Предимствата на домашното образование

"Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... "
 (Битие 18:19)

Домашното образование е училищна форма, където родителите определят посоката на образование за децата си, целите на тяхното обучение, методите, с които ще се преподава, предметите, които ще учат през годините. Обикновено родителят (родителите) преподават на децата си различни предмети, като наемат специалисти за областите, в които не се чувстват компетентни. В съвременния си вариант тази форма на образование се възражда в САЩ като едно от противодействията на християнските семейства срещу посегателствата на държавата над децата им. В момента тя се развива динамично и е доказала предимствата си над централизираната държавна образователна система.

Защо е необходимо домашното образование?

Когато разглеждаме семейната структура в Библията се забелязва лесно приемствеността, която трябва да съществува между родители и деца. Най-важното нещо, което е трябвало да бъде съхранено в семейството и предадено в поколенията, е вярата в Бога, но често приемствеността е надхвърляла чисто моралното си измерение и се е простирала и в професионалната насоченост, призванието, служението. Често синовете на пророците бяха пророци, на свещениците – свещеници. Исус преди да започне своето служение като Месия беше дърводелец в работилницата на баща си. Децата често приемаха призванието на родителите си. За да се осъществи тази приемственост, децата трябва да израснат около семейството си, и това със сигурност е било така в библейски времена. Когато говорим за съвремието ни, можем да кажем, че приемствеността между родители и деца често отсъства, за което не малка роля има централизираната училищна система. Не става въпрос само за професионалната насоченост, но за моралните възгледи, за почитта на децата към родителите. Този проблем има и огромни демографски и социални измерения: децата от село често са принудени да отиват в града, за да учат основно и средно образование, и след това не се връщат на село при семейството си, за да поемат грижата над земята и животните, но остават в града за да търсят “някаква работа”.

Приемствеността между поколенията има много страни, и тя се създава постепенно и бавно, чрез ежедневното общуване между родители и деца. Ние, родителите, имаме една от най-отговорните мисии в света – да научим хората, които Бог дава под наше настойничество – децата ни – да ходят занапред в завета на Бога. Всеки родител знае колко усилия и посвещение са необходими за да се изгради от едно бебе едно отговорно дете, което само да се обслужва. Колко по-важно е да изградим един човек, който да знае как да живее в света, който го заобикаля, да знае как да работи, как да управлява семейството си, как да се бори с греха в обществото, как да разширява благотворното влияние на Евангелието на Исус Христос. За да изпълним тази мисия се нуждаем от време с децата ни, а те се нуждаят от образование и среда, които да подкрепят семейните ценности.

Домашното образование се е възродило наново именно за да изпълни тази потребност. Слава на Бога, че е имало много християни, които са казали: “Аз съм настойник над децата си и аз ще поема отговорностите, които Библията ми казва да направя”. Никъде в Библията не се дават пълномощия на държавните институции да правят “безплатно обществено образование”, финансирано от високо прогресивно данъчно облагане, и откъснато от родителския надзор. В такава среда, а в някои случаи и много по-лоша, много християнски родители най-накрая са прозрели, че играта на “религиозна неутралност”, която се води в съвременните училища, е само прикритие за либералната хуманистична пропаганда, и това ги е подтикнало да намерят друг начин да образоват децата си.

Възпитателни предимства на домашното образование

Процесът на образование включва не само предаване на информация, но и възпитаване в ценности, в характер, и научаване на умения. Тъй като всяка част от живота е зависима от религиозните разбирания на един човек - няма морална неутралност – то успешното образование изгражда човек както в интелектуално, така и в морално и практическо отношение. По пътя на своето израстване едно дете се сблъсква неизбежно с проблемите, които идват от греховното естество на човека, и в процеса на образование те се проявяват в значителна степен: мързел, ленивост, непокорство, своеволие, упорство, нехайство, измама, глупост и пр. Като християни, ние сме призвани да ги изкореняваме чрез правилна дисциплина и грижа. Неизпълнението на домашната работа, или преписването по време на изпит не получават адекватна санкция в обществената училищна система. В домашното образование родителят има възможност да прекъсне урока, за да се справи с появилия се проблем в характера на детето.

В средата на домашното образование родителят има възможност да оптимизира времето за изграждане на детето си. Проблемите, които възникват в отношенията между деца и родители, когато децата се образоват от обществената образователна система, въобще не стоят в семействата, където има домашно училище. Това се свидетелства от 100% от родителите, които се занимават с домашно образование. Традицията на бунтарско младо поколение, което живее в коренен разрив с морала на “дъртите”, както се наричат родителите, отсъства в семействата, които си учат децата сами. Причината за това е, че те са средата, в която се социализират децата им, а не дискотеката, задименото от цигари кафе, или даже клюкарската група на момичетата, които обсъждат новите обувки на Л., новата прическа на Т., новото гадже на И. и пр. Въпросът със социализацията е едно от най-честите възражения, които се изтъкват срещу домашното образование, и затова ще му отделим по-голямо място в следващите броеве. В настоящия ще се задоволим само да обобщим, че семейството осигурява по-добра социализация от обществената училищна система.

