Писмата на душевадеца

Писмата на душевадеца вече стана любимо четиво на мнозина в България след първото издание, осъществено от Славика и Верен. В епистоларен план. авторът представя основните християнски ценности, като използва брилянтна изразност и фин хумор. В тази наистина уникална книга, жанра на която й е неопределяем, английския писател К. С. Луис създава провокиращо, забавно и в същото време страшно четиво, което дава на читателя сериозни теми за размисъл. Книгата е написана в епистоларен стил (т.е. като писма) и от името на Душевадеца - стар и циничен демон, който дава съвети на племенника си Горчилко как да изкуши така един човек, че душата му стане притежание на ада. С лек и непринуден стил Луис описва всички начини, по които човек може да потъпче доброто в себе си, а едновременно с това елегантно критикува кухия свят, предлаган на хората от страна на злото, свят, изцяло в полза на Душевадеца и в ущърб на човека и Бога. В края на книгата, издадена у нас от издателство "Славика" стои и брилянтното есе "Душевадеца вдига тост", в който Луис прави тотална - и брилянтна критика на целия фалш на съвременното общество. По мое мнение едно от най-силните късчета литература, писани някога. Книгата се продава в книжарници Пингвините на цена 5,90лв и може да бъде поръчана онлайн на цена от 5,02лв от ТУК. 

бутони за социални мрежи

Какво четат HR специалистите в CV-то?

Подходящото оформление и правилно структуриране са ключови!

CV-то като инструмент за създаване на първоначално впечатление за кандидата не стои дълго време в ръцете на специалистите по подбор. Това прави избирането на подходящо оформление и правилното структуриране на автобиографията основни задачи при подготвянето на документите за кандидатстване. По-смелите цветни решения в дизайна на CV-то, грешките или пропуските в представената информация могат обаче да изпратят кандидата назад в списъка с одобрените или да го изключат директно от него.

Какво четат специалистите по подбор в едно CV и какво им прави впечатление в автобиографиите на кандидатите, попитахме HR мениджъри от компании в различни бизнес сектори и HR консултанти от агенции за подбор на персонал.

Колко време HR мениджърите четат едно CV?

Мнението на професионалистите е, че не е необходимо много време да бъде прегледано едно CV и в него да бъдат откроени важните детайли. Времето обаче зависи и от изискванията на позицията, за която кандидатства кандидатът.

Според доц. д-р Драгомир Бояджиев, управител на DB Interconsult, "СV-то не стои дълго време в ръцете на професионалиста и хората, които го подготвят, трябва да имат това предвид. Да знаят, че автобиографията им трябва да е подготвена за прочит понякога в рамките на няколко минути".

Сканират или четат подробно CV-то?

Оказва се, че повечето специалисти първоначално сканират автобиографията, за да откроят важните моменти в нея.

"Винаги е полезно да се изчита от край до край едно CV, независимо дали информацията в него служи за непосредствените ни цели или не", твърди Мартина Ангелова, консултант в Accelerate HR. "Има случаи, в които един кандидат, който не отговаря на търсения профил, се оказва подходящ за друга позиция", казва още тя.

"Начинът на разглеждане на автобиографията много зависи от това как е подредена и структурирана. Ако тя е стегната и информативна, бих могла да го сканирам. Ако обаче е тромава за четене, би ми било трудно и ще ми трябва доста повече време, за да отсея точните моменти", смята Ани Мутазова, специалист "Подбор на персонал" в SAP Labs България.

"Първо гледам снимката, ако има такава, после начина на оформление на CV-то, защото това за мен е много важно. След това чета цялата автобиография - не я сканирам. В един момент, след като си прочел стотици CV-та, това нещо не отнема кой знае колко много време", обяснява практиката си Антоанета Петрова, HR мениджър на "Нетера".

Какво прави първо впечатление в една автобиография?

