Select Language

петък, 23 септември 2011 г.

Как на практика да изградим умения свързани с бъдещето на нашите деца?

Разговарят двама безработни:
– Навремето ми казваха: „Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш“ – и аз тогава учих, учих и ето сега не работя…
За съжаление анекдотите често отъждествяват реалността. Университети продължават да произвеждат безработни с почти нулев шанс на реализация по специалността. Академичното знание придобито в гимназиите и висшите училища е неадекватно на пазара. И въпреки всичко това родителите не жалят пари и време, за да обрекат децата си на безработица и зависимост.
Всъщност никога не е ставало въпрос за академично знание. Зад цялата тази структура от институции подаряващи държавно безплатно образование стои консуматорството. Създаване на хора с не критичен конформизъм към груповите норми, пасивни към злото, сляпо подчиняващи се на властта, обезличавайки ги от собствената им уникална индивидуалност. И всичко това в името на … детското бъдеще!
Вижте този видео клип – 3D Принтер (http://bit.ly/qw5gwz). Неща които доскоро изглеждаха като научна фантастика вече са реалност. Сега помислете за последиците. Колкото повече цената на тази технология спада, толкова повече хора ще останат на улицата. Нали знаете, там работят хора зависещи от своите предприемчиви работодатели, които често пъти са незавършили училище.
Вижте тази новина – 1 млн. роботи-работници до 3 години във Foxconn (http://bit.ly/r8HEOg). Все повече и повече работодателите ще заменят стандартния консуматор с робот. Все повече и повече машините ще заменят (отнемат) труда на масовия консуматор. След три години новината ще звучи така – 1 млн. работници изхвърлени на улицата.
Вижте и тази новина – Холограми заместват служители в летищата (http://bit.ly/qnno5b). Все повече и повече технологиите ще отнемат дори привилегировани работни места. Гордото изречение, „Моето дете го оправихме да работи на летището”, скоро ще остане завинаги в историята.
Сега внимавайте: това е бъдещето, а там хората със стандартното академично знание подготвящо добри консуматори нямат шансове. Никакви.
Това, което машините не могат, е въображение, творчество, иновации, разсъждение и предприемчивост. Това не се преподава в училищата. Там няма да намерите и предмети възпитаващи увереност, мотивация, усилия, отговорност, инициатива, упоритост и разрешаване на проблеми – черти на характера, които правят хората да успяват и да имат бъдеще пред себе си.
Но, има разрешение. От най-малка възраст родителите могат да възпитат тези черти на характера в своите деца. Не е нужна специална програма, не са нужни специални преподаватели и професионалисти да направят това. Не са нужни скъпо струващи софтуерни програми и инструменти. Всичко от което се нуждаете е в дома около вас (http://bit.ly/nqx8SO).
На въпрос към Ричард Брансън собственикът на Virgin Group, занимаваща се дейности от радиа до космически туризъм, кое събитие е повлияло най-много в живота му, за да се превърне в предприемач, той отговаря, че на 4 годинки майка му го подлага на едно малко изпитание, което променя мисленето му завинаги и го прави да бъде инициативен, независещ и предприемчив. Това малко изпитание за едно 4 годишно дете е напълно безплатно, но никой не се възползва от него, а то е… Добре де, няма да ангажирам съзнанието ви с безинтересни неща.
Китайските родители са стриктни към своите деца с изключително високи очаквания. Изискват от децата си да носят отлични оценки по почти всички предмети. Децата биват научени да работят здраво. Те имат изключителни работници и инженери. Има обаче пропуски в тяхното обучение. Липсва умение на което евреите учат своите деца от най-ранна възраст. И това малко умение създава бъдещи доктори, банкери, адвокати, политици, бизнесмени, предприемачи и нобелови лауреати. Това нещо просто и безплатно, но никой не му обръща внимание, а там където е забелязано то се отрича, и то е… Добре де, както вече обещах няма да ангажирам съзнанието ви с безинтересни неща.
Вероятно вече разбрахте, че нашите деца не са изключение, а училището и академичните знания не са отговор на успешното детско бъдеще. От нашите деца зависи не само тяхното, но и нашето бъдеще. Ако вие сте продукт на същото това държавно образование, зависещ от своите работодатели и държавна пенсия, то ще разберете защо тази конференция е изключително важна за вас. Ще бъдат показани много практически начини да възпитате бъдещи предприемачи и лидери, а дори и само един от тези начини да запомните, то той изцяло ще промени живота на вашето дете. Спомнете си за Ричард Брансън. Спомнете си и ключовите думички – „от най-ранна възраст”. След това вече е късно. След това единствената безпощадна конкуренция за нашите деца ще бъдат роботите и технологиите. А те са безпощадни. Не е трудно да отгатна кой ще бъде победител в тази конкуренция за работни места. Това няма да са нашите деца.

