Нацията Новатор- от Сол Сингър и Дан Сенор

Това е книга за новаторството и предприемачеството. И за това как страна, малка като Израел, е олицетворение и на двете: най-много иновации и предприемачество в днешния свят има в еврейската държава. Страна със 7.1 млн. население, до скоро мишена на терористи-самоубийци и ракети, сега привлича рискови капиталови инвестиции колкото Великобритания и повече от Франция и Германия взети заедно. Днес Израел има повече компании в световния индекс на технологичните компании NASDAQ от всяка друга страна с изключение на САЩ.„Нацията новатор” е документално изследване, но и своеобразна мозайка от аргументи и разкази. Авторите се вглеждат в историята и културата на Израел и дават примери с множество стартиращи израелски фирми, за да покажат източниците и проявленията на творческата енергия на неговия народ. Те са няколко, но според тях водеща е chutzpah – необичайната склонност на израелците да отхвърлят приетото, харесваното, установеното, да се противопоставят на властта и да подкрепят противоположното.            Но макар Сенор и Сингър да се възхищават от неразказаната история за икономическите постижения на Израел, те разказват и за области, в които страната изостава. Изследват и заплахите за продължаващия успех на Израел, повечето от които ще изненадат читателя, защото международния печат не се занимава с тях.            Задължително четиво за всички експерти и непрофесионалисти, които се интересуват от Израел и Близкия изток.

"Това не е книга за технологиите, въпреки че споменаваме много компании за високи технологии. Ние се възхищаваме от технологиите и влиянието им върху модерните времена, но тук подчертаваме екосредата, която ражда радикални, нови бизнес идеи"- авторите.

За предварителни поръчки моля напишете лично съобщение на някой от администраторите на групата във Фейсбук от ТУК. Цената е 14 лева и количествата са силно ограничени!

бутони за социални мрежи

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Невярващото бебе: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Вярващото бебе: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Невярващото бебе Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот - пъпната връв - и без друго е твърде къса.

Вярващото бебе: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Невярващото бебе Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

Вярващото бебе: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Невярващото бебе Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

Вярващото бебе: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея, без Нея не можем да съществуваме.

Невярващото бебе Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

Вярващото бебе: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

бутони за социални мрежи

Нашия първи Рожден Ден!

 Днес 14.04.2010г ние празнувахме първия Рожден Ден на нашия син Емануел. Емануел Господинов поздравява всички със следната песен!

бутони за социални мрежи

Как да отговорим на въпроса "Каква заплата очаквате?"

Подгответе се - бъдете уверени и честни. Кажете сумата, която очаквате, но не и пожелателни цифри!

Един от задължителните въпроси на интервю за работа е „Каква заплата очаквате?”. Обикновено това е най-важният, но и най-притеснителният момент от интервюто за кандидатите. Те най-често се притесняват дали няма да се надценят и да отпаднат още в началния етап на конкурса. Ако пък са склонни да работят за по-малка заплата, как ще се възприеме ниската им самооценка от интервюиращия? Съществува и опасението, че е възможно да поискат по-малка сума, отколкото биха могли да получат.
Попитахме HR мениджъри на компании от различни бизнес сектори и HR консултанти от агенции за подбор на персонал, какво очакват да чуят задавайки този въпрос и кои отговори и реакции биха донесли успех на кандидатите.

Десислава Бутилова, мениджър "Човешки ресурси" – Synectica

"Когато човек преговаря за заплата, трябва да има определена стратегия. Не може просто да поиска повече пари. Кандидатите трябва да знаят, че на работодателите не се харесва отговор от типа: „Наемът ми е 500 лв., разходите ми за храна са толкова и т.н.” Работодателят плаща за определен опит и качества, а не на база разходите, които правите в ежедневието си."

Доц. д-р Драгомир Бояджиев, управител - DB Interconsult

"Кандидатите трябва да ходят на интервю подготвени. Добре е да се постараят предварително да разберат какви са нивата на заплащане в сектора. На интервюто бих ги посъветвал да изчакат и да разберат задълженията и отговорностите, които ще имат, защото без тази информация е трудно да се определи сумата."

Венцислав Петров, Project manager – Manpower

"Неприятно впечатление правят по-напористите отговори. Кандидати, които не питат какви ще са им задълженията и очакванията към тях, а каква ще е заплатата. Други директно казват, че не биха се интересували от позицията, ако заплатата е например под 2000 лв. Такива кандидати нямат голям шанс да продължат напред в конкурса. Проблемът не е в това, което казват, а как го казват."