Първото впечатление, която създава автобиографията, понякога е определящо за това дали кандидатът ще бъде извикан на интервю за работа. На какво обръщат внимание първосигнално, попитахме HR мениджъри от компании в различни бизнес сектори и HR консултанти от агенции за подбор на персонал.

По думите на Надя Михова, рекрутмънт мениджър в Taurus, "впечатление в едно CV прави всичко – от дизайна и това как изглежда то до информацията, която попада в него".

"Първо поглеждам как е подредено самото CV. За мен е много важно да е структурирано добре. Предпочитам автобиографии, които са по-подробни и дават конкретна информация за конкретните длъжности, на които е бил човекът", казва Деляна Рачева, старши мениджър "Управление на човешките ресурси и промяната" в KPMG.

Мнението на Аделина Великова, HR Manager на 60K, е, че "първо впечатление прави това как е подредено самото CV и езикът, на който е написано. След това начинът, по който е структурирано, как са написани допълнителните умения. Винаги има разлика в това как човек е представил себе си, защото всяка една подробност е важна".

От значение ли са форматът и дизайнът на CV-то?

Повечето от специалистите по подбор предпочитат европейския формат на автобиография. Доколко обаче може да си позволи кандидатът креативност по отношение на оформлението на CV-то си?

Според Цвета Сирмай, консултант "Човешки ресурси" в Consultaem, европейският формат е най-лесен за четене, но когато се работи в компания, която се занимава с подбор на персонала, всички са свикнали да разглеждат СV-та, различни като подреждане и дизайн. "Това е нещо, което не ми прави впечатление, защото търся съществените неща в автобиографията – образование и трудов опит. Не обръщам внимание на това как е оформено самото СV", допълва специалистът по подбор.

Снежана Райкинска, изпълнителен директор на Bulwork, твърди, че обръща внимание на това как изглежда самото CV. "За мен е много важно как е структурно написано, дали човекът се е постарал. Ако използва готова форма от някой job портал, не ми говори добре за него - не е положил усилия да създаде собствено CV, за да покаже свои стил и характер".

"Европейският стандарт е един много добър формат, тъй като той има ясна рамка – дава много първоначална информация, презентира кандидата добре още преди да е осъществен визуален контакт с него", смята Румена Бонгалова, консултант в Manpower.

Мнението на Антоанета Петрова, HR мениджър на "Нетера", е, че "доброто оформление на CV-то не е въпрос на дължина, а на съдържание. Важното е човек да съумее да направи автобиографията си така, че да стане ясно какво е завършил и кога е завършил".

Грешки и пропуски в CV-то?

"На правописни и стилистични грешки не обръщам внимание, тъй като отчитам факта, че човекът може да е бързал да подаде автобиографията в срок и е написал нещо набързо. Когато имаме празни години в CV-то, маркирам ги и по време на интервюто изяснявам какво реално е правил човекът през това време", казва Цвета Сирмай, консултант "Човешки ресурси" в Consultaem.

Противоположно на това е мнението на Емил Георгиев, директор "Човешки ресурси" в Пощенска банка, който е категоричен, че грешките в автобиографията дават адекватна оценка за кандидата. "Ако в CV има грешки и работодателят му отделя време и внимание, значи този работодател не уважава себе си", твърди HR мениджърът.

Какво се гледа първо – опит или образование?

Опитът и образованието на кандидата са есенцията на едно CV, а начинът, по който са структурирани, играе важна роля за това дали човек може да представи обективно и пълноценно себе си в рамките на своята автобиография.

Според Ивелина Анчева, Senior HR Consultant в Bulwork, това зависи от позицията, за която се кандидатства: "Може би гледам първо опита - особено ако се търси опитен човек. Ако позицията изисква релевантно в тази област образование, наблягам на него".

"Няма значение как кандидатът е позиционирал опит и образование в СV-то си", казва Милена Христова, специалист "Подбор на персонала" в K&K Electronics. Тя допълва, че в много случаи предпочита кандидатът да не се е занимавал с това нещо до момента - "наричаме го "бял лист, на който можем да пишем".

