Възнасяне на Престола

Във видение Данаил предсказа възцаряването на Христос като обещания Цар: Гледах в нощните видения, И ето, Един като Човешки Син Идеше с небесните облаци И стигна до Стария по дни и доведоха Го пред Него. И Нему се даде владичество, Слава и царство, За да Му слугуват Всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, Което няма да премине И царството Му е царство, Което няма да се разруши. (Дан. 7:13-14) Днес обикновено се приема, че този текст описва Второто Идване, и така Христовото царство (често наричано Милениума) започва едва след Неговото Завръщане. Разбира се, това пренебрегва факта, че Данаил вече пророкува, че Царството започва в дните на Римската империя. Но забележете точно какво казва Данаил: Христос е видян като отиващ нагоре, не надолу! Човешкият Син отива при Стария по Дни, а не идва от Него! Той не слиза с облаците на земята, но се възнася в облаците към Своя Баща! Данаил не предсказва Второто Идване на Христос, а кулминацията на Първото Идване, в което, след като извърши умилостивение за греховете и победи смъртта и Сатана, Господ се възнесе с облаците на небето, за да седне на Своя славен престол отдясно на Своя Баща. Също е забележително, че Данаил използва думите Човешки Син, изразът, който по-късно Исус възприе, за да опише Себе Си. Очевидно, трябва да разбираме, че Човешкият Син означава просто Син на Адам– с други думи, Вторият Адам. Христос дойде като Човешкия Син, Втория Човек (1 Кор. 15:47), за да завърши задачата, определена за Първия Адам. Той дойде да бъде Царят. Това е постоянното послание на Евангелията. Описанието на Матей за Раждането на Исус разказва историята за мъдреците, идващи от изток да се поклонят на Царя, и ревнивият опит на Ирод да Го погуби като заплаха за неговата собствена неправедна власт. Вместо това Христос избягва, а Ирод умира (Мат. 2). Веднага след това разказът на Матей прескача 30 години напред, за да завърши своята идея: В ония дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: “Покайте се, понеже наближи небесното царство” (Мат. 3:1-2). След това Матей се обръща към служението на Исус, давайки ни обобщение на Неговото основно послание към Израел: “Покайте се, защото наближи небесното царство” (Мат. 4:17). “Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете” (Мат. 4:23). Един обикновен поглед към конкорданса ще открие колко важно беше Благовестието на Царството за програмата на Исус. И забележете, че Царството не беше някакъв далечен милениум на хиляди години в бъдещето, след Второто Пришествие. Исус обяви: “Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте Благовестието” (Марк 1:15). Исус ясно каза на Израел да се покае сега, защото Царството идваше скоро. Царството беше близо. Той го довеждаше точно пред техните очи (виж Мат. 12:28; Лука 10:9-11; 17:21), и скоро щеше да се възнесе към Бащата, за да седне на престола на Царството. Именно затова той каза на Своите ученици: Истина ви казвам, има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Човешкия Син идещ в царството Си (Мат. 16:28). Прав ли беше Исус, или бъркаше? Според някои съвременни учители, Исус бъркаше. И това не беше някакво незначително объркване на изчисленията: Исус сбърка с хиляди години! Можем ли да уповаваме в Него като Господ и Спасител и все още да казваме, че Той греши, или че по някакъв начин Неговото пророчество се е провалило? Исус не беше просто човек, като Първия Адам. Той е Бог, Господар на небето и на земята; и ако Той се заема да доведе Царството, може ли нещо да Го спре? Дори разпъването не беше поражение, защото то беше съществена част от Неговия план. Затова Той каза: “Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам” (Йоан 10:17-18). Трябва да вярваме в това, което Исус каза: докато са живи онези, които Го слушаха, Той щеше да дойде в Своето Царство. И точно това направи Той, стигайки до кулминация при Своето възнасяне към небесния Си престол. Влизането на Исус в Ерусалим, казва Матей, конкретно изпълнява старозаветното пророчество за тържественото начало на Царството: Радвай се много, сионова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимско дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица. Аз ще изтребя колесница из Ефрема, И кон из Ерусалим, И ще се отсече бойният лък; Той ще говори мир на народите; И владението Му ще бъде от море до море, И от Реката до земните краища. (Зах. 9:9-10; ср. Мат. 21:5) Апостол Петър разбра, че смисълът на Възнасянето беше Христовото възцаряване в небето. Цитирайки пророчеството на Цар Давид, Петър каза: И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла по плът ще въздигне Христа, да Го постави на престола Му, той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление. Този Исус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Бащата обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате. Защото Давид не се е възнесъл на небесата, но сам той казва: Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти за Твое подножие. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че този Исуса, Когото вие разпнахе, Него Бог е направил и Господ и Помазаник (Деян. 2:30-36). Важно е да разберем собственото тълкувание на Библията за престола на Христос. Според боговдъхновения апостол Петър, Давидовото пророчество за Христос възцарен на престол не е пророчество за някакъв земен престол в Ерусалим (както днес някои погрешно настояват). Давид пророкуваше за Христовия престол в небето. Цар Давид предсказа именно небесното възцаряване, каза Петър на своите слушатели в Деня на Петдесятница. Христос вече управлява света от Своя престол в небето. Апостол Павел се съгласява: при Христовото възнесение, пише той, Бог “Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват не само в този свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му” (Еф. 1:20-22). И така, ако Христос седи сеганад всяко началство и власт, сила и господство, ако всяко нещо е сега под Неговите крака, защо някои християни очакват Неговото Царство да започне? Според Павел, Бог “ни избави от властта на тъмнината, и ни пресели в Царството на Своя възлюбен Син” (Кол. 1:13). Библията казва, че Царството вече е дошло; някои съвременни теолози казват, че още не е. Има ли действително някакво съмнение на кого трябва да вярваме?  Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