Иван Папазов, старши мениджър в дирекция "Човешки ресурси" - UniCredit Bulbank

"Негативно впечатление прави, когато кандидатът не е сигурен в себе си и се колебае. Ние уважаваме хората, които имат реална преценка за своите качества и умения и могат уверено да заявят очакванията си за заплата. Дори кандидатът да се подцени или надцени, винаги се опитваме да направим справедливо предложение."

Цвета Сирмай, консултант – Consulteam

"Кандидатите трябва да отговорят какво наистина би ги мотивирало, като преди това бих ги посъветвала да преценят дали заплащането, което очакват, е релевантно за позицията и за опита, който се изисква. Дали наистина могат да предложат всичко, което се очаква от тях, или ще има период на обучение. Добре е да са проучили и какви са нивата на заплащане за подобна позиция."

Христо Георгиев, Human Capital Manager – Telerik

"По време на интервю за работа човек трябва да покаже ентусиазъм и желание от съвсем друга светлина. Мотивацията трябва да идва от компанията, от типа работа, а не от възнаграждението. Въпросите, които кандидатите трябва да си задават, са дали компанията предлага възможности за развитие и дали след една година е възможно възнаграждението му да е увеличено два пъти."

Елена Димова, мениджър "Подбор" – Monday

"Въпросът за заплатата не трябва да е тема табу. Хората не бива да се притесняват да споделят какво би ги удовлетворило за съответната позиция. Но трябва да могат да се обосноват защо искат такова заплащане. Колкото по-откровена е дискусията между двете страни, толкова е по-ползотворна."

Как се възприема, ако кандидатът пръв попита за заплатата?
Според Цвета Сирмай често се случва кандидатите първи да попитат какво е възнаграждението за позицията. „Някои задават този въпрос още по телефона, когато ги каним на интервю”, казва тя. По думите й това не създава негативно отношение към кандидата, но по време на самото интервю прави заключение дали заплащането е основен мотиватор за човека. „По време на срещата трябва да успее да докаже, че освен възнаграждението има и други цели”, обяснява Сирмай. Така смята и Елена Димова. „Ако кандидатът пръв подеме темата за заплащането, някои интервюиращи биха си помислили, че единственият мотив е заплащането, но за мен това не е проблем. Задача на интервюиращия е да установи кои други фактори биха имали значение за човека и до колко. Би било проблем, обаче, ако кандидатът наистина се интересуват единствено и само от парите. Защото, ако такъв човек стане част от екипа, той би се управлявал трудно, както и неговата мотивация”, обяснява мениджър подбор в Monday.

Ако интервюто върви към своя край, а темата за заплащането все още не се е коментирала, е нормално кандидатът да зададе този въпрос, смята Венцислав Петров от Manpower. „Но възпитано. Може да каже: „Понеже не коментирахме до момента, бих искал да ви попитам, приблизително колко мога да очаквам за подобна позиция”. Такава ситуация обаче е  хипотетична, защото няма работодател, който да не се интересува от това какво очаква кандидата”, споделя Венцислав Петров.

Ако кандидатът поиска по-ниска заплата от предвидената?
Едно от притесненията на кандидатите е, че могат да поискат по-малко пари от тези, които работодателят е предвидил като възнаграждение. HR специалистите обаче са категорични, че реално това не се случва. 
 „Скоро имаше конкурс, в който всички кандидати казаха, че очакват по-малка заплата от тази, която компанията предлагаше. Работодателят знаеше, че може да ги наеме на по-ниска заплата, но каза: „Не, за съм предвидил такова възнаграждение и ще го дам”, разказа пример от практиката си Десислава Бутилова от Synectica.