"Ако говорим за стажантска позиция, където хората обикновено са с много по-малко опит, разглеждам първо образованието. Когато обаче говорим за позиции, които са мениджърски или сходни на тях, тогава опитът е на първо място, а подходящо образование би било един добър фактор, който би могъл да подсили кандидатурата", твърди Ани Мутазова, специалист "Подбор на персонал" в SAP Labs България.

Негативно впечатление ли прави честата смяна на работното място?

Понякога се случва хората да трупат опит в CV-то си, като сменят няколко работни места в различни компании за кратко време. Какво впечатление създават такива кандидати и изобщо стигат ли до интервю?

Мнението на Мартина Ангелова, консултант в Accelerate HR, е, че "винаги има разнообразни причини за това човек да предприема различни стъпки в личния си живот, които могат да окажат влияние на работната му история. Оставяме всички въпроси, свързани със смяната на работното място, за доизясняване по време на срещата".

"Ако смяната на работното място в рамките на една година е повече от три пъти, трудно може да се намери обективен фактор за това. В никакъв случай обаче не категоризираме една автобиография само по този показател", казва Анна Вдовичина, старши консултант в AIMS Human Capital.

Според Ивелина Янакиева, функционален мениджър "Маркетинг и продажби" в отдел "Човешки ресурси" на "Загорка" е добре, ако в автобиографията става ясно защо кандидатът е сменял работата си.

"Информацията в автобиографията не трябва да се преекспонира, като единствен източник, по който можеш да изключиш някой кандидат. Бихме предпочели да се срещнем с всички подходящи кандидати, които отговарят на базисните критерии за образователен ценз, професионален пит и допълнителни умения и вече в личен контакт да изясним причините за тази смяна, било то и много честа смяна", разказва Росица Тонева, мениджър "Вътрешни консултанти", дирекция "Управление на човешкия капитал" в ПИБ.

Влияят ли името и имиджа на компаниите, в които е работил кандидатът?

Джет Стрикер, HR Project Manager, Interamerican България, казва: "Нека да бъдем честни, че името и имиджът на компаниите, в които са работили кандидатите винаги помагат. Дори и имиджът на една компания да не е перфектен, когато човек се е справял в нея, това говори много за неговите гъвкавост, възможности, положителни страни".

"Тези фактори създават определена представа за кандидата, но това не значи, че работилите в големи и известни компании са в по-добри позиции от кандидатите от по-малки компании. Когато търсим хора, които да наемем, избираме такива, които са попили организационна култура, подобна на тази в нашата фирма", споделя Сирма Донева, директор "Човешки ресурси" в "Телелинк".

"Името и имиджът на една компания са своеобразна гаранция за качеството на изпълнението в предишната работа и за придобити знания и умения. Това обаче не значи, че кандидатите, които идват от организации, които все още не са се наложили на пазара, имат по-малко предимства", смята Мартина Ангелова, консултант в Accelerate HR.

"Никога не бих отхвърлила автобиография на човек, независимо от това какво е името на компанията, която стои там", казва Диана Китанова, мениджър "Човешки ресурси" в "Загорка" и добавя "има много качествени хора, които не са имали шанс да работят за голяма организация. Те стават все по-интересни, защото имат по-разчупено мислене и могат да внесат свежи идеи и поглед"

Ако има двама кандидати – единият идва от голяма компания, а другият от не толкова известна, Антоанета Петрова, HR мениджър на "Нетера4 твърди, че би извикала и двамата на интервю. "В големите организации, можеш да се научиш на много полезни трудови навици, но пък това, което ти дава по-малката компания, е възможността да бъдеш креативен и то изцяло", казва тя.

бутони за социални мрежи

Да приема ли позицията, или да изчакам по-добра оферта?

"В момента не работя. След няколко интервюта получих оферта за работа в компания, която обаче не ме устройва напълно. Да я приема ли, или да изчакам по-добро предложение?”

