Трябва ли родителите да изпращат децата си в държавно контролираните училища като „сол” за системата?

Много християни използват стиха от Матей 5:13, където се казва, „Вие сте солта на земята”, с цел да оправдаят своя страх от това да поемат отговорността, която Бог им е делигирал, да образоват децата си и те с радост изпращат децата си в държавните училища! Но този стих продължава, „но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.”

Сега, истинският въпрос е: „Дали нашите деца ще действат като сол в държавното училище, да го поддържат, пазят, подобряват, очистват и дават вкус; или държавното училище ще измие вкуса и ползата от децата ни и ще ги направи безполезна сол?” Точно кой кого измива или обучава в държавно контролираното училище? Социалистическите преподаватели не винаги са ефективни в преподаването на академични умения, но са много умели и ефективни в предаването  по все по-недоловими начини на хуманистичния мироглед. Бащата на съвременното социалистическо образование е Джон Дюи. Дюи е бил посветен хуманист и автор на първия хуманистичен манифест. Хуманистите открито са заявили своето намерение. Те са възнамерявали да „осолят” нашите деца с философията на хуманизма. Чарлс Ф. Потър, водещ хуманист, пише в The Humanist Magazine(1930):

Така образованието е най-могъщият съюзник на хуманизма и всяко американско обществено училище е училище на хуманизма. Какво могат да направят теистичните неделни училища за един час седмично и обучаващи само част от децата, да спрат течението на петдневната програма на хуманистичното обучение?

Друг водещ хуманист, Джон Дънфи, пише в The Humanist Magazine (Jan/Feb 1983):

Убеден съм, че битката за бъдещето на човечеството трябва да бъде водена и спечелена в обществените училищни класни стаи от учители, които правилно осъзнават своята роля като евангелизатори за една нова вяра: религия на човечеството. Учителят трябва да въплъщава същото себеотрицателно посвещение като най-яростните фундаменталистки проповедници, защото те ще бъдат друг вид служители, използващи класните стаи вместо амвона. . . . Класните стаи трябва и ще станат място на сблъсък между старото и новото – загниващия труп на християнството, заедно с всички свързани с него злини и нещастия, и новата вяра на хуманизма.

Нашите деца не се раждат „осолени.” Нашият Бог ни е дал задачата като родители да ги изпълним със сол. Ние наричаме този процес образование.

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, [това означава да го изпълниш със сол ] и не ще се отклони от него, дори когато остарее. — Притчи 22:6

И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно. — Ефесяни 6:4

Когато отглеждаме децата си, ние действаме като сол върху тях – запазваме тяхната почтеност, обогатяваме техните умове, очистваме тяхната обхода и им даваме характерен християнски вкус на живота.

Готови ли са нашите деца за битката с филистимския великан на хуманистичното образование? Давид доказа себе си първо с прашката срещу лъвовете и мечките, преди да се заеме с великана Голиат. Доказали ли са се нашите деца с оръжията на християнското воюване? (Римляни 13:12; 2 Коринтяни 10:4, 5; Ефесяни 6:10-18). Едва след като децата ни са станали зрели и са се доказали в поправлението и съвета на Господа – само тогава можем да ги изпратим навън, за да се бият с хуманистичните филистимци. Но ако изпратим нашите деца да бъдат обучавани от хуманистичната система, можем да очакваме солта, която им даваме, да бъде постепенно отмивана от непрекъснатия поток на замърсяващия хуманизъм. Скоро солта ще изгуби своя вкус и няма да става за нищо. Нищо чудно, че християните са захвърляни и тъпкани от хората. Ако имахме в себе си някаква сол, враговете ни биха се опитали да ни убият. Вместо това, те просто тъпчат върху нас.

Едно столетие на християни, изпращащи децата си в държавно контролирани училища, е отмило солеността на християнството, така че сега имаме поколение от християни, които дори не знаят какво е християнско общество. Сега се борим да възпитаме християнски родители, които да бъдат „солта на земята,” като посоляват своите деца в страх от Господа.

