Съставен растеж на Царството

Съставен растеж на Царството: Какво могат да направят за вас 2% на година? Лектор: Джоел Макдърмън  сподели ме

Още не сте се съпротивили до кръв

 

Лектор: Джоел Макдърмън

сподели ме

Бедност или преуспяване

сподели ме

Революцията в образованието

сподели ме

Мястото на младите хора в Църквата

   

Божидар Маринов отговаря на въпроси свързани с настоящото състояние на протестантската църква в България и мястото на младите хора в нея.

Програма за четене: http://www.bojidarmarinov.com/bgrecon/bmrrl.htm

сподели ме

Не мразеше ли Бог неродения Исав?

от Гари Норт

Макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, рече ѝ се: “По-големият ще слугува на по-малкия”; както е писано “Якова възлюбих, а Исава намразих
(Рим. 9:11-13).

Бог предрече на Ревека бъдещето на нейните двама сина. Исав щеше да служи на Яков. Павел е ясен: Бог произнесе тази присъда срещу Исав – по-големия брат, преди двамата сина да бяха родени или да са направили някакво зло.

Текстът означава точно това, което казва, ето защо той затруднява толкова много християни. Те скачат към грешно заключение: “Исав никога нямаше шанс да докаже себе си. И все пак се казва, че Бог го намрази. Това не е справедливо от страна на Бога. Бог е справедлив, така че текстът не може да означава това, което казва. Той трябва да означава нещо друго.”

Павел знаеше, че хората щяха да си кажат точно това, затова веднага задава риторичен въпрос, който има смисъл единствено ако Божията омраза към Исав започна преди Исав да беше направил добро или зло: “И тъй какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!” Тогава Павел продължава да говори за Фараона от книгата Изход по подобен начин (Въпрос 2).

Павел цитира Мал. 1:2-4. В стих 3 четем, че Бог дори осъди всички от Исавовите наследници, Едом: “А Исава намразих и направих горите му да запустеят…”

Вероятен отговор

“Бог всъщност не осъди Исав преди някой от синовете да бъде роден. Той осъди Исав, защото Той предвиди злите дела, които Исав щеше да извърши по-късно. Така че Бог не е несправедлив. Исав пропадна поради собствените си зли дела.”

Моят отговор: Но текстът е ясен. Бог осъди Исав преди да беше сторил нещо зло. Текстът не споменава бъдещите дела на Исав. Въпросът е: всички хора са осъдени автоматично преди да са родени. Това е, което учението за първоначалния грях означава. Исав беше син на бунтовния Адам, точно както и всички нас, и следователно беше по рождение зъл и омразен на Бога, точно както и всички ние, преди да беше сторил нещо морално или неморално. Забележителният факт е не че Бог намрази Исав. Забележителният факт е, че Бог възлюби Яков!

Не каза ли Бог на Ревека, че по-големият ще служи на по-малкия? Можеше ли Исав да е живял добър живот и да промени това обещание? Исак мислеше така и беше готов да даде благословението на Исав (Бит. 27:4). Но Исак сгреши: Бог направи възможно за Яков да получи благословението въпреки действието на непокорство на баща му (Бит. 27:6-29).

Беше ли Исав безпомощен? Да. Беше ли неизбежно Яков да получи благословението? Това е, което Бог каза на Ревека (Бит. 25:23). Можеше ли тя да разчита на Божието обещание? Абсолютно. Имаше ли Исав шанс да преодолее Божието обещание? Никакъв шанс. Въпрос: Има ли някакъв смисъл думата “шанс” в Божия план?