Този въпрос често измъчва кандидатите, които активно търсят промяна в своята кариера, но в настоящата икономическа ситуация дилемата е изключително трудна.

Офертата може да не е за мечтаната от кандидата позиция, нито срещу исканото от него възнаграждение, но, от друга страна, рискът да не получи ново предложение още дълго време е много по-голям отпреди година и половина.

Отговора на въпроса потърсихме от специалисти от компании за подбор на персонал.Ето какво съветват те:

Доц. д-р Драгомир Бояджиев,
Управител DB Interconsult
Премислете внимателно и ако компромисът е твърде голям, не го правете

Отговорът на този въпрос има дългосрочни последствия за всеки, изправен пред дилемата да приеме позиция, която не го удовлетворява напълно. Какви са плюсовете и минусите, ако приемете работа с мисълта, че търсите по-добра?
Плюсовете са, че започвате веднага, не отлагате процеса във времето и то с неизвестен край. Имате работно място, заплата, решили сте важен проблем, неща които не са без значение по време на криза.
Има и минуси. Работите с едно наум „Защо не изчаках по-добра позиция?” В зависимост от конкретната ситуация не използвате напълно знанията и уменията си, не ползвате чуждите езици, които владеете, или не получавате заплата, съответстваща на вложения труд.  С други думи, не сте напълно мотивирани и дори без да искате, това влияе върху начина ви на работа. Оказва се, че сте започнали работа с идеята да я напуснете. Затова към негативите трябва да прибавите още един: в  трудовата ви книжка и CV има още едно работно място, на което сте се задържали твърде малко. Все повече работодатели не са склонни да назначават кандидати, работили в много фирми за кратко време.
 Така че, изправени пред подобна ситуация, сложете на везните положителните и отрицателни страни. Премислете внимателно и ако компромисът е твърде голям, не го правете.
 Невена Танева
Старши консултант Еймс Хюман Кепитал
Нарасна броят на професионалистите, които остават без работа за повече от 3 месеца
Нашите наблюдения през последната година показват, че определено нарасна броят на професионалистите с добра квалификация и опит, които остават без работа за по-дълъг период, например 3-6 месеца, което беше по-скоро изключение през годините преди икономическата криза. Обикновено в началото на периода от оставането без работа хората твърдо заявяват, че са готови да изчакат, докато намерят наистина добра възможност за себе си. С напредване на времето и възможните финансови затруднения тази мотивация се разколебава и кандидатите започват да променят критериите си за избор на работа. В тази ситуация ние, консултантите в сферата на човешките ресурси, много често получаваме този въпрос. Отговорът, разбира се, не може да бъде еднозначен.
Професионалното развитие на човек в идеалния случай трябва да бъде в прогресия. Опитните професионалисти, които са постигнали определен професионален статут, трябва още по-внимателно да планират кариерните си избори и следващи стъпки. Тук страхът и отчаянието определено не са добър съветник, но все пак решението е индивидуално и всеки има определен праг, до който може да си позволи да остане без работа.
От друга страна, самите работодатели по-скоро също не са склонни да назначават по-квалифицирани от необходимото за функцията кандидати. Въпреки възможността в настоящата пазарна ситуация да привлекат по-опитни професионалисти, отколкото биха си позволили в обичайно време, работодателите отчитат, че това не е дългосрочно доброто решение за тях и съществува голям риск да загубят тези хора много бързо в резултат на демотивация и намиране на друга възможност, която се вписва по-добре в кариерния им път. Наблюденията ни показват, че тези професионалисти наистина остават активни на пазара на труда и възприемат тази си работа като временна.
Все пак нашата препоръка към хората в такава ситуация би била да се подхожда внимателно и търпеливо като при всеки кариерен избор.

