Християнски манифест за образованието

от Израел Уейн

Това е документ, който представя накратко Библейското учение за образованието и възпитанието на децата. След като повечето християни не са наясно с Библейските инструкции по тези въпроси, положих усилие да изложа ясните указания на Писанията за наредбата към родителите да обучават и възпитават децата си в пътищата на Бога.

Всичко това е базирано върху разбирането, че Бог е дал децата на родителите, (виж Битие 33:5, I Царе 1:27 и Псалoм 127:3) като им е вменил неотменими права и отговорности.

Изход 10:2: „и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ.”

• Наставлението на младото поколение е възложено на родителите, бабите и дядовците

Изход 20:3: „Да нямаш други богове освен Мене.”

• Еволюцията и Хуманизма днес са заместили Истинския, Жив Бог.

Изход 20:12: „Почитай баща си и майка си”

• Държавните училища унижават родителите и с примера си учат децата също да го правят, като твърдят, че държавата може да възпита децата по-добре от родителите.

Изход 20:15: „Не кради.”

• Държавата взема насила пари от притежаващите собственост (които може дори да нямат деца) за да плаща образованието на децата на други хора. Това е легален грабеж (социализъм – вземане от „богатите” за да се образоват бедните) и е неморално. Легалния грабеж е узаконена кражба и е нарушаване на 8-та Заповед.
• Лицемерно е, че училищата очакват Джони да не мами на писменият тест (да не преписва отговорите от Били – т.е. да краде интелектуалната собственост на Били), но не виждат нищо лошо в това да вземат пари от бащата на Били (т.е. неговата физическа собственост), за да плащат за образованието на Джони.
• Държавните училища не следват Библейските морални принципи, според които благотворителността или даването на бедните трябва да е напълно доброволно. (Виж Матей 6:1-4). „Всеки трябва да даде толкова, колкото е решил в сърцето си, не със съжаление или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост.” – II Коринтяни 9:7
• Въпреки, че облагането с данъци не е Библейски неморално, таксуването на области, които са извън правилната юрисдикция на държавата (т.е. аборти, образование и т.н.) е неморално.

Матей 5:19: „И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.”

Второзаконие 6:6-7, 11:19: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш..”

• Тези стихове описват пример за Христови последователи, центрирани върху Божиите заповеди, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината.

Второзаконие 32:46: „Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.”

• Образованието е на първо място моделиране, на второ – инструктиране. Трябва да имате Божият Закон написан върху собственото си сърце. Една стара максима гласи: „Ако нямаш, не можеш да продаваш”.

Псалом 1:1-2: „Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи; Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.”

• Блажени сме ако избягваме безбожното наставление, което децата ни ще получат в държавните училища, социализацията с греховни съученици и подигравателното, насмешливо държание, което те прихващат в училището.
• Как е възможно едно дете да размишлява ден и нощ върху Божият закон в държавното училище? Но може да го прави, когато родителите му го учат как да прилага Божият закон към всяка област от живота.
• Сравнете „благословенията” обещани в този пасаж с „проклятията” във Второзаконие 28 и решете кое желаете да получите.

Псалм 34:11: „Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.”

• Как се предполага децата да се научат да се боят от ГОСПОДА? Родителите ги научават с наставление и пример!

Псалом 78:4: „Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши.”

• Не трябва да позволяваме верността на Бога в историята да бъде променяна, скривана или замаскирана в езическите учебници или от безбожните учители. Родителите трябва да поемат отговорността и да предадат истинската провиденчестка история на децата и внуците си.

Притчи 1:8: „Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на майка си,”

• Приема се, че бащата и майката са тези, които поучават. Никой друг не се споменава в Писанията, като имащ това право.

Притчи 9:10: „Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.”

• Държавните училища нямат страх от Господа, следователно не могат правилно да предават мъдрост, знание и разбиране.

Притчи 13:20: „Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.”

I Коринтяни 15:33: „Не се мамете. „Лошите другари покваряват добрите нрави“”

• Не трябва да се позволява на децата да имат глупави другари.
• Притчи 22:15 ни казва, че глупостта е „вързана” за сърцето на детето.
• Еклесиаст 4:12 показва, че „тройното въже не се къса скоро.” Трудно е да се развали връзката с глупаци, щом веднъж се установи приятелство с тях.

Притчи 22:6: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.”

• Има път, по който детето трябва да върви и родителите трябва да възпитават детето в тази посока, не в посоката на света.

Исая 38:19б: „Бащата ще извести на чадата си Твоята вярност.”

• Тази задача е възложена ясно на бащата, не на друга личност или институция.

Исая 54:13: „Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа; И голям ще бъде мирът на чадата ти.”

• Децата, които са научили за Господа, като цяло ще бъдат мирни. Обратното също е вярно.

Еремия 10:2a: „Така казва Господ: Не учете пътя на народите.”

• Коя част от „Не учете пътя на народите” не разбираме?

Йоил 1:3: „Разкажете това на чадата си, И чадата ви нека го разкажат на своите чада, И техните чада на друго поколение.”

• Образованието се разбира най-добре, като екипиране на всяко следващо поколение да обучава следващото. Това е семеен проблем, а не правителствено задължение.