Лекция № 4 "Причинно следствената връзка" и "Времето и бъдещето"

Етикети:

вторник, 20 септември 2011 г.

Вяра, изграждана в семейството

СЪДЪРЖАНИЕ
      Въведение
1.   Полагане на основите
2.   Богът без конкуренция
3.   Да се учим да обичаме
4.   Отдай сърцето си на Бога
5.   Учи словото в дома си
6.   Живей словото в дома си
7. Маркирайте дома си като Божия територия
8.   Наслаждавай се на даровете, без да забравяш дарителя
9.   Идващото съживление : готова ли е църквата за „набожно потомство"
10. Съществено нарушение/ коренно противопоставяне на нормите.
ВЪВЕДЕНИЕ
Ако сте се интересували напоследък, знаете за обезпокоителната статистика относно „християнските" деца, които изоставят вярата си. В зависимост от това, данните на чие изследване ще вземем, ние губим по-голямата част от младежите, които са израснали в християнска домове, преди те да завършат първата си година в колежа. Не е нужно да сте статистически гений, за да разберете, че има нещо нередно в начина по който възпитаваме децата си.
За нещастие, нито един от правените напоследък опити да възпрем този отлив, не е резултатен. На рафтовете по книжарниците има достатъчно книги за иновативни подходи към младежкото служение. Някои твърдят, че отговорът е да хванем децата отрано и да положим по-добра основа, да се фокусираме върху детското служение. Други вярват, че отговорът е да се съберат детското и младежкото служение, така че преходът да бъде по-гладък и по-добре координиран. Настоящата книга няма да подкрепи нито един подобен подход.
Аз мисля, че търсим отговорите на този проблем на неправилните места. Нашите деца не отдадат от вярата поради това, че църквата си върши работата зле (въпреки че, без съмнение, и това е фактор). Нашите деца отпадат от вярата, защото ние искаме църквата да върши това, за чието постигане Бог е проектирал семейството. Следването на Христос и верността към Него за поколения наред започват и свършват в семейството. Църквата, в най-добрия случай, трябва да играе поддържаща роля в „усъвършенстването на светиите за делото на служението" (Еф. 4:12).
Разбира се, винаги когато изкажа това твърдение, веднага ми се отговаря с изтърканата фраза: „Звучи много добре, но какво да правим, след като семействата просто не си вършат задълженията". Чувал съм това
повече пъти, отколкото мога да си припомня, и съм напълно съгласен. От друга страна обаче се чудя, защо църквата да не започне служение за наименоване на бебета за семейства, които не дават добри имена на своите деца? Или пък, защо да не назначим заместници, които да четат Библията вместо тези, които сами не отделят достатъчно време да четат Словото? Може би не го правим защото вярваме, че четенето на Библията е отговорност на отделния християнин, а отговорността на църквата е да го обучава и подготвя да върши това, което Библията учи по въпроса за общението му с Бога и след това да очаква той да го прави сам.
Тази книга е опит да върне топката обратно в полето на семейството и да насърчи, поправи, окуражи и екипира семействата да правят това, което Бог заповядва относно идващото поколение. Библията говори ясно за това, което Бог очаква от нашето семейство и как да се постигне. За нещастие повечето християни не са били обучавани на тези истини в техните семейства. По този начин ние продължаваме да повтаряме „греховете на бащите си".
Ще е от полза за читателя да знае, че в моето семейство аз също не съм бил обучаван на тези истини. Даже напротив, израсъл съм в нехристиянско семейство. Най-ранните ми спомени за религия са за будист-ката вяра на майка ми. За капак на всичко, не съм израсъл в нормално семейство с двама родители. Отгледан съм от самотна непълнолетна майка, която правеше най-доброто, на което беше способна с малкото което имаше, докато ме отглеждаше в изобилстващия от наркотици и проядения от банди Южно-централен Лос Анджелис.
Всъщност нито аз нито съпругата ми имахме някаква представа как би трябвало да изглежда едно библейски функциониращо семейство. И двамата идвахме от разрушени семейства - майките ни са били изоставени да се издържат сами с изнурителната задача на отглеждането и образоването на деца. Още повече, че този модел се повтаря прекалено често и сред роднините ни. Родът ни е пример за систематична дисфункция поколения наред.
Не пиша всичко това, за да оправдавам греха в семействата ни. Всъщност признавам тези истини с неохота, а както можете да си представите, много от членовете на нашите семейства може би ще бъдат засегнати, че споделям толкова свободно тази информация. Щеше да бъде много по-лесно да си живеем живота като се преструваме, че всичко е напълно нормално и дори чудесно. Само че не би било по-далеч от истината. Въпреки че и двамата със съпругата ми обичаме и уважаваме семействата, които са ни отгледали и възпитали, трябва да бъдем честни за факта, че нашето възпитание е било далеч от съвършеното.
Все пак не желая да внушавам, че идвам от среда на банда нехранимайковци, които мразят семейната институтция, или че аз съм единственият праведен човек в рода ни. Искам просто читателят да знае, че двамата с Бриджит започнахме процеса от нищото. Също така желая да знаете, че няма значение колко е лоша ситуацията ви. Вие можете да прекъснете порочния цикъл и да положите основа, която да промени семейството ви за поколения наред. Библията е живото, одухотворяващо, живото променящо Слово на Бога. Господ не ни е изоставил да се лутаме безцелно в тъмното опитвайки се да разберем как да бъдем успешни родители и да възпитаваме децата си. Ако Бог може да научи нас двамата как да действаме като съпруг, съпруга, майка и баща, значи може да научи всеки.
Моята молитва за вас е, докато четете тази книга, Бог да ви отвори очите за невероятните възможности, които стоят пред вас в борбата да отгледате вашите деца с духовната храна и мъдростта на нашия Господ. Ще има моменти, когато ще извикате „Амин!" и други, когато ще ви се иска да заплачете. Само запомнете, че не аз пиша посланието - аз просто го доставям. Не забравяйте, че то първо дойде в моят дом.
Това което следва, е изявяване на цяло войнство от библейски истини, които ние научихме през изпитания и грешки. Направихме най-доброто, което можахме, за да създадем богоугодно семейство сред общество, което (дори и в църквата) се е отдалечило доста от правия път.
Книгата може да бъде закупена в книжарниците на цена 10.90лв , както и онлайн на цена 10,35лв от ТУК.
Етикети:

неделя, 11 септември 2011 г.

Феминизмът


Истинският източник на феминизма не са жените! Макар че начело на това движение стоят жени, те не са нищо друго освен поставени лица, които прикриват една мъжка лъжа. В основата си феминизмът е дело на два типа мъже – от една страна съсипващи и надменни, а от друга- слабаци. Заради начина по който Бог създава света, мъжете винаги са отговорни за всичко, което става в женския свят- независимо дали желаят подобна отговорност и независимо дали жените желаят да я признаят. Следователно феминизмът е дело не на недоволните жени, а на неблагочестивите мъже!
                                                                               /Дъглас Уилсън/
Етикети:

Реформиране на брака

Как бихте определили духовната атмосфера на своя дом? Нейният източник са взаимоотношенията между мъжа и жената. Мнозина могат да симулират външно спазване на божиите стандарти в дома си, но това което не може да се подправи е точно духовната атмосфера. Голяма част от книгите за брака се спират на външните страни, без да проникват в сърцевината му. Благочестивият брак се постига с покорно сърце, а най-голямото желание на покорното сърце е Божията слава, а не благополучието на дома. 
Можете да си закупите книгата от книжарници "Пингвините" на цена от 5,40лв и онлайн на цена от 4,59лв, като кликнете ТУК.
Етикети:

неделя, 28 август 2011 г.

Детето – враг?