Образователни предимства на домашното образование

В аспекта на образованието като преподаване на информация домашното училище също има много добри страни. Разбира се, за да може родителите да осигурят качествено и компетентно образование за децата си трябва или да са много начетени с обширно поле от познания, или да плащат на съответните хора, които да обучават децата им. Това се приема от мнозина като лоша страна на домашното училище, доколкото родителите не са съгласни да плащат за образование, тъй като не го възприемат в сферата на своята отговорност към децата си. Тези, които желаят да платят цената разбират, че материалът в началното и основното училище по повечето предмети не е недостъпен за тях, както и че има много творчески решения. Бог е верен да помогне в нашата недостатъчност. Какви са обаче предимствата, които се признават от защитници и противници на домашното образование?

На първо място индивидуализираният подход при преподаването дава по-добра ефикасност на учебния процес. В обществените училища се учи по учебен план, одобрен от Министерството и валиден за цялата страна. Децата, обаче, са уникални личности, и не винаги интересите им съвпадат със спуснатия от Министерството учебен план. Обикновено в класната стая активно работят само част от учениците, докато останалите изчакват да приключи часа или пасивно наблюдават учебния процес. При домашното училище родителят няма този проблем. Той може да нагажда учебната програма с интересите на всяко едно от децата, да се възползва от образователна възможност като екскурзия, посещение на някаква изложба, на експозиция в музей с по-голяма свобода, отколкото могат да правят това учителите в държавните училища. Домашният ученик свиква да работи активно във всеки учебен час.

Ако едно дете се развива по-бързо от очакваното според програмата, родителят може да продължи напред с материала, въпреки, че според стандартите той е за по-голям клас. Обратното, ако едно дете се затруднява с даден предмет, родителят може да забави темпото, за да се достигне ниво, на което детето да разбира и да усвоява материала. В училищната среда на този проблем не се обръща необходимото внимание и учителят се придържа към програмата за сметка на напредналите и изоставащите деца.

Друго предимство на домашното образование е възможността на родителя да има точна преценка за нивото на усвояване от ученика. В обществените училища един ученик се изпитва от два до пет пъти на учебен срок, а това не позволява на учителя да има точна преценка за актуалното ниво на ученика. В домашното училище родителят проверява знанията на детето си всеки учебен час и има възможност да комбинира проверката – например докладът по биология отразява и писмената култура на детето. Родителят има възможност да интегрира познанията на детето си. Той може да обобщи с детето си едно явление от гледна точка на физиката, химията, биологията. Може да проследи една идея как се е развивала във философията, литературата, науката, как се е отразила върху историята на дадена нация и пр.

В държавните училища се учат предметите според преобладаващата методологическа рамка, която е марксизъм, еволюционизъм и хуманизъм, което води до създаване на вражески на Бога мироглед. В домашното училище родителят може да изследва предметите от правилния мироглед: креационизъм, провиденциализъм, теоцентризъм. В крайна сметка има значение дали фактите са създадени от Бога или са случайни, дали животът е развиващ се, или е сътворен от Бога, дали законите са трансцендентни или се подчиняват на ситуативната етика. Родителят има възможност да съобрази учебния материал с Божието слово, да преподава по християнски учебници, да изучава с детето си предмети, които са жизнено важни за всеки човек, като право и икономика, но не се изучават в държавната образователна система.

Практически предимства на домашното образование

В областта на предаване на умения домашното образование има явно предимство пред училищната система. Часовете по трудово обучение, където децата се учат на готварство, шиене, на електротехника, дърводелство и пр. съвсем не постигат целта си, доколкото никой от нас не може да си служи с иглата, черпака и поялника в ежедневния си живот еднакво добре. Семейството, напротив, не само, че може да научи децата на практични умения за водене на домакинство и основни ремонти, но дори е длъжно да го направи. Притчи 31 глава ни представя образа на жена, която е добре запозната с домашните занаяти. Поради откъсването на децата от семейната среда в настоящето шиенето, плетенето, бродирането – все повече са умения на “бабите”, защото младото поколение не ги владее. Все по-малко момчета са способни да бъдат добри “домашни майстори”, да не говорим за градинарството, земеделието, животновъдството. По същия начин стоят нещата в училищната система и когато говорим за уменията да се работи с компютър, позна ването на езици, работа в Интернет. Компютърната грамотност се превръща в задължителна квалификация за обикновения човек, както е умението да се пише с ръка, но дори и в това отношение училищната система не може да се справи. Семейството, напротив, има по-голям ресурс да научи децата си на практически умения да използват компютри и да общуват с чуждоезични хора. Самият семеен живот е полезна образователна среда за практическите умения. Нещо повече, гъвкавата програма на домашното образование позволява на младежа да има работен опит още в юношеските си години, което ще му помогне да се интегрира по-добре към семейния капитал и да овладее по-добра работна етика.

* * *

Домашното образование подпомага приемствеността в семейството, дава възможност на родителите да имат по-близък контрол над учебната програма, по която учат децата им, има гъвкава програма и позволява учебният процес да се интегрира с работен опит, научаване на професионални умения, да се използват повече възможности при обучението на един човек. Всичко това го прави да се предпочита от все повече родители в САЩ. В началото и там не е било легално, но много семейства са платили цената, за да докажат, че плодовете им са по-добри от тези на обществената образователна програма. В България все още тази форма на образование не е масово позната, нито легална. Вярваме, че няма винаги да е така. От нас зависи бъдещето на децата ни.

