Децата до четвърти клас няма да повтарят учебната година – това предвиждат приетите от кабинета промени в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. По думите на министъра на образованието - когато ученикът не се справя в малките класове, не означава, че ще отпадне от системата.
40 % от учениците в 9 до 12 клас във Варна са употребявали наркотик. Това стана ясно на пресконференция по повод борбата с наркоманиите.
На пресконференцията специалисти изнесоха информация и за предпочитаните от младежите наркотици, като челните места заемат така наречените синтетични наркотици, сред които са амфетамини, екстази и други, информира агенция Фокус.
Марихуаната е на първо място при младите хора, коментираха още специалисти. Оказа се, че употребата на хероин във Варна намалява, тъй като тийнейджърите смятали, че този вид наркотик е за пропаднали хора.
В училището, в което преподавам, групичка приятелки обслужват сексуално два-три фургона с работници като срещу това получават дребни подаръци". Горчивите признания са на педагога от столично училище Красимира Найденова, направени днес на кръглата маса, организирана от КТ“Подкрепа.
"Шокиращ е фактът, че при вчерашното сбиване между ученици във Варна е имало много хора и всички са били свидетели, но никой не се е намесил". Това каза пред журналисти в 56-то СОУ министърът на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова. Тя коментира темата за вчерашния трагичен инцидент, при който момче почина след сбиване със свой съученик във Варна, като инцидентът е станал извън училището в района на супермаркет. Според министър Фандъкова, темата за агресията трябва да бъде подложена на обществен дебат. Тя посочи, че всички трябва да помислим - учители, родители и обществото, за да не се случват подобни инциденти. "Нашето желание е да се повиши ролята на възпитателната дейност в училище, както и ролята на педагогическите съветници и на психолозите, които да разговарят с децата и да се работи превантивно с агресията", посочи министърът. Тя определи вчерашния трагичен случай като невероятна проява на агресия. По-рано днес стана ясно, че боят между двамата ученици във Варна е бил организиран предварително. Това заяви директорът на Професионална техническа гимназия във Варна инж. Ирма Дукова. Директорът на гимназията е подчертала, че на този етап няма информация, какъв е бил поводът за възникналия бой между младежите. Тя е била категорична, че подобни инциденти на територията на училището преди този случай е нямало, но няма и да има за в бъдеще. Ирма Дукова добави, че по информация, която има от свидетелите на драмата, по време на боя е имало и спрени автомобили, от които други хора са наблюдавали боя между тийнейджърите.
СV-то е Вашият първи контакт с работодателя и до голяма степен от автобиографията Ви зависи дали ще Ви поканят на интервю. Обикновено HR специалистите сканират CV-тата и им отнема не повече от 20 секунди, за да решат дали да разгледат по-детайлно документите на определен кандидат. Затова е изключително важно как ще изглежда автобиографията, с която се представяте, и каква информация ще съдържа.
Ако спазвате няколко основни правила, може да представите информацията за себе стегнато, структурирано, по убедителен начин и да предизвикате интереса на специалиста по подбор към Вашата кандидатура.
Придържайте се СV-то Ви да не е повече от две страници формат А4. Някои специалисти дори препоръчват то да не надвишава една страница А4 и това е типичното т.нар. резюме, което обикновено се изисква за високи мениджърски позиции.
Автобиографията Ви трябва да изглежда чисто и подредено, без излишна информация и фантазия. Почти сигурно е, че ще отпадне още на етап скрининг на документи, ако HR специалистът види правописни грешки в документите Ви. Затова задължително прегледайте за грешки CV-то си, преди да го изпратите.
За всяка позиция, за която кандидатствате, създавайте ново CV, като отделите време да проучите компанията и да наблегнете в автобиографията си на умения и отговорности, които са релевантни за позицията, за която кандидатствате.
Има различни формати CV-та, които може да намерите в Интернет и да стъпите на тях, за да създадете Вашата автобиография. Те са структурирани по различен начин, но съдържат следната информация:
Лични данни Задължително е да посочите имената си и контакт за обратна връзка – имейл или телефон. Допълнителна информацията като възраст, семейно положение, националност, адрес не е задължително да присъства в документите Ви.
Трудов опит Опишете трудовия си опит, като започнете от последната си месторабота, и продължете в хронологичен ред назад. Отбележете от кога до кога сте били на съответната длъжност, като посочвате месеца и годината. За всяка позиция опишете синтезирано, честно и позитивно Вашите основни задължения, отговорности и постижения. Ако в момента сте все още студент, отбележете образованието си на първо място преди професионалния опит, ако имате такъв.