„Съобразяваме се със съответните нива на пазара и с проучванията, от които ползваме информация”, твърди Иван Папазов от UniCredit Bulbank. Венцислав Петров от Manpower обяснява, че всеки работодател има граници, в която се движи заплатата за определена позиция. И ако кандидатът получи работата, ще му се предложи заплатата, с която върви длъжността. „Ако работодателя е преценил, че за позицията търговец заплата е 1000 лв., няма да даде 500 лв. защото човекът така се е определил”, обяснява Петров. Така смятат и в   GLOBUL. „Ако кандидатът каже, че очаква 500 лева, а нашата заплата е 700 лв., ние ще му предложим 700 лв.”, казва ръководител  секция „Подбор на персонала” в мобилния оператор.  По същия начин ще постъпят и в софтуерната компания Telerik. „В случай, че кандидатът каже с 200 лева по-малко от долната граница, която сме предвидили, няма да му дадем по-малко пари. Той ще започне на същата заплата, на която са хората на неговото ниво и ще бъде мотивиран по същия начин”, твърди Христо Георгиев.

Какво не се възприема добре от HR специалистите?
Негативно впечатление на интервюиращия прави, когато кандидатът не е сигурен и се колебае, признава старши мениджърът в дирекция „Човешки ресурси” на UniCredit Bulbank Иван Папазов. Той съветва кандидатите да са уверени и да имат реална преценка. „Ако очакванията са твърде високи, а кандидатът не предлага висока квалификация или опит,  това показва нереална самооценка, и бихме предположили, че тя ще се отразява и в  работата на кандидата. Ако пък заяви ниска заплата, в сравнение с опита, който има, това означава, че има твърде ниска самооценка.”, допълни Папазов. 
Освен неувереното поведение, кандидатите не бива да определят желана работна заплата на база разходите си. Според доц. д-р Драгомир Бояджиев, управител на DB Interconsult има кандидати, които обясняват посочената сума с високите цени в магазините, необходимостта да се плаща наем, да се пътува до работата с автомобил. „Това е пример за формиране на бюджет не според това, което получавам, а според разходите, които трябва да покрия. Гледната точка на работодателя е съвсем различна. Той е готов да плати работна заплата, основана на приноса на бъдещия служител, а не на неговите разходи”.

Добре е да знаете, че...
Ако кандидатствате за позиция, която е по-висока от тази, която заемате, а индустрията е близка или същата, то тогава е нормално да определите исканото възнаграждението на база на пакета, който имате в момента, казва Елена Димова, мениджър подбор в Monday. Ако обаче човек прави по-драстична промяна, е добре да проучи преди интервюто, какви нива на заплащане са нормални за тази позиция и индустрия.  
По време на интервюто се дръжте уверено. Много хора се притесняват да комуникират сума, но има определени позиции, за които несигурноста и колебливостта не са приемливи. „Ако искате да работите като търговец или кандидатствате за позиция  свързана с комуникации, се изисква определено ниво на самоувереност”, обяснява Венцислав Петров от Manpower. Той допълва, че скромността в такива случаи означава, че тези хора, няма да вършат добре работата си.  
Дори и да знаете точно каква заплата ще поискате, не бързайте да повдигате темата за възнаграждението. „Изчакайте, разберете задълженията и отговорностите, които ще имате, защото без да знаете това, е трудно да искате определена сума и да се обосновете защо”, категоричен е доц. д-р Драгомир Бояджиев. 

Източник: Human Capital
бутони за социални мрежи

Писмата на душевадеца

Писмата на душевадеца вече стана любимо четиво на мнозина в България след първото издание, осъществено от Славика и Верен. В епистоларен план. авторът представя основните християнски ценности, като използва брилянтна изразност и фин хумор. В тази наистина уникална книга, жанра на която й е неопределяем, английския писател К. С. Луис създава провокиращо, забавно и в същото време страшно четиво, което дава на читателя сериозни теми за размисъл. Книгата е написана в епистоларен стил (т.е. като писма) и от името на Душевадеца - стар и циничен демон, който дава съвети на племенника си Горчилко как да изкуши така един човек, че душата му стане притежание на ада. С лек и непринуден стил Луис описва всички начини, по които човек може да потъпче доброто в себе си, а едновременно с това елегантно критикува кухия свят, предлаган на хората от страна на злото, свят, изцяло в полза на Душевадеца и в ущърб на човека и Бога. В края на книгата, издадена у нас от издателство "Славика" стои и брилянтното есе "Душевадеца вдига тост", в който Луис прави тотална - и брилянтна критика на целия фалш на съвременното общество. По мое мнение едно от най-силните късчета литература, писани някога. Книгата се продава в книжарници Пингвините на цена 5,90лв и може да бъде поръчана онлайн на цена от 5,02лв от ТУК. 

бутони за социални мрежи

Какво четат HR специалистите в CV-то?