____________________
За допълнително изучаване: Пс. 5:5; 11:5; Рим. 11:7-10; Еф.2:3; Евр. 12:16-17

Въпрос 1 от книгата 75 библейски въпроса (Които вашите учители се молят да не зададете), Гари Норт

сподели ме

Магарето и селянинът

Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца.
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст.
Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната пръст. Много скоро всички се изненадали, защото видели как магаренцето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред!
В живота си всеки ще се среща с много и всякаква мръсотия и всеки път животът ще му изпраща все нови и нови порции. Всеки път, когато върху теб падне буца кал, отърси се и тръгни нагоре и само така ще можеш да се измъкнеш от кладенеца.
Всеки възникнал проблем е като камъка, върху който ако стъпим, ще преминем през ручея. Ако не се спираме и не се предаваме, можем да се измъкнем дори от най-дълбокия кладенец.
Отърси се и тръгни нагоре.

сподели ме

Как домакините-християни могат да променят света

от Карол Демар

Предговор към Памперси, чинии и господство

Докато четях за пътешествието на Лея Смит от движен от страх бунтовен тинейджър до смел и отговорен възрастен, осъзнах, че тревогата, която някога я е осакатявала, все още засяга много от днешните млади хора, дори и тези, които твърдят, че са християни.

Благодарение на благословено възпитание и чудесен брак със силен, реформиран съпруг, през по-голямата част от живота си аз съм вярвала в теологията, която Лея споделя с читателите си. Мнозинството от днешните християни обаче не са имали тази привилегия и техните разбирания за бъдещето вече са влошени и изкривени от всичко – от опасно неверни „пророчества“ за последното време до правителствени политики, които рискуват стабилността на нашата нация и добруването на утрешните семейства. Докато нашата култура продължава да подкрепя все по-лошо поведение, независимо от последствията, и радикални еколози крещят предсказания за цялостно унищожаване на „майката природа“, християните или се скриваме зад измислената безопасност на църковните стени – и никога не се ангажираме със света, или ставаме от света в безсмислен опит на културен реверанс. И двата подхода игнорират словото на Бог и по-специално пасажите, писани специално за да подпомогнат вярващите във воденето на война с настоящите сили на тъмнината и да преодолеят истинските предизвикателства на нашето време.

Всяко поколение е трябвало да се бори със страха. Моето поколение се страхуваше, че приятели и роднини, пратени да воюват във Виетнам, няма да се завърнат. Страхът може да ни парализира когато му позволим да контролира ума ни и открадне радостта ни. Лея разказва за своето преминаване от страх към свобода – от неспокоен бунтовник към християнска жена и майка, която се е научила да се доверява на Господ във всички неща. Преди тя се е страхувала да има деца понеже е вярвала, че светът ще свърши всеки момент и не е искала те да страдат по време на „Голямата скръб“. Докато е изучавала сама Писанието, тя осъзнала, че много от страховете и са резултат от нейни собствени погрешни разбирания. Колко от нас с цяло сърце са вярвали на думите на другите – били те пастори, приятели или родители, без да проверяват фактите? Вижте объркването, което произтича когато пропускайки да проверим фактите относно твърдения в някое верижно писмо, ние несъзнателно удължаваме живота на невярната информация като го препращаме на всичките си приятели и семейство. Повечето от тези мейли са фалшиви, както са и най-популярните разбирания за Божието слово. Ние никога не трябва да приемаме на сляпо нечия чужда интерпретация на Библията – трябва да сме готови старателно да изучаваме темите сами.

Лея представя склад, пълен с ценна информация за млади жени. Без значение какво нашата култура се опитва да ни каже, семейството – баща и майка с деца, е изключително важно за здравото общество и неговото бъдеще понеже това е начинът, който Бог е наредил. Набожна майка, упражняваща вярата си чрез нейното разбиране на Божията истина, има силно влияние върху своя съпруг и деца, а дори и върху нейната нация. Ние винаги чуваме, че децата са нашето бъдеще. Какво ще представлява бъдещето ни ако децата ни не прегърнат истината? А как ще я прегърнат ако не са я чували… ако умовете им не са били потопени в словото на Бог? Ние вече жънем каквото сме посели. Майки не са служили на Господ Исус Христос и са отгледали деца, които презират Създателя и Неговия закон. Картината все още не е завършена, но дори в момента е ясно, че слагаме финалните щрихи на нашето собствено унищожение.

