Останете гладни! Останете неразумни!

 

Речта на руски език

Речта с български субтитри можете да намерите ТУК. 

Ето и самият текст на речта на Стив Джобс по случай дипломирането на випуск от университета в Станфорд:

“За мен е чест да бъда с вас днес на вашето завършване от един от най-добрите университети в света. Никога не завърших университета. За да бъда честен това е най- близкото до университетско завършване, до което съм стигал. Днес искам да ви кажа три истории от моя живот. Това е. Нищо особено. Просто три истории.

Първата история е за свързването на точките.

Напуснах, колежа Рийд след първите 6 месеца там, но останах да посещавам курсове за още 18 месеца преди наистина да напусна. Така, защо всъщност напуснах? То е започнало още преди да се родя. Моята биологична майка е била млада, неомъжена студентка и решила да ме даде за осиновяване. Тя вярвала много силно, че аз трябва да бъда осиновен от висшисти, така че всичко било уредено да бъда осиновен от адвокат и неговата съпруга. Обаче, когато съм се появил в последната минута те решили , че не искат момче, а момиче. И така моите родители, които били следващите в списъка за осиновяване получили обаждане по средата на нощта с въпроса “Имаме непредвидено момче, искате ли го?” Те казали “Естествено”. Моята биологична майка по-късно разбрала, че моята майка никога не завършила висше, а баща ми, никога не е завършил средното си образование. Тя отказала да подпише окончателните документи за осиновяване. Тя се съгласила няколко месеца по-късно, когато моите родители обещали, че някой ден аз ще отида в университет.

И 17 години по-късно, аз се записах в университет. Но наивно избрах колеж, който беше почти толкова скъп колкото Станфорд и всичките спестявания на родителите ми от работническата класа се харчеха за университетската ми такса. След 6 месеца не можех да видя ползата от всичко това. Нямах представа какво искам да правя с живота си и как университета ще ми помогне да разбера това. И ето ме тук харчейки дългогодишните спестявания а родителите си. Така реших да напусна вярвайки, че някак ще се справя добре. Беше доста плашещо по това време. Но гледайки назад това беше едно от най-добрите решения, които съм вземал. В момента, в който напуснах можех да спра да посещавам задължителните лекции, които не ме интересуваха и започнах да посещавам тези, които ми изглеждаха интересни.

Не беше толкова романтично. Нямах стая в общежитието, за това спях на пода при приятели, връщах бутилки от кока кола за 5 цента, за да си купувам храна и ходех 7 мили през града всяка неделя вечер да получа едно ядене на седмица в храма Харе Кришна. Харесваше ми. И повечето от това, с което се сблъсках следвайки любопитството си и интуицията си се оказа безценно по-късно. Нека ви дам пример. Университета Рийд по-това време предлагаше може би най-доброто обучение по калиграфия в страната. На територията на университета всеки плакат, всеки етикет на всяко шкафче беше красиво изписан ръчно калиграфски. Понеже бях напуснал и не трябваше да ходя на задължителните лекции, аз реших да посещавам калиграфските лекции, за да се науча на калиграфия. Научих за шрифтовете serif и sans serif, за разликите между пространството между различните комбинации от букви, за това какво прави типографията важна. Беше красиво, исторически, артистично неуловимо по начин, които науката не може да го улови и аз го намерих за удивително.

Нито едно от тези неща нямаше дори надежда за приложение в моя живот. Но 10 години по-късно, когато създавахме първия компютър Макинтош, си спомних всичко това. И го вложихме в компютъра. Това беше първия компютър с красива типография. Ако никога не бях взел този курс в университета, компютъра Макинтош никога нямаше да има множество и пропорционални шрифтове. И понеже Уиндоус просто ни копира, много е вероятно , че днес компютрите щяха да бъдат без такива шрифтове. Ако не бях напуснал колежа нямаше да попадна на тези лекции по калиграфия и персоналните компютри можеше да нямат чудесната типография, която имат сега. Естествено не беше възможно да свържа точките гледайки напред, когато бях в университета. Но беше много, много ясно гледайки назад 10 години в миналото.

Отново не можете да свържете точките гледайки напред, можете да ги свържете гледайки назад. За това трябва да вярвате, че точките някак ще се свържат във вашето бъдеще. Трябва да вярвате на нещо – на интуицията си, съдбата, кармата, каквото и да е. Този подход никога не ме е разочаровал и направи живота ми смислен.

Моята втора история е за любовта и загубата.

Бях щастлив да открия какво обичам да правя рано в живота си. Воз и аз създадохме Епъл в гаража на родителите ми, когато бях на двадесет. Работихме много здраво и за десет години Епъл се разрасна от нас двамата в гаража до два милиардна компания с над 4000 служители. Ние тъкмо бяхме пуснали на пазара нашето най-добро творение – компютъра Макинтош – година по-рано, аз бях станал на тридесет и тогава ме уволниха. Как можеш да бъдеш уволнен от компания, която си създал? E като се разрастваше Епъл наехме един човек, когото смятах за много талантлив за да е подходящ да управлявам компанията с него. За около година и повече нещата вървяха добре. Но след това нашите виждания за бъдещето започнаха да се различават и накрая станахме противници. Управителния съвет застана на негова страна. Така на тридесет аз бях изхвърлен. Много публично изхвърлен. Това което беше смисъла на целия ми живот като възрастен си беше отишло и беше опустошително.