Новите еничари на държавната просвета

"Съзнателното отклоняване на деца от образователната система е много тежко нарушение. Този смешен плач за глобите в закона трябва да го изоставим."

Сергей Игнатов, министър на образованието

Една от основните тактики на мракобесния съветски комунизъм беше да отнема децата на опонентите на режима, да ги настанява в домове за сираци и да ги обучава в омраза към собствените им родители, тъй като последните били "врагове на народа".
Тази политика на държавно отвличане на малолетни от родителите им със съответните контекстуални модификации има своето продължение и днес. Противопоставянето на политиката, че детето е държавна собственост, в съзнанието на управляващите, които я измислят и прилагат, е "много тежко нарушение". С приетите изменения на първо четене на просветния закон - въвеждане на задължителна забавачка от петгодишна възраст, се задълбочава откъсването на децата от родителите.
Българското държавно стремление към тоталитаризъм и налагане на административната воля над населението е изумително. Министър Игнатов заяви, че ако не могат да плащат глоби, родителите на неусвоените в държавната просветна система деца щели да полагат обществено полезен труд.
(Предлагам да ги оковат във вериги за по-ясно назидателно послание към тези, които считат, че имат право над собствените си деца.) Наглостта, мрачната сянка на българския национален характер е ярко изразена в цялата концепция по прилагането на държавната образователна визия.
аза за целодневно обучение държавата няма. Но е готова да налага глоби за родители, които не си предадат децата. "Там, където няма създадени условия, няма да има глоби", успокоява министърът. Засега. На гол тумбак чифте пищови - заредени и готови да гърмят.
Има алтернатива, която, ако не е късно да бъде законодателно приложена, ще се наложи сама. Държавата въпреки безспорния си провал в просветата контролира образованието, без да допуска истинска конкуренция. Бюрократите трябва незабавно да се откажат от претенцията да се самообожествяват като единствения източник на власт и компетентност по образованието.
Държавното училище трябва да бъде поставено на равна основа с всички други източници и системи на семейно, частно и публично образование. Държавата трябва да се докаже като качествен доставчик и да се състезава за вниманието на родителите, а не да разпорежда глоби и насилие над тези, които отказват да влязат в доказано неефективната й просветна система.
Освен това държавният служител трябва да осъзнае, че децата не принадлежат на държавата, а на своите родители.  Този конвейер за оформяне на човешки съдби по калъп не успя при комунизма и националсоциализма.
Завръщането му в посткомунистическа България обаче очевидно е обозрима реалност. Не случайно Европейската конвенция специално защитава правото на родителите да отглеждат и образоват децата си съгласно своите "философски или религиозни възгледи".
Възможно е покровителственият тон на министър Игнатов да е предвиден за тези родители и социални слоеве, за които образованието на децата не е приоритет. Българските управници обаче трябва да започнат да приемат факта, че има и хора, които, въпреки че не са в държавното управление, са способни на самостоятелна мисъл, без да се налага държавата принудително да ги обгрижва.
В краен случай, ако не се откаже от неоснователната си претенция върху образованието на всички, държавата ще трябва да очаква неизбежните последствия. Защото от управленските действия се вижда, че интересите на държавата и тези на народа не са непременно идентични, колкото и да се опитват да ни го втълпят. На нас и на децата ни, заведени под строй в държавните просветни институции.

*Авторът е издател и главен редактор на онлайн списание "Свобода за всеки" (www.svobodazavseki.com) и съучредител на Асоциация за домашно образование (www.adobg.com)

Историята на живота

За да имаме колело са нужни определени части, без които едно колело не може – рамка, колела, спици, верига и прочие. Но дори наличието им не е достатъчно, за да се движи колелото. Необходимо е щото всичките му части да функционират заедно в синхрон една с друга. Така е и с живите организми. За да съществуват, нужно е било във всеки един момент от своето съществуване да са разполагали със съответните условия за живот, без които иначе не биха оцелели. Именно този синхрон се явява един от основните „препъни камъни” на еволюционната теория, защото за оцеляване на различните видове е била безусловно необходима едновременна еволюция на абсолютно всички форми на живот.