Подходящото оформление и правилно структуриране са ключови!

CV-то като инструмент за създаване на първоначално впечатление за кандидата не стои дълго време в ръцете на специалистите по подбор. Това прави избирането на подходящо оформление и правилното структуриране на автобиографията основни задачи при подготвянето на документите за кандидатстване. По-смелите цветни решения в дизайна на CV-то, грешките или пропуските в представената информация могат обаче да изпратят кандидата назад в списъка с одобрените или да го изключат директно от него.

Какво четат специалистите по подбор в едно CV и какво им прави впечатление в автобиографиите на кандидатите, попитахме HR мениджъри от компании в различни бизнес сектори и HR консултанти от агенции за подбор на персонал.

Колко време HR мениджърите четат едно CV?

Мнението на професионалистите е, че не е необходимо много време да бъде прегледано едно CV и в него да бъдат откроени важните детайли. Времето обаче зависи и от изискванията на позицията, за която кандидатства кандидатът.

Според доц. д-р Драгомир Бояджиев, управител на DB Interconsult, "СV-то не стои дълго време в ръцете на професионалиста и хората, които го подготвят, трябва да имат това предвид. Да знаят, че автобиографията им трябва да е подготвена за прочит понякога в рамките на няколко минути".

Сканират или четат подробно CV-то?

Оказва се, че повечето специалисти първоначално сканират автобиографията, за да откроят важните моменти в нея.

"Винаги е полезно да се изчита от край до край едно CV, независимо дали информацията в него служи за непосредствените ни цели или не", твърди Мартина Ангелова, консултант в Accelerate HR. "Има случаи, в които един кандидат, който не отговаря на търсения профил, се оказва подходящ за друга позиция", казва още тя.

"Начинът на разглеждане на автобиографията много зависи от това как е подредена и структурирана. Ако тя е стегната и информативна, бих могла да го сканирам. Ако обаче е тромава за четене, би ми било трудно и ще ми трябва доста повече време, за да отсея точните моменти", смята Ани Мутазова, специалист "Подбор на персонал" в SAP Labs България.

"Първо гледам снимката, ако има такава, после начина на оформление на CV-то, защото това за мен е много важно. След това чета цялата автобиография - не я сканирам. В един момент, след като си прочел стотици CV-та, това нещо не отнема кой знае колко много време", обяснява практиката си Антоанета Петрова, HR мениджър на "Нетера".

Какво прави първо впечатление в една автобиография?

Първото впечатление, която създава автобиографията, понякога е определящо за това дали кандидатът ще бъде извикан на интервю за работа. На какво обръщат внимание първосигнално, попитахме HR мениджъри от компании в различни бизнес сектори и HR консултанти от агенции за подбор на персонал.

По думите на Надя Михова, рекрутмънт мениджър в Taurus, "впечатление в едно CV прави всичко – от дизайна и това как изглежда то до информацията, която попада в него".

"Първо поглеждам как е подредено самото CV. За мен е много важно да е структурирано добре. Предпочитам автобиографии, които са по-подробни и дават конкретна информация за конкретните длъжности, на които е бил човекът", казва Деляна Рачева, старши мениджър "Управление на човешките ресурси и промяната" в KPMG.

Мнението на Аделина Великова, HR Manager на 60K, е, че "първо впечатление прави това как е подредено самото CV и езикът, на който е написано. След това начинът, по който е структурирано, как са написани допълнителните умения. Винаги има разлика в това как човек е представил себе си, защото всяка една подробност е важна".

От значение ли са форматът и дизайнът на CV-то?

Повечето от специалистите по подбор предпочитат европейския формат на автобиография. Доколко обаче може да си позволи кандидатът креативност по отношение на оформлението на CV-то си?

Според Цвета Сирмай, консултант "Човешки ресурси" в Consultaem, европейският формат е най-лесен за четене, но когато се работи в компания, която се занимава с подбор на персонала, всички са свикнали да разглеждат СV-та, различни като подреждане и дизайн. "Това е нещо, което не ми прави впечатление, защото търся съществените неща в автобиографията – образование и трудов опит. Не обръщам внимание на това как е оформено самото СV", допълва специалистът по подбор.