Образование Избройте периодите, учебните заведения и специалностите, които сте завършили, както и допълнителни квалификации, които сте придобили, в хронологичен ред от последната към първата. Ако току-що завършвате, трябва да започнете Вашето CV с тази информация. Допълнителни умения Посочете умения като компютърна грамотност, езици и други, като отбележите нивото, на което сте – начално, средно, високо. Ако изрично в обявата за свободната позиция не е посочено изискване за притежание на свидетелство за управление на МПС, не е задължително да отбелязвате тази информация. Референции Не е задължително да посочвате лица и контакти за референции, но тази информация прави добро впечатление на специалистите по подбор. Можете да посочите, че ще предоставите референции при поискване. Бъдете готови да дадете такива на следващ етап. Добре е, преди да посочите хора, които да дадат референции за Вас, да ги помолите за разрешение преди потенциалните работодатели да се свържат с тях. Ако кандидатствате за работа за първи път и нямате трудов опит, може да посочите Ваши преподаватели като референти – академичните референции са важно и печелившо начало за Вашия професионален път. Хоби/Интереси Включването на тази информация не е задължително и ако решите да дадете такава, направете го кратко. Избройте сфери и занимания, към които проявявате интерес. Ще направите добро впечатление, ако хобито и интересите Ви са свързани с желаната работа. Целта е да дадете повече информация за себе си, която след това да обсъдите с HR специалиста по време на интервюто. Снимка Ако изрично не се изисква да приложите снимка, решението дали CV-то Ви да има такава е Ваше. Снимката към автобиография носи допълнителна информация за човека и улеснява специалистите по подбор да се ориентират по-лесно в документите на различните кандидати, защото дават по-добра възможност за визуализиране. Ако решите да приложите снимка, то най-добре е тя да е паспортен формат. Очаквано възнаграждение Посочването на очакваното от Вас възнаграждение не е задължително и сами трябва да прецените дали да дадете такава информация на работодателя. Ако искате да ориентирате работодателя, но не и да фиксирате конкретна сума, срещу която бихте приели позицията, посочете месечното възнаграждение на последната длъжност, която сте заемали.
Мотивационното писмо вече е почти задължителна част от документите за кандидатстване. Неговата основна функция е да подчертае желанието Ви да заемете конкретната позиция, а не да преповтаря информацията от автобиографията. С него получавате шанс да представите Вашите умения, опит и лични качества като перфектните за позицията и е начин да се отличите от всички останали кандидати. С мотивационното писмо трябва да демонстрирате увереност. Спазвайте деловия тон, но се стремете към индивидуален стил на изразяване. Изложете мотивите си стегнато, в рамките на една страница А4 и в не повече от три основни параграфа.
Подходете към Вашето писмо като към "търговско" средство. Понякога целта на мотивационното писмо е само една – да провокира HR специалиста да разгледа Вашето CV. Затова е изключително важно как ще го структурирате и каква информация ще съдържа то, защото мотивационното писмо може както да Ви даде шанс, така и да затвори вратите пред Вас, ако не е индивидуализирано и е пълно с грешки.
Има няколко задължителни принципа, които винаги трябва да спазвате - Създавайте ново мотивационно писмо за всяка позиция, за която кандидатствате. Никога не трябва да изпращате едно и също мотивационно писмо на различни работодатели и за различни позиции.
- Може да потърсете образци в интернет, но никога не изпращайте стандартно мотивационно писмо. Само един поглед на специалист по подбор е достатъчен, за да квалифицира писмото Ви като „шаблонно”, което е по-скоро знак за липса на желание да заемете позицията, щом не сте положили минимално старание.
- Наблегнете на това с какво сте допринесли за компанията на предишната Ви длъжност и с какво ще сте полезни за организацията, ако Ви изберат за позицията. Ако позицията, за която кандидатствате, е в различна сфера от тази, която сте заемали до този момент, открийте и посочете връзки между двете.
- Покажете, че се интересувате от компанията и че сте я проучили, но не преразказвайте съдържанието от корпоративната интернет страница. Обяснете защо желаете да получите работата и как тя се вписва във Вашия план за кариерно развитие.
- Трябва да сте сигурни, че адресирате мотивационното писмо до точния човек и внимавайте да изпишете позицията и името му правилно.