Днес, след 150 години на лъжи и заблуди, болшинството съвременни учени вече признават, че животът и цялата вселена са резултат от намесата на Интелигентен Създател, а не плод на някаква случайност. Затова можем свободно и отговорно да заявим: никога не е имало еволюция, а животът и вселената са сътворени и не са възникнали от само себе си. Защото вече е напълно доказано, че само Живот може да произведе живот, а това категорично означава че наистина има Бог, Който е Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.

Филмът се излъчва с любезното разрешение на Фондация "Научен креационизъм" България.

Как да изградим задължителни навици

Гари Демар

1. Четете поне по 10 страници всеки ден от документални и научни книги от различни области: наука, история, литература, музика, изкуство, научна фантастика, теология, икономика и т.н. Увеличавайте количеството с една страница на ден докато стигнете до 20 страници на ден. Р. Дж. Ръшдуни е четял минимум по една книга на ден – „с подчертаване, с водене на бележи на задната страница – шест дни в седмицата за 25 години. След това се е придържал към същата програма за още 25 години.” Отидете и направете същото. След 10 дни, ще сте прочели книга с 200 страници. Това е повече от 35 книги на година. След десет години, 350 книги. След 40 години, 1400 книги. Увеличавайте страниците всеки ден и в рамките на живота си, ще сте прочели повече книги отколкото повечето хора са виждали в библиотеката. [1]
2. Научете се как да преглеждате книга, за да определите, дали си струва да я четете цялата. Научете се, как да четете бързо, за да изследвате книгата за информация.
3. Водете си бележник с прозрения, факти, добре установени истини и нови думи от речника. Аз използвам „Moleskine Notebooks.” Нося един такъв навсякъде, където и да отида. Не можете да уповавате на паметта си.
4. Всяка година, четете поне една книга в категория, която ви се струва трудна и дори скучна, така че да можете да дискутирате пет принципа по предмета. Представете си вас седнал на маса, с някой запален по небесната механика. Ще направите приятел.
5. Поемете инициативата и задавайте въпроси на хора, които знаят повече от вас. Ако сте млад, това означава почти всеки, който срещате. Слушайте повече, отколкото да говорите. Ако отговора на е ясен, искайте разяснение. Научете поне 10 нови неща всеки ден.
6. Бъдете способни да дадете интервю без да използвате думата „такова” повече от 3 пъти, освен ако думата не е належаща да се използва като в „Това е такова красиво животно,” а не „Такова… а, това животно е такова…”
7. Бъдете способен да изнесете реч в рамките на 12 минути без да използвате бележки. Ако трябва някога да изнесете импровизирана реч, бъдете готови да изнесете такава в рамките на 3 минути. По-малкото често е повече. Когато някой ви помоли да говорите и ви даде минута за това, НЕ я превишавайте. Бихте искали хората да кажат, „Да би имал повече време” отколкото Кога най-накрая ще млъкне?”
8. Започнете собствен бизнес, така ще знаете, колко усилия отнема управляването на компания и колко трудно е да направиш печалба, да наемаш и уволняваш работници (повечето от които не са квалифицирани за работата), да си на пазара, да попълваш формуляри, да плащаш данъци, да попълваш формуляри, да плащаш данъци.
9. Не се страхувай от провала. Някои от най-добрите уроци, които някога ще научиш, ще са от провали, но само ако решиш, да се поучиш от тях.
10. „Силата в немощ се показва съвършена” (2 Кор. 12:9). Понякога (в повечето случаи?) Бог използва твоите слабости над твоите сили, за да те превърне в човека, в който Той иска да бъдеш.

