Склонността към предпочитане на правителството пред пазара

Ясно доказателство е, че индивидуалната свобода, дисциплинирана от пазарните подбуди, е тясно свързана с общественото богатство. Пазарите и свободата, която позволяват, са много по-важни за просперитета на нациите от природните ресурси. Много държави, богати на природни ресурси, са разорени от замяната на пазарната свобода с правителствена принуда (например Аржентина, Русия, Индия, Китай и голям брой от африканските държави). Има също така много държави, бедни на природни ресурси, които са преуспели като разчитат основно на пазарните сили (Япония, Хонконг, Швейцария и Сингапур).

Но ако пазарът толкова превъзхожда правителството, защо хората отговарят на почти всеки проблем – реален или въображаем, като търсят решение от правителството? Защо правителствата безпощадно поемат все по-голяма отговорност за благосъстоянието на техните граждани и все по-голяма част от парите им  в неуспешни опити да подобрят положението на всеки за сметка на всеки друг? На тези въпроси не може да бъде даден пълен отговор в кратка статия. Но в сърцето на всеки отговор е иронията – пазарите са критикувани по причина, че създават богатство, а правителствата се аплодират заради това, че прахосват това богатство.
Пазарите правят чудеса, като създават във всеки от нас силен интерес да предприемем действия, които увеличават богатството на останалите. Малко от нас се замислят за благосъстоянието на повече от няколко от стотици милиони хора, които по различни и индиректни начини печелят от нашата работа и инвестиции. Но ние сме жизнено заинтересовани от заплатите, които получаваме и печалбите, които реализираме, а на пазара нашите заплати и печалби нарастват или намаляват заедно със стойността на нашия принос към другите. Така, чрез приспособяване на нашите усилия и инвестиции, за да подобрим условията си, подобряваме условията за безброй други хора. Добре известното следствие от това е, както посочва Адам Смит през 1776, че въпреки че всеки човек “търси само лична печалба, ... той в този, както и в много други, случаи е воден от невидима ръка, което ще произведе резултат, който не е част от неговото намерение”. Но непосредствено преди това прочуто изявление, той прави друго, по-малко знаменито наблюдение, че всеки индивид: “нито възнамерява да подпомогне обществения интерес, нито знае колко го подпомага”. Тъй като ползите от нашите усилия са разпръснати сред толкова много хора по толкова различни начини, ние не можем да знаем колко помагаме на другите, дори и да ни беше грижа за това. И понеже ползите, които извличаме от другите подобно на това, са разпръснати сред толкова хора, никой от нас не забелязва, или може да идентифицира частния принос на другите за нашето благосъстояние. Ползите, генерирани от пазарите, са силно неоценени, защото са разпределени толкова широко и безпристрастно. И дори когато тези ползи се оценяват, хората рядко осъзнават, че те са възможни само благодарение на сътрудничеството, създадено от пазарните стимули.

Неизбежната последица от това, че пазарът награждава тези, които правят повече, за да са полезни на останалите, е, че той налага загуби за тези, които не го правят. Фирмите търпят загуби и фалират, когато изостанат спрямо конкуренцията при обслужването на потребителите, като прехвърлят оскъдните ресурси на тези, които ги използват по-добре. По подобен начин, онези, които инвестират и работят във фирми, които не даватче техните портфейли се свиват и техните работни места изчезват, като отново се преместват ресурси (включително и труд) към по-производителни дейности. продължително на потребителите по-добри продукти при по-ниски разходи разбират,че техните портфейли се свиват и техните работни места изчезват, като отново се преместват ресурси (включително и труд) към по-производителни дейности. Тези ситуации лесно се забелязват, и веднага се свързват с пазарните  сили, които са ги причинили и неизменно се критикува като пазарен провал, койтоизисква коригиращи правителствени мерки.