- Подготвяйки мотивационното писмо, Вие се стремите към следващия етап в процеса - интервю. Ако Ви се налага пътуване или друга заетост, тактично обяснете това и посочете дати, в които ще можете да се отзовете на покана за интервю.
- Мотивационното писмо не е мястото, където да посочите каква заплата очаквате. Възнаграждението е тема на друг разговор и работодателят не трябва да остава с впечатлението, че основната причина за желаното назначение е работната заплата.
При структурирането на мотивационното писмо следвайте следните стъпки
Как да започнем: Започнете мотивационното писмо, като задължително го адресирате до конкретна личност. Ако в обявата не е посочено лице за контакт, проучете кой е HR мениджърът на компанията. В случай, че организацията няма самостоятелно структурно звено по HR, можете да адресирате писмото до управителя на фирмата или ръководителя на отдела, за който кандидатствате. Във въвеждащия параграф уточнете за коя точно позиция кандидатствате. Пояснете откъде знаете за свободната длъжност. След това изложете мотивите си да се насочите към точно тази обява - обяснете защо кандидатствате, демонстрирайте желание за работа, разбиране към изискванията на длъжността и интерес към фирмата.
Как да продължим: Вторият, "маркетингов", параграф на Вашето мотивационно писмо трябва да подчертае качествата и способностите Ви. Избройте силните си страни, но без да прекалявате с хвалбите. Не забравяйте, че Вашата цел е да стигнете до следващия етап – интервюто, където преувеличените Ви достойнства лесно могат да бъдат разкрити. Наблегнете на тези Ваши умения, които са пряко свързани с бъдещата Ви дейност, разкажете накратко как сте приложили на практика придобитата квалификация в заеманите досега длъжности. Добавете и Вашите предложения за това, което бихте направили за бъдещия успех на фирмата.
Пример: Смятам, че съм подходящ/а за длъжността "Маркетинг мениджър", защото съм завършил/а специалност „Маркетинг” в един от най-добрите ни икономически университети в страната - и то с отличен успех. Имам две години опит на позиция „Маркетинг специалист” и съм убеден/а, че с придобия опит ще допринеса за развитието на Вашата фирма. Досегашният ми трудов стаж ми е дал опит за работа в екип и смятам, че лесно бих се вписал/а и сработил/а с екипа на компанията. Комуникативен/а съм и имам опит с говорене пред публика, което ми помага при водене на преговори, презентации и бизнес срещи. Участвал/а съм в работата по международни проекти, свързани с управление на бюджети за маркетингови проучвания и реклама, което ми дава увереност, че ще се справя на позицията „Маркетинг мениджър”. Имам креативно мислене и с нови идеи бих могъл/а да допринеса за развитието и налагането на компанията на пазара. Как да завършим:Отбележете, че сте на разположение за интервю и улеснете обратната връзка, като оставите координати: телефон или електронна поща. Най-отдолу отбележете датата и Вашето име. Не забравяйте:Никога не подценявайте стойността на мотивационното писмо – то е начин да привлечете вниманието към себе си и Вашите силни страни, дори и да нямате нужния опит.
Естонският филм "Клас" е заснет по действителен случай (за огромно съжаление) и отразява реалната, деградирала обстановка в държавно субсидираните училища показвайки резултатите от родителската безотговорност. Филмът е изключително въздействащ и на места отблъскващ!
Рецензия: Всички в класа са против неудачника Йосеп. По една нелепа случайност Каспар се превръща от негов мъчител, в приятел и защитник. Но всеки път неговата помощ донася повече злини, отколкото полза на новият му приятел. Всеки иска своето: Каспар - старите си приятелите и момичето, а Йосеп, достойнството да бъде нормално момче. Съучениците им обаче не мислят така. С безпощадно постоянство те отиват все по-далеч в гаврите си. Но те не знаят, че бащата на Йосеп е военен и държи оръжие в къщата си...
Желаещите да изтеглят филма, могат да използват заглавието на статията за линк към zamunda.net
Шокиращи факти за средното образование у нас разкри репортаж на bTV, след като репортер на медията става под прикритие учител за един месец в столично училище.