Статията е взета от Блогът на Явор Русинов  "Федерално видение".

Андреа Бочели разказва една "малка история" за аборта.

превод на думите на Бочели:

"В тази връзка искам да ви разкажа една кратка история. Историята е следната: Млада бременна жена постъпва в болница заради проблем с апедицит. При лечението лекарите прилагат лед ... и когато лечението приключило, докторите препоръчват на младата жена да абортира детето. Те й казват, че това е най-доброто решение, понеже детето ще се роди с увреждания. Но младата смела жена решава да не абортира и детето се ражда. Тази жена е моята майка, а детето съм аз. Може би съм предубеден, но мога да кажа, че тя е направила правилния избор. И се надявам, че това ще окуражи много майки, които се озовават в ситуации, когато животът се обърква, но искат да запазят своето бебе.
За довиждане ще изсвиря една стара песен, която моите деца обичат. И се надявам да се хареса и на вас. Тъй като те я харесват, аз я записах в последния си албум. Песента е прекрасна, защото е радостна песен, която е израз на щастието."

Изследване на еволюцията.

Този филм е продължение от поредицата „Еволюция или Сътворение”. В него се разглеждат пет от основните митове, на които се крепи Еволюционната теория. Те са старателно разгледани и категорично опровергани от водещи световни учени. Тези митове се изучават в много училища в програмите по биология. Целта на филма е да провокира зрителя да се замисли в хода на изследването, дали наистина е съществувала Еволюция или се касае за една недоказана научна теория, която обаче всички сме свикнали да приемаме за истина.

Част1: "Ембриологични доказателства за еволюцията."

  

 Част2: "Галапагоските финки"

Част3: "Четерикрилите плодни мушици и морфологичните мутации."

Част4: "Антибиотичната резистентност при бактериите."

Част 5: "Хомологията."

Част 6: "Камбрийската експлозия"

Филмът се излъчва с любезното разрешение на Фондация "Научен креационизъм" България.

Истина, морал, закон.

Какво е истината? В българският тълковен речник за думата истина е дадена следната дефиниция: „истина е това, което отговаря на действителността”. На практика обаче въпроса за истината е много по-сложен, и това е така, защото истината винаги е вървяла ръка за ръка с морала. Днес хората масово злоупотребяват с думата истина! Днес масово се провъзгласява, че да си хомосексуален е нещо съвсем нормално, и че хората трябва да толеритат това. Днес част от обществото провъзгласява тази, така наречена  „истина”. Друга част от обществото провъзгласява една друга „истина”: че бременните жени имат либералното право да решат да направят аборт.  Мога да изброя още куп примери, които отговарят на действителността, но дали това прави всички тези твърдения исина? Разбира се, че НЕ! Както казах, истината винаги се е отъждествявала с морала. Тук е редно да се зададе един напълно логичен въпрос: „Кой е источника на морала, кой дава представите за добро и зло?” Отговорът на този въпрос ще сформира две групи от хора с противоположни отговори. Едните от тях ще са на мнение, че единственно Бог е Този, който дава моралният стандарт, а другите ще са на мнение, че човека има либералното право сам да определя за себе си кое е добро и кое зло. Тези две групи определят своята идентичност на база на своята вяра! Първите от тях вярват във святостта и върховенството на Бога,  а вторите водени от своята омраза към Бог, вярват, че човека е върховната власт в обществото и като такъв той има право сам да определя моралните граници в това общество. Налице е война между тези две групи хора, те воюват помежду си чрез старанието си всеки да прокара своите закони в обществото. Каква е картината, какъв е резултата от тази война? Днес християните, тези които вярват в Бог, са в периферията на обществото, днес атеистите дават „моралните” представи в обществото. Някои с право  ще попитат защо това е така, защо след като Бог е върховен, Неговият закон, Неговият морал не управлява. Това е така, защото днес болшенството християни са отхвърлили Божият закон, като средство за господство и са го оставили в периферията. При тези обстоятелства съвсем в реда на нещата е Бог да остави християните да са в периферията на обществото. Библията е пълна с примери, в които когато Божият народ е отхвърлал Бога, Бог ги е предавал в ръцете на езичниците, да бъдат тъпкани, подтискани и дори унищожавани, докато те отново не се обърнат към Него. След това Той ги е въздигал и е правил от тях силен народ.  Бог създаде човека и го направи настойник на творението, което сам Той създаде и му каза да владее над това творение. Правейки човека настойник, Бог му даде и своят закон, чрез който човека  да упражнява праведно и успешно господство над Божиите ресурси. Божият закон е отражение на Божия характер и следователно показва как Бог би постъпил във всяка ситуация, в която хората попадат във своята всекидневна дейност по завладяването на земята. Божият закон е неизбежно свързан с Божия образ вътре в човека, следователно отхвърлянето на закона означава отхвърлянето на Божия образ. За голямо съжаление днес не само езичниците, но и голяма част от християните са отхвърлили Божия образ, като отвърлят Неговият закон. Добрата новина е, че Бог винаги е оставял едно малко общество от хора, които чрез Него са променяли историята, провъзгласявайки Божият закон.  Аз вярвам, че и днес това общество е живо, и че Бог ще извърши делото си чрез това малко общество от хора.

