Тук става въпрос за сблъсък на две теологии, Библейската реформистка теология срещу извратената и шизофринична диспенсационалистическа теология, изповядвана от повечето петдесятни християни.
Спoред всеки диспенционалист, Бог в историята съди човека по различни начини и правила. Той разделя историята на различни времеви участъци наречени диспенсации, в които Бог всеки път, без изключение се проваля в опитите си да спаси човека. Ако някой се интересува повече от тази извратена теология може да прочете Диспенсационализмът на издателство Нов Човек - http://goo.gl/DyhnH . Дори сега живеейки в последните времена, според тази теология, след грабването, за да бъде спасен човек, трябва да заплати със собствената си кръв! Нормалният въпрос е, а нима Христовата кръв не е достатъчна? И каква по-голяма ерес може да измисли човек? Противоречията са много и смайващи, но бих искал да ви покажа основните на тази извратена теология.
1) Библията поставя Бог като върховен да убива, съживява, наранява и изцелява без външна причина за своите решения от страна на човека (Вт. 32:39); Предопределя хората за спасение или съд (Пр. 16:4; Йоан6:44); Предопределя дните на живот на човек преди още да се е появил на този свят (Пс.139:16); Предопределя жизненият статут на човека преди още да се е родил и преди да е извършил каквото и да е добро или зло дело (Рим. 9:11). Всичко това показва върховният Бог на библията (Вт. 32:39а). От друга страна диспенсационалистите отхвърлят Бог като върховен поставяйки го в една категория с човек и дори по-ниско от него. Бог няма силата и властта да спаси човек, освен ако самият човек не пожелае това. Бог не знае бъдещето или в най-добрия случай може само да го предполага. Човек е господар сам на себе си, който има силата да изкове собствената си съдба. Тази ерес се нарича с галеното „свободна воля.” С други думи, Бог през цялото време стои с гумичка и молив над книгата на живота и ту записва, ту отписва името на определен човек. И до ден днешен няма отговор на един елементарен въпрос: Ако Бог няма силата и властта да спаси човека, защо диспенсационалистите се молят за спасението на човек?
2) Библията твърди, че след идването на Христос, Сатана беше изхвърлен от небето (Откр. 12:10; Лк 10:18). Христос вече установи своето царство и то расте прогресивно в историята (Лк.11:20; Мат.12:28; Мат. 16:28). От друга страна диспенсационалистите твърдят, че в момента ние живеем в царството на Сатана и Исус трябва лично да се върне, за да установи своето хиляда годишно царство. Отново елементарен въпрос: Ако Исус трябва лично да присъства, за да установи царството си, то къде в момента е физическият престол на Сатана?
3) Библията твърди, че Божият закон (Изх. 20) е постоянен и неотменим (Мат. 5:17). Бог съди човека според неговото покорство към закона (2 Кoр.5:10). Божия закон е не само стандарт в настоящи свят, но и в бъдещият (Откр. 11:19). Диспенсационалистите отхвърлят Божият закон като средство за праведен живот (стандарт) и освещение. Тяхното твърдение е: Ние не сме под закон, а под благодат. Елементарен въпрос: Ако те не са под закон, как и защо тогава съдят в историята?
4) Библията ни казва, че живеем в причинно – следствен свят. Свят на санкции - благословения и проклятия. Ако човек се покорява на закона бива благославян, ако не – прокълнат (Вт. 28). Диспенсационалистите отхвърлят причинно-следствената връзка основана на закона. Те се съсредоточават върху положителни изповеди, чудеса, пророчества, видения и сънища, за да променят света около тях. Ако те нямат пари, то решението е полагане на ръце върху портфейл и правилна изповед (баене) за богатство. Може да посетите и някой пророк за повече информация. Елементарен въпрос: Ако изповедите, пророчествата, чудесата и знаменията са признаци на истинското християнство, то защо Христос отхвърли всички търсещи и вършещи такива неща твърдейки, че никога не е имал общо с тях (Матей.7:21-23)?
5) Библията ни каза, че царството вече е установено и християните като негови представители ще увеличават своята власт и влияние в история (Вт. 28). Колкото повече те са покорни на Божият закон толкова повече те имат власт и обратното, колкото повече църквата отстъпва от законите на Бога, толкова по-слаба ще става. Диспенсационалистите твърдят, че ние живеем в последните времена, където някакъв измислен личностен антихрист ще се възкачи да управлява света, а църквата ще отслабва повече и повече в историята, докато Бог не се намеси чудодейно чрез грабване да я избави от злото. Елементарен въпрос: Ако властта произхожда от праведността, то как тогава антихрист ще управлява света, а църквата ще отслабва?
Тези въпроси показват шизофриничната теология изповядвана от повечето петдесятни църкви, които застъпват идеята за диспенсационализмът.
от Явор Русинов