Репортерът на телевизията Стоян Георгиев "учителства" по английски език в 85-о СОУ "Отец Паисий" в столичния квартал "Враждебна" на ученици в 5, 6, 7 и 8 клас. В часовете децата играят комар, бият се, пускат си музика, а говоренето в час е почти задължително. Учителят под прикритие става свидетел дори и на "гладиаторски" женски бой, предаде Агенция БЛИЦ. "Господине, скубете ли си веждите?", го пита чаровна девойка в първия му час. Вече никой не се страхува от контролни, а ученичка в 5-и клас е напълно наясно какво означава думата "курва". Учениците масово твърдят, че нямат учебници и тетрадки. "Учителят" Стоян Георгиев получава и уроци по сваляне на момиче. "Вижте как се ухажва момиче. Първо един шамар, после "циганската" ляга по гръб, вдигаш й краката, клатиш и после пак", обяснява компетентно петокласник. "Тройка ще правим ли, господине?", любопитна е друга ученичка. В клас децата размахват ножове и се разхождат между чиновете. При изпитването положението става още по-трагично. "Какъв е отговорът на Good morning?", пита учителят. Ученичката отговаря: "Добро утро". На подканата, че трябва да го каже и напише на английски тя казва: "Не мога да пиша на английски". Ученичка, която учи английски от 4 години, смята, че отговорът на въпроса "How are you?" е "Fain tanky". Друго момче пък се оказва, че за 4 години учене на английски е научило точно 4 думи. Сред тях, разбира се, са "bastards" и "fuck", установява "учителят" Георгиев.
5 март 2004 г. 14-годишните Антония Матева и Мария Дръндарова убиват по особено жесток начин съученичката си Маргарита Гергененова. Пловдивският окръжен съд ги признава за виновни и ги осъжда съответно на 8 и 9 години лищаване от свобода.
28 октомври 2005 г. Красимир Славов е наръган с нож в гърба от съученика си Илхан Шакиров. Инцидентът е става в 11-и клас на Професионалната гимназия по електротехника и строителство в Търговище.
6 октомври 2006 г. 17-годишно момиче от Професионалната гимназия по строителство архитектура и геодезия във Велико Търново сцепва главата на своя съученичка с метален бокс.
23 февруари 2007 г. 18-годишният Николай Русев пребива с чук 17-годишния си съученик Костадин Ангелов в двора на СОУ "Васил Левски" в Димитровград. „Всичко стана, защото Ники обиди сестра ми", казва оцелелият след инцидента Костадин.
12 април 2007 г. 13-годишният Едуард Красимиров е ранен с джобно ножче от съученика си – шестокласника Александър Радославов.
17 април 2007 г. 16-годишната Лорета бе жестоко пребита от съученичката си - десетокласничката Виктория от 44-о СОУ. Не се знае каква е причината за свадата между двете момичета.
6 юни 2007 г. 14-годишната Алесандра Киркова от Варна бе пребита от съученици. Седмокласничката в училище "Васил Априлов" се опитвала да предпази своя приятелка от пушенето на марихуана.
11 декември 2007 г. 14-годишно момче почина след сбиване в двора на ОУ “Никола Икономов” в Разград. Няколко осмокласници са участвали в побоя.
13 декември 2007 г.13-годишният Ясен Чирийски от Самоков наръгва с джобно ножче в гърба 12-годишния си съученик Светослав Янов, след като двамата се скарват на тема прякори. За щастие, инцидентът завършва без фатални последици.
29 януари 2008 г.Осмокласници стрелят със самоделна ловна пушка из класната си стая в Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив. Училището е огласено от куршумите около 11 ч на 29.01.08 г., между третия и четвъртия учебен час. Тримата приятели решават по този начин да отмъстят на по-големите ученици, които ги тормозели и обиждали. Идеята да се направи самоделна пушка била на 14-годишния Иван Ненчев.
14 март 2008 г.17-годишният Станислав Иванов от гимназията по машиностроене във Враца е наръган с нож от 16-годишния Стефан Емилов, по прякор Мачката. Нападението е заради момиче. Станислав е опериран по спешност.
18 април 2008 г.Синът на щангиста Гълъбин Боевски – Пол се самонаранява с газов пистолет, с който ходи в училище. Инцидетът става рано сутринта в 18-то училище в столицата, където учи Пол Боевски. Съучениците на Пол твърдят, че той от два месеца идва на училище с пистолет, но бащата Гълъбин Боевски и учителите научиха за това чак на 18.04.08 г.
Същия ден десетгодишният Александър Манчев намушква със стъкло в ръката 15-годишния Румен Попов. Инцидентът става в двора на Дома за деца лишени от родителска грижа "Рада Киркович" в Пловдив. Двамата се скарват заради радиоапарат. Случаят е докладван в полицията и Детската педагогичска стая в града.