Всички сме гледали късните новини да оплакват ужасните разрушения, от които страдат хората, когато голям работодател в тяхната общност излезе от бизнеса. Но колко са виждали следващ репортаж за милиони хора, които печелят по няколко долара на година, защото фалитът е освободил ресурси за производство на по-ценни стоки и услуги някъде другаде в икономиката? Ние сме станали богати, защото тези изглаждания създават повече ползи, отколкото разходи. Но тъй като ползите са разпръснати, а разходите са концентрирани, на пазара рядко се дава доверие за първото, но постоянно се обвинява за второто.
От друга страна, правителствените програми прахосват богатството, защото ползите от тях обикновено са концентрирани и затова лесно се забелязват, докато разходите за тях са широко разпръснати и лесно се пренебрегват. Политическите коефициенти разходи-ползи от тези програми са по-високи от техните социални коефициенти разходи-ползи, така че те неизменно се разширяват далеч отвъд точката, в която пределната им стойност покрива пределния разход. Очевидно групата, която получава повечето от ползите от дадена програма, ще я цени, ще знае кои политици я подкрепят и ще ги
награждава за разширението им. Дори данъкоплатци, които плащат за разточителните програми, обслужващи специални интереси, обикновено се отнасят благосклонно към тях, тъй като ползите са толкова очевидни и лесно се свързват с дадената програма, която ги осигурява и разходите за всяка една програма за всеки един данъкоплатец обикновено са твърде малки, за да бъдат забелязани.
В заключение, политическите власти обичат да доставят правителствени ползи, дори ако така прахосват далеч по-големи ползи на пазара. Политиците и бюрократите са в бизнеса да получават доверие за неща и те не могат да го направят за ползи, генерирани чрез пазара, и получават малко, или никакви, обвинения ако програмите намалят тези ползи.
Не трябва да се смеем на кучето, че хапе ръката, която го храни. Когато се развиват правителствени програми, които изкривяват и премахват пазарните стимули, ние не само хапем ръката, която ни храни, но също храним ръката, която ни хапе.

Източник: И.П.И.
бутон за споделяне


Притчата за приоритетите в живота.

В час по философия професорът застанал на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачакал студентите да утихнат. Тогава взел голям празен буркан и го напълнил с топки за голф. След това, попитал студентите дали съдът е пълен. Те отговорили утвърдително. После професорът взел една кутия с камъчета и я изсипал в съда, разклатил го леко и камъчетата се наместили между топките за голф. И отново попитал студентите дали съдът е пълен. Те пак отговорили утвърдително. Сетне професорът взел кутия с пясък и я изсипал в съда. Естествено пясъкът запълнил всичко. Той попитал още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговорили с единодушно „да“. Тогава професорът взел две кутии с бира от бюрото и изсипал съдържанието им в съда, което изпълнило празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмели. Сега, казал професорът, когато смехът утихнал, искам да Ви кажа, че този съд представлява Вашият живот. Топките за голф са важните неща във Вашия живот – семейството Ви, здравето Ви, децата Ви, приятелите Ви, страстите предпочитанията Ви – все неща, които, ако загубите всичко друго и Ви останат само те, животът Ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща. И продължил: „Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за Вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието Ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.“
Една от студентките вдигнала ръка и попитала: „А какъв беше смисълът на бирата?“ Професорът се усмихнал। „Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът Ви, винаги ще се намери място и за две бири.“ :)

Най-големият футболен успех на България

Когато се говори за успех, няма как да се подмине един от най-големите български успехи- този на националният ни отбор по футбол от САЩ 1994 година! Този клип няма поучителен характер, неговата цел е да ни припомни онези неописуеми моменти на щастие, които изпитахме през онова "лудо" лято на 1994година. Моето пожелание към читателите на този блог е всеки един от тях да изпита в живота си онзи момент на щастие, изпитан от постигнатите цели в живота си, от това, че е успял!

Животът е "направи си сам" проект.

Имало един майстор строител, който решил да се пенсионира. Той уведомил своя работодател – бизнесмен, който се грижел за поръчките – за своите планове да напусне бизнеса със строене на домове и да живее по-спокоен живот с жена си и другите членове на семейството си. Въпреки, че сериозната заплата щяла да му липсва, решението вече било взето и компанията трябвала да се оправя без него.

Неговият работодател помолил за една последна услуга. „Построй една последна къща – като лична услуга за мен”. Строителят се съгласил, но си личало, че нямал голямо желание. Той бил загубил ентусиазма и мотивацията си и използвал не достатъчно добри материали и не се стараел изобщо. Това наистина бил лош начин да приключи кариерата си.

Когато, в крайна сметка, работата приключила и неговият работодател дошъл да огледа новата къща – той се спрял пред вратата извадил ключа и го подал на строителя. „Това е твоята къща”, казал той – „Моят подарък за теб”.