Статията е взета от бюлетин на "Училище в дома".

Има ли социализация в държавното училище?

Разказ на Кирил Захариев:
ТОВА, КОЕТО ПРЕЖИВЯХ В УЧИЛИЩЕ НЕ Е СОЦИАЛИЗАЦИЯ, НЕ Е РАЗНООБРАЗИЕ
Разнообразен социален статус? Колко процента от децата в училище слушат нещо различно от посредствена поп-музика и чалга и колко слушат разнообразни стилове музика (джаз, класика, рокендрол, рок, блус)? Колко деца гледат безценни филми, и колко деца ходят единствено по кината в моловете, да гледат без да подбират? Колко деца четат нещо, дори свръх популярно, извън програмата по литература – Хемингуей, Айзък Азимов, Толкин, Реймънд Чандлър, Петя Дубарова, Борис Виан, Ремарк и колко въобще разбират дори това, което им е дадено да четат по програма? Колко деца извършват каквато и да е извън учебна дейност, различна от учене на език или някакъв спорт? Колко деца започват да практикуват навреме, нещо „различно“ и колко време изобщо им остава, за да го правят пълноценно? В училището няма разнообразие – това не е разнообразие на култура, това не е разнообразие на социален и житейски опит. Това са унифицирани същества, които единствено могат да изберат да се съгласят с това или да не се съгласят. Но те са там. Няма мърдане. Няма алтернатива, камоли разумна такава.
Нещо повече – разнообразие ли е да минаваш всеки ден, по един и същ маршрут, в един и същ час, за да стигнеш на едно и също място, да се видиш с едни и същи хора, да седиш в една и съща стая, на един и същ чин, до един и същ съученик, да преживееш всички есени, зими и пролети на детството си и юношеството си, под знака на сивото училище, без да можеш да прекараш повече от един уикенд където и да е, освен в училище и вкъщи? Разнообразие и социализация ли е да не можеш да поживееш в друг град през есента, да се видиш с деца от други квартали през седмицата, да не можеш да обикаляш един цял есенен ден из центъра на града, да не можеш да отидеш в работата на майка ти, баща ти, защото си на училище?
Училището е антипод на „социализиране“ и „разнообразие“. И със сигурност не е „подготовка за реалния живот“. В училище се сблъсках с няколко основни неща. Много по-основни от предметите. Много по-жизнеутвърждаващи от всичко друго в живота ми. За съжаление, нито едно от тях не е позитивно. Говоря основно за гимназията, макар, че много от тези неща са практика от 4-ти клас, а набират сила още с влизане в тази институция. Ако можеха да видят, пипнат и повярват на тези неща, родителите не биха си и помислили да изпращат детето си на училище. А децата, особено в пубертета, разбира се, никога няма да ви споменат дори за една цигара или бира, камоли пък за всичко останало.
1/Първото нещо, което направих в 8-ми клас - намерих едно момче, което ми изглеждаше най-подходящо за общуване. На този етап всички други също мигновено се разделиха на микро-групи от по двама до четирима. Много социално, няма що! Оставана няколко „аутсайдера“, които бяха подложени на постоянен тормоз, и то не само от учениците.
2/Второто, което се научаваш е, че една година разлика е нещо фатално. Всички ученици в по-горни класове не ти обръщат внимание, често те третират като заек (по низш, недостоен, слаб), а в нередки случаи те малтретират. По-големите момчета пък масово се възползват от този изкуствено създаден комплекс, за да се уредят лесно с момиче, или да насадят порочните си практики на по малките, като нещо „готино“, „модерно“ , което ги приобщава и ги прави достойни. Това означава отнемане на девствеността на всяко готино момиче между 13 и 16 години, за всички общовалидно – пушенето на коз, липа, ганджа, чадел, трева или - както се изразяват родителите по далечната и непонятна тема – марихуана и индийски коноп. Това обаче е най-лекия и безвреден наркотик, а в класацията съвсем не изостават по популярност гнусните супер вредни амфетамини, екстазито, като едно от най-пристрастяващите вещества, психотропни и халюциногенни гъби увреждащи почти перманентно в по-голяма или по-малка степен психиката, LSD, което е най-мощния халюциноген и който остава в кръвта повече от колкото можеш да доживееш и всякакви други разнообразни субстанции. Алкохола и тютюна не ги споменавам, защото те са задължителна рутина на всеки навършил 12 години ученик и остават такава за повечето до края на живота им.
3/ Третото нещо, което научаваш е че секса е предмет, който се преподава най-качествено от най-отворените (научили и използващи най-добре първа и втора точка) ученици, но той е нещо срамно, смешно и глупаво когато трябва да бъде преподаван или четен в медицинска литература, както го възприемат и повечето учители. Затова си набавяш информацията от обсъждане със също толкова неграмотни по темата връстници, от интернет, от списания и от порно. Така почти всички ученици излизат от училище като абортирали, мастурбиращи, изнасилени или поне крайно заблудени в сексуално отношение. Но при всички положения малко излизат девствени, но си остават първокласници в една от най-важните сфери на живота им, а живота на много от тях се превръща в пълна самоизолация на тази тема или в поредица от неуспешни връзки, провалени ранни бракове, нежелани бременности, всякакви полови болести и т.н.
4/ Четвъртото, което ти се случва в училище, е това, че вместо да отделиш достатъчно време на любимия си предмет, да станеш много добър в това, в което те бива, ти трябва да отделяш крайно много време да наизустяваш неща, които нито те вълнуват, нито можеш да запаметяваш лесно, нито ще ти вършат каквато и да е полза в живота. Най-малкото – всички тонове задължително назубрени уроци, биват забравени веднага след завършване на училище.
Ако се противопоставиш на задълженията, те санкционират, потискат, комплексират. Ти се озлобяваш и прекаляваш с наркотиците, секса/мастурбацията, учителите ти изграждат образ на престъпник, без да могат да се справят по какъвто и да е поне малко адекватен начин. Отгоре на всичкото те провалят пред родителите ти, пред приятелите ти и имаш ниски оценки, с които, дори да си прекрасно талантлив, не можеш да се класираш по-натам в системата.
Ако се подчиниш, се превръщаш в зубър, колкото и банално да звучи. Вярно, научаваш се на дисциплина, но нямаш време нито да откриеш кой си, нито какъв е света около теб, нито да помислиш какво е призванието ти в тоя живот. Пускаш се по пързалката на системата супер успешно, засилваш се и в повечето случаи, след 10 – 15 години установяваш, че си се гмурнал безвъзвратно в общество, което страда от тежка самозаблуда (99%), психопатия (12%), и депресия (близо 50%). Синдроми, които се дължат на това, че си прекарал 12 години от живота си в колба, в която не си имал възможност дори да вкусиш от живота.
5/Пето. Масовите, квартални училища, допълнително ограничават социализирането на учениците до границите на района, в който живеят. И като цяло - училищата откъсват учениците от реалността, правят ги враждебни и плахи към всяко друго училище, към всеки друг квартал. Правят ги асоциални и агресивни. Карат ги да се сравняват, да се отъждествяват с училището, в което учат, според „статута“ му спрямо другите училища. Това става излишна тежест или безпочвена гордост, за всеки ученик и тя остава налична години след завършване.
6/ Шесто. Установяваш, че учителите, които ти преподават са били от най-неталантливите и от най-слабите ученици. Установяваш, че те са комплексирани, агресивни, депресирани, немотивирани, не са обучени да се държат адекватно и не са дори на средно педагогическо ниво. Тези, които виждат това и не вярват, веднага трябва да повярват в обратното. Много пагубно, учителите се превръщат в техни идоли, във връх на образоваността. Така за тези ученици, нивото на целите в живота пада главоломно, без да разберат. Другите, които вярват и виждат какво е нивото на образованието, започват да се борят, но излишно. Отново агресия, която среща агресия. И пак няма никакво адекватно решение. Защото това е система. Тя има на разположение добри и лоши оценки, отсъствия, забележки и преместване в друго училище.
Няма как да овладееш хиляда млади, жизнени души, да ги събереш на едно място, да ги вкараш в една стая за 12 години, да им казваш каквото са ти казали да им казваш и те да се измъкнат невредими. Такава е и целта на образованието според мен, но това е повод за една нова тема.
П.С. Съжалявам ако има много правописни грешки - аз бях от алтернативния тип ученици и завърших с диплома отличен 5,53, без да съм учил цял 12-ти клас:) А и бързах:) 