Матей 10:32-33: „И тъй всеки който изповяда Мене пред човеците ще го изповядам и Аз пред Отца Си. Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.”

• Йоан 1:3 и Колосяни 1:16 заявяват, че Исус е направил света. Държавните училища твърдо отричат това. Следователно, те са отречени от Христос.

Матей 28:18: „Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.”

Матей 12:30 и Лука 11:23 Исус казва, „Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.”

• Държавните училища за Исус ли са? Признават ли те Неговата власт над образованието и над всички други области от живота? Ако не, значи те са в открит бунт срещу Него.

Колосяни 2:3: Исус е този „в Когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието.”

Притчи 1:7: „Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.”

• Въпреки ясното учение на Писанията, държавните училища учат, че Исус няма нищо общо с образованието и следователно произвеждат глупаци.

Матей 18:5-6: „И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.”

• Изследванията показват, че между 65-88% от всички младежи посещавали църковни събрания, става въпрос само за тези, които са индоктринирани в държавните училища, изоставят вярата си до първи курс в колежа.

Матей 19:14б: „А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство”

• Не трябва да позволяваме на децата си да бъдат спъвани от други влияния (светски учители) в Пътят към Бога.

Матей 22:20-21: „Той им каза: Чий е този образ и надпис? Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.”

• Римската монета, която Исус ползва като илюстрация, носеше лика на Цезар, затова Исус каза да го дадат на него. Обаче, Битие 1:27 ни казва, че децата носят лика на Бога, затова трябва да ги даваме на Бога, не на Цезар.

Лука 6:39-40: „Каза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма? Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.”

• Християнският родител не трябва да предава воденето на детето си на някой, който е духовно сляп. Образованието е ученичество. Ученика става като учителя. Искате ли детето ви да стане като атеистичния си учител?

Римляни 14:23б: „а всичко, което не става от убеждение е грях.”

• Държавните училища не са в позиция, която им позволява да поучават вяра в Бога.

II Коринтяни 6:13-18: „И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърцата си. Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия? и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“. Затова – „Излезте изсред тях и отделете се“, казва Господ, „И не се допирайте до нечисто“; и „Аз ще ви приема, И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ.”

• Забранено ни е да си партнираме с езичници в образованието на децата ни.

Ефесяни 6:4: „И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.”

• Работа на таткото е да възпита децата си в Библейска „култура” и „наставление” Господно.

Колосяни 2:8: „Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.”

• Образованието трябва да е изградено върху основата на Христос, не върху хуманистично мислене.

I Солунци 2:11: „като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си.”

• В този стих, гръцката дума използвана за „увещавахме” може да се преведе и като „канехме” или „призовавахме близо до нас”, думата използвана за „утешавахме” означава още „успокоявахме” или „умолявахме”.
• В Библията е прието, че бащите поемат отговорността за това да привлекат децата към себе си за наставление, утешение и да се държат кротко с тях, както и да налагат физическо наказване, при нужда.
• Забележете, че стиха казва „чадата СИ” , става дума за нашите деца, а не за децата на някой друг.

I Тимотей 3:4 и 3:12: „който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност; Дяконите да бъдат мъже всеки на една жена, и да управляват добре чадата си и домовете си.”

• Църковните водачи трябва да бъдат пример за останалите членове на Тялото Христово, като поемат отговорността да управляват собствените си домове. Ако не възпитават успешно децата си в следване на Бога, тогава не са приемливи за водачи в Църквата.

Тит 2:4: „за да могат по-старите жени да съветват младите жени да обичат мъжете и децата си,”

• Основната отговорност на млада омъжена жена е към собственият ѝ съпруг и деца, а не към някой друг.

Евреи 11:6: „А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.”

• Според Евреи 11:6, държавните училища не могат да са угодни на Бог, защото те отказват да учат учениците, че Той съществува и може да бъде познат.

Притчи 16:25: „Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,”

Яков 4:17: „Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.”

Статията е взета оттук: блог "Парчета разум"
Превод: Дариел Кремов (домашен ученик)

Романтичната любов

Романтичната любов е днешният идол на ума, чувствата и сърцето. Тъй като много съпруги и съпрузи го боготворят, не е чудно, че той води до голямо неудовлетворение в брака- безнадеждни очаквания, кавги битки, и разбира се, разводи. Идолопоклонството се появява винаги, когато приемаме едно сътворено нещо с очакването, че то е или ще направи онова, което само живият Бог е и прави. Това конкретно идолопоклонство заменя изобилната и покорна любов, която дава Христос с една много нормална, но не трайна емоционално-биологична реакция.

Несъмнено Библията изисква от мъжете любезност, почит и действена любов, а също така топлина и нежност. На тази формулировка се реагира така, сякаш тя трябва да бъде спонтанна и естествена. Да, ама не! Когато в държанието към жените си, мъжете се покоряват на Бога, техният дом е едно приятно място, а съпругите им са обгърнати с грижа. Но постоянното практикуване на всичко това не прилича на първата искра, която наричаме „влюбване”. Тя е съвсем различна. Хората много често имат разбирането, че те трябва да очакват и търсят същата интензивност на първоначалната романтична тръпка в брака и ако не е така, то нещо не е наред.