Наистина не знаех какво да правя за няколко месеца. Чувствах, че съм разочаровал предишните поколения предприемачи – че съм изпуснал щафетата, която ми бе предадена. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да се извиня за това, че прецаках нещата толкова много. Бях доста публичен провал и дори мислех да избягам от Силиконовата (силициевата) долина. Но нещо постепенно ми просветна – аз все още обичах, това което правех. Обрата на събитията в Епъл не беше променил това. Аз бях отблъснат но още бях влюбен. И така реших да започна отначало. Не го разбирах тогава, но уволняването ми от Епъл беше най-доброто нещо, което можеше да ми се случи. Тежестта на успеха беше заменена от лекотата на това да си начинаещ отново, по-малко сигурен за всичко. Това ме освободи да вляза в един от най творческите периоди от живота си.

През следващите пет години започнах компания с име NeXT (следващ), друга компания – Пиксар и се влюбих в една удивителна жена, която щеше да стане моя съпруга. Пиксар направи първия филм изцяло с компютърна анимация – “История за играчките” (”Toy Story”) и сега е най-успешното студио за анимация в света. В забележителен обрат на събитията, Епъл купиха NeXT и аз се върнах в Епъл и технологията, която създадохме в NeXT е в основата на сегашното възраждане на Епъл. Лоурийн и аз имаме чудесно семейство.

Доста съм сигурен, че нищо от това нямаше да се случи, ако не бях уволнен от Епъл. Това беше ужасно на вкус лекарство, но предполагам пациента имаше нужда от него.

Понякога живота те удря по главата с тухла. Не губете вяра. Убеден съм, че единственото нещо, което ме караше да продължавам бе, че обичам това, което правя. Трябва да откриете това, което обичате. Това е вярно както за работата ви така и за любовниците ви. Вашата работа ще заема голяма част от вашия живот и единствения начин да бъдете напълно удовлетворени е да вършите това, което смятате за страхотна работа. Единствения начин да вършиш страхотна работа е да обичаш това, което правиш. Ако не сте го открили още, продължавайте да търсите. Не се примирявайте. Като всички въпроси свързани със сърцето, ще откриете, това, което търсите. Като всяка добра връзка става все по-добре и по-добре като минават годините. Така че, продължавайте да търсите, докато не го откриете. Не се примирявайте.

Моята трета история е за смъртта.

Когато бях на седемнайсе прочетох цитат който беше нещо като това: “Ако живееш всеки ден сякаш е последния ти, някой ден определено ще си прав”. Това ме впечатли и от тогава през последните 33 години поглеждам в огледалото всяка сутрин и се питам: “Ако днес беше последния ден в живота ми, щях ли да искам да правя това, което смятам да направя днес?” Когато отговора е бил “Не” за твърде много дни подред, за знам, че трябва да променя нещо.

Да помниш, че един ден ще си мъртъв е най-важния инструмент, който съм срещал да ми помогне да направя големите избори в живота си. Защото почти всичко – всички чужди очаквания, всичката гордост, всичкия страх от провал или унижение – тези неща просто стават маловажни пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което наистина важно. Да помниш, че ще умреш е най-добрия начин, който знам да избегнеш капана на това да мислиш, че имаш нещо за губене. Ти си вече гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

Около преди година бях диагностициран със рак. Имах насрочен преглед в 7:30 сутринта и заключението беше, че имам тумор на панкреаса си. Дори не знаех какво е панкреас. Доктора ми каза, че е почти сигурно , че това е не личим вид рак, и че трябва да очаквам да живея не повече от не повече от три до шест месеца. Доктора ме посъветва да се прибера вкъщи и да въведа нещата си в ред , което е начина на докторите да ти кажат да се подготвиш да умреш. Означава да кажеш на децата си всичко, което си мислел, че ще можеш да им кажеш през следващите десет години през следващите няколко месеца. Да си сигурен, че всичко е уредено, така че, да е лесно за теб и за твоето семейство. Означава да се сбогуваш.

Живях с тази диагноза цял ден. По-късно същата вечер имах биопсия, където пъхнаха ендоскоп през гърлото ми, през стомаха в червата, забодоха игла в панкреаса ми и взеха клетки от тумора. Аз бях упоен, но жена ми, която беше там, ми каза че когато са видели клетките под микроскоп, докторите започнали да плачат, защото се оказало много рядък вид рак на панкреаса, който се лекува с операция. Направиха ми операцията и сега съм добре.

Това беше най-близката ми среща със смъртта и се надявам да е най-близката, която ще имам за още няколко десетилетия. Преживявайки това, мога да ви кажа с малко по-голяма сигурност, от когато смъртта беше полезна но чисто интелектуална концепция:

Никой не иска да умре. Дори хората, които искат да идат в Рая, не искат да умрат да отидат там. Въпреки това смъртта е крайна спирка, която очаква всички ни. Никой не я е избягнал. И така трябва да бъде, защото Смъртта е много вероятно, най-доброто изобретение на Живота. Тя е агента на промяната на Живота. Тя очиства старото да направи място за новото. Точно сега новото сте вие, но някой ден, не твърде далечен от днес, вие постепенно ще остареете и ще бъдете изместени. Съжалявам, че съм така драматичен, но е твърде вярно.

Вашето време е ограничено . Не го прахосвайте да живеете нечий чужд живот. Не бъдете ограничавани от догмата – което е да живееш с резултата от мисленето на други хора. Не позволявайте шума от мненията на другите да приглуши вашия собствен вътрешен глас. И най-важното имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те някак си вече знаят какъв/а искате да станете. Всичко останало е второстепенно.

