие , около 500 хил. единици полуавтоматични карабини и ловни пушки , около 2.5 млн. пистолети и револвери. Забележка : В тази статистика не влиза СЛУЖЕБНОТО оръжие раздадено на всички резервисти от 20 до 50 годишна възраст съобразно написаното по-горе.
Швейцария заема почетното 2-ро място в света по собственост на оръжие на глава на населението. В страната функционират десетки (или стотици) стрелкови клубове , а броя на стрелбищата може да съперничи с тези на кафенетата.

Как преминава службата във Швейцарската армия ?

Службата преминава горе-долу добре. Войниците (редовни или на сборове) не белят картофи , не мият  мръсните съдове, не метат казармите и не дават караул  – всичко това се извършва от частни фирми и частни охранители.
Може би това обстоятелство означава че са на курорт ? Не. Според военните специалисти , бойната подготовка на швейцарската армия е една от най-високите в света. Ставане сутрин в 05.00 ч. и всичко се изпълнява на “бегом”. Физическа подготовка , алпийска подготовка , бойни стрелби , обслужване на техниката…. и така до отбой , който е в 23.00 ч. До абсолютен минимум е сведено отвличането на бойците от битовия “армейски живот” и до абсолютен  максимум е доведено ангажирането им със строго професионалните военни умения.
Наказанията за неявяване на служба (Редовна или сбор) на мъжете поставени под пагон са жестоки.
Било то учебна сесия , погребение , сватба, няма никакво значение за военните власти. Грозни глоби и затвор , които могат да поставят кръст на всяка кариера в обществото. Независимо дали си болен , инвалид , сляп и куц всички плащат 3 % данък върху доходите си за издръжка на армията. Ако някой е пацифист-религиозен деятел, съботянин антимилитарист , то той е задължен да полага обществено полезен труд в общината по местоживеене за същите часове които другите са на военен сбор. Няма освобождаване за военните сборове и за младежи учещи в чужбина. Нарушенията на закона се наказват много строго – за отклонение от военна служба може да се стигне до затвор за 12 години.