Статията е взета от На училище... но вкъщи.

Основно образование

от Р. Дж. Ръшдуни

Образованието трябва да засяга основите на живота, иначе ще бъде подвеждащо и ограбващо. Трите основни сфери са: първо, религиозно образование. Тъй като Триединният Бог Е Създателят и най-важният факт в живота, защото Той Е Живот (Йоан 14:6), да Го пренебрегваме в нашите училища означава да преподаваме невежество.

Второ, семейството е централната и основна институция на земята. То е нашето първо училище, църква, работно място, правителство и т.н. Да бъдем невежи относно важността на семейството означава да бъдем образовани като глупаци. То представлява нашите основни човешки взаимоотношения и е от основнo значение за личностното и национално благоуспяване. Пренебрегването му е равностойно на престъпление.

Трето, образованието трябва да набляга на основните умения за учене. Тези умения и знание са инструментите за всекидневния живот. Да образоваш лошо едно дете е като да пратиш войник в битка без оръжие.
Това е причината Писанието да набляга толкова силно на важността на образованието. Във Второзаконие Мойсей дава резюме на Божия закон за семейството. В Притчи имаме инструкции за младежа. Навсякъде в Писанието се набляга на напътствията за цялостния човек.

Ако искаме да изчезнем като нация, просто трябва да пренебрегнем основното образование. Всъщност точно това правят много хора. Произвеждаме незряло поколение от наркоманизирани младежи, които се препъват в живота, запътили се към смъртта. Сигурно това искаме, след като толкова много от нас работят за него и плащат за него.

Текста е взет от блога: Парчета разум

Обзор на християнската реконструкция

Р. Дж. Ръшдуни обяснява най-общо какво означава християнска реконструкция.

Клипът е качен с любезното съдействие на блог "Парчета Разум".