Когато бях млад имаше списание наречено “The Whole Earth Catalog” ( Каталог на цялата Земя), което беше една от библиите на моето поколение. Беше създадено от човек на име Стюард Бренд, не далеч от тук в Менло Парк, и той му вдъхна живот с поетическия си подход. Това беше през късните шестдесет на двадесети век преди персоналния компютър и компютърна предпечатна подготовка. Списанието беше правено със машинописни машини, ножици и полароидни фотоапарати. Беше като Гуугъл на хартия, 35 години преди Гуугъл да се появи: беше идеалистично и преливащо то добри инструменти и страхотни мнения и идеи.

Стюарт и неговия екип издадоха няколко броя на “The Whole Earth Catalog” и тогава, когато му дойде времето, те издадоха последен брой. Беше средата на седемдесетте и аз бях на вашата възраст. На задната корица на последния им брой имаше снимка на път от провинцията рано сутринта, от този вид, на който може да попаднете да пътувате на стоп ако сте толкова авантюристичен. Под пътя бяха думите: “Остани гладен. Остани неразумен” Това беше тяхното прощално послание.

Остани гладен. Остани неразумен. И аз винаги съм желал това за себе си. И сега, когато вие завършвате да започнете нов живот, аз ви пожелавам същото.

Останете гладни! Останете неразумни!

Благодаря ви много”

Diapers, Dishes & Dominion

http://www.diapersfordominion.com/

http://leahslabyrinth.wordpress.com/

След години на интелектуален и морален упадък на християнството проявяващ се в бягство от отговорност за света около нас (ескейпизъм) и ограничено, мистично, лично благочестие (пиетизъм), то започна офанзива към превземане наново на изгубени територии. Появиха се Институти на библейския закон – подробно разглеждане на приложението на библейския закон в ежедневния ни живот, появи се серията „Библейски инструкции” – обхващаща теми от семейството, образованието, парите и се стигне до международните взаимоотношения. Стъпка по стъпка, християнството възвръща своите изгубени територии.

Сред всички тези сериозни представители на различните категории като банкери, политици, икономисти, държавници и т.н. една прослойка на обществото като че ли оставаше без необходимото й внимание – майки и домакини. Една млада авторка на 26 години с три деца и четвърто на път, приела предизвикателството да бъде майка и домакиня се изправя пред въпроси като: „Какъв е смисъла на това, което правим тук у дома? Какво дългосрочно влияние има това? Към какво се стремим, ако света отива към по-зле?”

Книгата на Лия Смит Памперси, чинии и господство: Как съпругите християнки могат да променят света? запълва истинската нужда на жената, която иска да разбере своята значимост в световната история. Жената чиито живот може да промени пътеката на следващите поколения и как една домакиня може да промени курса на цялата история!

Книгата в електронен вид можете да закупите онлайн тук.

Тайните на успеха

11 необикновени решения, с които Стив Джобс измъква Apple от дъното

Преди 14 години Apple беше на ръба на банкрута. Днес тя е най-голямата технологична компания в света с пазарна капитализация от 355 милиара долара. Как се постига подобен обрат? С революционните идеи на Стив Джобс.

Business Insider хвърля поглед върху 11 необичайни решения, с помощта на които Джобс превръща „Ябълката” в емблема.

Партньорство с конкурентите

Можете ли да си представите сътрудничество между Pepsi и Coca-Cola? Такава била и първоначалната реакция, след като Apple и Microsoft обявили партньорството си на Macworld Expo през 1997 година.
След 12 години на финансови загуби Джобс трябвало да намери бързо източник на финансиране за Apple. Затова той се обърнал към Бил Гейтс, който инвестирал 150 милиона долара в „Ябълката”. „Ерата на съперничество между Apple и Microsoft приключи”, коментира тогава Джобс. „Това е необходимо, за да вдигнем отново на крака Apple”, отбелязва той.

Атрактивни продукти

Като опитен търговец, който познавал значението на естетиката, Джобс осъзнал, че продуктите на Apple изглеждат старомодни. Затова на събрание на компанията през 1998 година, той попитал: „Знаете ли къде е грешката на компанията? Продуктите изглеждат ужасно. Не галят окото.” Днес Apple е призната като компанията, която създава едни от най-красивите продукти в света на технологиите.

Промяна на стартовата визия за развитие

Apple стартира като компания, която произвежда само компютри. Джобс обаче осъзнал, че ако „Ябълката” наистина иска да постигне успех, трябва да разшири портфолиото си. Така Apple се насочва към нови продукти като iPod, iPhone, iPad. През 2007 година Джобс променя и името на компанията от Apple Computer на Apple като символ на новата по-обхватна визия.

Заобиколи пречките с нови решения
Джобс е недоволен от позиционирането на продуктите на Apple в магазините. Решението? Apple Store. Пръснати из целия свят магазините на „Ябълката” днес се радват на голяма популярност.
Кажи на клиентите какво искат, вместо да ги питаш

Джобс не използва фокус групи и анализи, а казва на клиентите какво искат преди те самите да знаят, че го искат. Когато Apple пуска iPad, хората първоначално го възприемат с насмешка. Почти 20 милиона продажби по-късно това вече не изглежда смешно, коментира Business Insider.

Интеграция на продуктите

Освен че са иновативни, продуктите на Apple са и интегрирани. iPod е свързан с iTunes. За да изтеглите приложения за iPad и  iPhone пък ще ви трябва App Store. Според Джобс „креативността се състои в свързването на нещата”.

Не наемай служители по шаблон

През 1994 година Джобс споделя: „Смятам, че част от това, което направи Macintosh велик, е, че хората, които работиха върху него, бяха музиканти, поети, художници, историци, които също се оказаха и най-добрите компютърни специалисти в света.