15 май 2008 г.Иван Инджов и Атанас Митев на 18 и 19 години пребиват с метален бокс 17-годишния Виктор Сарандев и двама негови приятели пред хуманитарната химназия “Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив. Побойниците са задържани в ареста на 4-то РПУ.
19 май 2008 г.19-годишният Николай Ивов Арабаджиев убива и разчленява тялото на своя съученик Атанас Христов Атанасов. След това изхвърля частите от тялото в кофа за смет в столичния квартал "Гевгелийски".
21 май 2008 г.Осемгодишно момче стреля с въздушна пушка и ранява ученик в двора на бургаското училище "Св.св. Кирил и Методий". Инцидентътстава около 18.30 часа на 21 май 2008г. Пострадалият четвъртокласник е ранен в дясната ръка и след оказана първа помощ е освободен за домашно лечение.
1 юни 2008 г.Навръх 1 юни няколко момичета гасят фасове по врата и ръцете на 15-годишно момче в училище в София. Преди това по-големите ученички набили и откраднали телефона на детето. Грозният екшън станал в училище в столичния квартал "Дружба", съобщават от "Пирогов". За случая е известена Детска педагогическа стая.
5 октомври 2009 г.
16-годшният Георги Чакъров от Варна умира след сбиване със съученик. И двете момчета са от Техническата гимназия.
Преди да разгледаме темата „за или против свободния пазар”, трябва да накратко разгледаме темата за личностната вселена, тъй като тази тема, както ще разберем по-късно е тясно свързана с темата за свободния пазар. Като начало нека да прочетем следните стихове:
“В началото Бог създаде небето и земята.” (Бит. 1:1)
“Това е произходът на небето и земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.” (Бит. 2:4)
“Понеже чрез Него бе създадено всичко на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него и за Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява” (Кол. 1:16-17)
Библията започва с твърдението, че светът е създаден. Нищо от съществуващите сега неща не е съществувало преди един определен момент във времето, когато Бог, Който е абсолютно върховен, независим, всемогъщ и всезнаещ, единствено чрез Своето слово, в продължение на шест буквални дни заповядва всичко, което сега съществува, да дойде в съществуване. Личностното Слово на личностния Бог е произходът на всички неща. Иоана 1:1: В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. Нищо не е произлязло само по себе си; всичко е създадено. Никъде в създанието не съществуват автономни съзидателни сили, които сами по себе си да са способни да творят и дават съществуване извън личната воля и личния декрет на Създателя. Това е библейското учение за сътворението.
Нещо повече, не само че светът е получил съществуването си чрез личната воля и заповед на личностния Бог Създател, но също във всеки момент от своето съществуване вселената е лично управлявана и поддържана от Бога Създател. Коосяни 1:17“Всичко чрез Него се сплотява”. Бог е този, който държи вселената свързана; без Неговото непрекъснато действие на “сплотяване” на вселената тя би се разпаднала. Бог във всеки момент управлява всичко, което става – от въртенето на всеки електрон около атомното ядро до движението на звездните купове и галактиките. Вселената не е механистична, т.е. тя не е гигантски часовник, чиято пружина е била навита в момента на създанието и в момента той е оставен да “тиктака” сам по себе си. Бог не се е оттеглил от управлението на вселената след нейното създаване; Той активно я управлява в най-малките подробности. Не съществува такова нещо като автономни природни закони – всичко е управлявано лично от Бога. Това, което наблюдаваме като закономерности в създанието около нас, не са някакви присъщи на самата природа законови качества. Както казва теологът Джеймс Джордан, “природните закони в най-добрия случай са просто статистическо наблюдение на най-честия начин, по който Бог действува в определени повтарящи се ситуации.”* Това означава, например, че обикновено реката тече надолу, без да спира, но в даден случай тя спира да тече и определено място от нея остава сухо, за да мине по него един близо двумилионен народ, но това не означава, че Бог е нарушил някакви природни закони, защото не съществува такова нещо като “природни закони”; Той просто действува във всеки момент както Му е угодно и в този момент решава да действува не както е действувал винаги преди това – да прави реката да тече надолу. Същото се отнася и за обществото и закономерностите в живота на обществото – не съществува такова нещо като “обществени или социални закони”; Бог управлява всеки един момент от живота на обществото според Своята върховна воля. Това е библейското учение за провидението.