Юлияна Яначкова
Консултант "Подбор"Monday
Оценяването на предложение за работа помага да наредите собствените си приоритети
Намирането на подходяща работа в момента изисква доста усилия. Подготвяте резюмета и мотивационни писма, преглеждате обявите за работа, проучвате компаниите, свързвате се с агенции за подбор, говорите с познати и приятели за възможности за реализация, правите тестове, ходите на първи, втори, трети интервюта, не получавате обратна връзка или тя е отрицателна. Всичко това отнема време и може да е доста изтощително. Накрая получавате оферта, най-сетне можете да си отдъхнете, но това ли е, което искате?
Оценяването на предложение за работа помага да наредите собствените си приоритети. Решението може да зависи от много неща: покрива ли абсолютно минималните ви изисквания, от колко време си търсите работа, колко време можете да си позволите да сте без работа и т.н.
Отговорете си на въпроса кои са най-важните неща за вас в момента, с кои можете да направите компромис и за колко време. Доколко ви удовлетворяват предложеното заплащане, социален пакет, работната среда, възможностите за развитие, има ли стабилност, ще можете ли да работите с човека, на който е подчинена позицията ви и най-вече, какво ви харесва и какво не в това, което ще правите ежедневно? Приоритета определяте вие.

Източник: Human Capital

Моето мнение по този сложен казус е следното: Решението на този казус е строго индивидуално и зависи от това, колко време може един кандидат за работа да си позволи да остане без работа. С други думи, отговорът зависи от това, с какви спестени средства разполага безработното лице. Ако той притежава достатъчно спестени средства, за да може да си покрива месечните разходи, моето мнение, е че такъв човек би трябвало да изчака по-добра оферта, за да избегне недостатъците, произлизащи от приемането на една такава „непредпочитана” работа. Но ако финансовото положение притиска кандидата за работа (както е в 99% от случаите), аз смятам, че такъв човек трябва да приеме предложението за работа. Тук трябва да кажа, че не съм съгласен с PR специалистите с това, че един квалифициран кадър, не би бил мотивиран да извършва задълженията си при една не до толкова квалифицирана длъжност. Според мен това зависи от личностните качества на кандидата. Смятам, че след като подпишеш трудов договор с работодадел, ти се задължаваш да работиш така, все едно работиш за себе си, тоест че работника винаги трябва да бъде дълбоко мотивиран в работта си. Поне аз винаги постъпвам така, и ако аз работя една такава „непредпочитана” работа, това не би повлияло на мотивираността ми в работния процес. Остава отворен въпроса с това, че един квалифициран кадър, приел една такава „непредпочитана” работа, би продължил да си търси по-добра такава. С това съм съгласен и смятам, че тук работодателите имат своето право на преценка.

бутони за социални мрежи

Истинската същност на робството- от Божидар Маринов

Не, робството не е принудителен труд. Не е и юридическо понятие. Не е форма на собственост. Не е расизъм или национализъм. Тези неща са симптоми на робството, но не са същността на робството.

Не е и „обществено-икономическа формация”. Нито е „исторически етап в развитието на човечеството”. Това са само удобни думички, използвани от хора, които искат да скрият истинската същност на робството.

Същността на робството е в друго. Малцина я съзнават и са склонни я признаят публично. Единици са тези, които застават против него.

Същността на робството може да се види ясно в опита на библейския патриарх Мойсей с неговите сънародници. Народът на Израел беше в робство в Египет, бяха подложени на тежък изнурителен труд, с жестоки надзиратели, без никакви човешки права, децата им биваха избивани от египтяните... И когато Мойсей ги изведе от земята на робството, за да ги заведе в Обещаната земя на свободата, те се разбунтуваха и проплакаха: „Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза, червения и чесновия лук” (Числа 11:5). Бившите роби помнеха робството не с надзирателите, бичовете и принудителния труд. Те помнеха робството с нещата, които им бяха „осигурявани даром”.

Братя Стругацки виждат същността на робството по същия начин в своя роман Второто нашествие на марсианците. „Първото нашествие на марсианците” в романа на Хърбърт Уелс - Война на световете - марсианците идват с оръжия и принуда. Марсианците в романа на Стругацки обаче познават добре естеството на човека и същността на робството. Вместо да завладяват насила, те осигуряват всичко, от което хората се нуждаят. Безплатно! И робството побеждава!