Недостатъкът на едно такова схващане бива разкрит от два основни проблема. Първият е емоционалната невъзможност да се запазят чувствата „от първия път” през цялото време. Предполага се, че взаимоотношенията трябва да се съзряват. Съзряването означава развитие и усъвършенстване, което не е постоянната суетня на първоначалния порив.

Вторият проблем се крие в подминаването на различните изходни точки към вида взаимоотношения, които Бог изгражда между Своите синове и дъщери. Според Библията мъжете и жените са различно ориентирани един към друг. „Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа, понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа” (1во Коринт. 11:8-9). В този стих предлозите са много важни. Жената е създадена за мъжа, а той не е създаден за нея. Тук Павел говори за това, как Бог ни е създал. Първоначалната насоченост на покорния мъж е към неговото призвание от Бога. При нормални условия той не може да изпълни призванието си сам и има нужда от помощ. Първостепенната насоченост на покорната жена е да помага. Иначе казано, посоката на мъжа е да върши работата с нейна помощ, а на жената е да му помага да я върши.  Той е насочен към задачата, а тя към него.

Когато за първи път пристъпва към ухажване, мъжът като че ли гледа в посока на жената. Ухажването и женитбата просто са му настоящите му задачи, а жената може да предположи, че поведението му отразява  задача, сходна на нейната постоянна задача. Скоро след женитбата тя вече се чуди какво става и къде е отишло цялото романтично внимание, което той й е отделял от цяло сърце. Но след като е постигнал „целта” да си вземе жена, мъжът неразумно започва да я пренебрегва и се насочва към други цели.

Тя е недоволна, защото мисли, че нейната насоченост трябва да направлява взаимоотношенията им. Той не осъзнава състоянието й, защото смята, че връзката им трябва да бъде направляване от неговата ориентация. И двамата грешат. Жената иска от него да посвещава много повече време само на нея. А той иска да работи повече от колкото е необходимо. Тя храни сладникавото убеждение, че мъжът и жената са създадени от Бога с една и съща насоченост един към друг- да се гледат в очите, докато им притъмнее. От своя страна той иска да отделя твърде малко време, за да я обича, както изисква Библията.

В предишните епохи мъжките очаквания обуславят нормата за брачните взаимоотношения. В днешно време нормативни стават очакванията на жените. Това не означава, че жените получават това, което очакват, а само, че именно техните очаквания направляват така наречения от обществото  като цяло „добър брак”. И двата подхода са погрешни. Като християни ние трябва да се съобразяваме с библейските критерии и норми. Не трябва да ни учудва, че Словото забранява тиранията на мъжете, както и господството на женските очаквания- и поставя всички тях на мястото им.

Очевидно, тази истина не бива да служи за извинение на всеки съпруг християнин затова, че пренебрегва жена си и семейството. Нейната насоченост към него е заложена от Бога и това я прави в състояние да му помага в задачата, в която Бог го е призовал. Ако мъжът пренебрегва жената, той напрактика разрушава себе си. Този, който обича  жена си, обича себе си. (Еф 5:28). Но е също толкова важно мъжът да не пренебрегва призванието си- това, за което е повикан от Бога.

Ето защо мъжът и жената не трябва да вървят с маршова стъпка рамо до рамо, за да постигат заедно целта. Нито пък трябва и двамата през цялото време да стоят вкъщи, лице с лице, постоянно и завинаги „влюбени”. По-точно, когато и двамата осъзнаят своите роли, той ще се насочи към бъдещето и своето призвание от Бога, а тя ще се обърне с лице към него. Любовта според Писанието не е чувство или емоция, а поредица от действия, които променят. Библейската любов е ефикасна.
/извадка от книгата "Реформиране на брака"/

Десет годишно момче простреля учителката си, а после се самоуби

Десетгодишно момче простреля учителката си по време на час, а след това се самоуби, съобщиха властите в Сао Пауло.
Момчето влязло в класната стая, където имало 25 ученици и стреляло в 38-годишната учителка, която е оцеляла. След това то излязло от класната стая и се простреляло в главата.
Медицинските власти посочват, че учителката е ранена в задната част на крака и се намира в стабилно състояние.

Как на практика да изградим умения свързани с бъдещето на нашите деца?