И така, истината е истина само когато е пречупена през Божият мироглед. Ако отворим Божието слово- Библията и погледнем още в Битие, ще видим, че войната между двете групи хора е започнала още преди хиляди години. В Битие 3 глава четем:

А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

Тук виждаме как змията поставя под въпрос върховенството на Бога, като казва: „ Истина ли казва Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” и след това се опитва, за съжаление успешно, да подведе Адам и Ева да ядат от забраненото дърво в градината. Това е първата карина в Библията, която противопоставя двата вида истина- тази, която е обвързана с Божият морал, и тази водена от непокорството към Бога. Коя е истинската истина? Излъга ли змията? Истината е, че наистина очите на Адам и Ева се отвориха и те започнаха да познават доброто и злото след като взеха от забраненият плод. Какъв беше проблема? Проблемът беше в това, че Адам и Ева все още не бяха възрастяли, за да имат тази опитност да разграничават доброто от злото. Това се вижда най-вече от това, че те не послушаха Бог като взеха от забраненият плод и по този начин извършиха зло. По късно, когато Бог попита Адам да не би да е ял от дървото за познаване на доброто и злото, виждаме, че Адам е гузен, той разбираше, че е извършил зло и започна да се оправдава с Ева. От това  става ясно, че  се отвориха очите на Адам и Ева, и те разпознаваха доброто от злото. Прави ли истина това, което змията им каза? Разбира се, че НЕ! И това е така, защото в тези нейни думи липсва Божият морал, Неговият закон. Бог заповяда на Адам и Ева да не ядат от забраненият плод. При покорство от тяхна страна, щеше да дойде времето, в което Адам и Ева щяха да са достатъчно зрели за да получат достъп до дървото за познаване на доброто и злото и те наистина щяха да са като Бог. Но чрез своето непокорство към Бог, те отхвърлиха Божият образ в себе си, те го изкривиха и бяха отхвърлени от Божието присъствие. По този начин те вместо да станат като Бог, не само че не станаха като Него, но и бяха отхвърлени от присъствието Му. И така, от всичко това виждаме, че истината е  истина, само когато е пречупена под Божият закон. Както казахме в началото, войната между двете групи хора продължава и днес. Днес хората отхвърлящи Бога, водени от греха на Адам и Ева продължават да се противопоставят на Бог и Неговият закон, като се опитват да прокарат своите изкривени закони, противопоставящи се на Божият закон. Но Божието Слово казва, че Неговото Царство ще завладее цялата земя, и че Неговият закон ще управлява! Как ще стане това? Това ще стане, когато Божият народ- църквата, въздигне Божият закон, така както са правили лидерите, които Бог е издигал в Стария завет, за да провъзгласят Божието върховенство. Бог обещава в Словото си, че този момент ще дойде в историята и че Неговата църква ще управлява заедно с Него. Щастлив съм, че мога да видя в живота си първите белези на това. Докато дойде този момент ще преминат поколения, но аз вярвам, че Божието слово е истинно, и че Той ще въздигне църквата си и закона Му ще управлява цялата земя. Начина това да стане е като християните се научат на покорство към Бога и на отговорност!