Нещо повече, създанието не само е направено и поддържано личностно от Бога, но то има и цел и предназначение, които са вложени в него от същата Личност, която го е създала и го поддържа. Цялото създание е предназначено да служи за слава на Бога (Пс. 19:1) и да свидетелствува за Бога (Рим. 1:20). Всичко е направено от Бога и е за Бога: “всичко чрез Него и за Него бе създадено” (Кол. 1:16). Създанието има личностно предназначение; това е библейското учение за телеологията
Цялото създание е неизбежно личностно и теоцентрично. Във вселената няма нищо, което да е извън личностния контрол и воля на Бога и всичко е подчинено на Него, всяко нещо, във всеки момент. Автономната, безличностна реалност е мит. Реалността е такава, каквато Бог я обявява и прави. Това е учението за космическия персонализъм.
В пълна противоположност на библейския персонализъм стои езическият възглед за имперсонализмана вселената. Падналият човек винаги е настоявал да вярва, че цялата реалност е безличностна, че няма личностен Бог, който лично да управлява вселената съобразно Своята лична воля. Езическите митове за началото в древността се повтарят в основната си тема: те гласят,че светът е възникнал от хаос, без вътрешна подреденост и предназначение. В тази мисловна рамка няма създател, няма го и разграничението Създател-създание, което Библията утвърждава. Няма личностна реалност, няма вложено личностно предназначение във вселената, няма и личностно управлявани природни процеси и закони. Няма съществена разлика между боговете и хората. Развитието на човека е еволюционно – той постепенно, с течение на времето, се научава как все по-умело да манипулира тази реалност, използвайки нейните закони. Няма го, върховният Създател и Съдия, който налага върху човека лична отговорност за неговите действия и Който ще съди всички хора в един определен ден в края на историята. Човекът е законодател сам по себе си и сам воюва срещу хаоса.
И сега нека да разгледаме Дебатът за свободния пазар
Всичко в живота на човека е неизбежно религиозно. Религията на човека определя неговите всекидневни действия. В какъв бог вярваш определя какъв икономически избор правиш. Всяка религия носи със себе си съответната морална система, а всяка морална система управлява целия живот, включително и икономическите действия на хората. Следователно, очакваме хората, които изграждат своите икономически теории на основата на Библията, да имат съвсем различен подход при вземането на икономически решения от тези, които отхвърлят Библията. Също, очакваме обществата, които се основават на Библията, да вземат напълно различни икономически решения от обществата, които се противопоставят на Библията.
Дебатът за пазара и неговата способност да работи за целите на хората съществува още преди въобще да е имало ясно обособена икономическа наука. Трябва ли пазарът да бъде оставен свободен, сам на себе си, или трябва да се контролира от някаква човешка агенция или институция? Трябва ли на отделните хора да се позволи да влизат безпрепятствено в каквито искат икономически взаимоотношения, или трябва да има обществен регулатор на икономическите взаимоотношения? Но когато някаква собственост е моя, имам ли аз право да правя каквото си поискам с нея, доколкото не нарушавам нечия чужда собственост, или обществото трябва да ме регулира, за да я използвам според целите на обществото? Моителични цели ли са определящи при вземането на икономически решения с моятасобственост, или “целите” на обществото, които са дефинирани от някакъв колективен планиращ орган?
Като цяло в историята на икономиката са се оформили два лагера, възприели различен подход по тези въпроси. От едната страна са икономическите индивидуалисти – защитниците на свободния пазар и нулевата държавна намеса. Техни представители са предимно икономистите от т.нар. Австрийска школа – Лудвиг фон Мизес, Ф. А. Хайек, Израел Кирцнер – и Чикагска школа – Мъри Ротбард и др. Пазарът, според тях, трябва да бъде оставен сам на себе си, без никаква намеса на някакъв регулиращ орган, като всеки икономически участник има право да взема всякакво икономическо решение, което пожелае, когато става въпрос за неговата собственост, доколкото пазарът позволява това да стане. Пазарът е безличностна съвкупност от личните икономически решения на всеки един от участниците, като всеки участник сам за себе си взема решения, от които получава печалби или понася загуби. Тази безлична характеристика на пазара, позната от класическия период в икономиката като “невидимата ръка” на пазара, по някакъв начин дава на хората реална представа за стойността на нещата и дава възможност чрез индивидуалното постигане или непостигане на личните цели да бъде постигнато благосъстоянието на цялото общество. Пазарът е един огромен аукцион, на който стотиците милиони индивидуални участници срещат и съвместяват своите лични индивидуални планове, амбиции, ценности, мечти и т.н. Само в свободната размяна между хората цялото общество може да види постигнати своите обществени цели.