Какъв шок и срам изпитал строителят тогава. Ако знаел, че строи своята къща щял да направи всичко много по-различно. Сега трябвало да обитава дом, който не бил добре построен.

Същото се случва ежедневно с всички ни. Ние сме „строителите” на собствения си живот и повечето хора просто реагират слабо или апатично на нещата, вместо да действат решително – с хъс и желание. Точно в най-важния момент много хора не дават най-доброто от себе си и когато се огледат после разбират, че неприятните ситуации, в които попадат са същите тези, които те са създали. А всичко е можело да бъде много по-различно.

Мислете за себе си като за създатели. Мислете за живота си като за собствен дом. Всеки ден Вие забивате пирон, слагате дъска или издигате стена. Стройте разумно. Това е единственият живот, който някога ще строите. Дори и да живеете само един ден повече, този ден заслужава да бъде изживян с достойнство, мотивация и любов.

Има един плакат, който казва „Животът е – направи си сам – проект”. Кой би могъл да го каже по-точно. Твоят живот днес е резултат от твоето отношение и избор, които си правил в миналото. Твоят живот утре ще бъде резултат от това, което правиш днес.

Как да планираме нова успешна кариера

Вие сте единственият човек, който знае и осъзнава дали кариерата Ви е достатъчно успешна и никой не би Ви питал, дали сте напълно или частично удовлетворени от нея. Само Вие бихте разбрали, че нещо сте пропуснали и развитието Ви не е толкова успешно, а професионалната Ви реализация не е на мечтаното ниво.

Много хора напълно променят кариерата и професията си след много години професионален живот. Един редактор в списание, който години наред е извършвал рутинна дейност, решава и става собственик на малка печатница. Компютърен инженер, който не е имал възможността да прояви своята индивидуалност, напуска света на високите технологии и отваря сладкарница, където продава щастие и добър вкус на хората. Секретарката, загубила своята работа поради здравословни проблеми, измисля програма за здравословен начин на живот и открива здравен център за консултантски услуги.

Но нека видим какви са хората, които най-често губят интерес към своята работа и към кариерата си като цяло? Те се отличават със следните особености:
- Тяхната работа и професия имат много малка връзка с нещата, които наистина ги интересуват. По този начин работата става пречка, а не път към удовлетворението на истинските потребности.
- Изпълняваната от тях работа не е наистина тази, която биха искали да вършат. Те не са развили умения и способности в сферата, която наистина ги интересува.
- Те никога не са планирали професионалната си кариера в дългосрочен план. Те имат тенденция да установяват краткосрочни цели или изобщо да не планират нищо.
- Наближават средата на живота и почват да търсят професионално признание, а настоящата им работа не може да бъде източник на такова признание. Повечето фирми не предоставят достатъчно морални стимули на своите служители и те все повече се обезсърчават.

Ако тези неща се отнасят за Вас – Вие трябва да поемете отговорността да промените кариерата, амбициите и живота си. Запалете енергията си и се мотивирайте за нови професионални постижения!

Започнете като планирате всичко много внимателно.
- Помислете добре и определете, какво е най-важното във Вашия живот, какво искате да постигнете в живота, какво искате да постигнете във Вашата кариера, какво би било успех за Вас? Кое е желаното положение, към което се стремите. Сега трябва да разработите план за действие. Той трябва да съдържа малки, краткосрочни цели, които водят до изпълнението на дългосрочната цел. Използвайте опита да се съсредоточавате, който сте придобили през професионалният си живот.
- Целите трябва да са малки, но добре формулирани. Например, “да завърша курсове за мениджмънт на малка фирма”, ”да получа диплома за второ ниво технически английски”, “да проверя за възможностите за външно финансиране”, “да науча за дейността на фирмата, в която искам да работя” и т.н.
- Ако искате да сте преуспяващ собственик на голяма сладкарница, планирайте да придобиете познания в тази област. Разберете всичко, което можете за сладкарското производство, четете специализирани списания, консултирайте се със специалисти, привличайте експерти.
- Направете списък на всичките си способности и интереси и определите с какво те могат да помогнат за постигането на голямата Ви цел. Може би Вие имате умения, които никога не сте прилагали с удоволствие и желание. Затова, отделете тези, които Ви доставят удоволствие. По-добре намерете нещо, правенето на което Ви удовлетворява и придобийте необходимите познания. Станете професионалист в тази дейност, която Ви доставя удоволствие.

