Какво казва Библията за аборта?

Библията никога не се занимава конкретно с въпроса за аборта. Въпреки това има множество учения в Писанието, които представят пределно ясно Божия възглед за аборта. Еремия 1:5 ни казва, че Бог ни познава преди да ни е образувал в утробата. Псалом 139:13-16 говори за Божията активна роля в нашето създаване и оформяне в утробата. Изход 21:22-25 описва същото наказание за човек, който причини смъртта на бебе в утробата, като наказанието за човек, който извърши убийство. Това ясно показва, че Бог смята бебето в утробата за точно толкова човек, колкото и един пораснал възрастен. За християнина абортът не е въпрос на правото на жената да избира. Той е въпрос на живот или смърт на човешко същество, направено по Божия образ (Битие 1:26-27; 9:6).

бутони за социални мрежи

Живото доказателство

Документален филм представящ развитието на човека от зачеването до раждането. Използвани са видео кадри на деца в утробата заснети с помощта на микро камера, а също и записи от ултразвуков апарат. Филмът е правен преди повече от 10 год., но истината, която показва е актуална и днес.

 част 1

част 2

 

част 3

бутони за социални мрежи

Българският холокост*

Шест милиона са неродените българи след легализирането на абортите от 1956 г. досега
По време на 12-те години, през които Адолф Шиклгрубер-Хитлер управлява Германия и Европа, в лагерите на смъртта на територията на Третия райх са умъртвени близо 6 000 000 евреи, а техните тела са изгорени в пещите на крематориумите.
В сърцето на Берлин, недалеч от Бранденбургската врата, днес има внушителен паметник на холокоста. А ако някой на територията на Федерална република Германия си позволи да се усъмни в сакралната цифра 6 000 000, или пък му мине през ума еретичната мисъл, че газовите камери може би не са съществували - той веднага попада на мушката на немския наказателен кодекс.
Аз не съм антисемит. Не съм и евреин. Затова ще си позволя да говоря за един друг холокост, за който не сме и помисляли, че съществува. Но който е убил милиони българи- Българският холокост.

В началото на 1956 година бива приет новият Наказателен кодекс на Народна република България. Той премахва съществувалата забрана за извършване на аборти. Колкото и парадоксално да звучи, това става в резултат на "мероприятията на партията и правителството за поощряване на майчинството и за защита на детството". Наказателният кодекс разрешава извършване на операции за изкуствено прекъсване на бременността на всички бременни жени, изявили желание за това. Единственото изискване е абортът да се направи в болнично заведение (стационар), където може да се осигури максимална безопасност. По-късно по примера на Чаушеску и в името на налагането на модела на тридетното семейство в Народна република България Тодор Живков прави несполучлив опит да забрани абортите.

Таксата, която се заплаща през 1960-а, е 45 лева. Днес таксата е между 40 и 60 лева. Според официалната статистика в държавните болнични заведения през последната петилетка се извършват над 60 000 аборта годишно. Поне още толкова се правят и в частните клиники. Стават общо 120 000. А за 50 години това прави точно 6 000 000.

Шест милиона неродени деца. Още по-точно - 6 милиона убити български деца. Убити със съгласието на техните майка и татко, чрез ръцете и кюретата на д-р Едикойси. Ако прибавим и още един зловещ детайл, че техните мънички разчленени телца, които имат сърце, глава, очи, уста и пръстчета, обикновено се изгарят в болничните пещи заедно с медицинските отпадъци - аналогията с истинския холокост е потресаваща!

Шестата Божия заповед гласи: "Не убивай!". Колкото и секуларни да са съвременните европейски общества, те са изградени върху юдео-християнския морален кодекс. В този смисъл техните наказателни кодекси криминализират недвусмислено лъжесвидетелството, кражбата и убийството. До неотдавна в западноевропейските католически страни абортът също бе престъпление. След организирания от управляващите социалисти референдум и Португалия вдигна белия флаг. И така Полша, Ирландия и Малта останаха единствените държави, незаляти от вълната на "културата на смъртта". Но ако европейските законодателства се оказват податливи на перверзни нововъведения като хомо-браковете, евтаназията и абортите, има един друг закон, който е константен във времето и от хилядолетия не се е изменил и на йота. Става въпрос за вселенския закон за  причинно-следствените връзки.

Проливаната невинна детска кръв има цена. Днешните 300 000 български семейни двойки, страдащи от траен стерилитет, са първите, които плащат тази цена. Като цяло, отплатата на България е неизбежната демографска катастрофа. Имайки предвид, че само за 16 години страната ни се стопи с над един милион души и сега наброява 7,7 млн., чрез простото тройно правило всеки може да сметне през коя година последният българин ще дръпне шалтера, преди да се пресели в отвъдното. И никаква фалшива "национална стратегия за демографско развитие" няма да ни спаси. Докато не проумеем, че убийството ражда единствено смърт.