Разговарят двама безработни:
– Навремето ми казваха: „Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш“ – и аз тогава учих, учих и ето сега не работя…
За съжаление анекдотите често отъждествяват реалността. Университети продължават да произвеждат безработни с почти нулев шанс на реализация по специалността. Академичното знание придобито в гимназиите и висшите училища е неадекватно на пазара. И въпреки всичко това родителите не жалят пари и време, за да обрекат децата си на безработица и зависимост.
Всъщност никога не е ставало въпрос за академично знание. Зад цялата тази структура от институции подаряващи държавно безплатно образование стои консуматорството. Създаване на хора с не критичен конформизъм към груповите норми, пасивни към злото, сляпо подчиняващи се на властта, обезличавайки ги от собствената им уникална индивидуалност. И всичко това в името на … детското бъдеще!
Вижте този видео клип – 3D Принтер (http://bit.ly/qw5gwz). Неща които доскоро изглеждаха като научна фантастика вече са реалност. Сега помислете за последиците. Колкото повече цената на тази технология спада, толкова повече хора ще останат на улицата. Нали знаете, там работят хора зависещи от своите предприемчиви работодатели, които често пъти са незавършили училище.
Вижте тази новина – 1 млн. роботи-работници до 3 години във Foxconn (http://bit.ly/r8HEOg). Все повече и повече работодателите ще заменят стандартния консуматор с робот. Все повече и повече машините ще заменят (отнемат) труда на масовия консуматор. След три години новината ще звучи така – 1 млн. работници изхвърлени на улицата.
Вижте и тази новина – Холограми заместват служители в летищата (http://bit.ly/qnno5b). Все повече и повече технологиите ще отнемат дори привилегировани работни места. Гордото изречение, „Моето дете го оправихме да работи на летището”, скоро ще остане завинаги в историята.
Сега внимавайте: това е бъдещето, а там хората със стандартното академично знание подготвящо добри консуматори нямат шансове. Никакви.
Това, което машините не могат, е въображение, творчество, иновации, разсъждение и предприемчивост. Това не се преподава в училищата. Там няма да намерите и предмети възпитаващи увереност, мотивация, усилия, отговорност, инициатива, упоритост и разрешаване на проблеми – черти на характера, които правят хората да успяват и да имат бъдеще пред себе си.
Но, има разрешение. От най-малка възраст родителите могат да възпитат тези черти на характера в своите деца. Не е нужна специална програма, не са нужни специални преподаватели и професионалисти да направят това. Не са нужни скъпо струващи софтуерни програми и инструменти. Всичко от което се нуждаете е в дома около вас (http://bit.ly/nqx8SO).
На въпрос към Ричард Брансън собственикът на Virgin Group, занимаваща се дейности от радиа до космически туризъм, кое събитие е повлияло най-много в живота му, за да се превърне в предприемач, той отговаря, че на 4 годинки майка му го подлага на едно малко изпитание, което променя мисленето му завинаги и го прави да бъде инициативен, независещ и предприемчив. Това малко изпитание за едно 4 годишно дете е напълно безплатно, но никой не се възползва от него, а то е… Добре де, няма да ангажирам съзнанието ви с безинтересни неща.
Китайските родители са стриктни към своите деца с изключително високи очаквания. Изискват от децата си да носят отлични оценки по почти всички предмети. Децата биват научени да работят здраво. Те имат изключителни работници и инженери. Има обаче пропуски в тяхното обучение. Липсва умение на което евреите учат своите деца от най-ранна възраст. И това малко умение създава бъдещи доктори, банкери, адвокати, политици, бизнесмени, предприемачи и нобелови лауреати. Това нещо просто и безплатно, но никой не му обръща внимание, а там където е забелязано то се отрича, и то е… Добре де, както вече обещах няма да ангажирам съзнанието ви с безинтересни неща.
Вероятно вече разбрахте, че нашите деца не са изключение, а училището и академичните знания не са отговор на успешното детско бъдеще. От нашите деца зависи не само тяхното, но и нашето бъдеще. Ако вие сте продукт на същото това държавно образование, зависещ от своите работодатели и държавна пенсия, то ще разберете защо тази конференция е изключително важна за вас. Ще бъдат показани много практически начини да възпитате бъдещи предприемачи и лидери, а дори и само един от тези начини да запомните, то той изцяло ще промени живота на вашето дете. Спомнете си за Ричард Брансън. Спомнете си и ключовите думички – „от най-ранна възраст”. След това вече е късно. След това единствената безпощадна конкуренция за нашите деца ще бъдат роботите и технологиите. А те са безпощадни. Не е трудно да отгатна кой ще бъде победител в тази конкуренция за работни места. Това няма да са нашите деца.

Лекция № 1 "Свобода и независимост"
Лекция № 2 "Отговорността"
Лекция № 3 "Свят на закон срещу свят на магия" 

Лекция № 4 "Причинно следствената връзка" и "Времето и бъдещето"

Вяра, изграждана в семейството

СЪДЪРЖАНИЕ

      Въведение

1.   Полагане на основите

2.   Богът без конкуренция

3.   Да се учим да обичаме

4.   Отдай сърцето си на Бога

5.   Учи словото в дома си

6.   Живей словото в дома си

7. Маркирайте дома си като Божия територия

8.   Наслаждавай се на даровете, без да забравяш дарителя

9.   Идващото съживление : готова ли е църквата за „набожно потомство"

10. Съществено нарушение/ коренно противопоставяне на нормите.

ВЪВЕДЕНИЕ

Ако сте се интересували напоследък, знаете за обезпокоителната статистика относно „християнските" деца, които изоставят вярата си. В зависимост от това, данните на чие изследване ще вземем, ние губим по-голямата част от младежите, които са израснали в християнска домове, преди те да завършат първата си година в колежа. Не е нужно да сте статистически гений, за да разберете, че има нещо нередно в начина по който възпитаваме децата си.