Най-милитаризирана държава в света е … Швейцария

Представете си Държава , в която всички граждани от мъжки пол в интервала от 20 до 50 годишна възраст са военнослужещи и в буквалния смисъл на думата спят с оръжие под възглавницата си. Държава , която след навършване на 50 годишна възраст подарява зачисленото лично оръжие на гражданите си. Държава , която поощрява и приветства участието на гражданите си в мобилизационни сборове и учения независимо дали са на 50 , 60 или 70 годишна възраст. Държава която те моли  да си купиш поне пистолет , а най-добре автомат със сгъваем приклад. Държава , която е способна да увеличи армията си от 22 хилядна численост в мирно време  до 650 хиляди , в рамките на 4 часа, а в рамките на 2 дни до 1.7 млн. численост , при това прекрасно организирана , силно  въоръжена и много добре обучена. Представете си тази въоръжена до зъби държава , от Женева до Давос , от Цюрих до Лугано , територията на която е изровена от тунели , противоатомни убежища , продоволствени военновременни складове , ракетно-артилерийски опорни точки изсечени в гранитните планини, държава в която 80% от къщите на населението са оборудвани с бронирани капаци на прозорците (стоят в мазето а при нужда се монтират).
Това е Швейцария.

Армията на Швейцария не е единствената в света , която е организирана на този принцип. Донякъде подобна структура има и Бундесфера. Аналог може да се направи и със съветските “кадрирани” дивизии от близкото минало. Организацията е по схемата “Пълно обезпечение с офицери + 2/3 обезпечение с подофицери и сержанти + 1/3 редовни войници + мобилизационни сборове когато има нужда”.  Разликата при Швейцарската армия обаче е , че този принцип е доведен до перфектност .

Кадровите военни в Швейцария са всичко на всичко около 9 000 души и са заети предимно във ВВС на страната. Заетите в останалите родове войски кадрови военни са около 15 000 души едновременно. Всеки гражданин от мъжки пол , след навършване на 20 годишна възраст се призовава в редовете на Швейцарската армия. Зачислява се в редовете на Rekrutenschule – Ecole de recrue , където прекарва първоначално обучение от 90 дни.

След завършване на обучението , държавата зачислява на новоизпечения боец личното оръжие (автомат и пистолет) , едноседмичен пакет със суха храна – т.н. “Министерска консерва” , която боеца има задължението да обновява след изтичане на срока на годност , х 4 пълнителя с боеприпаси за оръжието , три комплекта униформи за различните сезони , бронежилетка и каска , както и зачислителен номер към коя войскова част принадлежи.  Така екипиран боеца се прибира в къщи и тръгва на работа или в университета или където му е житейското поприще.
До 32 годишна възраст боеца се намира в състояние “Аусцуг″. При този статус е длъжен в рамките на 10 г. да премине 8 военни сбора х 3 седмици всеки. Времето през което ще преминава сборовете го съгласува с военния отдел на министерството съобразно житейските си нужди. Важното е да премине определеното със Закон количество за опредения срок.  От 32 до 42 годишна възраст статуса на боеца се променя в “Ландвер”. Ландверите имат задължението в рамките на 10 години да проведат 3 сбора х 2 седмици всеки.  От 42 до 50 годишна възраст статуса се променя на “Ландщурм”. Щурмоваците имат задължението в рамките на 8 години да проведат 1 сбор от 2 седмици.  След навършването на 51 годишна възраст боеца официално се уволнява от армията , прибират му автомата , пистолета , боеприпасите , бронежилетката , каската и сухата храна и го въоръжават с предписание как и къде да действа при обявяване на извънредно положение или война. Също така при уволнението всеки получава подарък от държавата автоматична ловна гладкоцевна пушка тип “помпа”.

Основна особеност на Швейцарската армия е усиленото обучение на офицерите-резервисти. По правило те преминават допълнителни сборове към по-горе споменатите , в размер на 100 дни за всеки статус. Това обстоятелство предизвиква силни протести от страна на работодателите , особено от “Банковата Асоциация” , доколкото всеки един от тях, от банковия директор , до най-дребния началник на отдел преминава през тези сборове. Независимо от тези протести сборовете са място където могат да се срещнат и да общуват представители на различни прослойки на обществото , като например директор на компания и портиер в същата компания да си поговорят лежейки зад картечницата в качеството си на стрелец и коректировчик примерно.Тук е мястото да добавим , че практически е невъзможно отклонението от военна служба в швейцарската армия на гражданин на държавата , физически годен , независимо дали е банкер , лекар , студент или президент.

Военният бюджет на тази държава със 7.5 млн. население по данни от 2008 г. бюджета е около 5 млрд  долара , което е 1,2% от БВП на страната, но много от разходите за отбрана са вторични и минават по други пера.

 Въоръжение :
- 800 танка и бронирани машини , в т.ч. 420 германски “Леопард 2″ и 150 М-109.
- 14 ескадрили военна авиация , в т.ч. 350 бойни и 120 учебни самолета и 80 щурмови и 20 транспортни вертолета.
Характерно е че оръжейния парк се обновява постоянно и практически не съществуват примери когато дадено въоръжение е “по-старо” от боеца който борави с него.