Когато наркоман заколи таксиметров шофьор, жълти автомобили блокират цяла София. Тримесечните неродени бебета не могат да блокират нищо. Те могат да се надяват единствено на това - някога да се пробуди заспалата ни съвест. И да проумеем, че когато се колят шофьори, и когато се абортират бебета, става въпрос за едно и също - за предумишлено убийство на хора! Наскоро прочетох думи, които ме потресоха: когато абортите са узаконени, отговорността за убийството на тези деца пада върху цялото общество.
-----------
*Холокост е производна от две гръцки думи, означаващи "цял" и "изгорен". В новата история понятието се използва за обозначаване избиването на 6 милиона евреи от европейските страни в концентрационните лагери на Третия райх.

автор: Петър Марчев

източник: в-к "Дума"

 бутони за социални мрежи

Държавата като бог

Едно време египетските фараони са били обявявани за живи богове, а китайските и японските императори -  за наследници на богове и простия народец наистина ги е смятал за такива, поради което  не само безропотно е търпял управлението им, ами даже е търчал да строи пирамиди, очаквайки божественото им благоволение да се посипе върху него.

Учудващо обаче, подобна вяра в божествеността на управляващите днес все още е много разпространена…

Още когато станаха тия работи в Гърция, аз много се зачудих на “борбата” на гърците: - държавата им няма никакви пари и е на прага на фалита; единственият изход е да се вземат мерки и  държавата да намали харченето …. но хората масово протестират срещу тези мерки. Те искат да получават 14-та заплата и бонуси. Изразът “балансиран бюджет не се яде” е български, но чудесно отразява мисленето на протестиращите там - тях не ги интересува, че пари няма - като децата те тропат с краче и ИСКАТ да има.

Та голямата ми чуденка беше - добре де, тия хора не разбират ли, че пари НЯМА? И че колкото и да протестират, парите няма как да се появят от нищото? Йордан Янков обаче отговаря на тези ми въпроси, като прави ценно прозрение в блога си:

Оказва се, че за огромното мнозинство от хората държавата е някакъв мистичен субект - тя  е вездесъща и се намесва във всичко, тя управлява всичко и е отговорна да изсипва непрестанно от своя вълшебен рог блага върху главите на гражданите.

Цяла една държава, южната ни съседка Гърция, отказва да приеме, че може да живее по-бедно, просто защото в държавата няма пари! Как така може да няма?!? Нали е държава - тя е Бог, а Бог не може да фалира!

Наистина, още от древни времена, огромното болшинство от хората се чувстват безсилни да  разберат света около тях, поради което си измислят най-различни богове - които управляват с безграничната си мощ света и живота на нас, смъртните.  За боговете не съществуват закони, ограничения - боговете могат да създават от нищото, да вършат чудеса и за тях абсолютно всичко е възможно, стига да искат.

С нарастващата сложност на държавността, законите и икономиката, болшинството хора по същия начин както и преди, изобщо нямат понятие как работи света около тях - конкретно държавата и финансовата й система - поради което по същия начин започват да я приемат като бог, който управлява с безграничната си мощ живота и икономиката.

Така за тях държавата престава да е просто сбор от политици и чиновници, на които ние плащаме заплатите. Държавата е нещо сложно и непознаваемо, огромно и всесилно, за което не важат ограниченията на вселената - държавата може да създава от нищо, да върши чудеса и за нея абсолютно всичко е възможно, стига да иска. Така в очите на простия народец, политиците и бюрократите вече не са обикновени човеци - те са един вид съвременни фараони - всезнаещи и всесилни богове, които могат да направят живота на всички ни по-добър просто като щракнат с пръсти, да призоват дъжд и да разделят морето.

Централно планиране

Този възглед за божествеността и непогрешимостта на политици и чиновници (айде, да ги наречем с модерното им име - държавна администрация) и за всемогъществото на държавата, е основополагащ за  всички обществени и икономически системи, базиращи се на държавно планиране - комунизъм, фашизъм, социализъм, Европейски съюз.

Вярата, че “държавата” най-добре може да регулира икономиката, да казва кой какво може да купува и продава, колко трябва да е минималната и максималната заплата, кое колко да струва, колко да струват такситата и т.н. е по същество религиозна вяра - тя е вярата, че определени хора, които СА държавата (държавни експерти, планировчици, политици) имат свръхчовешките способности да знаят по-добре от всички останали хора как точно трябва да живее, търгува и произвежда всеки по най-добрия начин.

Ние обикновените хора не ги разбираме тия неща - всичко е в ръцете на тия, които дърпат конците…

Опитът на Жилов да обясни някакъв елементарен икономически принцип на майка си, пък му носи отговора, който най-добре илюстрира същината на мисленето, пораждащо теории на конспирацията - тя се оказва със същия корен, като вярата в божествеността на държавата - но всемогъщи, всесилни и всезнаещи са членовете на някакви тайни общества.

Виждате, че за няколко десетки хиляди години почти нищо не се е променило - само че преди боговете са спускали огъня от небето, а сега спускат 14-та заплата.

Статията е взета от ТУК.

 бутони за социални мрежи

Вечна ли е материята, или творението е преходно?

През 1979 г. учените астрономи установиха, че Слънцето губи от своята енергия и след около 100 000 години ще изчезне. Това се потвърди по-късно и от липсата на регенериране в неговата вътрешност. Този факт противоречи на еволюционната теория относно вечността на материята и потвърждава библейското учение за преходността на творението.

Откровение 21 глава 1стих: " И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха!"