Робството не започва от робовладелците. Робството започва от робите. То не започва когато някой извади оръжието и принуди хората да му работят. То започва когато хората се откажат сами да се грижат за себе си и за своите семейства, когато поискат някой друг да им осигурява необходимите неща - до края на живота им. Робството идва тогава, когато човек изостави отговорността да взема решения за своя живот, и остави тези решения на други хора. Истинската същност на робството е в съзнателната замяна на свобода за сигурност. Робството се състои в съзнателно предаване на индивидуалните права и отговорности на други хора или институции. Робството е в овчия инстинкт да търсиш овчар да те пасе и стриже.

На съвременния политически и обществен език можем да кажем, че робството – това са социалните грижи. В здравното осигуряване за хората, които никога не полагат грижи за здравето си. В пенсионното осигуряване за хората, които никога не искат да мислят за бъдещето. В безплатното държавно образование за децата на родителите, които могат да правят деца, но не желаят да се грижат да тях. В регулациите на икономическия и личния живот.

В Конституцията, която казва, че република България е „социална държава.” В митата, които дават сигурност на неефективните български производители. В трудовото законодателство, което притиска работодателите и дава на работниците сигурност независимо от тяхното трудолюбие и способности. В държавните доживотни атестации за университетски професори, които желаят сигурност срещу конкуренцията от млади, ефективни и амбициозни учени. В държавното лицензиране на цели отрасли от икономиката, което дава сигурност на старите гилдии срещу ефективните новаци на пазара. В предизборните обещания за безплатни кифли и банички за учениците или безплатни пломби за пенсионерите. И така нататък.

Всички тези неща са робство. В основата си те имат един и същ мотив: Желанието на човека да избяга от отговорността за своя собствен живот и работа. Хората, които държат да ги получават, надават същия вик като онези израилтяни в старо време: „Добре си ни беше с рибата, която ядяхме даром, и с праза, чесъна и лука.” Имаше някой да се грижи за нас. Искаме и сега някой да се грижи за нас. Дори ако това означава да ни бият с камшици и да работим по цял под тропическото слънце. Дори ако това означава да ни товарят с 60% данъци, да ни карат да чакаме на опашки пред бездушни мързеливи бюрократи, да ни унижават и да ни отнемат живота, свободата и собствеността. Дайте си ни безплатната коричка хляб всеки ден!

Народ от роби няма бъдеще. По един или друг начин той умира. Било от външно нашествие, от емиграция на младите активни хора (децата на робите) или от естествена смърт. Никакъв Европейски съюз не може да го спаси. Никакви обещания за още безплатни корички хляб не могат да го спасят – те само ще го убият повече. Робите не носят мироглед за бъдещето и затова не могат да имат бъдеще.

Само свободният човек има бъдеще. Бъдещето принадлежи на онези, които сами поемат отговорността за него. Останалото е самозаблуда и утопия.

бутони за социални мрежи

От смърт към живот- историята на Даниел Екичукву

Източник:

Евреи 11:35 Жени приемаха мъртвите си възкресени;

бутони за социални мрежи

Успеха не е еднопосочна пътека! Richard St. John

Клипът е достъпен с български субтитри ТУК.

Математика за всеки

В помощ на всички учащи се и на техните родители и учители

Целта на този сайт е  да предлага полезни, интересни и достъпни материали за обучение и самоподготовка, да разпространява и популяризира новини и информация от областта на математиката.

За кого е този сайт?

Сайтът „Математика за всеки” предлага материали, ориентирани към учащите се от всички възрастови групи:

за деца от предучилищна възраст, които им разкриват прости основополагащи понятия и подготвят детето за постъпването му в първи клас;

за ученици от началното училище, които им помагат да се затвърдят знанията и даже да се разширят;

за ученици от прогимназиалния курс, които максимално подробно разглеждат всяка тема, предвидена за този период;

за ученици от средния курс, които интензивно се подготвят за държавния зрелостен изпит по математика и за кандидатстване във висши учебни заведения;

за студенти, които подготвят курсови работи и се явяват на изпити по висша математика.