Щателно ремонтираното леко стрелково оръжие (пистолети и автомати) се предлага за закупуване от населението на вътрешния пазар , като ако купувача е жена отстъпката е до 40%.
Регистрацията на оръжието е максимално опростена , като такава се изисква само за закупеното от магазина оръжие , а тия които се продават “втора ръка” не се регистрират. По данни от 2008 г. в населението са съсредоточени около 800 хил. единици армейско стрелково оръжие , около 500 хил. единици полуавтоматични карабини и ловни пушки , около 2.5 млн. пистолети и револвери. Забележка : В тази статистика не влиза СЛУЖЕБНОТО оръжие раздадено на всички резервисти от 20 до 50 годишна възраст съобразно написаното по-горе.
Швейцария заема почетното 2-ро място в света по собственост на оръжие на глава на населението. В страната функционират десетки (или стотици) стрелкови клубове , а броя на стрелбищата може да съперничи с тези на кафенетата.

Как преминава службата във Швейцарската армия ?

Службата преминава горе-долу добре. Войниците (редовни или на сборове) не белят картофи , не мият  мръсните съдове, не метат казармите и не дават караул  – всичко това се извършва от частни фирми и частни охранители.
Може би това обстоятелство означава че са на курорт ? Не. Според военните специалисти , бойната подготовка на швейцарската армия е една от най-високите в света. Ставане сутрин в 05.00 ч. и всичко се изпълнява на “бегом”. Физическа подготовка , алпийска подготовка , бойни стрелби , обслужване на техниката…. и така до отбой , който е в 23.00 ч. До абсолютен минимум е сведено отвличането на бойците от битовия “армейски живот” и до абсолютен  максимум е доведено ангажирането им със строго професионалните военни умения.
Наказанията за неявяване на служба (Редовна или сбор) на мъжете поставени под пагон са жестоки.
Било то учебна сесия , погребение , сватба, няма никакво значение за военните власти. Грозни глоби и затвор , които могат да поставят кръст на всяка кариера в обществото. Независимо дали си болен , инвалид , сляп и куц всички плащат 3 % данък върху доходите си за издръжка на армията. Ако някой е пацифист-религиозен деятел, съботянин антимилитарист , то той е задължен да полага обществено полезен труд в общината по местоживеене за същите часове които другите са на военен сбор. Няма освобождаване за военните сборове и за младежи учещи в чужбина. Нарушенията на закона се наказват много строго – за отклонение от военна служба може да се стигне до затвор за 12 години.

Конференция Библейски Мироглед 2012

Тема: Изграждане на Библейски светоглед

Говорители:

Джоел Макдърмън е част от екипа на American Vision и е автор на много статии относно практическото приложение на библейския мироглед в съвременното общество. Той е автор и на няколко книги, сред тях Biblical Logic in Theory and Practice (Библейска логика на теория и практика) и God Versus Socialism (Бог срещу социализма).

Луи Боне (с българско име Любомир Стоянов) пише книги срещу еволюционната теория. Още като ученик в София е предизвикан от лъжата за еволюцията. На 25 години използва предоставила му се възможност да се избави от социалистическия „рай”. Завършва образованието си в Дания и Франция, и се заселва в Южна Франция, където създава семейство и работи. На български е издаден първият му труд: „Голямата лъжа: еволюционизмът във всичките му проявления”.

Марш Мойл е от Лестър, Англия. През последните пет години работи в Английското Л'абри (института основан от Франсис Шефър) като лектор и съветник. Като мисионер към ОМ, Марш (тогава Ричард) посещава България още през 80-те години. През 1988 – 1991 организира християнски издателства в бившите страни от Соцлагера. Той е в основата и на създаването на Издателство „Нов човек“ през 1990 г. Участва в борда на издателството до 1998 г.

Джеймс У. Сайър (доктор по философия и богословие към университета в Мисури) е работил като главен редактор в издателство „Интервърсити прес” и лектор към „Интервърсити крисчън фелоушип”. Той е автор на няколко книги, които привличат вниманието на образованите читатели по целия свят – Вселената до нас, Навиците на ума, Защо изобщо да вярваме в нещо? (издадени и на български от „Нов човек”) и др.

Тук можете да чуете лекциите на Джоел Макдърмън:

1.Лекция №1

2.Лекция №2

3.Лекция №3

Посланието на трите кръста.

В деня когато Исус беше разпнат, освен неговата смъртна присъда бяха изпълнение още две (Лука 22:32-33).

32 "И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят. 33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво".

На Голгота, „хълмът на черепа“ (лобното място) бяха издигнати три кръста. Освен Исус, там бяха разпнати още двама души. За разлика от Исус, те бяха справедливо осъдени криминални престъпници. Лука ги нарича злодейци. С това обстоятелство се изпълниха пророческите думи на Исая, че „гробът му ще бъде определен между злодеите“ (Исая 53:9), и че „ще бъде причислен към престъпниците“ (Исая 53:12). Ако вникнем в текста и ситуацията, лесно можем да видим, че всеки от тези три кръста носи своето значение.

• Кръстът на предизвикателния злодеец изявява човешката твърдоглавост, заслепение и бунт срещу Бога.
• Кръстът на Божият Агнец ни говори за Божията безгранична любов и за изкуплението, което Той ни осигури с Неговата саможертва.
• Третият кръст — този на смиреният злодеец ни показва покаянието на един човек, който беше спасен от смъртта и греха на същия ден.