 От казаното дотук можем да направим следния основен извод: Милиардите години, за които еволюционната теория говори, не могат да бъдат научно доказани. Този факт прави безсмислена цялата еволюционна доктрина относно произхода и развитието на живота.

бутони за социални мрежи

Може ли Земята да е на 4,5 милиарда години?

  Днес във училища и университети еволюционната теория се представя и преподава като наука. Главите на децата се пълнят със всякакви лъжи! Една от тях е лъжата, в която всички еволюционистите вярват, че Земята е на 4,5 милиарда години.

Ето два факта, които безапелационно опровергават тази лъжа:

1. Магнитното поле на Земята непрекъснато отслабва и това отслабване се удвоява на всеки 1400 години. Изчисленията показват, че преди няколко десетки хиляди години магнитното поле трябва да е било толкова силно (32 пъти по-силно, отколкото е сега), че Земята би експлодирала поради топлината, произвеждана от собствените й магнитни сили. Каквото и да мислим по този въпрос, логичният извод е, че Земята не може да бъде на 4.5 милиарда години.

2. През 18 век бе установено, че Слънцето се свива със скорост 0,1 % на всеки 100 години. При такава скорост на свиване следва, че преди 2 милиона години то трябва да е било два пъти по-голямо, отколкото е днес. Но тогава според еволюционната хронология трябва да е бил апогеят на ледниковия период! А как биха изглеждали размерите и излъчването му преди милиарди години? Животът на Земята не би бил възможен. Логичният извод гласи: милиардите години не могат да бъдат научно доказани.

бутони за социални мрежи

Сътворение или еволюция?

Днес в повечето училища и университети еволюционната теория се представя и преподава като наука, като по този начин се формира мирогледа на цели поколения. В противоположност на нея библейското учение за сътворението се представя като легенда или средновековен ненаучен начин на мислене, който се приема и поддържа само от религиозни и необразовани хора. 

Както еволюционната теория, така и библейското учение за сътворението се приемат единствено на вяра. Когато един християнин тълкува даден въпрос от Библията, той трябва да спазва правилото, че Библията тълкува сама себе си, тоест че разглежданият въпрос трябва да се разглежда само през призмата на библейското виждане за истина. Но когато един християнин води спор с един езичник по даден въпрос, като например сътворение или еволюция, най-неправилният начин за убеждаване на един езичник е да се защитава библейската гледна точка през призмата на библейският мироглед. Това е така, защото както казахме преди малко и двата възгледа се приемат единствено чрез вяра. Християнина вярва в сътворението, чрез вярата си в Бог, а езичникът вярва в еволюцията, чрез омразата си към Бог. В една такава ситуация, християнина трябва да развие виждането на езичника и да го доведе до неговият абсурден край.

И понеже всички защитници на еволюцията използват науката, като нейно доказателство, аз ще ви покажа някои научни факти, които доказват, че еволюцията не може да се докаже научно.

ЩЕ ЗАПОЧНЕМ С ФЕНОМЕНА „ЖИВОТ“

Еволюционната теория учи, че „животът е изява на материята и се различава от неживата материя с по-високата си сложност;

Възникването на живота и развитието на биологичните видове е комбинация от случайност, мутация, селекция (отбор), размножение, обмяна на веществата, изменчивост, наследственост. Животът е самоорганизиращ се и самовъзпроизвеждащ се биологичен феномен, който е възникнал случайно от неживата материя.

Библейското учение за сътворението говори за съществуването на Творец, Който е създал живота. Първоначално са създадени енергията и материята. Материята не е вечна, а форма на изява на енергията. Материята е подложена на непрекъсната деградация. Животът е създаден от Твореца чрез Неговата сила, слово, мъдрост и воля. Творецът е вложил строго определена цел в създадения живот, биологичните видове и човека. Библията учи, че Исус Христос е Източникът и Творецът на живота. „В Него беше животът“ (Йоан 1,4). А Христос казва за Себе Си; „Аз съм Животът“ (Йоан 14,6).

Къде е истината? Кой от двата модела има право?

Отговорът би трябвало да гласи: Този модел има право, който не противоречи на науката!

Случайното възникване на живота е невъзможно

Биологичната наука твърди, че случайното възникване на живота е невъзможно.  Учените изчисляват, че вероятността да се самосъздаде случайно един-единствен ген възлиза на 1х10600. Математически това надминава далеч границата на невъзможното. Само една-единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули. Шансът тези молекули случайно да се подредят по един строго определен порядък, за да бъде клетката функционално активна, е равен на нула. Г.Валд пише: „Размишлявайки върху произхода на живота, идвам до заключението, че спонтанният и случаен произход на живота е невъзможен... Въпреки това ние еволюционистите, и особено аз, дълбоко вярваме в случайното самозараждане“

Възникването на Вселената по случаен път би приличало на появата на многотомна енциклопедия вследствие на взрив в една печатница.