Целите на образованието

Цели на домашното образование: Държавни образователни цели:          

1. Да научим детето да обича да учи	1. Учи за оценки!
2. Учи самостоятелно	2. Учи под надзор, „правилните“ неща!
3. Анализирай и прави изводи	3. Не мисли, а повтаряй!
4. Изграждане на семейни ценности	4. Натрапване на нечии ценности
5. Придобиване на пазарни умения	5. Производство на безработни
6. Изграждане на силен характер	6. Дезориентирани младежи
7. Хора със собствено мнение	7. Хора, които цитират чужди мисли

Истината е в целите: Децата са свободни, когато целите в периода на обучението са реални и истински.

Когато от домовете ни излязат самостоятелни личности, вместо тълпа гласоподаватели, значи сме си свършили работата, а обучителната програма е била синоним на свобода, понеже е дала като плод на родителските усилия изградени личности, които могат да защитят успешно ценностите и убежденията си.

сподели ме

Библейският възглед за "грабването".

“Първото Грабване” – Бог постепенно изкоренява невярващите хора и невярващите общества от земята, и довежда Своя народ в пълно притежание на земята. Тук, разбира се, не отричам библейското учение, че един ден Божият народ ще срещне Господа във въздуха при Неговото завръщане (1 Сол. 4:17); но съвременната доктрина за “Грабването” е твърде често доктрина за бягство от света, в която християните са учени да копнеят за бягство от света и от неговите проблеми, вместо това, което ни обещава Божието слово: Господство. Колко често чуваме как християните казват, когато са изправени пред проблем: “Наистина се надявам Грабването да дойде скоро!” – вместо: “Нека да се захванем да работим по решението сега!” Дори още по-лош е отговорът, който е твърде често срещан: “Кой го е грижа? Не трябва да правим нищо относно това, защото Грабването така или иначе идва скоро!” А най-лоша от всички е нагласата на някои, че всяко усилие да подобрим този свят е абсолютно погрешно, защото “подобряването на положението само ще отложи Второто Пришествие!” Трябва да осъзнаем истинското естество на голяма част от съвременното учение за Грабването: опасна грешка, която учи Божия народ да очаква поражение, вместо победа. Всъщност, твърде често евангелски мироглед е, че “земята е на дявола, и всичко, което има на нея” – че светът принадлежи на Сатана, и че християните могат да очакват само поражение, докато Господ не се върне. И точно това е лъжата, която Сатана желае християните да вярват. Ако Божият народ мисли, че дяволът побеждава, това прави неговата работа много по-лесна. Какво би направил, ако християните спрат да отстъпват и вместо това започнат да напредват срещу него? Яков 4:7 ни казва какво ще направи: ще бяга от нас! Така, че защо дяволът не бяга от нас в тази епоха? Защо християните са оставени на милостта на Сатана и на неговите слуги? Защо християните не покоряват царства с Благовестието, както са правили в миналите времена? Защото християните не се противят на дявола! По-лошо дори, техните пастори и водачи им казват да не се противят, но вместо това да отстъпват! Християнските водачи са превърнали Яков 4:7 наопаки, и всъщност помагат на врага и го утешават – защото в действителност казват на дявола: “Противи се на Църквата, и ние ще бягаме от теб!” И Сатана приема сериозно думите им. Така че, когато християните се видят губещи на всеки фронт, те го приемат като “доказателство,” че Бог не е обещавал да дава господство на Своя народ. Но единственото нещо, което това доказва, е, че в крайна сметка Яков 4:7 е вярно слово, включително и неговата “обратна страна” – т.