За нещастие, нито един от правените напоследък опити да възпрем този отлив, не е резултатен. На рафтовете по книжарниците има достатъчно книги за иновативни подходи към младежкото служение. Някои твърдят, че отговорът е да хванем децата отрано и да положим по-добра основа, да се фокусираме върху детското служение. Други вярват, че отговорът е да се съберат детското и младежкото служение, така че преходът да бъде по-гладък и по-добре координиран. Настоящата книга няма да подкрепи нито един подобен подход.

Аз мисля, че търсим отговорите на този проблем на неправилните места. Нашите деца не отдадат от вярата поради това, че църквата си върши работата зле (въпреки че, без съмнение, и това е фактор). Нашите деца отпадат от вярата, защото ние искаме църквата да върши това, за чието постигане Бог е проектирал семейството. Следването на Христос и верността към Него за поколения наред започват и свършват в семейството. Църквата, в най-добрия случай, трябва да играе поддържаща роля в „усъвършенстването на светиите за делото на служението" (Еф. 4:12).

Разбира се, винаги когато изкажа това твърдение, веднага ми се отговаря с изтърканата фраза: „Звучи много добре, но какво да правим, след като семействата просто не си вършат задълженията". Чувал съм това

повече пъти, отколкото мога да си припомня, и съм напълно съгласен. От друга страна обаче се чудя, защо църквата да не започне служение за наименоване на бебета за семейства, които не дават добри имена на своите деца? Или пък, защо да не назначим заместници, които да четат Библията вместо тези, които сами не отделят достатъчно време да четат Словото? Може би не го правим защото вярваме, че четенето на Библията е отговорност на отделния християнин, а отговорността на църквата е да го обучава и подготвя да върши това, което Библията учи по въпроса за общението му с Бога и след това да очаква той да го прави сам.

Тази книга е опит да върне топката обратно в полето на семейството и да насърчи, поправи, окуражи и екипира семействата да правят това, което Бог заповядва относно идващото поколение. Библията говори ясно за това, което Бог очаква от нашето семейство и как да се постигне. За нещастие повечето християни не са били обучавани на тези истини в техните семейства. По този начин ние продължаваме да повтаряме „греховете на бащите си".

Ще е от полза за читателя да знае, че в моето семейство аз също не съм бил обучаван на тези истини. Даже напротив, израсъл съм в нехристиянско семейство. Най-ранните ми спомени за религия са за будист-ката вяра на майка ми. За капак на всичко, не съм израсъл в нормално семейство с двама родители. Отгледан съм от самотна непълнолетна майка, която правеше най-доброто, на което беше способна с малкото което имаше, докато ме отглеждаше в изобилстващия от наркотици и проядения от банди Южно-централен Лос Анджелис.

Всъщност нито аз нито съпругата ми имахме някаква представа как би трябвало да изглежда едно библейски функциониращо семейство. И двамата идвахме от разрушени семейства - майките ни са били изоставени да се издържат сами с изнурителната задача на отглеждането и образоването на деца. Още повече, че този модел се повтаря прекалено често и сред роднините ни. Родът ни е пример за систематична дисфункция поколения наред.

Не пиша всичко това, за да оправдавам греха в семействата ни. Всъщност признавам тези истини с неохота, а както можете да си представите, много от членовете на нашите семейства може би ще бъдат засегнати, че споделям толкова свободно тази информация. Щеше да бъде много по-лесно да си живеем живота като се преструваме, че всичко е напълно нормално и дори чудесно. Само че не би било по-далеч от истината. Въпреки че и двамата със съпругата ми обичаме и уважаваме семействата, които са ни отгледали и възпитали, трябва да бъдем честни за факта, че нашето възпитание е било далеч от съвършеното.

Все пак не желая да внушавам, че идвам от среда на банда нехранимайковци, които мразят семейната институтция, или че аз съм единственият праведен човек в рода ни. Искам просто читателят да знае, че двамата с Бриджит започнахме процеса от нищото. Също така желая да знаете, че няма значение колко е лоша ситуацията ви. Вие можете да прекъснете порочния цикъл и да положите основа, която да промени семейството ви за поколения наред. Библията е живото, одухотворяващо, живото променящо Слово на Бога. Господ не ни е изоставил да се лутаме безцелно в тъмното опитвайки се да разберем как да бъдем успешни родители и да възпитаваме децата си. Ако Бог може да научи нас двамата как да действаме като съпруг, съпруга, майка и баща, значи може да научи всеки.

Моята молитва за вас е, докато четете тази книга, Бог да ви отвори очите за невероятните възможности, които стоят пред вас в борбата да отгледате вашите деца с духовната храна и мъдростта на нашия Господ. Ще има моменти, когато ще извикате „Амин!" и други, когато ще ви се иска да заплачете. Само запомнете, че не аз пиша посланието - аз просто го доставям. Не забравяйте, че то първо дойде в моят дом.

Това което следва, е изявяване на цяло войнство от библейски истини, които ние научихме през изпитания и грешки. Направихме най-доброто, което можахме, за да създадем богоугодно семейство сред общество, което (дори и в църквата) се е отдалечило доста от правия път.
Книгата може да бъде закупена в книжарниците на цена 10.90лв , както и онлайн на цена 10,35лв от ТУК.