Системи, неподлежащи на опростяване

В природата съществуват системи, чиито строеж и функция не подлежат на опростяване. В този си вид те притежават оптимален капацитет на действие и поразяваща синхронизация на отделните части. Към системите, неподлежащи повече на опростяване, се отнасят окото, мозъкът, летателният апарат при птиците и т.н. Биологично активната клетка е един прекрасен пример в това отношение. Нейният генетичен апарат се състои от 3,1 милиарда базови двойки. Функционалното синхронизиране между отделните структурни части на една биологична система не може да се обясни с еволюционистичния принцип за случайността. Даден мускул няма никаква физиологична стойност, ако съответният нерв не го привежда в движение. Но както мускулът, така и нервът нямат физиологична стойност без сложната система за управление в мозъка, която координира движенията на мускула. Без хармоничното синхронизиране тези три отделни съставни части сами по себе си нямат стойност. Как е възможно при един случаен еволюционен процес трите части да достигнат едновременно оптимална функционална способност при координиране на действията им?

 Генетичен код

Молекулярната биология учи, че наред с двете съставни части на живота — материя и енергия, има и една трета съставка - биологичната информация, която се явява като централна и е в основата на всичко живо. Закодираната в ДНК-молекулата генетична наследствена информация е отговорна за предаването на специфичния строеж на всяко живо същество от генерация на генерация. Така се обяснява фактът, че при ембрионалното развитие няма безразборен растеж на клетки и тъкани, а то протича като строго определен, регулиран, абсолютно синхронизиран и целенасочен процес. Човешкият геном се състои от 32 000 отделни гени, разположени върху 3,2 милиарда базови двойки. Генетичният код играе решаваща роля за развитието на организма от оплождането до смъртта.

Самият факт, че съществува кодирана генетична информация, задължително предполага съществуването на източник, който се намира извън носителя на информацията. Генът е най-малката структурно-функционална единица, в която е закодирана наследствената информация. Следователно той е само материален носител на информацията.

А кой е източникът на генетичната информация?

Източникът на информацията трябва да се намира извън нейния материален носител, т.е. извън материята. Това означава, че материята не може да бъде източник на информация. Носителят на информация не е неин източник, а тя е заложена от някой друг върху него.

През април 1864 г. пред едно голямо събрание на учени в Париж Луи Пастьор потвърждава след многократни изследвания установения преди това от Харвей биологичен природен закон, който гласи: „Живот може да произлезе само от живот“. До ден днешен този закон не е опроверган от никакъв научен експеримент. Изхождайки от този природен закон, елементарната логика ни задължава да приемем, че първият живот на Земята е бил създаден, а не се е самосъздал от неорганичната мъртва материя.

Въз основа на всички тези закономерности идваме до единствения логичен извод: Животът трябва да има свой Създател, Който да притежава живота в Себе Си. Според библейското учение за Сътворението това е Бог, Който е създал живота.

Мутацията

Наблюдаваното видово разнообразие се обяснява от еволюционната теория чрез случайно, спонтанно или изкуствено предизвикана промяна в наследствения материал, в генотипа на отделните индивиди.

Какво казва генетиката относно мутациите?

При мутацията се губи генетичен материал. Това значи, че мутацията като явление влияе негативно върху наследствения генетичен материал. В природата чрез мутация става обратното на това, което еволюцията твърди.

И тъй истината е много проста: без нова генетична информация не могат да възникват нови биологични видове. А това означава, че всички живи същества са фиксирани във видовите си биологични граници, в които те като отделни видове са били създадени от самото начало.

В това отношение библейската информация за Сътворението е в пълна хармония с биологичната наука.

Ако мутацията действително можеше да е основен генератор за създаването на нови биологични видове, това би означавало, че както в миналото, така и днес трябваше да се срещат масово междинни биологични форми. Такива преходни видове не наблюдаваме нито днес, нито пък вкаменелостите са в състояние да ни представят убедителни данни за съществуването на междинни форми в миналото.

Естественият отбор

Естественият отбор, според еволюционната теория, се определя като „унищожаване, отмиране на по-слабите и по-неприспособените към условията на живот организми и преживяване на по-силните и по-приспособените.“ Така въпросът за етиката и моралните ценности е в противоречие със селекционния принцип на еволюционната теория. Дарвиновата идея за „правото за живот на силния“ никога не може да стане фундамент на човешката етика. Ако човекът е само едно високоразвито животно, не съществуват никакви основания той да живее според етика и морал, защото решаващо за развитието му е наистина „правото на силния“, а ние знаем, че няма и не може да съществува етика без висш авторитет.

Приликата между организмите

Според еволюционната теория, общото в устройството на организмите и приликите  между тях „е едно от най-неоспоримите доказателства за единството на организмовия свят.“ В това отношение най-често се привеждат примери относно приликите в анатомичния строеж, физиологията, обмяната на веществата и молекулярно-генетичната структура между маймуната и човека.

Разбира се, има големи различия, но и много прилики между биологичните видове. Важно е да се потърси отговор на въпроса: Откъде произлизат тези прилики и какво показват те?

Приликата между два обекта не показва непременно, че единият произлиза от другия, а е много силно доказателство, че тези два обекта имат общ създател. Автомоделите леки коли на една и съща фирма имат твърде много прилики помежду си, което показва, че тези модели са изработени от една и съща фирма, имат един и същ конструктор и производител. Подобно сравнение може да се направи и с картините на един художник или музиката на даден композитор.