е., ако вие не се противите на дявола, той няма да бяга от вас. Това, което трябва да запомним, е, че Бог не “грабва” християните от света, за да избегне конфликта – Той “грабва” не-християните! Господ Исус всъщност се моли ние да не бъдем “грабнати”: “Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия” (Йоан 17:15). И това е постоянното послание на Писанието. Божият народ ще наследи всички неща, а нечестивите ще бъдат лишени от наследство и изгонени от земята. “Защото правдивите ще населят земята, и непорочните ще останат в нея, а нечестивите ще се отсекат от земята, и коварните ще се изкоренят от нея” (Пр. 2:21-22). “Праведният никога няма да се поклати, а нечестивите няма да населят земята” (Пр. 10:30). Бог описва Ханаанската земя като “осквернена” от омразните грехове на нейното езическо население, казвайки, че самата земя “избълва своите обитатели”; и предупреди Своя народ да не подражава на тези езически мерзости, “за да не ви избълва земята” (Лев. 18:24-28; 20:22). Използвайки същия Едемски език, Господ предупреди Лаодикийската църква срещу греха, и заплаши: “ще те избълвам от устата си” (Откр. 3:16). В Своята притча за житото (праведните) и плевелите (нечестивите) – и забележете Едемската образност дори в Неговия избор на нагледни примери – Христос обяви, че Той ще събере първо плевелите за изгаряне; житото бива “грабнато” след това (Мат. 13:30). “Богатството на грешника се запазва за праведния” (Пр. 13:22). Това е основният модел в историята, когато Бог спасява своите хора и им дава господство. Точно това направи Бог с Израел: като ги спаси, Той ги въведе във вече населени земи, и те наследиха градове, които вече бяха построени (Пс. 105:43-45). Бог наистина благославя езичниците в известен смисъл – само за да могат те да изработят своето собствено осъждение, като междувременно изграждат наследство за праведния (ср. Бит. 15:16; Изх. 4:21; Ис.Нав. 11:19-20). Тогава Бог ги поразява и дава плода на техния труд на Своя народ. Затова не трябва да се терзаем заради злотворците, защото ние ще наследим земята (Пс. 37). Еврейската дума за спасение е yasha, което означава въвеждам на широко, обширно, отворено пространство – и в спасението Бог прави точно това: Той ни дава света, и го превръща в Едемска градина. Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

За петте лъжливи тайнства

сподели ме

За Папското причастие като осквернение

сподели ме

За клетвите и обетите.

сподели ме

Как училището убива таланта и създава неудачници

90% от днешните ученици ще се превърнат в неудачници.Обществото ни се намира под натиска на матрицата и не може да разбере очевидните истини. Системата на образование е безнадеждно остаряла. 90% нещастни хора е прекалено много. Ако един завод за минерална вода пускаше 9 от 10 бутилки с мръсна вода, то ръководството му отдавна щеше да е в затвора. Хиляди училища всяка година „произвеждат” хора, които няма да се реализират, ще живеят бедно и ще са самотни. Защо се случва това?