Окуражи и другите да мислят различно

Рекламната кампанията на Apple „Мисли различно” от края на 90-те години на миналия век се оказва една от най-ефективните на всички времена.

Заложи на простотата

Простотата е благословия. Дизайнерът на Apple потвърждава тази стратегия: „Опитваме се да направим продукта възможно най-лесен за употреба.”

Продавай мечти, не продукти

Джобс успява да зариби хората по чувството към даден продукт. Клиентите на Apple не купуват продукта, а това, което той символизира.

Вярвай на вътрешния си глас

В речта си в Станфордския университет Джобс подчертава: „Имай куража да следваш сърцето и интуицията си. Те по някакъв начин вече знаят, какъв наистина искаш да бъдеш.”

Християнски манифест за образованието

от Израел Уейн

Това е документ, който представя накратко Библейското учение за образованието и възпитанието на децата. След като повечето християни не са наясно с Библейските инструкции по тези въпроси, положих усилие да изложа ясните указания на Писанията за наредбата към родителите да обучават и възпитават децата си в пътищата на Бога.

Всичко това е базирано върху разбирането, че Бог е дал децата на родителите, (виж Битие 33:5, I Царе 1:27 и Псалoм 127:3) като им е вменил неотменими права и отговорности.

Изход 10:2: „и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ.”

• Наставлението на младото поколение е възложено на родителите, бабите и дядовците

Изход 20:3: „Да нямаш други богове освен Мене.”

• Еволюцията и Хуманизма днес са заместили Истинския, Жив Бог.

Изход 20:12: „Почитай баща си и майка си”

• Държавните училища унижават родителите и с примера си учат децата също да го правят, като твърдят, че държавата може да възпита децата по-добре от родителите.

Изход 20:15: „Не кради.”

• Държавата взема насила пари от притежаващите собственост (които може дори да нямат деца) за да плаща образованието на децата на други хора. Това е легален грабеж (социализъм – вземане от „богатите” за да се образоват бедните) и е неморално. Легалния грабеж е узаконена кражба и е нарушаване на 8-та Заповед.
• Лицемерно е, че училищата очакват Джони да не мами на писменият тест (да не преписва отговорите от Били – т.е. да краде интелектуалната собственост на Били), но не виждат нищо лошо в това да вземат пари от бащата на Били (т.е. неговата физическа собственост), за да плащат за образованието на Джони.
• Държавните училища не следват Библейските морални принципи, според които благотворителността или даването на бедните трябва да е напълно доброволно. (Виж Матей 6:1-4). „Всеки трябва да даде толкова, колкото е решил в сърцето си, не със съжаление или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост.” – II Коринтяни 9:7
• Въпреки, че облагането с данъци не е Библейски неморално, таксуването на области, които са извън правилната юрисдикция на държавата (т.е. аборти, образование и т.н.) е неморално.

Матей 5:19: „И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.”

Второзаконие 6:6-7, 11:19: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш..”

• Тези стихове описват пример за Христови последователи, центрирани върху Божиите заповеди, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината.

Второзаконие 32:46: „Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.”

• Образованието е на първо място моделиране, на второ – инструктиране. Трябва да имате Божият Закон написан върху собственото си сърце. Една стара максима гласи: „Ако нямаш, не можеш да продаваш”.

Псалом 1:1-2: „Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи; Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.”

• Блажени сме ако избягваме безбожното наставление, което децата ни ще получат в държавните училища, социализацията с греховни съученици и подигравателното, насмешливо държание, което те прихващат в училището.
• Как е възможно едно дете да размишлява ден и нощ върху Божият закон в държавното училище? Но може да го прави, когато родителите му го учат как да прилага Божият закон към всяка област от живота.
• Сравнете „благословенията” обещани в този пасаж с „проклятията” във Второзаконие 28 и решете кое желаете да получите.

Псалм 34:11: „Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.”

• Как се предполага децата да се научат да се боят от ГОСПОДА? Родителите ги научават с наставление и пример!

Псалом 78:4: „Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши.”

• Не трябва да позволяваме верността на Бога в историята да бъде променяна, скривана или замаскирана в езическите учебници или от безбожните учители. Родителите трябва да поемат отговорността и да предадат истинската провиденчестка история на децата и внуците си.

Притчи 1:8: „Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на майка си,”

• Приема се, че бащата и майката са тези, които поучават. Никой друг не се споменава в Писанията, като имащ това право.

Притчи 9:10: „Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.”

• Държавните училища нямат страх от Господа, следователно не могат правилно да предават мъдрост, знание и разбиране.

Притчи 13:20: „Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.”

I Коринтяни 15:33: „Не се мамете. „Лошите другари покваряват добрите нрави“”

• Не трябва да се позволява на децата да имат глупави другари.
• Притчи 22:15 ни казва, че глупостта е „вързана” за сърцето на детето.
• Еклесиаст 4:12 показва, че „тройното въже не се къса скоро.” Трудно е да се развали връзката с глупаци, щом веднъж се установи приятелство с тях.

Притчи 22:6: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.”

• Има път, по който детето трябва да върви и родителите трябва да възпитават детето в тази посока, не в посоката на света.

Исая 38:19б: „Бащата ще извести на чадата си Твоята вярност.”

• Тази задача е възложена ясно на бащата, не на друга личност или институция.

Исая 54:13: „Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа; И голям ще бъде мирът на чадата ти.”

• Децата, които са научили за Господа, като цяло ще бъдат мирни. Обратното също е вярно.