Поколението на даден индивид има много общи прилики със своя родител, но в най-същественото – генетичния набор – тези два индивида са различни помежду си. Така че не приликата и броят на хромозомите и гените са решаващи, а качеството на съдържащата се в тях генетична информация.

Друг факт, говорещ срещу общия произход на биологичните видове, е липсата на преходни форми, както и непреодолимите генетични бариери между отделните биологични видове. Ако е вярно твърдението, че в продължение на много милиони години биологичният свят се е развивал от прости към по-сложни видове, би трябвало да се очаква, че повърхностните земни слоеве ще бъдат изпълнени с вкаменелости от междинни форми на биологични видове. Това не се наблюдава!

Милиардите години не могат да бъдат доказани

Еволюционистите вярват, че Земята е на 4,5 милиарда години.

Магнитното поле на Земята непрекъснато отслабва и това отслабване се удвоява на всеки 1400 години. Изчисленията показват, че преди няколко десетки хиляди години магнитното поле трябва да е било толкова силно (32 пъти по-силно, отколкото е сега), че Земята би експлодирала поради топлината, произвеждана от собствените й магнитни сили. Каквото и да мислим по този въпрос, логичният извод е, че Земята не може да бъде на 4.5 милиарда години.

През 18 век бе установено, че Слънцето се свива със скорост 0,1 % на всеки 100 години. При такава скорост на свиване следва, че преди 2 милиона години то трябва да е било два пъти по-голямо, отколкото е днес. Но тогава според еволюционната хронология трябва да е бил апогеят на ледниковия период! А как биха изглеждали размерите и излъчването му преди милиарди години? Животът на Земята не би бил възможен. Логичният извод гласи: милиардите години не могат да бъдат научно доказани.

През 1979 г. учените астрономи установиха, че Слънцето губи от своята енергия и след около 100 000 години ще изчезне. Това се потвърди по-късно и от липсата на регенериране в неговата вътрешност. Този факт противоречи на еволюционната теория относно вечността на материята и потвърждава библейското учение за преходността на творението.

От казаното дотук можем да направим следния основен извод:

Милиардите години, за които еволюционната теория говори, не могат да бъдат научно доказани. Този факт прави безсмислена цялата еволюционна доктрина относно произхода и развитието на живота.

Големият взрив

Според тази хипотеза цялата материя на Вселената е съществувала първоначално под формата на малка свръх концентрирана маса, известна в литературата като „космическо яйце“. Това „космическо яйце“ експлодирало. Получените милиони материални частици се отдалечавали с огромна скорост от центъра на експлозията, започнали да изстиват, като по този начин се формирали галактики, системи, планети и, разбира се, нашата Земя. След определено време тези космически тела отново ще се съберат, ще образуват отново „космическо яйце“ и този цикъл ще се повтаря на всеки 20 милиарда години. Вселената няма край, материята е вечна. Това гласи в резюмиран вид хипотезата за произхода на Вселената.

Тази хипотеза не може да отговори на въпроса как и откъде е възникнала материята и се е обособила в тази свръх концентрирана форма (на космическо яйце).

Енергия не може да възниква от само себе си, а трябва да бъде създадена от някого — както и животът не може да възниква от само себе си. Това е възможно единствено чрез творчески акт. За него говори Библията.

Теорията за „първичния взрив“ противоречи на Втория закон на термодинамиката „всяка система, оставена сама на себе си, винаги се стреми от подреденост към загуба на тази подреденост, към хаос, към деструкция, към разпадане“. Красивите автомобили един ден се превръщат в куп ръждясало желязо, къщи и красиви замъци – в руини, горещата вода изстива, здравият човек се превръща в безжизнена материя. Този универсален Закон означава, че в Природата е невъзможно развитие от низшето към по-висшето и материята не е в състояние да се самоорганизира

Според физичните закони материята не е вечна, а това потвърждава учението на Библията: „Небе и Земя ще преминат“.

Логично е да очакваме, че след взривяване ще настъпи хаос, в този случай – Хаос във Вселената. Науката астрономия твърди: Във Вселената цари изключително впечатляващ и удивителен порядък, хармония и закономерност. Елементарната логика ни кара да търсим обяснението за този порядък в съществуването на Творец, Който е създал Вселената и бди за хармонията в нея.

Въпросът за смъртта

В еволюционната теория смъртта се разглежда като положителен фактор. При преминаването в по-висша форма на развитие смъртта е задължителна необходимост. Благодарение на нея се появяват многоклетъчните организми. Без смърт, не биха се появили по-висшите живи същества. Тя е фактор, който ускорява еволюцията и е абсолютен край на индивидуалния живот. Остаряването и смъртта са генетически програмирани и кодирани в клетъчните ядра на организма.

Ето някои факти в това отношение:

Ако смъртта е генетически програмирана и кодирана в клетките на организма, както еволюционната теория твърди, трябва да поставим логичния въпрос: „Кой е програмистът, кой е програмирал и кодирал тази генетична информация“? „И защо“? „И кога“? Материята не може да продуцира информация, още повече такава, която да води до унищожението на живота.

Оттук могат да се направят следните три извода: Първо, смъртта се е появила след възникването на живота; второ, смъртта е привнесена към живота отвън и трето - биологичната форма на материята (плътта) е само временен носител на живота и смъртта. Тези три извода ни задължават да поставим въпроса: откъде идват животът и смъртта? И още по-важния въпрос: какво става с личността на отделния човек, след като животът се отдели от материята (плътта)?