Феминизмът

Истинският източник на феминизма не са жените! Макар че начело на това движение стоят жени, те не са нищо друго освен поставени лица, които прикриват една мъжка лъжа. В основата си феминизмът е дело на два типа мъже – от една страна съсипващи и надменни, а от друга- слабаци. Заради начина по който Бог създава света, мъжете винаги са отговорни за всичко, което става в женския свят- независимо дали желаят подобна отговорност и независимо дали жените желаят да я признаят. Следователно феминизмът е дело не на недоволните жени, а на неблагочестивите мъже!

                                                                               /Дъглас Уилсън/

Реформиране на брака

Как бихте определили духовната атмосфера на своя дом? Нейният източник са взаимоотношенията между мъжа и жената. Мнозина могат да симулират външно спазване на божиите стандарти в дома си, но това което не може да се подправи е точно духовната атмосфера. Голяма част от книгите за брака се спират на външните страни, без да проникват в сърцевината му. Благочестивият брак се постига с покорно сърце, а най-голямото желание на покорното сърце е Божията слава, а не благополучието на дома. 

Можете да си закупите книгата от книжарници "Пингвините" на цена от 5,40лв и онлайн на цена от 4,59лв, като кликнете ТУК.

Детето – враг?

Изкривеното съзнание на хората води битка със собственото им бъдеще!

Най-нелепият образ на врага, който е внушен на повечето жители на земята днес, това е образа на собствените им неродени деца. Според статистиката, всяка 40-годишна жена е извършила доброволно средно 4 аборта. Разбира се, тя не е направила това сама, но със съучастието на лекар, а в много от случаите престъплението се извършва по-настойчиво изискване от страна на бащата на жертвата или роднини на бременната жена. Един наемен убиец, какъвто се явява лекаря и един или двама поръчители на убийството (самите родители) – това ли е, което заслужава този малък беззащитен живот?

Тази страшна манипулация е рожба на ХХ век. Зад безличния медицински термин „аборт” всъщност стои един от най-страшните грехове, наречен “детеубийство”. Кой би одобрил, и то публично детеубийството? Кой нормален човек с гордост би се нарекъл “детеубиец”? Има такива и това не са обикновени хора, това са президенти, и то не на коя да е държава, а президентите на едни от най-“цивилизованите” държави.  В предизборните си програми именно те са хората, които отстояват позицията “за”, относно свободата на абортите. “За” пледират и членките на международните феминистки движения, които не престават да бранят “свободния избор” на жената  да лиши от живот собственото си дете. Свикнали сме да се скриваме от съвестта си, зад неутрални думи, с които да наречем едно неродено дете – думи като „ембрион, зародиш, плод, тъкан”. Може би именно затова  убийството чрез разчленяване и изхвърлянето на парчетата от тези „обекти” в кошче за боклук, не ни изглежда като предумишлено убийство по особено жесток начин, както би се охарактеризирало това деяние, ако е извършено срещу вече родено човешко същество.

За пръв път в света декрет разрешаващ абортите е бил  подписан през 1920г. в Русия от Ленин. Така е била узаконена най-циничната дискриминация спрямо човека – дискриминация на база неговата възраст. Престъплението против човешкия живот е станало норма на държавна политика и всекидневен бит. Уродливостта на нашето време е една естествена “жътва” от семената на издигнатия в култ егоцентризъм, породил моралният срив в ценностната система на хората, които с престъпна безотговорност щателно работят по унищожаването на генетичния фонд на всяка една нация. Изкривеното до неузнаваемост съзнание на хората, аборт след аборт унищожава  всъщност собственото им бъдеще.

Неоспорим научен факт е, че животът на човека с неговия уникален характер и дарби, цвят на очите, тембър на гласа и други особености, започва в момента на съединяването на мъжката и женската полови клетки. Този факт е почитан от хората в древността, научили за чудото на своя вътреутробен живот не от учени, а директно от Създателя на Живота –  Бог. Днес, генетиката безусловно потвърждава тази неоспорима истина от Божието послание към нас хората - Библията, пратена ни, за да вдъхнови жизненоважната за човешкото същество обич – обич, която това неповторимо по уникалност създание жадува от самото си зачатие.

Когато детето е желано, за него и за майката се полагат специални грижи, създават се максимално добри условия на живот, гарантиращи нейното и на детето спокойствие и хармония.

А, ако детето не е желано? За някои, които не бих нарекъл “хора”, това означава, че то е не просто неканен гост, то е агресор, и трябва незабавно да бъде изхвърлено от утробата, защото тя не е негова, а собственост на майката! Това е лъжа! В действителност утробата на майката принадлежи единствено и само на детето и на никой друг! Тя е предназначена да му осигури закрилата и неприкосновеността на личността от които то се нуждае, защото нероденото дете не може да се защити само, то дори не може да извика за помощ.

От кадрите на направен още през 1983г. документален филм се вижда как при извършване на аборт на 12 седмично дете в утробата на майката, то панически се опитва да избяга от насочения към него инструмент, който обаче все пак го настига, прави го на парчета и го изхвърля от утробата като ненужен боклук. Всичко, което беззащитното мъничко обречено човече може да направи е, да извика от Небето към своите убийци, да напомни за себе си, да събуди съвестта.

Да извика не за отмъщение, а за покаяние.