Еремия 10:2a: „Така казва Господ: Не учете пътя на народите.”

• Коя част от „Не учете пътя на народите” не разбираме?

Йоил 1:3: „Разкажете това на чадата си, И чадата ви нека го разкажат на своите чада, И техните чада на друго поколение.”

• Образованието се разбира най-добре, като екипиране на всяко следващо поколение да обучава следващото. Това е семеен проблем, а не правителствено задължение.

Матей 10:32-33: „И тъй всеки който изповяда Мене пред човеците ще го изповядам и Аз пред Отца Си. Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.”

• Йоан 1:3 и Колосяни 1:16 заявяват, че Исус е направил света. Държавните училища твърдо отричат това. Следователно, те са отречени от Христос.

Матей 28:18: „Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.”

Матей 12:30 и Лука 11:23 Исус казва, „Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.”

• Държавните училища за Исус ли са? Признават ли те Неговата власт над образованието и над всички други области от живота? Ако не, значи те са в открит бунт срещу Него.

Колосяни 2:3: Исус е този „в Когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието.”

Притчи 1:7: „Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.”

• Въпреки ясното учение на Писанията, държавните училища учат, че Исус няма нищо общо с образованието и следователно произвеждат глупаци.

Матей 18:5-6: „И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.”

• Изследванията показват, че между 65-88% от всички младежи посещавали църковни събрания, става въпрос само за тези, които са индоктринирани в държавните училища, изоставят вярата си до първи курс в колежа.

Матей 19:14б: „А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство”

• Не трябва да позволяваме на децата си да бъдат спъвани от други влияния (светски учители) в Пътят към Бога.

Матей 22:20-21: „Той им каза: Чий е този образ и надпис? Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.”

• Римската монета, която Исус ползва като илюстрация, носеше лика на Цезар, затова Исус каза да го дадат на него. Обаче, Битие 1:27 ни казва, че децата носят лика на Бога, затова трябва да ги даваме на Бога, не на Цезар.

Лука 6:39-40: „Каза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма? Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.”

• Християнският родител не трябва да предава воденето на детето си на някой, който е духовно сляп. Образованието е ученичество. Ученика става като учителя. Искате ли детето ви да стане като атеистичния си учител?

Римляни 14:23б: „а всичко, което не става от убеждение е грях.”

• Държавните училища не са в позиция, която им позволява да поучават вяра в Бога.

II Коринтяни 6:13-18: „И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърцата си. Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия? и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“. Затова – „Излезте изсред тях и отделете се“, казва Господ, „И не се допирайте до нечисто“; и „Аз ще ви приема, И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ.”

• Забранено ни е да си партнираме с езичници в образованието на децата ни.

Ефесяни 6:4: „И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.”

• Работа на таткото е да възпита децата си в Библейска „култура” и „наставление” Господно.

Колосяни 2:8: „Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.”

• Образованието трябва да е изградено върху основата на Христос, не върху хуманистично мислене.

I Солунци 2:11: „като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си.”

• В този стих, гръцката дума използвана за „увещавахме” може да се преведе и като „канехме” или „призовавахме близо до нас”, думата използвана за „утешавахме” означава още „успокоявахме” или „умолявахме”.
• В Библията е прието, че бащите поемат отговорността за това да привлекат децата към себе си за наставление, утешение и да се държат кротко с тях, както и да налагат физическо наказване, при нужда.
• Забележете, че стиха казва „чадата СИ” , става дума за нашите деца, а не за децата на някой друг.

I Тимотей 3:4 и 3:12: „който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност; Дяконите да бъдат мъже всеки на една жена, и да управляват добре чадата си и домовете си.”

• Църковните водачи трябва да бъдат пример за останалите членове на Тялото Христово, като поемат отговорността да управляват собствените си домове. Ако не възпитават успешно децата си в следване на Бога, тогава не са приемливи за водачи в Църквата.

Тит 2:4: „за да могат по-старите жени да съветват младите жени да обичат мъжете и децата си,”

• Основната отговорност на млада омъжена жена е към собственият ѝ съпруг и деца, а не към някой друг.

Евреи 11:6: „А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.”

• Според Евреи 11:6, държавните училища не могат да са угодни на Бог, защото те отказват да учат учениците, че Той съществува и може да бъде познат.

Притчи 16:25: „Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,”

Яков 4:17: „Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.”

Статията е взета оттук: блог "Парчета разум"
Превод: Дариел Кремов (домашен ученик)

Романтичната любов

Романтичната любов е днешният идол на ума, чувствата и сърцето. Тъй като много съпруги и съпрузи го боготворят, не е чудно, че той води до голямо неудовлетворение в брака- безнадеждни очаквания, кавги битки, и разбира се, разводи. Идолопоклонството се появява винаги, когато приемаме едно сътворено нещо с очакването, че то е или ще направи онова, което само живият Бог е и прави. Това конкретно идолопоклонство заменя изобилната и покорна любов, която дава Христос с една много нормална, но не трайна емоционално-биологична реакция.

Несъмнено Библията изисква от мъжете любезност, почит и действена любов, а също така топлина и нежност. На тази формулировка се реагира така, сякаш тя трябва да бъде спонтанна и естествена. Да, ама не! Когато в държанието към жените си, мъжете се покоряват на Бога, техният дом е едно приятно място, а съпругите им са обгърнати с грижа. Но постоянното практикуване на всичко това не прилича на първата искра, която наричаме „влюбване”. Тя е съвсем различна. Хората много често имат разбирането, че те трябва да очакват и търсят същата интензивност на първоначалната романтична тръпка в брака и ако не е така, то нещо не е наред.

