"В тази връзка искам да ви разкажа една кратка история. Историята е следната: Млада бременна жена постъпва в болница заради проблем с апедицит. При лечението лекарите прилагат лед ... и когато лечението приключило, докторите препоръчват на младата жена да абортира детето. Те й казват, че това е най-доброто решение, понеже детето ще се роди с увреждания. Но младата смела жена решава да не абортира и детето се ражда. Тази жена е моята майка, а детето съм аз. Може би съм предубеден, но мога да кажа, че тя е направила правилния избор. И се надявам, че това ще окуражи много майки, които се озовават в ситуации, когато животът се обърква, но искат да запазят своето бебе. За довиждане ще изсвиря една стара песен, която моите деца обичат. И се надявам да се хареса и на вас. Тъй като те я харесват, аз я записах в последния си албум. Песента е прекрасна, защото е радостна песен, която е израз на щастието."
Този филм е продължение от поредицата „Еволюция или Сътворение”. В него се разглеждат пет от основните митове, на които се крепи Еволюционната теория. Те са старателно разгледани и категорично опровергани от водещи световни учени. Тези митове се изучават в много училища в програмите по биология. Целта на филма е да провокира зрителя да се замисли в хода на изследването, дали наистина е съществувала Еволюция или се касае за една недоказана научна теория, която обаче всички сме свикнали да приемаме за истина.
Част1: "Ембриологични доказателства за еволюцията."
Част2: "Галапагоските финки"
Част3: "Четерикрилите плодни мушици и морфологичните мутации."
Част4: "Антибиотичната резистентност при бактериите."
Част 5: "Хомологията."
Част 6: "Камбрийската експлозия"
Филмът се излъчва с любезното разрешение на Фондация "Научен креационизъм" България.
Какво е истината? В българският тълковен речник за думата истина е дадена следната дефиниция: „истина е това, което отговаря на действителността”. На практика обаче въпроса за истината е много по-сложен, и това е така, защото истината винаги е вървяла ръка за ръка с морала. Днес хората масово злоупотребяват с думата истина! Днес масово се провъзгласява, че да си хомосексуален е нещо съвсем нормално, и че хората трябва да толеритат това. Днес част от обществото провъзгласява тази, така наречена „истина”. Друга част от обществото провъзгласява една друга „истина”: че бременните жени имат либералното право да решат да направят аборт. Мога да изброя още куп примери, които отговарят на действителността, но дали това прави всички тези твърдения исина? Разбира се, че НЕ! Както казах, истината винаги се е отъждествявала с морала. Тук е редно да се зададе един напълно логичен въпрос: „Кой е источника на морала, кой дава представите за добро и зло?” Отговорът на този въпрос ще сформира две групи от хора с противоположни отговори. Едните от тях ще са на мнение, че единственно Бог е Този, който дава моралният стандарт, а другите ще са на мнение, че човека има либералното право сам да определя за себе си кое е добро и кое зло. Тези две групи определят своята идентичност на база на своята вяра! Първите от тях вярват във святостта и върховенството на Бога, а вторите водени от своята омраза към Бог, вярват, че човека е върховната власт в обществото и като такъв той има право сам да определя моралните граници в това общество. Налице е война между тези две групи хора, те воюват помежду си чрез старанието си всеки да прокара своите закони в обществото. Каква е картината, какъв е резултата от тази война? Днес християните, тези които вярват в Бог, са в периферията на обществото, днес атеистите дават „моралните” представи в обществото. Някои с право ще попитат защо това е така, защо след като Бог е върховен, Неговият закон, Неговият морал не управлява.Това е така, защото днес болшенството християни са отхвърлили Божият закон, като средство за господство и са го оставили в периферията. При тези обстоятелства съвсем в реда на нещата е Бог да остави християните да са в периферията на обществото. Библията е пълна с примери, в които когато Божият народ е отхвърлал Бога, Бог ги е предавал в ръцете на езичниците, да бъдат тъпкани, подтискани и дори унищожавани, докато те отново не се обърнат към Него. След това Той ги е въздигал и е правил от тях силен народ. Бог създаде човека и го направи настойник на творението, което сам Той създаде и му каза да владее над това творение. Правейки човека настойник, Бог му даде и своят закон, чрез който човека да упражнява праведно и успешно господство над Божиите ресурси. Божият закон е отражение на Божия характер и следователно показва как Бог би постъпил във всяка ситуация, в която хората попадат във своята всекидневна дейност по завладяването на земята. Божият закон е неизбежно свързан с Божия образ вътре в човека, следователно отхвърлянето на закона означава отхвърлянето на Божия образ. Заголямо съжаление днес не само езичниците, но и голяма част от християните са отхвърлили Божия образ, като отвърлят Неговият закон. Добрата новина е, че Бог винаги е оставял едно малко общество от хора, които чрез Него са променяли историята, провъзгласявайки Божият закон. Аз вярвам, че и днес това общество е живо, и че Бог ще извърши делото си чрез това малко общество от хора.