Различия между еволюционната теория и Библията относно смъртта

1) Произходът и причината за смъртта според еволюцията е стремежът за развитие и усъвършенстване на материята. Библията казва, че смъртта се намира извън материята.

2) Според Библията смъртта е разделение на живото същество от източника на живота. Според еволюцията смъртта е неделима, необходима и задължителна съставна част на живота.

3) Библията нарича смъртта „враг на човека“, а еволюцията нарича смъртта фактор за развитието и усъвършенстването на живота.

4) Смъртта е цената, която животът трябва да заплати за своето развитие (еволюцията). Според Библията грехът е причината за смъртта.

5) Според еволюцията смъртта, болестите и страхът са съставна част на живота. Според Библията те са следствие на грехопадението.

6) Еволюцията учи, че смъртта е програмирана в живота още от самото негово начало. Според Библията чрез грехопадението смъртта е кодирана в човека и в цялото творение.

7) Библията говори за два вида смърт: физическа и духовна. Физическата смърт не означава абсолютен край на човешката личност. Духовно човек продължава съществуването си в задгробния свят.

Еволюция и религия

Според еволюционната теория възникването на религията е еволюционен процес: в ранните примитивни стадии човекът не е имал никаква религия, по-късно (пещерен човек) се появява политеизмът (многобожието). С течение на времето наред с политеизма се появява и монотеизмът (вярата в един Бог), към който се отнасят еврейската религия, християнството и ислямът. Религията не е нищо друго освен израз на безпомощността на човека пред природните сили. Така той сам си измисля бога. С научно-техническия прогрес на човечеството религията ще губи все повече и повече своето значение и накрая напълно ще изчезне. Според еволюционната теория високоразвитият цивилизован човек няма да бъде религиозен!

Днес човечеството е достигнало много висока форма на развитие. Ако беше вярна еволюционната теория, религията отдавна трябваше да отпадне. Статистиката на ООН показва, че 84% от населението на света днес са религиозни. От тях над 50% са политеисти. Този факт показва, че човек по природа е религиозен, по рождение има някаква представа за своя Творец и притежава вроденото познание, че природата трябва да има свой Създател. И още нещо, във всеки има в по-голяма или по-малка степен развита съвест и нравствени ценности и не на последно място стремеж за вечност. А тези неща са фундаментът, върху който се гради религиозното чувство у човека.

Кога и защо е възникнало семейството?

Според еволюционната теория бракът (семейството) е продукт на обществените взаимоотношения на човека в рамките на неговото социално и културно развитие. „В най-първичното човешко общество не е имало брак, а е съществувало това, което ние наричаме днес групов брак“. След това този „групов брак“ преминал в неустойчив брак по двойки, а през време на патриархата възникнало устойчивото еднобрачно семейство (моногамията). Със социално-културната еволюция на човека семейството ще укрепва все повече.

Ето някои факти:

С течение на времето бракът би трябвало да става все по-стабилен, така че феноменът ..развод“ днес да не ни е познат.

Как ще обясни еволюционната теория хомосексуалните бракове? А не са ли модерните свободни бракове днес връщане на човечеството към т.нар. „първобитно-общинен строй“? Тези две форми на социално взаимоотношение на модерния човек днес са в пълно противоречие с учението на еволюционната теория за развитието и стабилизирането на брака. А тенденцията не изглежда много благоприятна в това отношение – статистиката показва, че над 70% от младежите в България предпочитат свободна форма на брачни взаимоотношения. Оказва се, че учението на еволюционната теория за т.нар. социална и нравствена еволюция на човека е невярно.

От гледище на библейското учение ще посочим четири важни основания: Първо – семейството не е измислена от човека институция, а има божествен произход; второ – семейството е единственото място за възпроизводство на човека и интимна близост между мъж и жена, които се обичат. Предбрачните и извънбрачните сексуални взаимоотношения се осъждат от християнството като грях; трето – в рамките на семейството човек развива в себе си високи духовно-морални ценности, като любов, вярност, жертвеност, търпение, прощение и т.н.: четвърто – отношението между двама съпрузи в рамките на семейството е символ и сравнение на отношението между Христос и Неговата Църква.

Дарвин и расите

Дарвин и еволюционистите от последните два века са приемали съществуването на биологична неравностойност на човешките раси. От гледище на еволюционната теория в този факт няма нищо чудно, тъй като човекът като биологичен вид не е друго, освен част от дългата биологична верига на животинския свят. Еволюционизмът отъждествява понятието „раса“ с „подвид“  при което естествено разглежда расата като зараждащ се нов вид. Оттук следва, че с течение на времето ще се появи нов по-добър вид. Последователността е ясна: Homo erectus еволюира в Homo sapiens и тъй като еволюцията продължава, логично е да се очаква един ден някоя от силните раси (подвидове) на съвременния човек (Homo sapiens) да еволюира в „свръхчовек“ (Homo superemus)!! Това еволюционистично мислене доведе в световен мащаб през 19-и и 20-и век до расова и етническа дискриминация и, разбира се, до налудничавата идея на Хитлер за „чистата арийска раса“, което струваше на света десетки милиони жертви от т.нар. „примитивни човешки раси“ (евреи, цигани, славяни и т.н.)...