Изкривеното съзнание на хората води битка със собственото им бъдеще!
Детето – враг?Най-нелепият образ на врага, който е внушен на повечето жители на земята днес, това е образа на собствените им неродени деца. Според статистиката, всяка 40-годишна жена е извършила доброволно средно 4 аборта. Разбира се, тя не е направила това сама, но със съучастието на лекар, а в много от случаите престъплението се извършва по-настойчиво изискване от страна на бащата на жертвата или роднини на бременната жена. Един наемен убиец, какъвто се явява лекаря и един или двама поръчители на убийството (самите родители) – това ли е, което заслужава този малък беззащитен живот?
Тази страшна манипулация е рожба на ХХ век. Зад безличния медицински термин „аборт” всъщност стои един от най-страшните грехове, наречен “детеубийство”. Кой би одобрил, и то публично детеубийството? Кой нормален човек с гордост би се нарекъл “детеубиец”? Има такива и това не са обикновени хора, това са президенти, и то не на коя да е държава, а президентите на едни от най-“цивилизованите” държави.  В предизборните си програми именно те са хората, които отстояват позицията “за”, относно свободата на абортите. “За” пледират и членките на международните феминистки движения, които не престават да бранят “свободния избор” на жената  да лиши от живот собственото си дете. Свикнали сме да се скриваме от съвестта си, зад неутрални думи, с които да наречем едно неродено дете – думи като „ембрион, зародиш, плод, тъкан”. Може би именно затова  убийството чрез разчленяване и изхвърлянето на парчетата от тези „обекти” в кошче за боклук, не ни изглежда като предумишлено убийство по особено жесток начин, както би се охарактеризирало това деяние, ако е извършено срещу вече родено човешко същество.
За пръв път в света декрет разрешаващ абортите е бил  подписан през 1920г. в Русия от Ленин. Така е била узаконена най-циничната дискриминация спрямо човека – дискриминация на база неговата възраст. Престъплението против човешкия живот е станало норма на държавна политика и всекидневен бит. Уродливостта на нашето време е една естествена “жътва” от семената на издигнатия в култ егоцентризъм, породил моралният срив в ценностната система на хората, които с престъпна безотговорност щателно работят по унищожаването на генетичния фонд на всяка една нация. Изкривеното до неузнаваемост съзнание на хората, аборт след аборт унищожава  всъщност собственото им бъдеще.

Неоспорим научен факт е, че животът на човека с неговия уникален характер и дарби, цвят на очите, тембър на гласа и други особености, започва в момента на съединяването на мъжката и женската полови клетки. Този факт е почитан от хората в древността, научили за чудото на своя вътреутробен живот не от учени, а директно от Създателя на Живота –  Бог. Днес, генетиката безусловно потвърждава тази неоспорима истина от Божието послание към нас хората - Библията, пратена ни, за да вдъхнови жизненоважната за човешкото същество обич – обич, която това неповторимо по уникалност създание жадува от самото си зачатие.

Когато детето е желано, за него и за майката се полагат специални грижи, създават се максимално добри условия на живот, гарантиращи нейното и на детето спокойствие и хармония.

А, ако детето не е желано? За някои, които не бих нарекъл “хора”, това означава, че то е не просто неканен гост, то е агресор, и трябва незабавно да бъде изхвърлено от утробата, защото тя не е негова, а собственост на майката! Това е лъжа! В действителност утробата на майката принадлежи единствено и само на детето и на никой друг! Тя е предназначена да му осигури закрилата и неприкосновеността на личността от които то се нуждае, защото нероденото дете не може да се защити само, то дори не може да извика за помощ.

От кадрите на направен още през 1983г. документален филм се вижда как при извършване на аборт на 12 седмично дете в утробата на майката, то панически се опитва да избяга от насочения към него инструмент, който обаче все пак го настига, прави го на парчета и го изхвърля от утробата като ненужен боклук. Всичко, което беззащитното мъничко обречено човече може да направи е, да извика от Небето към своите убийци, да напомни за себе си, да събуди съвестта.
Да извика не за отмъщение, а за покаяние.
Етикети:

събота, 27 август 2011 г.

Шизофренията на диспенсационализма.