Снежана Райкинска, изпълнителен директор на Bulwork, твърди, че обръща внимание на това как изглежда самото CV. "За мен е много важно как е структурно написано, дали човекът се е постарал. Ако използва готова форма от някой job портал, не ми говори добре за него - не е положил усилия да създаде собствено CV, за да покаже свои стил и характер".

"Европейският стандарт е един много добър формат, тъй като той има ясна рамка – дава много първоначална информация, презентира кандидата добре още преди да е осъществен визуален контакт с него", смята Румена Бонгалова, консултант в Manpower.

Мнението на Антоанета Петрова, HR мениджър на "Нетера", е, че "доброто оформление на CV-то не е въпрос на дължина, а на съдържание. Важното е човек да съумее да направи автобиографията си така, че да стане ясно какво е завършил и кога е завършил".

Грешки и пропуски в CV-то?

"На правописни и стилистични грешки не обръщам внимание, тъй като отчитам факта, че човекът може да е бързал да подаде автобиографията в срок и е написал нещо набързо. Когато имаме празни години в CV-то, маркирам ги и по време на интервюто изяснявам какво реално е правил човекът през това време", казва Цвета Сирмай, консултант "Човешки ресурси" в Consultaem.

Противоположно на това е мнението на Емил Георгиев, директор "Човешки ресурси" в Пощенска банка, който е категоричен, че грешките в автобиографията дават адекватна оценка за кандидата. "Ако в CV има грешки и работодателят му отделя време и внимание, значи този работодател не уважава себе си", твърди HR мениджърът.

Какво се гледа първо – опит или образование?

Опитът и образованието на кандидата са есенцията на едно CV, а начинът, по който са структурирани, играе важна роля за това дали човек може да представи обективно и пълноценно себе си в рамките на своята автобиография.

Според Ивелина Анчева, Senior HR Consultant в Bulwork, това зависи от позицията, за която се кандидатства: "Може би гледам първо опита - особено ако се търси опитен човек. Ако позицията изисква релевантно в тази област образование, наблягам на него".

"Няма значение как кандидатът е позиционирал опит и образование в СV-то си", казва Милена Христова, специалист "Подбор на персонала" в K&K Electronics. Тя допълва, че в много случаи предпочита кандидатът да не се е занимавал с това нещо до момента - "наричаме го "бял лист, на който можем да пишем".

"Ако говорим за стажантска позиция, където хората обикновено са с много по-малко опит, разглеждам първо образованието. Когато обаче говорим за позиции, които са мениджърски или сходни на тях, тогава опитът е на първо място, а подходящо образование би било един добър фактор, който би могъл да подсили кандидатурата", твърди Ани Мутазова, специалист "Подбор на персонал" в SAP Labs България.

Негативно впечатление ли прави честата смяна на работното място?

Понякога се случва хората да трупат опит в CV-то си, като сменят няколко работни места в различни компании за кратко време. Какво впечатление създават такива кандидати и изобщо стигат ли до интервю?

Мнението на Мартина Ангелова, консултант в Accelerate HR, е, че "винаги има разнообразни причини за това човек да предприема различни стъпки в личния си живот, които могат да окажат влияние на работната му история. Оставяме всички въпроси, свързани със смяната на работното място, за доизясняване по време на срещата".

"Ако смяната на работното място в рамките на една година е повече от три пъти, трудно може да се намери обективен фактор за това. В никакъв случай обаче не категоризираме една автобиография само по този показател", казва Анна Вдовичина, старши консултант в AIMS Human Capital.

Според Ивелина Янакиева, функционален мениджър "Маркетинг и продажби" в отдел "Човешки ресурси" на "Загорка" е добре, ако в автобиографията става ясно защо кандидатът е сменял работата си.

"Информацията в автобиографията не трябва да се преекспонира, като единствен източник, по който можеш да изключиш някой кандидат. Бихме предпочели да се срещнем с всички подходящи кандидати, които отговарят на базисните критерии за образователен ценз, професионален пит и допълнителни умения и вече в личен контакт да изясним причините за тази смяна, било то и много честа смяна", разказва Росица Тонева, мениджър "Вътрешни консултанти", дирекция "Управление на човешкия капитал" в ПИБ.

Влияят ли името и имиджа на компаниите, в които е работил кандидатът?

Джет Стрикер, HR Project Manager, Interamerican България, казва: "Нека да бъдем честни, че името и имиджът на компаниите, в които са работили кандидатите винаги помагат. Дори и имиджът на една компания да не е перфектен, когато човек се е справял в нея, това говори много за неговите гъвкавост, възможности, положителни страни".