Ситуацията трябва да се промени, но това няма да се случи освен ако родителите християни не започнат отново да представят библейски Христос за децата си. Книгата на Лея „Памперси, чинии и господство“ ще окуражат другите млади съпруги и майки, които има съмнения и страхове за живота си. Собственият живот на Лея е започнал да се преобръща когато сърцето и разбрало стихът в Йоан 8:32 „Тогава ще познаеш истината и истината ще те направи свободен“. Моля се книгата и да е благословение за тези, които я четат. Нека Бог я използва за да помогне на други жени да се отърват от страховете си, така че да могат да бъдат използвани мощно в Неговото царство.

Прочетете цялата книга онлайн безплатно тук: Памперси, чинии и господство

сподели ме

Образователни концлагеристи

Монополната "образователна" бюрокрация не съществува, за да се услужи на хората, като им даде достъп до образование, каквото те желаят и искат, а цели да бъдат натикани от деца, без избор на родителите, в една система, която да ги формира съгласно идеологията на управляващия елит. Елитът не иска за народ критично мислещи личности, които могат да управляват себе си, семейството си и респективно – обществените демократични процеси. Лидерът иска маси, които да са отдадени на евтини развлечения, икономическа задоволеност и които хипнотизирано ръкопляскат на утопичните, но вълнуващи месиански политически обещания.

Може би именно затова никой не казва, че царят е гол. Тоест, че българското образование е колабирала система,  която не дава нито адекватно образование, нито ценности, и която не трябва да се поддържа, а да се преосмисли и преуреди. Образователната система на държавата (и под "държава" тук нямам предвид "обществото", а държавната администрация) е място, където децата щели да се социализират. Ако ефектът на тази "социализация" е този, който наблюдаваме в сегашното поколение ученици, въпросът е нужна ли е въобще някому такава "социализация"?

Инерцията в концепцията за образованието като за "народоформиращ" идеологически фактор е толкова силна, че никакви разумни аргументи не са в състояние да предизвикат мисъл в различна посока. И затова въпросът е не в качеството на образованието – въпрос, който интересува родителите. Целта е да се запази възможността за унифициране и интегриране на бъдещите поколения в една ценностна система, която е дирижирана от управляващите.

За тази цел – монополът на образованието следва да се запази непокътнат, дори при доказана неспособност да осигури именно функциите, за които съществува – четене, писане, смятане и базови ценности. Следва да отбележим, че това не е конспиративна теория. Това са фактите за начина на уреждане на образованието към настоящия момент в юридическо, философско и практично отношение.

Именно поради академичния и морален колапс на българската държавна образователна система, и поради участието на българите в по-широкия международен културен и идеен обмен, домашното образование придоби популярност. И ще придобива още по-голяма. Но като алтернатива и философия тази образователна форма се сблъсква с непробиваемата държавна монополна претенция върху образованието.

В България няма частно образование. Към момента държавата контролира всички училища – своите и частните. Така се очаква да бъде и по новия образователен закон. Министърът на образованието Сергей Игнатов директно заяви на първото обсъждане на законопроекта в парламента през април, че с този законопроект трябва да се "засили ролята на държавата". Това изказване е направено на фона на целия доказан провал на държавната "система". "Системата" е като магаре на мост, което се е запънало и няма мърдане. За съжаление по-меки или по-чувствителни сравнения не отразяват същността на непреодолимото упорство на бюрокрацията да обслужи себе си, а не образователните нужди на децата и техните родители. Децата били в "най-естествената си среда в училище", по думите на зам.-министърка на образованието пред една от големите телевизии преди няколко месеца. Естествена, но за кого?

Казусът на Филип Костов от Видин е може би най-драматичният пример за безумието на системата и подмяната на ценности. Поради насилие от съученици бащата на Филип го отписва от държавното училище през февруари и го обучава вкъщи, докато проучи въпроса със записването на детето в международна дистанционна програма. След месец "Закрила на детето" се свързва с бащата и преминава към директни заплахи, че детето е в риск, че трябва да говорят насаме с него, че трябва да влязат в жилището на семейството. Филип трябвало да бъде закрилян, защото бил "в риск", защото бил "отпаднал от училище".