Всеки един от тези кръстове ни носи послание:

КРЪСТЪТ НА БУНТА

Нека да си представим сцената. Голгота — хълмът на екзекуциите — мястото където се изпълняваха смъртните присъди. И трите кръста вече са издигнати. В средата е Исус. Той е жертва. Осъден е несправедливо. С нищо не е заслужил непоносимите страдания, на които е подложен. От двете му страни са двамата престъпници, които понасят справедливо наказание за своите злодеяния. Ние не знаем техните имена, възраст, и престъпленията които са извършили. Но Лука ни дава ясно да разберем, че са виновни. Те са извършили криминални престъпления, заслужаващи смъртна присъда. Около кръстовете са римските войници, които ги пазят. Там е и тълпата, която е дошла за да стане свидетел на унижението на разпнатите. А те висят в предсмъртна агония. Неимоверни болки пронизват телата им. Времето им изтича. Стенат в мъките си и животът ги напуска. И все пак, в тези последни мигове от живота си те намират сили да разменят няколко думи помежду си.

Разговорът започва единият от злодейците. Той подхвърля язвителна забележка към Исус: „Нали ти си помазаника? Избави себе си и нас!“ (Лука 23:39). Като че ли тези думи бяха последният опит на Сатана да разколебае Исус да отиде до край и да завърши нашето изкупление. Но също така те свидетелстват за характера на човека, който ги изрича. Всъщност този злодеец не иска да бъде спасен. Смята, че няма друга алтернатива освен смъртта. В думите му звучи безнадеждност и бунт. Решил е да не се поддава на натиска на тълпата и на болката. Горд и предизвикателен, той е твърдо решен да остане „силен“ до край. Държи се „мъжкарски“ — не допуска да бъде пречупен, сломен и смълчан от мъченията си. Много хора в този свят може би биха се гордели с неговата непреклонност пред лицето на смъртта. От човешка гледна точка той се държеше като герой. Независимо от болката, унижението и страданието беше запазил хладнокръвие. Беше способен дори да се заяжда със своя колега по съдба, който беше разпнат до него.

Но има нещо, което е отвъд този живот. И то е смъртта. След няколко часа този горд, самоуверен и корав човек щеше да издъхне и да се отпусне в ледената прегръдка на смъртта. Неговата сила беше временна. Това, че беше жилав не можеше да му помогне. Нито пък гордият му и независим дух. Неговата твърдоглавост го беше накарала да живее сам и да умре сам — без Бога. И сега той умираше в греховете си и отиваше в ада.

Предизвикателният злодеец беше пропилял дните си в злотворство. Животът го беше огорчил и закоравил. Сега той щеше да срещне окончателното поражение — физическата, а после и вечната смърт. А спасението беше само на една ръка разстояние. Или, може би по-точно на един метър смирение. Този затворник беше в самото присъствие на Бога. Кръстът му беше до този на Божия Син. Но бунтът в сърцето му го беше направил сляп за духовната истина. Макар, че беше толкова близко до Спасителя, той умря в греха си, в една ужасна агония на духа — пълен с омраза, злоба и безнадеждност. Неговото тяло беше погребано в един бедняшки гроб, а душата му отиде в ада.

Положението на този самоуверен бунтар е наистина окаяно. Но нека да погледнем на следващия кръст:

КРЪСТЪТ НА ИЗКУПЛЕНИЕТО

Исус влезе в Ерусалим като Божий Помазаник, за да умре на кръст като Божий Агнец и на третия ден да възкръсне като Божий Син. Когато той започваше своето служение Йоан Кръстител го представи на учениците си с думите: „Ето Божият Агнец, който носи греха на света“ (Йоан 1:29,36). Това наименование можеше да се изтълкува само по един единствен начин. Агнетата се колеха като жертва за грях. Грешникът изповядваше вината си пред Бога и Го молеше да приеме смъртта на агнето вместо неговата собствена смърт. Грехът може да се заплати единствено със смърт. А смъртта на животно не е достатъчна за да го покрие. В Евреи 10:4 се казва:

4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

Затова в своята любов към нас Бог Отец изпрати Своя единороден Син, който да умре вместо нас. Той стана жертвата, Божият Агнец, който умря за греховете на света.

Великият пророк Исая писа за това как Бог ще направи помазаника жертва за нашите грехове. Той щеше да се натовари с нашата вина. Ще умре вместо нас като наш заместител, за да бъдем ние свободни от греха (Исая 53:3-12). Това пророчество се изпълни в деня в който Исус беше разпнат между двамата злодейци (1 Петрово 2:24; 1:18-20).

Някои хора питат: „Защо трябваше да умре Исус? Не можеше ли Бог да ни спаси по някакъв друг начин като избегне смъртта?“ Отговорът на този въпрос се крие в Божието естество. Бог е свят и справедлив. Неговата святост не може да търпи греха. Справедливостта му изисква той да бъде наказан. Затова всички хора, всички всички ние, които сме грешници бяхме осъдени на смърт. Трябваше безгрешен да умре, но такъв човек нямаше, защото всички хора родени на тази земя бяха грешни. Нужен беше един втори Адам – безгрешен и невинен, който да се съгласи да умре вместо първия Адам и всички негови потомци. И Исус го направи. През онзи ужасен ден Той умираше на кръстът, който беше по средата заради нас. Той не умираше във греха, защото беше безгрешен. Исус умираше заради греха — заради нашия грях, който Той като Божий Агнец бе понесъл вместо нас.