Причините за днешното зло са в миналото. Съвременното училище е билo създаденo преди 200 години. Тази институция е отговаряла на определени нужди на индустриалния век, когато в Англия се развива производството и са се появявали нови заводи и банки. За обслужването им са били необходими милиони неми и послушни изпълнители. Тогава е създадена системата, противоречаща на здравия смисъл, на природата на детето, на еволюцията.

Всички знаем, че децата много обичат да играят. По този начин обучението става десетки пъти по-лесно, отколкото зад чина. Децата имат много енергия. Те обичат да се смеят, да тичат, да скачаt. Училището наказва детето за всяка проява на емоции, жизнерадост и любопитство. За никакво развитие на личността, както на физическо, така и на интелектуално ниво не може да става дума. Педагогиката е създадена така, че да се унищожи индивидуалността, личността, да се лиши детето от неговото лично мнение.

Ето конкретните причини, заради които училището е вредно.

1. Съвременната наука вече доказа, че детето учи ефективно, когато греши

Училището прави всичко, за да създаде у децата страх от грешките. За неправилните отговори наказват – поставят слаба оценка. В бъдеще тези нещастни хора ще се боят да експериментират и да правят грешки.

2. В тестовете има само два отговора – правилен и грешен

По този начин децата виждат света плосък. Много задачи, в действителност могат да бъдат решени по хиляди правилни начини.

3. Децата нямат време да мислят

Съвременният процес на обучение е създаден така, че детето непрекъснато е заето с безсмислена работа. По-рано, в разцвета на философията учителят е давал задание на брега на река и е давал време за мислене. Учениците можели да спорят в продължение на няколко дни и да размишляват. Само размишлявайки на тишина човек може да развива ума си.

4. Днешното училище убива един от вродените ни инстинкти – стремежът ни към знания

Леонардо да Винчи не е учил в училище. Само благодарение на това той е могъл да развие и съхрани жаждата си за знания. През целия си живот е правил гениални открития, оставайки ученик. Изобретенията му изпреварват времето си с 500 години.Повечето студенти престават да учат, щом получат дипломите си. Те ненавиждат процеса и остават духовни инвалиди.

5. Всички знания, които се дават в училище с насилие над личността и унижение, могат да се поместят на флашка за пет долара

Светът се развива стремително, информацията остарява бързо и става безполезна. Ценно е само умението да се самообучаваш, на което в училище не ни учат.

Затова скъпи родители, ако имате възможност да преместите детето си в домашно обучение – подарете му тази щастлива възможност без да се замисляте.

Критикувайки училищното образование, в никакъв случай не се заклеймяват хората- изключения, педагозите по душа. Даже в този училищен ад те проявяват мъжество и любов към децата, давайки им знания и вдъхновявайки ги за бъдещи дела. Но, това, за съжаление са изключения.

сподели ме

Значение на кръщението.

"Институти на християнската религия" на Жан Калвин

Съдържание на 15 глава: Значение на кръщението.

сподели ме

За кръщението на деца!

"Институти на християнската религия" на Жан Калвин
Съдържание на 16 глава: Възраженията срещу кръщението на деца!
сподели ме

За Господната вечеря и благословенията...

Първата част показва какво Бог изявява в Святата вечеря, р. 1-4; и след това по какъв начин то става наше, р. 5-11.

Втората част главно се занимава с опровержение на заблудите, които суеверието е въвело по отношение на Господната вечеря:

И първо, опровержение на преосъществяването, р. 12-15.

След това, съосъществяването и всеприсъствието, р. 16-19.

Трето, показва, че самата наредба отрича тези хиперболични учители, р. 20-25.

Четвърто, потвърждение на ортодоксалния възглед чрез други аргументи извлечени от Писанието, р. 26, 27.

Пето, показва, че авторитетът на Бащите подкрепя същия възглед.

Шесто, опровержение на „присъствието,” което противниците защитават, и доказване на друго „присъствие,” р. 29-32.

Седмо, какво трябва да е естеството на нашето причастие, р. 33, 34.

Осмо, опровержение на обожанието, измислено от противниците. С каква цел е учредена Господната вечеря, р. 35-39.

Накрая, разглеждане на себеизпитването на причастяващите се, р. 40-42. Външните ритуали, които трябва да се спазват. За честото причастие в двата елемента. Опровержение на възражения, р. 43-50.

превод: Божидар Маринов

сподели ме