Бащата отказва да съдейства, възмутен от нахалството на държавните служители, социални и образователни, които без да вникнат в ситуацията, защитават насилника и преследват жертвата. "Закрила на детето" изпраща сигнал на прокуратурата за извършено престъпление от родителите срещу собственото им дете по чл. 182 от НК – престъпно неглижиране на дете от родител. "Закрилят" детето от собствения му баща, който единствен адекватно се грижи за сигурността му и подходящото за него образование. Кой ще закриля това дете и родителите му от "Закрила на детето"?

Какво е посланието от властите в този казус? Детето ти е наше, дори да го пребиват в училище, дори в академично и морално отношение там да е в риск, ние ще го "социализираме", и вие, някакви си родители, нямате право да се месите. Прекалено засилена ли е квалификацията "образователен концентрационен лагер" в тази ситуация?

Училище без право на алтернатива без право на изход, без право на защита или глас от майката и бащата?

В своя годишен доклад омбудсманът изрази тезата, че нямало задължение българската държава да въвежда домашното образование, тоест образованието, контролирано изцяло от родителите, а не от така наречената "система" на "народната просвета".

Той сочи практика на Европейския съд по правата на човека, в която цитира, че "училището представлява общество и е в интерес на децата да бъдат част от това общество, както и че поради възрастта си децата не биха били в състояние да предвидят последствията от решението на родителите да не посещават училище." Аргументът на съда обаче важи и в обратната посока. Не само държавното училище представлява "общество", но и семейството. И децата не са в състояние да предвидят последствията от решението на държавата да ги лиши от образование и ценности, които биха им дали родителите.

Освен това, тези аргументи, които омбудсманът посочва, са по решение за ДОПУСТИМОСТТА на казуса, а не по съществото му. Европейският съд има над 200 000 дела, които да гледа и не гледа всички. Затова съдиите решават кои да допуснат и кои не. Още нещо. Внимателният анализ на решението "Конрад с-у Германия", показва, че съдийката, решила делото, неправилно е перифразирала текст на Конвенцията, в защита на тезата си.

На трето място, монополът в образованието е тоталитарна, а не демократична практика.

На четвърто място, омбудсманът не може да защитава "правата на децата" в нарушение на неприкосновеността на семейния и личния живот и на правото на родителите да избират най-доброто образование и възпитание за децата си, съгласно своите убеждения. "Най-добрият интерес" на децата се решава от родителите, а не от държавния чиновник.

В обобщение: България има задължения по международното право да защитава основните човешки права и демокрацията, която включва плурализъм в образованието, а не държавния монопол, тоталитаризма, "образователните концлагери" и нарушението на семейните права на родители и деца. В полза на омбудсмана ще отбележим, че той все пак споменава за диалог с привържениците на домашното образование.

Време е да си отговорим на фундаменталния въпрос от обществено значение: кой пред кого отговаря за образованието и възпитанието на децата. Родителите пред държавната бюрокрация или бюрократите пред родителите на децата? Нека да осигурим сигурност на децата в училище и право на родителите да са част от образованието на децата си, било то държавно, частно или домашно.

*Виктор Костов е адвокат, правозащитник и доктор по философия. Издател на сайта "Свобода за всеки" – www.svobodazavseki.org

сподели ме

Визуализация - от зачеване до раждане

Изобразителят Александър Циарас споделя вълнуваща медицинска визуализация, показваща развитието на човека от зачеването до раждането и след това. Александър Циарас е художник и технолог, чиято работа изследва невидимото човешкото тяло. Той разработва научен софтуер за визуализация, за да има възможност чрез него да "нарисува" анатомията на човека с помощта на голямо количество данни.

Вижте същото видео със субтитри на български в сайта TED
сподели ме