Шизофренията на диспенсационализма.

Матей  7:21-23  Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца ми, Който е на небесата.  (22)  В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?  (23)  Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. 

Тук става въпрос за сблъсък на две теологии, Библейската реформистка теология срещу извратената и шизофринична диспенсационалистическа теология,  изповядвана от повечето петдесятни християни. 

Спoред всеки диспенционалист, Бог в историята съди човека по различни начини и правила. Той разделя историята на различни времеви участъци наречени диспенсации, в които Бог всеки път, без изключение се проваля в опитите си да спаси човека. Ако някой се интересува повече от тази извратена теология може да прочете Диспенсационализмът на издателство Нов Човек - http://goo.gl/DyhnH . Дори сега живеейки в последните времена, според тази теология, след грабването, за да бъде спасен човек, трябва да заплати със собствената си кръв! Нормалният въпрос е, а нима Христовата кръв не е достатъчна? И каква по-голяма ерес може да измисли човек? Противоречията са много и смайващи, но бих искал да ви покажа основните на тази извратена теология. 

1)      Библията поставя Бог като върховен да убива, съживява, наранява и изцелява без външна причина за своите решения от страна на човека (Вт. 32:39); Предопределя хората за спасение или съд (Пр. 16:4; Йоан6:44);  Предопределя дните на живот на човек преди още да се е появил на този свят (Пс.139:16); Предопределя жизненият статут на човека преди още да се е родил и преди да е извършил каквото и да е добро или зло дело (Рим. 9:11). Всичко това показва върховният Бог на библията (Вт. 32:39а). От друга страна диспенсационалистите отхвърлят Бог като върховен поставяйки го в една категория с човек и дори по-ниско от него. Бог няма силата и властта да спаси човек, освен ако самият човек не пожелае това. Бог не знае бъдещето или в най-добрия случай може само да го предполага. Човек е господар сам на себе си, който има силата да изкове собствената си съдба. Тази ерес се нарича с галеното „свободна воля.” С други думи, Бог през цялото време стои с гумичка и молив над книгата на живота и ту записва, ту отписва името на определен човек. И до ден днешен няма отговор на един елементарен въпрос: Ако Бог няма силата и властта да спаси човека, защо диспенсационалистите се молят за спасението на човек?

 2)      Библията твърди, че след идването на Христос, Сатана беше изхвърлен от небето (Откр. 12:10; Лк 10:18). Христос вече установи своето царство и то расте прогресивно в историята (Лк.11:20; Мат.12:28; Мат. 16:28). От друга страна диспенсационалистите твърдят, че в момента ние живеем в царството на Сатана и Исус трябва лично да се върне, за да установи своето хиляда годишно царство. Отново елементарен въпрос: Ако Исус трябва лично да присъства, за да установи царството си, то къде в момента е физическият престол на Сатана?

 3)      Библията твърди, че Божият закон (Изх. 20) е постоянен и неотменим (Мат. 5:17). Бог съди човека според неговото покорство към закона (2 Кoр.5:10). Божия закон е не само стандарт в настоящи свят, но и в бъдещият (Откр. 11:19).         Диспенсационалистите отхвърлят Божият закон като средство за праведен живот (стандарт) и освещение. Тяхното твърдение е: Ние не сме под закон, а под благодат. Елементарен въпрос: Ако те не са под закон, как и защо тогава съдят в историята?  

4)    Библията ни казва, че живеем в причинно – следствен свят. Свят на санкции - благословения и проклятия. Ако човек се покорява на закона бива благославян, ако не – прокълнат (Вт. 28). Диспенсационалистите отхвърлят причинно-следствената връзка основана на закона. Те се съсредоточават върху положителни изповеди, чудеса, пророчества, видения и сънища, за да променят света около тях. Ако те нямат пари, то решението е полагане на ръце върху портфейл и правилна изповед (баене) за богатство. Може да посетите и някой пророк за повече информация. Елементарен въпрос: Ако изповедите, пророчествата, чудесата и знаменията са признаци на истинското християнство, то защо Христос отхвърли всички търсещи и вършещи такива неща твърдейки, че никога не е имал общо с тях (Матей.7:21-23)?

5)      Библията ни каза, че царството вече е установено и християните като негови представители ще увеличават своята власт и влияние в история (Вт. 28). Колкото повече те са покорни на Божият закон толкова повече те имат власт и обратното, колкото повече църквата отстъпва от законите на Бога, толкова по-слаба ще става.    Диспенсационалистите твърдят, че ние живеем в последните времена, където някакъв измислен личностен антихрист ще се възкачи да управлява света, а църквата ще отслабва повече и повече в историята, докато Бог не се намеси чудодейно чрез грабване да я избави от злото. Елементарен въпрос: Ако властта произхожда от праведността, то как тогава антихрист ще управлява света, а църквата ще отслабва?

Тези въпроси показват шизофриничната теология изповядвана от повечето петдесятни църкви, които застъпват идеята за диспенсационализмът.

от Явор Русинов

Контролът върху оръжията намалява престъпността- мит или истина?

Много често се спори по този въпрос. Къде е истината? Най-лесно, показателно и точно ще е ако се обърнем към статистиката. Да видим какво ще излезе?