Недостатъкът на едно такова схващане бива разкрит от два основни проблема. Първият е емоционалната невъзможност да се запазят чувствата „от първия път” през цялото време. Предполага се, че взаимоотношенията трябва да се съзряват. Съзряването означава развитие и усъвършенстване, което не е постоянната суетня на първоначалния порив.

Вторият проблем се крие в подминаването на различните изходни точки към вида взаимоотношения, които Бог изгражда между Своите синове и дъщери. Според Библията мъжете и жените са различно ориентирани един към друг. „Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа, понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа” (1во Коринт. 11:8-9). В този стих предлозите са много важни. Жената е създадена за мъжа, а той не е създаден за нея. Тук Павел говори за това, как Бог ни е създал. Първоначалната насоченост на покорния мъж е към неговото призвание от Бога. При нормални условия той не може да изпълни призванието си сам и има нужда от помощ. Първостепенната насоченост на покорната жена е да помага. Иначе казано, посоката на мъжа е да върши работата с нейна помощ, а на жената е да му помага да я върши.  Той е насочен към задачата, а тя към него.

Когато за първи път пристъпва към ухажване, мъжът като че ли гледа в посока на жената. Ухажването и женитбата просто са му настоящите му задачи, а жената може да предположи, че поведението му отразява  задача, сходна на нейната постоянна задача. Скоро след женитбата тя вече се чуди какво става и къде е отишло цялото романтично внимание, което той й е отделял от цяло сърце. Но след като е постигнал „целта” да си вземе жена, мъжът неразумно започва да я пренебрегва и се насочва към други цели.

Тя е недоволна, защото мисли, че нейната насоченост трябва да направлява взаимоотношенията им. Той не осъзнава състоянието й, защото смята, че връзката им трябва да бъде направляване от неговата ориентация. И двамата грешат. Жената иска от него да посвещава много повече време само на нея. А той иска да работи повече от колкото е необходимо. Тя храни сладникавото убеждение, че мъжът и жената са създадени от Бога с една и съща насоченост един към друг- да се гледат в очите, докато им притъмнее. От своя страна той иска да отделя твърде малко време, за да я обича, както изисква Библията.

В предишните епохи мъжките очаквания обуславят нормата за брачните взаимоотношения. В днешно време нормативни стават очакванията на жените. Това не означава, че жените получават това, което очакват, а само, че именно техните очаквания направляват така наречения от обществото  като цяло „добър брак”. И двата подхода са погрешни. Като християни ние трябва да се съобразяваме с библейските критерии и норми. Не трябва да ни учудва, че Словото забранява тиранията на мъжете, както и господството на женските очаквания- и поставя всички тях на мястото им.

Очевидно, тази истина не бива да служи за извинение на всеки съпруг християнин затова, че пренебрегва жена си и семейството. Нейната насоченост към него е заложена от Бога и това я прави в състояние да му помага в задачата, в която Бог го е призовал. Ако мъжът пренебрегва жената, той напрактика разрушава себе си. Този, който обича  жена си, обича себе си. (Еф 5:28). Но е също толкова важно мъжът да не пренебрегва призванието си- това, за което е повикан от Бога.

Ето защо мъжът и жената не трябва да вървят с маршова стъпка рамо до рамо, за да постигат заедно целта. Нито пък трябва и двамата през цялото време да стоят вкъщи, лице с лице, постоянно и завинаги „влюбени”. По-точно, когато и двамата осъзнаят своите роли, той ще се насочи към бъдещето и своето призвание от Бога, а тя ще се обърне с лице към него. Любовта според Писанието не е чувство или емоция, а поредица от действия, които променят. Библейската любов е ефикасна.
/извадка от книгата "Реформиране на брака"/

Десет годишно момче простреля учителката си, а после се самоуби

Десетгодишно момче простреля учителката си по време на час, а след това се самоуби, съобщиха властите в Сао Пауло.
Момчето влязло в класната стая, където имало 25 ученици и стреляло в 38-годишната учителка, която е оцеляла. След това то излязло от класната стая и се простреляло в главата.
Медицинските власти посочват, че учителката е ранена в задната част на крака и се намира в стабилно състояние.

Как на практика да изградим умения свързани с бъдещето на нашите деца?