КРЪСТЪТ НА ПОКАЯНИЕТО

Между двамата злодейци, които бяха разпнати заедно с Исус имаше коренна разлика. Другият престъпник не беше толкова безскрупулен и жлъчен като първия. Той беше тих. Неговият поглед също беше насочен към Човекът в средата. Той го наблюдаваше, но мълчаливо. Чак след известно време той проговори. Най-напред се опита да вразуми колегата си от другата страна на Исусовия кръст като го накара да види очевидното — това, че той е невинен, докато те са заслужили наказанието си.

39 И един от разпнатите злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас! 40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? 41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

Малко след това той направи една изключителна изповед на вяра (ст.42):

42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

Той наблюдаваше Исус. Забеляза надписа над кръста Му: „Този е Юдейския Цар“. Чу молитвата Му: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“. И изведнъж духовните му очи се отвориха и той видя как всички парченца от мозайката идват на мястото си.

• „Отче“ — Бог като баща на Исус — следователно човекът до него е Божият Син. А и надписът над главата му Потвърждаваше, че той е Помазаника;
• „прости им“ — грях, милост, прошка;
• „понеже те не знаят какво правят“ — човешкото невежество и заслепение.

Може би, разбирайки всичко това, смиреният злодеец си зададе въпроса: „Ами аз? Какво ще стане с мен?“. Може би страх от Бога изпълни сърцето му и когато чу язвителната забележка на колегата си, той се изплаши за последствията, които би могло да има едно такова богохулство. Той осъзнаваше вината и греха си и приемаше наказанието си като нещо заслужено. Едно такова отношение е белег на искрено покаяние, а именно покаянието е актът чрез който можем да обърнем гръб на греха и да умрем към него. И така, в този критичен момент каещият се престъпник намери само няколко думи за да изрази това, което чувстваше: „Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си.“ Тези думи са една наистина забележителна изповед. В тях се съдържа вяра, че Исус ще живее и след кръста — и не само ще живее, но и ще царува — ще завърши това, което е започнал като Божий Помазаник.

Отговорът на Исус също е впечатляваш — едни думи, които би желал да чуе всеки човек: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.“ Това е едно обещание, което щеше да се изпълни само след момент.

Тази реплика на Исус ни дава отговор на много от въпросите, които си задаваме по отношение на смъртта:

• Къде ще отидем след като умрем? Възможностите са две — или в рая или в ада.
• Кога ще отидем там? В деня на нашата смърт. Няма чакане, няма чистилище, няма прераждане.
• Кой може да отиде в рая? Онзи, който вярва в Исус — онзи, който се покае за греховете си и положи упованието си в Божия Агнец.

Това обещание на Исус ни дава едно дълбоко разбиране за спасението. Първо, от него разбираме, че спасението е единствено и само чрез Христос (1 Тимотей 2:5). След думите на Исус покаялият се злодей си отдъхна. Разговорът беше приключен. Нямаше какво повече да бъде добавено. Въпросът беше уреден, и то уреден завинаги. Защото въпросът за спасението е въпрос, който само Исус може да уреди. И Той го направи. За разлика от бунтаря, покаялият се злодей влезе във вечността с Исус е сега е с Него.

Второ, от думите на Исус разбираме, че спасението е само по благодат — „не чрез дела“ (Ефесяни 2:8-9). Той нямаше време да извърши каквото и да било добро дело. И въпреки това беше спасен. Спасението е само по благодат и само чрез вяра.

Трето, спасението е моментално. То е завършено в момента в който човек повярва. Повярваш със сърцето си, правиш добрата изповед на вяра и си спасен. Няма чакане, няма изпитателен срок. Вярата действа моментално. Това се казва в Римляни 10:9-10:

9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

 Картината с трите кръста, издигнати на Голготския хълм ни поставя пред избор. Въпросът е: „Кой от двата крайни кръста изразява твоята собствена позиция спрямо Бога?“.

Нито апостолска, нито реформация!

Разликите между Бакалов и истинската Реформация- част 1

Разликите между Бакалов и истинската Реформация- част 2

Разликите между Бакалов и истинската Реформация- част 3

Разликите между Бакалов и истинската Реформация- част 4

Разликите между Бакалов и истинската Реформация- част 5

от Божидар Маринов

Убийство ли е абортът?

Вижте как хората променят мнението си в движение само след определен брой въпроси... Със субтитри на български.

Смелостта да възпитаваш

Много от съвременните родители нямат ясна представа какво означава да бъдат добри майки и бащи, как да разбират децата си и как да се справят с техните всекидневни предизвикателства. Подходът на д-р Добсън се корени в здравите традиции на юдео-християнската ценностна система. Просто казано, здрави и щастливи деца обикновено растат в домове, в които родителите са постигнали равновесие между обич и контрол. Книгата е одобрена от Министерството на образованието като учебно пособие за педагогическите институти. Книгата може да бъде закупена на цена от 6,90лв от издателство "Нов Човек.