Повечето съвременни еволюционисти приемат тезата за единния произход на съвременния човек (т.е. от една-единствена прародителска линия) и второ, че никоя раса не е по-добра от другата. Точна такава е и библейската позиция.

Закони без Законодател?

В природата и в биологичния свят владеят закони, благодарение на които животът се запазва и регулира. Говорим за физични, химични, биологични, генетични и редица други закони. При обмяната на веществата между живите организми и околната среда действат химични и молекулярно-биологични закони, които правят живота възможен.

Според еволюционната теория обаче, както биологичните закони, така и енергията, която ги реализира, са продукт на материята.

Тук еволюционната теория се натъква на неразрешими за нея проблеми. Еволюционната теория няма разумен отговор на въпроса: Кой е създал природните и биологични закони? Както има законодатели в обществената сфера, така трябва да има Законодател в природата и още повече в биологията, да не говорим за изключително сложното устройство на човешкия организъм. А това означава, че природните и биологични закони са създадени от висша свръхинтелигентна сила, която ние наричаме Бог.

Еволюционната теория не е в състояние да отговори и на елементарния въпрос относно изключенията, които се наблюдават в природните закони. Ако природните закони са плод на материята и случайността, те трябва да действат стереотипно, без изключения. Един стереотипен механизъм не може да прави изключения. А такива изключения в законите на природата има. Знае се, че всички тела при изстудяване се свиват и намаляват обема си. Това е природен закон. Но водата прави изключение от този закон – при изстудяване тя се разширява.

И друго жизнено важно изключение: всички водородни съединения са отровни. Водата отново прави изключение!

Всеки непредубеден може да види в тази природна особеност намесата на висша свръхинтелигентна сила, която целенасочено е създала това изключение, за да се запази животът.

Въпросът за чудесата

Едно обичайно възражение на еволюционистите към привържениците на библейския модел за Сътворението е вярата в чудеса. „Чудесата са невъзможни, тъй като те са в противоречие с природните закони“ – гласи то.

Това ни задължава да отговорим на следните два въпроса:

Възможни ли са чудесата и какво представлява феноменът „чудо“ от научна гледна точка?

„Чудото е феномен, при който се нарушава даден природен Закон“

Природните закони могат да бъдат ограничавани, видоизменяни или елиминирани от по-висшата форма на Битието. Нашата цивилизация не е нищо друго, освен вмешателство на човека в естествения ход на Природата и видоизменението на нейните закони. Гръмоотводът например не дава възможност на гръмотевицата да падне там, където при естествени условия това би станало.

Щом човек постъпва така с природата и нейните закони, имаме пълно основание да приемем, че и Творецът и Създател на природните закони може да се намесва в Своето Творение и да коригира природните закони, които е създал. И Той го върши.

Ето защо отговорът на поставения въпрос гласи: чудесата са възможни!

Привържениците на библейския модел за Сътворението вярват в Съществуването на Творец и Законодател, Когото те наричат БОГ - източник на чудесата, описани в Библията.

Земята – уникалната планета във Вселената

Според библейското учение за Сътворението, само на планетата Земя съществува биологичната форма на живот. Това прави нашата планета уникално небесно тяло в цялата Вселена. След цялостния творчески акт, описан в първите две глави на Библията, на Земята е създаден животът, а в края на Сътворението – човекът, като венец на цялото Творение. А това показва, че феноменът „живот“ и човекът са били целта на Творението. Всичко, създадено преди тях, е предназначено да служи на тази крайна цел – човека.

В заключение отново ще подчертаем, че Библията не противоречи на науката. Основните закони на науката, научните и приложни изобретения са заложени под различна форма в Библията, както и в самото Творение, хилядолетия преди тези изобретения да станат факт. Науката се гради върху това, което Творецът е заложил в Своето Творение и открил в Своята Книга – Библията.

 бутони за социални мрежи

На къде са обърнати сърцата ви?

Мал. 4:1 Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ;

И всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява.

И тоя ден, който иде, ще ги изгори,

Казва Господ на Силите,

Та няма да им остави ни корен ни клонче.

Мал. 4:2 А на вас, които се боите от името Ми,

Ще изгрее Слънцето на правдата

С изцеление в крилата си;

И ще излезете и се разиграете като телци из обора.

Мал. 4:3 Ще стъпчете нечестивите;

Защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви

В деня, който определям,

Казва Господ на Силите.

Мал. 4:4 Помнете закона на слугата ми Моисея,

Който му заповядах в Хорив за целия Израил,

Сиреч, повеленията и съдбите.

Мал. 4:5 Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия,

Преди да дойде великият и страшен ден Господен;

Мал. 4:6 И той ще обърне сърцето на бащите към чадата,

И сърцето на чадата към бащите им,

Да не би да дойда и поразя земята с проклетия.