"Тези фактори създават определена представа за кандидата, но това не значи, че работилите в големи и известни компании са в по-добри позиции от кандидатите от по-малки компании. Когато търсим хора, които да наемем, избираме такива, които са попили организационна култура, подобна на тази в нашата фирма", споделя Сирма Донева, директор "Човешки ресурси" в "Телелинк".

"Името и имиджът на една компания са своеобразна гаранция за качеството на изпълнението в предишната работа и за придобити знания и умения. Това обаче не значи, че кандидатите, които идват от организации, които все още не са се наложили на пазара, имат по-малко предимства", смята Мартина Ангелова, консултант в Accelerate HR.

"Никога не бих отхвърлила автобиография на човек, независимо от това какво е името на компанията, която стои там", казва Диана Китанова, мениджър "Човешки ресурси" в "Загорка" и добавя "има много качествени хора, които не са имали шанс да работят за голяма организация. Те стават все по-интересни, защото имат по-разчупено мислене и могат да внесат свежи идеи и поглед"

Ако има двама кандидати – единият идва от голяма компания, а другият от не толкова известна, Антоанета Петрова, HR мениджър на "Нетера4 твърди, че би извикала и двамата на интервю. "В големите организации, можеш да се научиш на много полезни трудови навици, но пък това, което ти дава по-малката компания, е възможността да бъдеш креативен и то изцяло", казва тя.

бутони за социални мрежи

Да приема ли позицията, или да изчакам по-добра оферта?

"В момента не работя. След няколко интервюта получих оферта за работа в компания, която обаче не ме устройва напълно. Да я приема ли, или да изчакам по-добро предложение?”

Този въпрос често измъчва кандидатите, които активно търсят промяна в своята кариера, но в настоящата икономическа ситуация дилемата е изключително трудна.

Офертата може да не е за мечтаната от кандидата позиция, нито срещу исканото от него възнаграждение, но, от друга страна, рискът да не получи ново предложение още дълго време е много по-голям отпреди година и половина.

Отговора на въпроса потърсихме от специалисти от компании за подбор на персонал.Ето какво съветват те:

Доц. д-р Драгомир Бояджиев,
Управител DB Interconsult
Премислете внимателно и ако компромисът е твърде голям, не го правете

Отговорът на този въпрос има дългосрочни последствия за всеки, изправен пред дилемата да приеме позиция, която не го удовлетворява напълно. Какви са плюсовете и минусите, ако приемете работа с мисълта, че търсите по-добра?
Плюсовете са, че започвате веднага, не отлагате процеса във времето и то с неизвестен край. Имате работно място, заплата, решили сте важен проблем, неща които не са без значение по време на криза.
Има и минуси. Работите с едно наум „Защо не изчаках по-добра позиция?” В зависимост от конкретната ситуация не използвате напълно знанията и уменията си, не ползвате чуждите езици, които владеете, или не получавате заплата, съответстваща на вложения труд.  С други думи, не сте напълно мотивирани и дори без да искате, това влияе върху начина ви на работа. Оказва се, че сте започнали работа с идеята да я напуснете. Затова към негативите трябва да прибавите още един: в  трудовата ви книжка и CV има още едно работно място, на което сте се задържали твърде малко. Все повече работодатели не са склонни да назначават кандидати, работили в много фирми за кратко време.
 Така че, изправени пред подобна ситуация, сложете на везните положителните и отрицателни страни. Премислете внимателно и ако компромисът е твърде голям, не го правете.
 Невена Танева
Старши консултант Еймс Хюман Кепитал
Нарасна броят на професионалистите, които остават без работа за повече от 3 месеца
Нашите наблюдения през последната година показват, че определено нарасна броят на професионалистите с добра квалификация и опит, които остават без работа за по-дълъг период, например 3-6 месеца, което беше по-скоро изключение през годините преди икономическата криза. Обикновено в началото на периода от оставането без работа хората твърдо заявяват, че са готови да изчакат, докато намерят наистина добра възможност за себе си. С напредване на времето и възможните финансови затруднения тази мотивация се разколебава и кандидатите започват да променят критериите си за избор на работа. В тази ситуация ние, консултантите в сферата на човешките ресурси, много често получаваме този въпрос. Отговорът, разбира се, не може да бъде еднозначен.
Професионалното развитие на човек в идеалния случай трябва да бъде в прогресия. Опитните професионалисти, които са постигнали определен професионален статут, трябва още по-внимателно да планират кариерните си избори и следващи стъпки. Тук страхът и отчаянието определено не са добър съветник, но все пак решението е индивидуално и всеки има определен праг, до който може да си позволи да остане без работа.
От друга страна, самите работодатели по-скоро също не са склонни да назначават по-квалифицирани от необходимото за функцията кандидати. Въпреки възможността в настоящата пазарна ситуация да привлекат по-опитни професионалисти, отколкото биха си позволили в обичайно време, работодателите отчитат, че това не е дългосрочно доброто решение за тях и съществува голям риск да загубят тези хора много бързо в резултат на демотивация и намиране на друга възможност, която се вписва по-добре в кариерния им път. Наблюденията ни показват, че тези професионалисти наистина остават активни на пазара на труда и възприемат тази си работа като временна.
Все пак нашата препоръка към хората в такава ситуация би била да се подхожда внимателно и търпеливо като при всеки кариерен избор.