Разговарят двама безработни:
– Навремето ми казваха: „Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш“ – и аз тогава учих, учих и ето сега не работя…
За съжаление анекдотите често отъждествяват реалността. Университети продължават да произвеждат безработни с почти нулев шанс на реализация по специалността. Академичното знание придобито в гимназиите и висшите училища е неадекватно на пазара. И въпреки всичко това родителите не жалят пари и време, за да обрекат децата си на безработица и зависимост.
Всъщност никога не е ставало въпрос за академично знание. Зад цялата тази структура от институции подаряващи държавно безплатно образование стои консуматорството. Създаване на хора с не критичен конформизъм към груповите норми, пасивни към злото, сляпо подчиняващи се на властта, обезличавайки ги от собствената им уникална индивидуалност. И всичко това в името на … детското бъдеще!
Вижте този видео клип – 3D Принтер (http://bit.ly/qw5gwz). Неща които доскоро изглеждаха като научна фантастика вече са реалност. Сега помислете за последиците. Колкото повече цената на тази технология спада, толкова повече хора ще останат на улицата. Нали знаете, там работят хора зависещи от своите предприемчиви работодатели, които често пъти са незавършили училище.
Вижте тази новина – 1 млн. роботи-работници до 3 години във Foxconn (http://bit.ly/r8HEOg). Все повече и повече работодателите ще заменят стандартния консуматор с робот. Все повече и повече машините ще заменят (отнемат) труда на масовия консуматор. След три години новината ще звучи така – 1 млн. работници изхвърлени на улицата.
Вижте и тази новина – Холограми заместват служители в летищата (http://bit.ly/qnno5b). Все повече и повече технологиите ще отнемат дори привилегировани работни места. Гордото изречение, „Моето дете го оправихме да работи на летището”, скоро ще остане завинаги в историята.
Сега внимавайте: това е бъдещето, а там хората със стандартното академично знание подготвящо добри консуматори нямат шансове. Никакви.
Това, което машините не могат, е въображение, творчество, иновации, разсъждение и предприемчивост. Това не се преподава в училищата. Там няма да намерите и предмети възпитаващи увереност, мотивация, усилия, отговорност, инициатива, упоритост и разрешаване на проблеми – черти на характера, които правят хората да успяват и да имат бъдеще пред себе си.
Но, има разрешение. От най-малка възраст родителите могат да възпитат тези черти на характера в своите деца. Не е нужна специална програма, не са нужни специални преподаватели и професионалисти да направят това. Не са нужни скъпо струващи софтуерни програми и инструменти. Всичко от което се нуждаете е в дома около вас (http://bit.ly/nqx8SO).
На въпрос към Ричард Брансън собственикът на Virgin Group, занимаваща се дейности от радиа до космически туризъм, кое събитие е повлияло най-много в живота му, за да се превърне в предприемач, той отговаря, че на 4 годинки майка му го подлага на едно малко изпитание, което променя мисленето му завинаги и го прави да бъде инициативен, независещ и предприемчив. Това малко изпитание за едно 4 годишно дете е напълно безплатно, но никой не се възползва от него, а то е… Добре де, няма да ангажирам съзнанието ви с безинтересни неща.
Китайските родители са стриктни към своите деца с изключително високи очаквания. Изискват от децата си да носят отлични оценки по почти всички предмети. Децата биват научени да работят здраво. Те имат изключителни работници и инженери. Има обаче пропуски в тяхното обучение. Липсва умение на което евреите учат своите деца от най-ранна възраст. И това малко умение създава бъдещи доктори, банкери, адвокати, политици, бизнесмени, предприемачи и нобелови лауреати. Това нещо просто и безплатно, но никой не му обръща внимание, а там където е забелязано то се отрича, и то е… Добре де, както вече обещах няма да ангажирам съзнанието ви с безинтересни неща.
Вероятно вече разбрахте, че нашите деца не са изключение, а училището и академичните знания не са отговор на успешното детско бъдеще. От нашите деца зависи не само тяхното, но и нашето бъдеще. Ако вие сте продукт на същото това държавно образование, зависещ от своите работодатели и държавна пенсия, то ще разберете защо тази конференция е изключително важна за вас. Ще бъдат показани много практически начини да възпитате бъдещи предприемачи и лидери, а дори и само един от тези начини да запомните, то той изцяло ще промени живота на вашето дете. Спомнете си за Ричард Брансън. Спомнете си и ключовите думички – „от най-ранна възраст”. След това вече е късно. След това единствената безпощадна конкуренция за нашите деца ще бъдат роботите и технологиите. А те са безпощадни. Не е трудно да отгатна кой ще бъде победител в тази конкуренция за работни места. Това няма да са нашите деца.

Лекция № 1 "Свобода и независимост"
Лекция № 2 "Отговорността"
Лекция № 3 "Свят на закон срещу свят на магия" 

Лекция № 4 "Причинно следствената връзка" и "Времето и бъдещето"

Вяра, изграждана в семейството

СЪДЪРЖАНИЕ

      Въведение

1.   Полагане на основите

2.   Богът без конкуренция

3.   Да се учим да обичаме

4.   Отдай сърцето си на Бога

5.   Учи словото в дома си

6.   Живей словото в дома си

7. Маркирайте дома си като Божия територия

8.   Наслаждавай се на даровете, без да забравяш дарителя

9.   Идващото съживление : готова ли е църквата за „набожно потомство"

10. Съществено нарушение/ коренно противопоставяне на нормите.

ВЪВЕДЕНИЕ

Ако сте се интересували напоследък, знаете за обезпокоителната статистика относно „християнските" деца, които изоставят вярата си. В зависимост от това, данните на чие изследване ще вземем, ние губим по-голямата част от младежите, които са израснали в християнска домове, преди те да завършат първата си година в колежа. Не е нужно да сте статистически гений, за да разберете, че има нещо нередно в начина по който възпитаваме децата си.

За нещастие, нито един от правените напоследък опити да възпрем този отлив, не е резултатен. На рафтовете по книжарниците има достатъчно книги за иновативни подходи към младежкото служение. Някои твърдят, че отговорът е да хванем децата отрано и да положим по-добра основа, да се фокусираме върху детското служение. Други вярват, че отговорът е да се съберат детското и младежкото служение, така че преходът да бъде по-гладък и по-добре координиран. Настоящата книга няма да подкрепи нито един подобен подход.

Аз мисля, че търсим отговорите на този проблем на неправилните места. Нашите деца не отдадат от вярата поради това, че църквата си върши работата зле (въпреки че, без съмнение, и това е фактор). Нашите деца отпадат от вярата, защото ние искаме църквата да върши това, за чието постигане Бог е проектирал семейството. Следването на Христос и верността към Него за поколения наред започват и свършват в семейството. Църквата, в най-добрия случай, трябва да играе поддържаща роля в „усъвършенстването на светиите за делото на служението" (Еф. 4:12).