Каква е структурата на този сайт?

Сайтът е изграден на страници, които се избират от лентата горе или от менюто вдясно, а почти всяка от страниците съдържа подстраници. Например „Ученици“ съдържа подстраници за различните възрастови групи:

предучилищна възраст, 1 клас, 2 клас, 3 клас, 4 клас, 5 клас, 6 клас, 7 клас, 8 клас, 9 клас, 10 клас, 11 клас, 12 клас

„Матура“ съдържа подстраниците…

„Кандидат-студенти“ съдържа подстраниците…

„Състезания“ съдържа подстраниците…

„Олимпиади“ съдържа подстраниците…

„Студенти“ съдържа подстраниците…

За да заредите сайта "Математика за всеки", натиснете ТУК.

Пазарите и свободата

Общественото сътрудничество, което се появява при свободните пазари, позволява специализацията, от която зависи просперитетът. Ще бъдем много по-бедни без специализацията, която е възможна само когато големи групи хора могат да координират производството и потреблението чрез пазарната размяна. Но дори по-важно от материалното благосъстояние, което реализираме чрез пазара, е ползата от свободата. Бързо ще бъдем лишени от голяма част от свободата ни без отговорността и дисциплината, възможни само в пазарните икономики. Свободата лесно се приема за даденост, особено в САЩ, където гражданите се радват на това, за което хората в много други страни могат само да мечтаят. Свободата прилича до голяма степен на доброто здраве: хората не го оценяват, докато не го загубят. Точно както здравите хора могат да разрушат здравето си като се предават на краткосрочни съблазни, така свободните хора могат да разрушат свободата си заради склонността си към получаване на краткосрочни политически предимства, които подкопават условията, от които зависи свободата. Също така, колкото и да е важно благосъстоянието, то е след доброто здраве и свободата. Благосъстоянието има ограничена стойност за тези, които са лишени от здраве или свобода, на които да се наслаждават. Още повече, доброто здраве и свободата са важни елементи при натрупването на богатство, като свободата е жизненоважна. Болните хора могат да бъдат производителни, но без свобода съзидателно пазарно сътрудничество е невъзможно.

В тази статия ще дискутирамe две различни, но свързани теми. Първо, продуктивното пазарно сътрудничество зависи от свободата и второ, свободата зависи от продуктивното пазарно сътрудничество. Икономистите обичайно имат неприятната задача да насочват към избора и жертвата (trade-offs), които са неизбежно следствие от оскъдността. Но с богатство и свобода няма такава замяна, те се подсилват едно друго в пазарните икономики, като е изцяло невъзможно едното да съществува без другото.

Опитите за увеличаване на благосъстоянието с политически действия, които ограничават свободата, неизбежно приключват с намаляване и на двете.

Пазарите изискват свобода

Пазарите извършват чудесата си като позволяват на хората да информират останалите за ползите, които реализират от усилията на другите, и за разходите, които са свързани с усилията им да бъдат в полза на другите. В крайна сметка всички ползи и разходи са субективни, зависещи от човешките предпочитания и обстоятелства, които само отделните индивиди могат точно да оценят. Това е очевидно в случая с ползите. Кой друг, ако не човекът, който потребява една стока или се ползва от една услуга, е в по-добра позиция да съди за стойността на реализираните ползи? Но ако ползите са субективни, то тогава такива са и разходите, които не са нищо повече от стойността на пропуснатите ползи. И след като те са субективни, хората могат точно да предават разходи и ползи едни на други само като имат свободата да влизат или излизат от различни пазари, както намерят за добре, и да купуват и продават при всяка взаимно изгодна цена. Правителственият контрол върху цените ограничава свободата ни както като купувачи, така и като продавачи, и разрушава благосъстоянието чрез цензуриране на комуникациите между нас. Централното планиране се проваля, защото хората нямат свободата да действат въз основа на местна информация, която само те притежават. Когато централното насочване от политическите власти замести пазарния избор на индивидуалните производители и потребители, икономическите решения по необходимост се правят в информационен вакуум. Една производителна икономика изисква използването на информация, която е разпръсната сред населението и тази информация не може да се използва без лична свобода. Разрушавайки свободата, вие разрушавате информационните потоци, които са в основата на пазарните икономики.