Юлияна Яначкова
Консултант "Подбор"Monday
Оценяването на предложение за работа помага да наредите собствените си приоритети
Намирането на подходяща работа в момента изисква доста усилия. Подготвяте резюмета и мотивационни писма, преглеждате обявите за работа, проучвате компаниите, свързвате се с агенции за подбор, говорите с познати и приятели за възможности за реализация, правите тестове, ходите на първи, втори, трети интервюта, не получавате обратна връзка или тя е отрицателна. Всичко това отнема време и може да е доста изтощително. Накрая получавате оферта, най-сетне можете да си отдъхнете, но това ли е, което искате?
Оценяването на предложение за работа помага да наредите собствените си приоритети. Решението може да зависи от много неща: покрива ли абсолютно минималните ви изисквания, от колко време си търсите работа, колко време можете да си позволите да сте без работа и т.н.
Отговорете си на въпроса кои са най-важните неща за вас в момента, с кои можете да направите компромис и за колко време. Доколко ви удовлетворяват предложеното заплащане, социален пакет, работната среда, възможностите за развитие, има ли стабилност, ще можете ли да работите с човека, на който е подчинена позицията ви и най-вече, какво ви харесва и какво не в това, което ще правите ежедневно? Приоритета определяте вие.

Източник: Human Capital

Моето мнение по този сложен казус е следното: Решението на този казус е строго индивидуално и зависи от това, колко време може един кандидат за работа да си позволи да остане без работа. С други думи, отговорът зависи от това, с какви спестени средства разполага безработното лице. Ако той притежава достатъчно спестени средства, за да може да си покрива месечните разходи, моето мнение, е че такъв човек би трябвало да изчака по-добра оферта, за да избегне недостатъците, произлизащи от приемането на една такава „непредпочитана” работа. Но ако финансовото положение притиска кандидата за работа (както е в 99% от случаите), аз смятам, че такъв човек трябва да приеме предложението за работа. Тук трябва да кажа, че не съм съгласен с PR специалистите с това, че един квалифициран кадър, не би бил мотивиран да извършва задълженията си при една не до толкова квалифицирана длъжност. Според мен това зависи от личностните качества на кандидата. Смятам, че след като подпишеш трудов договор с работодадел, ти се задължаваш да работиш така, все едно работиш за себе си, тоест че работника винаги трябва да бъде дълбоко мотивиран в работта си. Поне аз винаги постъпвам така, и ако аз работя една такава „непредпочитана” работа, това не би повлияло на мотивираността ми в работния процес. Остава отворен въпроса с това, че един квалифициран кадър, приел една такава „непредпочитана” работа, би продължил да си търси по-добра такава. С това съм съгласен и смятам, че тук работодателите имат своето право на преценка.

бутони за социални мрежи

Истинската същност на робството- от Божидар Маринов

Не, робството не е принудителен труд. Не е и юридическо понятие. Не е форма на собственост. Не е расизъм или национализъм. Тези неща са симптоми на робството, но не са същността на робството.

Не е и „обществено-икономическа формация”. Нито е „исторически етап в развитието на човечеството”. Това са само удобни думички, използвани от хора, които искат да скрият истинската същност на робството.