Д.Господинов

бутони за социални мрежи

Тривиумът

Тривиумът е методът, който се използва при домашното образование в класически стил и успешно се прилага при изучаването на който и да е предмет. От латински Тривиум буквално означава "събиране на три пътя". Принципите и методите на Тривиума се обуславят от факта, че всеки предмет преминава през три етапа на развитие:
1-ви етап - граматика или познаване на основните факти
2-ри етап - логика или разбиране на връзките между тези факти
3-ти етап - риторика и мъдрост при словесното изразяване, и практическо приложение на това, което знаем и разбираме.
Ако трябва да опишем Тривиума, трябва да кажем, че той е систематизиран и интерактивен, и превежда ученика стъпка по стъпка през учебния процес, изяснявайки как всяка въведена нова информация си взаимодейства със старата, вече усвоена информация. Така, чрез този метод се избягва постоянното натрупване на неразбран материал и същевременно се дава възможност на основата на вече разбрания материал да се въвежда свободно нов и все по-широкообхватен материал.
Освен всичко това, Тривиумът не пренебрегва и области, като възпитание в подходящо държание и морален характер, които са основополагащи и градивни в процеса на цялостното обучение. 

бутони за социални мрежи

Мамо, позволи ми да живея!

Мамо, позволи ми да живея...

Ти- моя единственна мамо.

Аз те обичам от самото начало, защото живея в тебе,

В нас тече една и съща кръв.

Аз чувам всеки удар на сърцето ти.

Аз се радвам, когато ти се радваш.

Аз съм тъжен, когато ти си тъжна.

Чувствам всяка твоя болка, страх,

и на мен ми влияят всички твои огорчения.

Ти мислиш, че ти преча в твоята кариера и свобода,

и възможно най-бързо искаш да се избавиш от мене, още неродения,

а по думите на докторите- съсирек от кръв.

Но аз ти казвам, че аз живея.

Помоли докторите да ти включат ултразвуков апарат,

тогава ще видиш, че ти казвам истината.

Не слушай никого, освен мене!

Докторите не знаят, или не искат да знаят,

какъв ше бъде живота ти след това,

след като се избавиш от мен.

Ти се надяваш, че ще намериш щастие в твоята жизненоважна кариера,

но спокойствието, което ти ще изхабиш, никой и нищо няма да ти го върне.

Ти казваш, че няма условия, за да ме възпиташ.

Аз разбирам това и не моля за много.

Ти сигурно знаеш, че има организации,

които помагат на такива, като мен.

Има и такива хора, които искат да имат деца,

те ще ме приемат.

Не ме убивай, аз съм длъжен да живея!

Нека да не е с теб, но заради теб.

Когато си самотна,

от всички отхвърлена и нещастна,

аз ще те намеря,

и ще се погрижа за тебе.

Съгласи се само да ме послушаш.

Аз зная, ти не си ме планирала,

но именно ти ми бе дадена,

и аз те възлюбих,

защото човек има само една единственна майка,

Позволи ми да живея...

И ти никога няма да съжеляваш за това!...

Твой малчо!

бутони за социални мрежи

Може ли да живея?

Американският актьор и рапър Ник Кенън е направил вълнуващ музикален клип, в който разказва своята лична история и тази на неговата майка. През 1979г. тя е трябвало да вземе трудно решение...

 бутони за социални мрежи