Разбира се, винаги когато изкажа това твърдение, веднага ми се отговаря с изтърканата фраза: „Звучи много добре, но какво да правим, след като семействата просто не си вършат задълженията". Чувал съм това

повече пъти, отколкото мога да си припомня, и съм напълно съгласен. От друга страна обаче се чудя, защо църквата да не започне служение за наименоване на бебета за семейства, които не дават добри имена на своите деца? Или пък, защо да не назначим заместници, които да четат Библията вместо тези, които сами не отделят достатъчно време да четат Словото? Може би не го правим защото вярваме, че четенето на Библията е отговорност на отделния християнин, а отговорността на църквата е да го обучава и подготвя да върши това, което Библията учи по въпроса за общението му с Бога и след това да очаква той да го прави сам.

Тази книга е опит да върне топката обратно в полето на семейството и да насърчи, поправи, окуражи и екипира семействата да правят това, което Бог заповядва относно идващото поколение. Библията говори ясно за това, което Бог очаква от нашето семейство и как да се постигне. За нещастие повечето християни не са били обучавани на тези истини в техните семейства. По този начин ние продължаваме да повтаряме „греховете на бащите си".

Ще е от полза за читателя да знае, че в моето семейство аз също не съм бил обучаван на тези истини. Даже напротив, израсъл съм в нехристиянско семейство. Най-ранните ми спомени за религия са за будист-ката вяра на майка ми. За капак на всичко, не съм израсъл в нормално семейство с двама родители. Отгледан съм от самотна непълнолетна майка, която правеше най-доброто, на което беше способна с малкото което имаше, докато ме отглеждаше в изобилстващия от наркотици и проядения от банди Южно-централен Лос Анджелис.

Всъщност нито аз нито съпругата ми имахме някаква представа как би трябвало да изглежда едно библейски функциониращо семейство. И двамата идвахме от разрушени семейства - майките ни са били изоставени да се издържат сами с изнурителната задача на отглеждането и образоването на деца. Още повече, че този модел се повтаря прекалено често и сред роднините ни. Родът ни е пример за систематична дисфункция поколения наред.

Не пиша всичко това, за да оправдавам греха в семействата ни. Всъщност признавам тези истини с неохота, а както можете да си представите, много от членовете на нашите семейства може би ще бъдат засегнати, че споделям толкова свободно тази информация. Щеше да бъде много по-лесно да си живеем живота като се преструваме, че всичко е напълно нормално и дори чудесно. Само че не би било по-далеч от истината. Въпреки че и двамата със съпругата ми обичаме и уважаваме семействата, които са ни отгледали и възпитали, трябва да бъдем честни за факта, че нашето възпитание е било далеч от съвършеното.

Все пак не желая да внушавам, че идвам от среда на банда нехранимайковци, които мразят семейната институтция, или че аз съм единственият праведен човек в рода ни. Искам просто читателят да знае, че двамата с Бриджит започнахме процеса от нищото. Също така желая да знаете, че няма значение колко е лоша ситуацията ви. Вие можете да прекъснете порочния цикъл и да положите основа, която да промени семейството ви за поколения наред. Библията е живото, одухотворяващо, живото променящо Слово на Бога. Господ не ни е изоставил да се лутаме безцелно в тъмното опитвайки се да разберем как да бъдем успешни родители и да възпитаваме децата си. Ако Бог може да научи нас двамата как да действаме като съпруг, съпруга, майка и баща, значи може да научи всеки.

Моята молитва за вас е, докато четете тази книга, Бог да ви отвори очите за невероятните възможности, които стоят пред вас в борбата да отгледате вашите деца с духовната храна и мъдростта на нашия Господ. Ще има моменти, когато ще извикате „Амин!" и други, когато ще ви се иска да заплачете. Само запомнете, че не аз пиша посланието - аз просто го доставям. Не забравяйте, че то първо дойде в моят дом.

Това което следва, е изявяване на цяло войнство от библейски истини, които ние научихме през изпитания и грешки. Направихме най-доброто, което можахме, за да създадем богоугодно семейство сред общество, което (дори и в църквата) се е отдалечило доста от правия път.
Книгата може да бъде закупена в книжарниците на цена 10.90лв , както и онлайн на цена 10,35лв от ТУК.

Феминизмът

Истинският източник на феминизма не са жените! Макар че начело на това движение стоят жени, те не са нищо друго освен поставени лица, които прикриват една мъжка лъжа. В основата си феминизмът е дело на два типа мъже – от една страна съсипващи и надменни, а от друга- слабаци. Заради начина по който Бог създава света, мъжете винаги са отговорни за всичко, което става в женския свят- независимо дали желаят подобна отговорност и независимо дали жените желаят да я признаят. Следователно феминизмът е дело не на недоволните жени, а на неблагочестивите мъже!

                                                                               /Дъглас Уилсън/

Реформиране на брака

Как бихте определили духовната атмосфера на своя дом? Нейният източник са взаимоотношенията между мъжа и жената. Мнозина могат да симулират външно спазване на божиите стандарти в дома си, но това което не може да се подправи е точно духовната атмосфера. Голяма част от книгите за брака се спират на външните страни, без да проникват в сърцевината му. Благочестивият брак се постига с покорно сърце, а най-голямото желание на покорното сърце е Божията слава, а не благополучието на дома. 

Можете да си закупите книгата от книжарници "Пингвините" на цена от 5,40лв и онлайн на цена от 4,59лв, като кликнете ТУК.