Например: Вие бързо пишете компютърен текст, обаче работата в седнало положение часове наред не Ви доставя никакво удоволствие.  Макар, че притежавате това умение, не бива то да играе голяма роля в плановете Ви за развитието на кариерата. Насочете се към по-приятните за Вас дейности. Или пък работете прав на компютъра си – това е модерно в някой от западните държави. :)

Не се страхувайте да постигате целите си. Много хора разбират, че трябва да се променят, но не мърдат от мястото си, което изглежда сигурно и спокойно. Апатията и замръзването в една точка е най-големият враг на мотивацията и най-сигурният начин да не сполучвате.

Повярвайте, никой няма да се интересува как върви Вашата кариера и няма да Ви търси супер хубава работа за много пари. Само Вие можете да промените своята кариера и своя живот и себе си! Захванете се с промените и направете живота си по-добър… още сега!

Тайните на успеха на Бил Гейтс:

1. Неуморен труд и „здраво бачкане”.
Бил Гейтс работи здраво през целия си живот. В колежа той програмира всяка нощ, а през дните е на училище. Когато се захваща с Майкрософт той спи само по 6 часа на денонощие и работи всеки ден от седмицата. За него, да работиш безспирно е един от най-ключовите елементи на успеха.

2. Предприемачески дух.
Бил е организиран човек и ръководи съвестно своята работа. Силна е и неговата любознателност – той учи нови и нови неща през целия си живот, включително трупа опит от своите грешки и тези на другите хора. Той е креативна личност, но най-важното е, че се фокусира перфектно върху своите целите.

3. Увереност.
Бил Гейтс винаги е притежавал силна увереност. Той винаги е бил уверен, че един ден неговите мечти ще се сбъднат и ще станат реалност.

4. Умения в мениджмънта.
Мениджър по рождение, Бил Гейтс успява да изведе Майкрософт до върха на световния бизнес.

5. Умението да убеждава.
Бил Гейтс е експерт в преговорите и успешно налага своите идеи върху партньорите си. Големите сделки в живота му са тези с IBM, APPLE, както и с още стотици и хиляди компаний, които налагат продуктите на Майкрософт по света.

6. Технически ориентиран ум.
Технически организираният мозък на Гейтс му помага във всички начинания и го довежда до безбройните му успехи.

Постиженията и успехите на Бил Гейтс са толкова много, че за тях може да бъде написана отделна книга. На кратко освен, че дълго време той е най-богатият човек на света, удостоен е с орден „Кралски Командир на Британската Империя”, многобройни известни медии го окачествяват като един от най-популярните и влиятелни хора в света и редица компании желаят да го привлекат като Генерален директор, Бил Гейтс е известен и с многобройните благотворителни прояви и дарения, които той и учредената от него фондация прави.

Училищата убиват творчеството- Кен Робинсън

бутон за споделяне


 Сър Кен Робинсън прави забавна и дълбоко мотивираща теза за създаването на образователна система, която подхранва (вместо да подтиска) творчеството.

За да видите видеото с български субтитри, натиснете ТУК।

Историята на Алекс Тю или как да спечелиш един милион долара.

На 21 годишния Алекс му трябват само няколко минути, за да измисли печеливша идея, която да доведе до успех и тя да му донесе един милион долара за времето от четири месеца.  Каква е неговата тайна?

Всичко започва с празни джобове, липса на чорапи и един празен лист. Пълен неуспех и провал. В днешно време всичко това е минало – Алекс успява да създаде бизнес за милиони долари.

Една вечер той лежи на леглото в къщата на родителите си в Криклейд – Англия. Време е да помисли сериозно върху проблемите си. Този път те са неговите финанси. Всъщност вече отдавна е надхвърлил банковия си лимит, трябват му пари за следващия курс в университета, дори няма здрави чорапи, които да обуе.

Първото нещо, което написва на празен лист е „Как да имам успех”, второто „Как да стана милионер”. След това започва да нахвърля идеите и мислите си. Двайсет минути по-късно идеята за Страницата за Един Милион Долара е вече факт. Той решава да продава пиксели /точките, които съставят компютърния екран/ като рекламно място, с цена един долар на пиксел. Минималното място, което може да бъде закупено е 10х10 пиксела или квадрат за 100 долара, който да съдържа логото или дизайна на купувача. Кликване на това място би завело посетителя на страницата на купувача.