В пълна противоположност на този възглед стоят идеите на икономическите колективисти, представени от доста по-голям спектър от икономически учени и доктрини: това са всички форми на социализъм (фашизъм, марксизъм, социалдемокрация), теориите за “държавата на благосъстоянието”, Кейнс и кейнсианството, съвременните политико-икономически идеологии на “новия обществен договор,” социалното пазарно стопанство и т.н. Макар и различни по външен вид, те всички споделят една основна характеристика: обществото само по себе си е организъм, който би могъл да има цели и ценности, различни от тези на отделните индивиди, и в даден момент целите на обществото като цяло могат дори да бъдат противоположни на отделните цели на част от участниците в икономическия процес. Обществото не е просто сбор от индивиди, то е цялостен организъм, и следователно целта на икономическата наука трябва да бъде търсене и постигане на тези “обществени цели.” Разбира се, тези цели трябва да бъдат определяни и налагани от някакъв обществен елит (научен, партиен, идеологически и т.н.), който да има в ръцете си пълната власт за вземане на икономически решения от името на обществото. Пазарът не може да бъде свободен, защото в даден момент съвкупният сбор от свободните икономически решения на отделните участници може да се обърне срещу целите на “обществото.” Елитът, чрез най-силната обществена институция, държавата, трябва да определя какви са обществените цели и да ги налага на отделните икономически участници.
Парадоксът на практиката и теорията
В този дебат между двете основни икономически течения съществува един любопитен парадокс. В икономическата история на човечеството обществата, които са основавали своята икономика на идеите на свободния пазар, винаги са били по-проспериращи, по-гъвкави, по-малко подложени на икономически кризи, и като цяло са били обществено и политически по-стабилни. Обратно, обществата, действуващи според икономиката на държавната намеса, се характеризират с повече икономически кризи, бедност, икономически хаос, инфлации и обществена нестабилност. Обществото, основано на свободния пазар, рядко има някакви сериозни “обществени” проблеми. Обществото, основано на централизираната намеса на пазара, обикновено е общество на пълен обществен хаос и обща бедност. Въпреки очевидните разлики между двете общества и въпреки очевидните предимства на свободния пазар, обаче, мнението на голяма част от учените икономисти остава в полза на държавната намеса и регулация на пазара. Политическите действия на държавните ръководства на повечето страни в света също показват непрекъсната тенденция към увеличаване на държавната намеса в икономиката; Мненията на обикновените хора също клонят към одобряване на тази намеса. Всичко това на един страничен наблюдател би изглеждало като някаква масова лудост: Всички данни посочват, че максималната освободеност на пазара води до максимално благосъстояние както за индивида, така и за обществото, но голямата част от учените, политиците и обществото като цяло подкрепя държавната намеса.
В Древен Египет, смятан за най-централизираната, бюрократична, робовладелска държава в древния свят, съвкупният данък върху цялото производство е бил 20%, както показва Бит. 47:24, като се има предвид, че земята, зърното и животните, тоест цялата капиталова база, принадлежеше на Фараона. Днес, в така наречените демокрации, държавата конфискува 50-60% от общото производство на нацията, без да е инвестирала нищо в него. Не можем да говорим за връщане към свободния пазар, преди да видим рязко намаляване на общия данък поне до “робовладелското” египетско ниво- т.е. 20%.
Каква е причината за този парадокс? Как е възможно икономистите да продължават да препоръчват някаква държавна намеса на пазара? Как да разбираме привързаността на избирателите към държавната намеса? Защо икономическите защитници на свободния пазар не успяват да убедят обществото в предимствата на своята система, въпреки тоновете доказателства в нейна полза?