И така, истината е истина само когато е пречупена през Божият мироглед. Ако отворим Божието слово- Библията и погледнем още в Битие, ще видим, че войната между двете групи хора е започнала още преди хиляди години. В Битие 3 глава четем:
А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
Тук виждаме как змията поставя под въпрос върховенството на Бога, като казва: „ Истина ли казва Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” и след това се опитва, за съжаление успешно, да подведе Адам и Ева да ядат от забраненото дърво в градината. Това е първата карина в Библията, която противопоставя двата вида истина- тази, която е обвързана с Божият морал, и тази водена от непокорството към Бога. Коя е истинската истина? Излъга ли змията? Истината е, че наистина очите на Адам и Ева се отвориха и те започнаха да познават доброто и злото след като взеха от забраненият плод. Какъв беше проблема? Проблемът беше в това, че Адам и Ева все още не бяха възрастяли, за да имат тази опитност да разграничават доброто от злото. Това се вижда най-вече от това, че те не послушаха Бог като взеха от забраненият плод и по този начин извършиха зло. По късно, когато Бог попита Адам да не би да е ял от дървото за познаване на доброто и злото, виждаме, че Адам е гузен, той разбираше, че е извършил зло и започна да се оправдава с Ева. От това става ясно, че се отвориха очите на Адам и Ева, и те разпознаваха доброто от злото. Прави ли истина това, което змията им каза? Разбира се, че НЕ! И това е така, защото в тези нейни думи липсва Божият морал, Неговият закон. Бог заповяда на Адам и Ева да не ядат от забраненият плод. При покорство от тяхна страна, щеше да дойде времето, в което Адам и Ева щяха да са достатъчно зрели за да получат достъп до дървото за познаване на доброто и злото и те наистина щяха да са като Бог. Но чрез своето непокорство към Бог, те отхвърлиха Божият образ в себе си, те го изкривиха и бяха отхвърлени от Божието присъствие. По този начин те вместо да станат като Бог, не само че не станаха като Него, но и бяха отхвърлени от присъствието Му. И така, от всичко това виждаме, че истината е истина, само когато е пречупена под Божият закон. Както казахме в началото, войната между двете групи хора продължава и днес. Днес хората отхвърлящи Бога, водени от греха на Адам и Ева продължават да се противопоставят на Бог и Неговият закон, като се опитват да прокарат своите изкривени закони, противопоставящи се на Божият закон. Но Божието Слово казва, че Неговото Царство ще завладее цялата земя, и че Неговият закон ще управлява! Как ще стане това? Това ще стане, когато Божият народ- църквата, въздигне Божият закон, така както са правили лидерите, които Бог е издигал в Стария завет, за да провъзгласят Божието върховенство. Бог обещава в Словото си, че този момент ще дойде в историята и че Неговата църква ще управлява заедно с Него. Щастлив съм, че мога да видя в живота си първите белези на това. Докато дойде този момент ще преминат поколения, но аз вярвам, че Божието слово е истинно, и че Той ще въздигне църквата си и закона Му ще управлява цялата земя. Начина това да стане е като християните се научат на покорство към Бога и на отговорност!
Тривиумът е методът, който се използва при домашното образование в класически стил и успешно се прилага при изучаването на който и да е предмет. От латински Тривиум буквално означава "събиране на три пътя". Принципите и методите на Тривиума се обуславят от факта, че всеки предмет преминава през три етапа на развитие: 1-ви етап - граматика или познаване на основните факти 2-ри етап - логика или разбиране на връзките между тези факти 3-ти етап - риторика и мъдрост при словесното изразяване, и практическо приложение на това, което знаем и разбираме. Ако трябва да опишем Тривиума, трябва да кажем, че той е систематизиран и интерактивен, и превежда ученика стъпка по стъпка през учебния процес, изяснявайки как всяка въведена нова информация си взаимодейства със старата, вече усвоена информация. Така, чрез този метод се избягва постоянното натрупване на неразбран материал и същевременно се дава възможност на основата на вече разбрания материал да се въвежда свободно нов и все по-широкообхватен материал. Освен всичко това, Тривиумът не пренебрегва и области, като възпитание в подходящо държание и морален характер, които са основополагащи и градивни в процеса на цялостното обучение.
Американският актьор и рапър Ник Кенън е направил вълнуващ музикален клип, в който разказва своята лична история и тази на неговата майка. През 1979г. тя е трябвало да вземе трудно решение...
Филмът съдържа кадри, които не се препоръчват за хора с лабилна психика, слабо сърце, на жени в рискова бременност и на деца под 12 години. Потресаващите кадри са в края на филма и са обозначени със звуков сигнал.
част 1
част 2
част 3
Последната част от филма е достъпна само на английски език. За да я видите, натиснете ТУК.