Малахия е последната книга в Стария Завет. Ако сте посещавали петдесятна църква, може би са ви казвали, че последната глава в Стария Завет завършва с проклятие. И наистина на всички езици, на които е преведена Библията, последната дума е проклятие. Лошото в този случай, е че петдесятните пастори използват това, за да кажат, че стария завет е завет на проклятие, а новия завет е завет за благословение! Нека да видим, в какъв контекст е поставена думата проклятие? Прочетете отново 5ти и 6ти стих на Малахия!

В еврейския език се казва: „иначе ще дойда и ще поразя земята с проклятие”. Този стих не казва, че стария завет е завет на проклятие! Този стих казва следното: „Ако Бог реши да нанесе проклятие върху една нация, начина по който ще Го направи, е като обърне сърцата на бащите и децата в обратни посоки”! За съжаление днес в България, картинката е точно такава. Днес децата не признават за авторитет своите бащи, своите родители. Когато те имат проблем, те не се обръщат за съвет към своите родители, те не споделят с тях нищо! Те са по-склонни да потърсят съвет от своите „другари”, в повечето случаи те дори и не се замислят да потърсят съвет от родителите си, те просто постъпват така, както постъпват масата деца от тяхното обкръжение. Това, разбира се касае и самите родители. Тяхните сърца са обърнати в обратна посока от сърцата на техните деца. Днес родителите са заинтересовани повече от това, как да изкарат повече пари, от колкото да обърнат достатъчно внимание на възпитанието и образованието на своите деца. Днес родителите не са добри настойници на своите деца. Те бягат от отговорността си върху децата, като я прехвърлят върху държавните учереждения- ясли, детски градини, училища... След всичко това, е напълно нормално картинката в България да е тази, която виждаме! Най-лошото в цялата работа е, че картинката и в църквите е същата! Сърцата на родителите са обърнати към тях си самите, докато децата им са в ръцете на езичниците! Кой обучава децата на християните в България днес- езичниците, те са в езическите училища! През целият ден сърцата на децата са обучавани от езичниците, през целият ден сърцата на родителите нехаят за децата им. Е ... понякога през вечерта имат по половин час общение и след това бащите отиват да гледат телевизия и децата какво правят... и те гледат телевизия! На другия ден в седем часа, сърцата на децата отиват при езичниците, а сърцата на бащите отиват в техния си свят, в който няма място за техните деца! Вижте, тук говорим и за християните, не само за езичниците! Има ли някой, който още да вярва, че България е споходена от божието благословение? Какво е състоянието в България в момента? Състоянието в България се определя от последната дума в стария завет- „проклятие”! Има и добра новина за всички, на които божията благодат е разкрила тази истина- от вас зависи всичко това да бъде променено, и начина да стане това, е като обърнете сърцата си към вашите деца! Тогава и сърцата на децата ви ще бъдат обърнати към вас! Сърцата на децата ще бъдат обърнати към своите бащи и майки, когато родителите поемат отговорността да образоват и възпитават сами своите деца! Ако вие искате да има благословение за вашите семейства, за града ви, за България, вие трябва отсега да решите, че вие ще поемете отговорността за обучението и възпитанието на вашите деца! Вие не трябва да задавате въпроси като: „Законно ли е пред Цезаря сами да образоваме децата си?” Вие трябва твърдо да решите в сърцата си: Независимо какво става, не зависимо от това какво ще реши Цезаря, единственият начин да доведете благословение върху себе си и върху нещата около себе си, е да обърнете сърцата си към децата си и никога да не позволявате техните сърца да отидат при някой друг! Има една картина, която касае контрола за притежание на оръжията, снимката представлява един скелет на ръка, която е изсъхнала и държи пистолет, който е със изпразнен пълнител и под картината стои надпис „Сега вече можеш да го вземеш!” Всички амуниции са свършили, пистолетът е стрелял до последно, ръката е изсъхнала и лежи в пясъка и тогава се казва: „Едва сега, можеш да го вземеш, само през трупът ми!” В този случай, пистолета трябва да символизира децата ви! На тази снимка трябва да има вашия скелет, напълно изсъхнал, след обсолютна борба, чак тогава можете да кажете: „Сега вече можеш да вземеш децата ми!” Това трябва да бъде вашето отношение! Независимо какво предприема Цезаря, независимо какви заплахи има срещу вас, вашето становище трябва да е: „Само през моя безжизнен труп, моите деца ще принадлежат на тебе”. Това е начина да изпросите божието благословение! Ако вие сега не го решите това, вашето поколение няма да е поколението, което ще получи благословението!

Божидар Маринов

бутони за социални мрежи

My King, do you know Him?

бутони за социални мрежи

Пет истини, които либералите мразят

1. Не можеш да превърнеш бедните в богати чрез закон, който превръща богатите в бедни.
2. Когато някой получава нещо, за което не е работил, друг трябва да е работил за него без да го получи.
3. Държавата не може да даде на някой нещо, което преди това не е взела от друг.
4. Когато половината от хората разберат, че няма нужда да се работи, защото другата половина ще се грижат за тях, и когато другата половина разбере, че няма смисъл да се работи, защото някой друг ще получи това, за което са се трудили, това мили приятелю, е началото на края на една нация.
5. Не можеш да умножиш богатството като го делиш.

от Гари ДемарПревод: Филип ПапратиловСтатията е взета оттук:http://americanvisionorg/3078/five-truths-that-liberals-hate/

бутони за социални мрежи