След това трябва да измисли името на страницата. „Трябваше да бъде нещо, което да хване веднага вниманието и същевременно да е достатъчно грандиозно и достъпно за всеки обикновен човек.” Алекс похарчва 50 лири, за да закупи името milliondollarhomepage.com и основен хостинг план за една година. Той прави дизайна сам, но страницата разбира се е празна. Неговите приятели и семейство допринасят за успеха, като купуват първите пиксели на стойност 1000 долара, които той инвестира в популяризиране на начинанието си в пресата. „Беше като лавина” – спомня си той – „Колкото повече хора научаваха и купуваха пиксели – толкова повече се говореше за моя сайт и още повече хора купуваха. Този успех на практика дойде без аз да правя нищо освен да измисля и популяризирам идеята си.”

Четири месеца и 2000 клиента /включително компании като Таймс/ по-късно – успехът – единият милион долара са вече факт. Два милиона души посещават страницата само за първите две години от нейното съществуване.

„Беше невероятно. Тези месеци са най-вълнуващите и страхотни моменти в живота ми. Преди това винаги асоциирах парите с 5-те лири на час, които получавах, работейки в супермаркет.” – споделя Алекс. „Изобщо не съм си и мислел, че ще постигна такъв успех и че толкова много хора ще харесат и инвестират в идеята ми.”

„Сега вече като човек, който познава успеха нямам проблем да финансирам образованието си и дори да си купя цял куп нови чорапи” – смее се Алекс.

Ако никога не си се провалял- никога не си живял! История на провал, който води до успех!

През 1832 г., едва 22 годишен, той се проваля като бизнесмен.
През същата година се кандидатира за участие в законодателната власт и не успява.
През 1833 г. опитите му за бизнес отново се провалят.
През 1836 г. преживява нервно разтройство.
През 1838 г. претърпява неуспех в опита си да стана официален говорител на Щатската законодателна власт.
Пет години по-късно се кандидатира за представител в Конгреса – отново неуспешно.
През 1846 г. той се кандидатира за представител в Конгреса и печели – само за да загуби отново на следващите избори през 1848 г.
През 1854 г. се кандидатира за сенатор… и се проваля.
Кандидатира се и за вицепрезидент през 1856 г. и се проваля отново.

През 1860 г. той става 16-тият президент на Обединените Щати на Америка.
Това е животът на Ейбрахам Линкълн.

Цената на Времето

Представете си, че една банка пълни сметката Ви всяка сутрин с 86,400 евро. Тези пари не се запазват за следващите дни, а напротив всичко, което не успеете да използвате през деня се нулира в неговия край.

Какво бихте правили? Разбира се, бихте изтеглили и използвали парите до последния цент всеки ден. Добрата новина е, че всеки от нас има подобна банка – спонсор. Тя се нарича – време.

Всяка сутрин времето ни дава 86,400 секунди живот през този ден. Всяка вечер секундите, които не сме инвестирали и изживели добре са безвъзвратно загубени. Времето не позволява баланси или овърдрафт. Всеки ден то отваря нова сметка и всяка вечер изгаря това, което не сме оползотворили. Ако не успеете да използвате даденото време, загубите са за Ваша сметка.

И няма връщане обратно. И няма планове за бъдещето. Научете се да живеете с всичко налично във всеки един момент, във всеки един ден. Инвестирайте в деня така, че да вземете максимума, по отношение на здраве, щастие и успех!

Часовникът тиктака. Вземете максимума от деня.
За да осъзнаете цената на една година, попитайте какво мисли студент, който не е успял да се дипломира.
За да осъзнаете цената на един месец, попитайте майка, която дава живот на преждевременно родило се дете.
За да осъзнаете цената на една седмица, попитайте редактора на седмичен вестник.
За да осъзнаете цената на един час, попитайте двама влюбени, които чакат да се видят.
За да осъзнаете цената на една минута, попитайте човек, който е изпуснал влакът.
За да осъзнаете цената на една секунда, се обърнете към човек, който тъкмо е избегнал ужасна злополука.
За да осъзнаете цената на една милисекунда, попитайте състезателят, който печели сребърен медал на Олимпиадата.

Ценете всеки момент, който Ви е даден. И го ценете още повече, когато го споделите със специален за Вас човек, специален достатъчно, за да му отделяте време.
И помнете – времето не чака никого!

бутон за споделяне