Библията никога не се занимава конкретно с въпроса за аборта. Въпреки това има множество учения в Писанието, които представят пределно ясно Божия възглед за аборта. Еремия 1:5 ни казва, че Бог ни познава преди да ни е образувал в утробата. Псалом 139:13-16 говори за Божията активна роля в нашето създаване и оформяне в утробата. Изход 21:22-25 описва същото наказание за човек, който причини смъртта на бебе в утробата, като наказанието за човек, който извърши убийство. Това ясно показва, че Бог смята бебето в утробата за точно толкова човек, колкото и един пораснал възрастен. За християнина абортът не е въпрос на правото на жената да избира. Той е въпрос на живот или смърт на човешко същество, направено по Божия образ (Битие 1:26-27; 9:6).
Документален филм представящ развитието на човека от зачеването до раждането. Използвани са видео кадри на деца в утробата заснети с помощта на микро камера, а също и записи от ултразвуков апарат. Филмът е правен преди повече от 10 год., но истината, която показва е актуална и днес.
Шест милиона са неродените българи след легализирането на абортите от 1956 г. досега По време на 12-те години, през които Адолф Шиклгрубер-Хитлер управлява Германия и Европа, в лагерите на смъртта на територията на Третия райх са умъртвени близо 6 000 000 евреи, а техните тела са изгорени в пещите на крематориумите. В сърцето на Берлин, недалеч от Бранденбургската врата, днес има внушителен паметник на холокоста. А ако някой на територията на Федерална република Германия си позволи да се усъмни в сакралната цифра 6 000 000, или пък му мине през ума еретичната мисъл, че газовите камери може би не са съществували - той веднага попада на мушката на немския наказателен кодекс. Аз не съм антисемит. Не съм и евреин. Затова ще си позволя да говоря за един друг холокост, за който не сме и помисляли, че съществува. Но който е убил милиони българи- Българският холокост.
В началото на 1956 година бива приет новият Наказателен кодекс на Народна република България. Той премахва съществувалата забрана за извършване на аборти. Колкото и парадоксално да звучи, това става в резултат на "мероприятията на партията и правителството за поощряване на майчинството и за защита на детството". Наказателният кодекс разрешава извършване на операции за изкуствено прекъсване на бременността на всички бременни жени, изявили желание за това. Единственото изискване е абортът да се направи в болнично заведение (стационар), където може да се осигури максимална безопасност. По-късно по примера на Чаушеску и в името на налагането на модела на тридетното семейство в Народна република България Тодор Живков прави несполучлив опит да забрани абортите.
Таксата, която се заплаща през 1960-а, е 45 лева. Днес таксата е между 40 и 60 лева. Според официалната статистика в държавните болнични заведения през последната петилетка се извършват над 60 000 аборта годишно. Поне още толкова се правят и в частните клиники. Стават общо 120 000. А за 50 години това прави точно 6 000 000.
Шест милиона неродени деца. Още по-точно - 6 милиона убити български деца. Убити със съгласието на техните майка и татко, чрез ръцете и кюретата на д-р Едикойси. Ако прибавим и още един зловещ детайл, че техните мънички разчленени телца, които имат сърце, глава, очи, уста и пръстчета, обикновено се изгарят в болничните пещи заедно с медицинските отпадъци - аналогията с истинския холокост е потресаваща!
Шестата Божия заповед гласи: "Не убивай!". Колкото и секуларни да са съвременните европейски общества, те са изградени върху юдео-християнския морален кодекс. В този смисъл техните наказателни кодекси криминализират недвусмислено лъжесвидетелството, кражбата и убийството. До неотдавна в западноевропейските католически страни абортът също бе престъпление. След организирания от управляващите социалисти референдум и Португалия вдигна белия флаг. И така Полша, Ирландия и Малта останаха единствените държави, незаляти от вълната на "културата на смъртта". Но ако европейските законодателства се оказват податливи на перверзни нововъведения като хомо-браковете, евтаназията и абортите, има един друг закон, който е константен във времето и от хилядолетия не се е изменил и на йота. Става въпрос за вселенския закон за причинно-следствените връзки.
Проливаната невинна детска кръв има цена. Днешните 300 000 български семейни двойки, страдащи от траен стерилитет, са първите, които плащат тази цена. Като цяло, отплатата на България е неизбежната демографска катастрофа. Имайки предвид, че само за 16 години страната ни се стопи с над един милион души и сега наброява 7,7 млн., чрез простото тройно правило всеки може да сметне през коя година последният българин ще дръпне шалтера, преди да се пресели в отвъдното. И никаква фалшива "национална стратегия за демографско развитие" няма да ни спаси. Докато не проумеем, че убийството ражда единствено смърт.
Когато наркоман заколи таксиметров шофьор, жълти автомобили блокират цяла София. Тримесечните неродени бебета не могат да блокират нищо. Те могат да се надяват единствено на това - някога да се пробуди заспалата ни съвест. И да проумеем, че когато се колят шофьори, и когато се абортират бебета, става въпрос за едно и също - за предумишлено убийство на хора! Наскоро прочетох думи, които ме потресоха: когато абортите са узаконени, отговорността за убийството на тези деца пада върху цялото общество. ----------- *Холокост е производна от две гръцки думи, означаващи "цял" и "изгорен". В новата история понятието се използва за обозначаване избиването на 6 милиона евреи от европейските страни в концентрационните лагери на Третия райх.