През 1976 г. във Вашингтон въвеждат един от най-строгите оръжейни закони в страната. Оттогава броя на убийствата се е увеличил с 134 %. 20% от убийствата в САЩ се извършват в четири града (в които живее 6% от населението) - Ню Йорк, Чикаго, Детройт и Вашингтон. Във всеки от тези градове на практика се забранява притежанието на пистолети. Само в един от тези градове (Ню Йорк) се извършват 20% от въоръжените грабежи в страната. В Мериленд, благодарение на ограничителните закони, броя на грабежите е със 70% по-висок от средното за страната.

 Абсолютен факт е, че притежанието на оръжие намалява престъпленията срещу собствеността (особено кражбите с взлом).
60% от осъдените престъпници признават, че са избягвали извършването на престъпление, когато са знаели,че жертвата е въоръжена.  Във Вашингтон нивото на убийствата е 56 на 100 000, докато в Арлингтън във Вирджиния (където закона за притежание на оръжие е по-свободен) нивото на убийствата е 1,6 на 100 000.
57% от престъпниците се страхуват повече от среща с въоръжен гражданин, отколкото от среща с полицията. Когато жена е била въоръжена с нож или пистолет, само 3 % от изнасилванията са осъществени (при 32% когато не са били въоръжени). През 1966 г. в Орландо (Флорида) е имало бум на изнасилвания, отговорът е бил масови курсове по оръжейна тренировка за жени. Вследствие на това, броя на изнасилванията намалява с 90 %. След приемането на закона за носене на оръжие за самозащита, убийствата във Флорида са намалели от 36 % над средното за страната до  4 % под средното за страната. Броя на убийствата в щатите със строг режим за притежание на оръжие е 49% по-висок отколкото в щатите с либерален такъв.
След въвеждането на ограничителен закон за притежание на оръжие в Австралия са се увеличили:
-Убийствата с 3,2%
-Въоръжените грабежи с 73%
-Проникванията с взлом с 38%
-Отвличанията с 32%
-В щата Виктория убийствата са се увеличили с 300% (ТРИСТА ПРОЦЕНТА)
Когато се използва оръжие за самозащита 83% от жертвите на обир не са наранени, 88 % от жертвите на насилие над личността не са наранени, 76% от случаите на употреба на оръжие за самозащита НЕ ВКЛЮЧВАТ ПРОИЗВЕЖДАНЕТО НА ИЗСТРЕЛ.
Престъпления е имало, има и ще има. Престъпността не може да бъде спряна, но може да се притисне в едни ниски процентни нива. След като не може до всеки цивилен гражданин да се сложи полицай, то поне да се даде правото на хората да се защитават. Самия факт, масово да има оръжие в населението, както е видно от статистиката, а и от елементарната логика, би имал само и единствено превантивен характер спрямо извършването на престъпления. Има народна поговорка, че срещу фактите и боговете мълчат. А фактите са недвусмислени:

  ПРЕСТЪПНОСТТА СЕ УВЕЛИЧАВА ПРИ СТРОГ ОРЪЖЕЕН КОНТРОЛ.
Ето и още малко статистика - 2/3 от хората убити годишно са престъпници, застреляни от техни „колеги” (т.е. има саморазправа между криминални елементи и те самите са жертва, а не невинни хора). 0,2% от притежателите на законно оръжие са извършили престъпление.
Нещата изглежда не са чак толкова страшни. А като че ли дават и светлинка в тунела в борбата с престъпността. Това народа да е въоръжен би донесло само полза за спокойствието на обществото като цяло. От какво ги е страх тези горе във властта? Страх ги е да няма оръжие в народа ли? Защо?
Закона в България уж ще е  либерален като според законопроекта от 19 януари 2010 г. разрешава ако си наркоман и си лежал в клиника да се лекуваш преди повече от 3 (три) години да имаш право на оръжие, но в същото време в т.9 на чл.58 от проекта на закона за оръжията пише - да не се издава  на лице което няма основателна причина за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Ето я вратичката да не се дава оръжие на българина. Ето как закона ще изглежда абсолютно либерален, свободен, демократичен и т.н.,а в същото това време просто няма как да не получиш законен отказ. Какво означава „основателна причина”? Да съм заплашен пред свидетели? Да съм се оплаквал пред прокурор ли (за да е документирано)? Първо да стана жертва на престъпление ли трябва? Тази т .9 от чл. 58 просто погазва всякакви демократични права и ни лишава от една превантивна мярка срещу това да не станем жертви на престъпление ,от една страна ,и от друга  ще сме държава, която приема строги закони ограничаващи притежанието на оръжие за самоотбрана. Какво става с нивото на престъпност там където няма законно оръжие е очеизвадно от статистиката представена по-горе.

  При сегашните високи нива на престъпност в България и при невъзможността нашата полиция да я озапти, един такъв ход би довел до разрастването й в космически размери. От Европейския съюз не са доволни от това, че не правим нищо срещу престъпността, а с това предложение, заради което обществото ще стане масова жертва на насилие, просто ще се превърнем в част от световната  статистика.  За съжаление обаче няма да станем държава с ниска престъпност.