Свободата изисква пазари

Връзката между свободата и пазарите протича също и в обратната посока. Точно както пазарът зависи от свободата, така и свободата зависи от пазара. Разбира се, частната собственост, която е основа за всички пазарни икономики, защитава индивидуалната свобода. Ако държавата притежава всички аудитории и печатници, колко свобода ще имате, за да говорите срещу правителствената политика? Ако държавата притежава всички средства за производство, колко свобода ще имате, за да започнете свой собствен бизнес? Започнете да премахвате частната собственост и да подкопавате пазарите, които зависят от нея, и вие започвате да премахвате свободата. Но пазарът също така защитава свободата чрез установяване на единствената среда, в която тя може да бъде толерирана. Свобода без отговорност е просто разрешение, снизхождение и привилегия и няма дълго да бъде толерирана. Истинската свобода и единствената свобода, която може да оцелее, е упражнявана по начини, отговарящи на интересите на всички. Единствената свобода, която удовлетворява това изискване, е тази, която се подчинява на пазарната дисциплина. Елиминирайки пазарите, вие елиминирате отговорността, необходима на свободата да оцелее.

Например, проблемите със замърсяването водят до използването на околната среда като сметище поради липсата на пазари. Ако такива пазари съществуваха, замърсителите трябваше да плащат цени, които отразяват разходите, които техните вредни емисии налагат върху другите. Замърсителите ще бъдат отговорни към другите и ние можем да толерираме свободата да се изхвърлят отпадъчни продукти в природата. Но тъй като нямаме подобни пазари, приемаме правителствените ограничения върху замърсяващите дейности, които иначе биха били неприемливи в повечето области на нашия живот.

Свободата ни е уязвима

Свободата рядко изчезва изведнъж. Обикновено се губи по малко с времето, като хората често не забелязват липсата й. Даже когато свободата е ограничавана пряко, както когато правителството налага лицензиране на дейностите в името на защитата на потребителите, малко хора забелязват, а дори и да забелязват, не смятат, че ограниченията ги засягат. Но както великият австрийски икономист Фридрих А. Хайек е отбелязал, “Ползите, които извличам от свободата са ... основно резултат от използването на чуждата свобода”. Например, тези, които страдат най-много, когато хората губят свободата си да станат бръснари без да преминават през държавните

изпити върху химическия състав на косата, не са въпросните кандидат-бръснари, а хората, които се нуждаят от подстрижка. Коварна е динамиката на загубата на свободата. Преките ограничения винаги намаляват свободата повече, отколкото се вижда, защото всяка рестрикция неусетно подронва отговорността на пазара, която прави свободата възможна.

Томас Джеферсън е бил прав, когато е казал: “Вечната бдителност е цената на свободата”. Хората ще са по-склонни да бъдат бдителни за съхранение на свободата им, когато разберат неизбежната връзка между нея и пазара.

Източник: ИПИ

Безплатен курс по WEB Дизайн

Съдържание:

HTML - Въведение 

HEAD

BODY - фон, текст, цветове на връзките 

FONT - работа с текстове

Форматиране на параграфи

Цветове

Хипервръзки

IMG - Изображения

Таблици

Списъци

Формуляри

Линии

Фреймове

Музикален фон

Целият курс по WEB Дизайн е достъпен от ТУК.

Самообразование на цената на един тонер

Източник: Гари Норт

Цялата статия можете да прочетете в блогът на Явор Русинов "Федерално Видение" като натиснете ТУК.