Проблемът на безличностната вселена
Фундаменталният проблем на икономическата наука е нейната сляпа религиозна вяра в безличностността на вселената. Икономистите на свободния пазар не могат да убедят мнозинството от хората в предимствата на свободния пазар поради своето настояване, че светът е възникнал, а не създаден, и следователно свободният пазар е безличностна институция, която сама по себе си няма цел, предназначение и смисъл. Привържениците на държавната намеса имат сериозен аргумент срещу свободния пазар. Те казват следното:
“След като пазарът сам по себе си е безличностно образование, откъде следва, че оставен сам по себе си, той истински ще служи на целите на отделния човек и на цялото общество? Пазарът е също толкова стихиен, колкото са земетресенията, приливите и отливите, вулканите, ветровете или кое да е друго стихийно явление, възникнало в случайната вселена. Тогава да очакваме, че този лишен от цел, безличностен, стихиен пазар ще служи на целите на хората е същото като да очакваме, че всяка природна стихия, оставена сама на себе си, ще служи на целите на хората и обществото. Да, обикновено свободният пазар създава по-голямо благосъстояние, но не можем да припишем това на някаква склонност на свободния пазар да служи на хората; това е просто резултат от случайност, както понякога природните стихии водят до благоприятни за хората резултати като минералните извори дължащи се на вулкан. Но за да можем истински да подчиним пазара на човешките цели, ние трябва да подчиним тази безличностна стихия на личностните цели на хората, представени от някакъв човешки елит – държавната власт.”
Този аргумент е напълно валиден, ако се вземат като верни презумпциите на съвременната наука за възникнал по случайност свят, лишен от вътрешен смисъл и предназначение; за възникнало по случайност общество, лишено от вътрешен смисъл и предназначение.
Но защо все пак свободният пазар води до по-голямо благосъстояние?
Нека да разгледаме Библейската защита на свободния пазар
Библията е единственият истински защитник на свободата на хората да работят и да търгуват свободно със своята собственост. Библейското икономическо учение изцяло защитава свободния пазар от посегателствата на държавните бюрократи, именно защото Библията отхвърля грешната теза за безличността на пазара.
Като начало ще кажем, че никъде в Библията, нито в Стария, нито в Новия Завет, не виждаме някакво споменаване за държавна собственост, нито че Бог по някакъв начин е възложил собствеността в ръцете на някакъв обществен комитет. Единствената форма на собственост в Библията е семейната собственост: Исус Навиев разпредели земята не на държавни комитети, а на семействата. Тя също трябваше да се връща на семействата на всеки петдесет години. Единствените случаи, в които се споменава някаква държавна намеса в икономическите дейности, са белязани със силно негативното отношение на Бога към подобна намеса: Това са предупрежденията на Самуил срещу желанието на евреите да имат цар в 1 Царе 8:10-17:
Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него. Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му. И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и ще ги поставя да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му. Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки. И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си. Ще взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си. И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи. Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги. В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.
Защитата на свободния пазар в Библията, обаче, е основана най-силно върху уникалното библейско учение за космическия персонализъм. Ние не вярваме, че пазарът е безличностен. Той изглежда безличностен за милионите участници в него, но пазарът, както и всичко останало в обществото и в създанието, е създаден. Той е личностно творение на личностния Бог и следователно служи на личностните цели на този Бог. Свободният пазар не е хаотичен и стихиен; той работи за изпълнението на Божия план в историята. На пазара Бог дава възможност на всеки човек да изработва своето икономическо спасение или проклятие със страх и трепет. Всемогъщият и всезнаещ Бог, чрез икономическите действия и икономическия избор на хората изпитва сърцето на всеки човек и определя Своите върховни санкции според покорството или непокорството на човека. Тези санкции на пазара биват позитивни – дългосрочна печалба и благосъстояние – когато хората правят своя икономически избор в покорство пред Бога на Библията, и негативни – дългосрочни загуби и бедност (макар и да са възможни краткосрочни печалби като прелюдия към дългосрочна бедност) – когато хората в своя икономически избор презират Бога на Библията.
Свободният пазар е библейска икономическа система, защото той дава възможност на всеки човек да изработва своето спасение или проклятие на основата на библейския закон. Това означава, че личностният Бог, собственик и управител на целия пазар, винаги ще носи икономическо благословение на свободния пазар, дори когато мнозинството от хората в обществото не са вярващи. Това е причината за богатството на обществата, построили своята икономика на основата на свободния пазар.
Съответно, държавната намеса на пазара представлява опит от страна на грешния човек да упражнява контрол върху нещо, което е изключително Божия собственост, чрез човешки институции. Тази намеса е опит за предпазване на грешния човек от икономическите последствия от неговите морални действия. Такава система е противна на Божиите цели за пазара и следователно тя винаги ще бъде под Божието проклятие което е икономически хаос и дългосрочна бедност.