Същността на робството е в друго. Малцина я съзнават и са склонни я признаят публично. Единици са тези, които застават против него.

Същността на робството може да се види ясно в опита на библейския патриарх Мойсей с неговите сънародници. Народът на Израел беше в робство в Египет, бяха подложени на тежък изнурителен труд, с жестоки надзиратели, без никакви човешки права, децата им биваха избивани от египтяните... И когато Мойсей ги изведе от земята на робството, за да ги заведе в Обещаната земя на свободата, те се разбунтуваха и проплакаха: „Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза, червения и чесновия лук” (Числа 11:5). Бившите роби помнеха робството не с надзирателите, бичовете и принудителния труд. Те помнеха робството с нещата, които им бяха „осигурявани даром”.

Братя Стругацки виждат същността на робството по същия начин в своя роман Второто нашествие на марсианците. „Първото нашествие на марсианците” в романа на Хърбърт Уелс - Война на световете - марсианците идват с оръжия и принуда. Марсианците в романа на Стругацки обаче познават добре естеството на човека и същността на робството. Вместо да завладяват насила, те осигуряват всичко, от което хората се нуждаят. Безплатно! И робството побеждава!

Робството не започва от робовладелците. Робството започва от робите. То не започва когато някой извади оръжието и принуди хората да му работят. То започва когато хората се откажат сами да се грижат за себе си и за своите семейства, когато поискат някой друг да им осигурява необходимите неща - до края на живота им. Робството идва тогава, когато човек изостави отговорността да взема решения за своя живот, и остави тези решения на други хора. Истинската същност на робството е в съзнателната замяна на свобода за сигурност. Робството се състои в съзнателно предаване на индивидуалните права и отговорности на други хора или институции. Робството е в овчия инстинкт да търсиш овчар да те пасе и стриже.

На съвременния политически и обществен език можем да кажем, че робството – това са социалните грижи. В здравното осигуряване за хората, които никога не полагат грижи за здравето си. В пенсионното осигуряване за хората, които никога не искат да мислят за бъдещето. В безплатното държавно образование за децата на родителите, които могат да правят деца, но не желаят да се грижат да тях. В регулациите на икономическия и личния живот.

В Конституцията, която казва, че република България е „социална държава.” В митата, които дават сигурност на неефективните български производители. В трудовото законодателство, което притиска работодателите и дава на работниците сигурност независимо от тяхното трудолюбие и способности. В държавните доживотни атестации за университетски професори, които желаят сигурност срещу конкуренцията от млади, ефективни и амбициозни учени. В държавното лицензиране на цели отрасли от икономиката, което дава сигурност на старите гилдии срещу ефективните новаци на пазара. В предизборните обещания за безплатни кифли и банички за учениците или безплатни пломби за пенсионерите. И така нататък.

Всички тези неща са робство. В основата си те имат един и същ мотив: Желанието на човека да избяга от отговорността за своя собствен живот и работа. Хората, които държат да ги получават, надават същия вик като онези израилтяни в старо време: „Добре си ни беше с рибата, която ядяхме даром, и с праза, чесъна и лука.” Имаше някой да се грижи за нас. Искаме и сега някой да се грижи за нас. Дори ако това означава да ни бият с камшици и да работим по цял под тропическото слънце. Дори ако това означава да ни товарят с 60% данъци, да ни карат да чакаме на опашки пред бездушни мързеливи бюрократи, да ни унижават и да ни отнемат живота, свободата и собствеността. Дайте си ни безплатната коричка хляб всеки ден!

Народ от роби няма бъдеще. По един или друг начин той умира. Било от външно нашествие, от емиграция на младите активни хора (децата на робите) или от естествена смърт. Никакъв Европейски съюз не може да го спаси. Никакви обещания за още безплатни корички хляб не могат да го спасят – те само ще го убият повече. Робите не носят мироглед за бъдещето и затова не могат да имат бъдеще.

Само свободният човек има бъдеще. Бъдещето принадлежи на онези, които сами поемат отговорността за него. Останалото е самозаблуда и утопия.

бутони за социални мрежи

От смърт към живот- историята на Даниел Екичукву

Източник:

Евреи 11:35 Жени приемаха мъртвите си възкресени;

бутони за социални мрежи

Успеха не е еднопосочна пътека! Richard St. John

Клипът е достъпен с български субтитри ТУК.