Матей  7:21-23  Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца ми, Който е на небесата.  (22)  В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?  (23)  Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. 
Тук става въпрос за сблъсък на две теологии, Библейската реформистка теология срещу извратената и шизофринична диспенсационалистическа теология,  изповядвана от повечето петдесятни християни. 
Спoред всеки диспенционалист, Бог в историята съди човека по различни начини и правила. Той разделя историята на различни времеви участъци наречени диспенсации, в които Бог всеки път, без изключение се проваля в опитите си да спаси човека. Ако някой се интересува повече от тази извратена теология може да прочете Диспенсационализмът на издателство Нов Човек - http://goo.gl/DyhnH . Дори сега живеейки в последните времена, според тази теология, след грабването, за да бъде спасен човек, трябва да заплати със собствената си кръв! Нормалният въпрос е, а нима Христовата кръв не е достатъчна? И каква по-голяма ерес може да измисли човек? Противоречията са много и смайващи, но бих искал да ви покажа основните на тази извратена теология. 
1)      Библията поставя Бог като върховен да убива, съживява, наранява и изцелява без външна причина за своите решения от страна на човека (Вт. 32:39); Предопределя хората за спасение или съд (Пр. 16:4; Йоан6:44);  Предопределя дните на живот на човек преди още да се е появил на този свят (Пс.139:16); Предопределя жизненият статут на човека преди още да се е родил и преди да е извършил каквото и да е добро или зло дело (Рим. 9:11). Всичко това показва върховният Бог на библията (Вт. 32:39а). От друга страна диспенсационалистите отхвърлят Бог като върховен поставяйки го в една категория с човек и дори по-ниско от него. Бог няма силата и властта да спаси човек, освен ако самият човек не пожелае това. Бог не знае бъдещето или в най-добрия случай може само да го предполага. Човек е господар сам на себе си, който има силата да изкове собствената си съдба. Тази ерес се нарича с галеното „свободна воля.” С други думи, Бог през цялото време стои с гумичка и молив над книгата на живота и ту записва, ту отписва името на определен човек. И до ден днешен няма отговор на един елементарен въпрос: Ако Бог няма силата и властта да спаси човека, защо диспенсационалистите се молят за спасението на човек?
 2)      Библията твърди, че след идването на Христос, Сатана беше изхвърлен от небето (Откр. 12:10; Лк 10:18). Христос вече установи своето царство и то расте прогресивно в историята (Лк.11:20; Мат.12:28; Мат. 16:28). От друга страна диспенсационалистите твърдят, че в момента ние живеем в царството на Сатана и Исус трябва лично да се върне, за да установи своето хиляда годишно царство. Отново елементарен въпрос: Ако Исус трябва лично да присъства, за да установи царството си, то къде в момента е физическият престол на Сатана?
 3)      Библията твърди, че Божият закон (Изх. 20) е постоянен и неотменим (Мат. 5:17). Бог съди човека според неговото покорство към закона (2 Кoр.5:10). Божия закон е не само стандарт в настоящи свят, но и в бъдещият (Откр. 11:19).         Диспенсационалистите отхвърлят Божият закон като средство за праведен живот (стандарт) и освещение. Тяхното твърдение е: Ние не сме под закон, а под благодат. Елементарен въпрос: Ако те не са под закон, как и защо тогава съдят в историята?  
4)    Библията ни казва, че живеем в причинно – следствен свят. Свят на санкции - благословения и проклятия. Ако човек се покорява на закона бива благославян, ако не – прокълнат (Вт. 28). Диспенсационалистите отхвърлят причинно-следствената връзка основана на закона. Те се съсредоточават върху положителни изповеди, чудеса, пророчества, видения и сънища, за да променят света около тях. Ако те нямат пари, то решението е полагане на ръце върху портфейл и правилна изповед (баене) за богатство. Може да посетите и някой пророк за повече информация. Елементарен въпрос: Ако изповедите, пророчествата, чудесата и знаменията са признаци на истинското християнство, то защо Христос отхвърли всички търсещи и вършещи такива неща твърдейки, че никога не е имал общо с тях (Матей.7:21-23)?
5)      Библията ни каза, че царството вече е установено и християните като негови представители ще увеличават своята власт и влияние в история (Вт. 28). Колкото повече те са покорни на Божият закон толкова повече те имат власт и обратното, колкото повече църквата отстъпва от законите на Бога, толкова по-слаба ще става.    Диспенсационалистите твърдят, че ние живеем в последните времена, където някакъв измислен личностен антихрист ще се възкачи да управлява света, а църквата ще отслабва повече и повече в историята, докато Бог не се намеси чудодейно чрез грабване да я избави от злото. Елементарен въпрос: Ако властта произхожда от праведността, то как тогава антихрист ще управлява света, а църквата ще отслабва?
Тези въпроси показват шизофриничната теология изповядвана от повечето петдесятни църкви, които застъпват идеята за диспенсационализмът.
от Явор Русинов
Етикети:

неделя, 26 юни 2011 г.

Контролът върху оръжията намалява престъпността- мит или истина?

Много често се спори по този въпрос. Къде е истината? Най-лесно, показателно и точно ще е ако се обърнем към статистиката. Да видим какво ще излезе?
През 1976 г. във Вашингтон въвеждат един от най-строгите оръжейни закони в страната. Оттогава броя на убийствата се е увеличил с 134 %. 20% от убийствата в САЩ се извършват в четири града (в които живее 6% от населението) - Ню Йорк, Чикаго, Детройт и Вашингтон. Във всеки от тези градове на практика се забранява притежанието на пистолети. Само в един от тези градове (Ню Йорк) се извършват 20% от въоръжените грабежи в страната. В Мериленд, благодарение на ограничителните закони, броя на грабежите е със 70% по-висок от средното за страната.
 Абсолютен факт е, че притежанието на оръжие намалява престъпленията срещу собствеността (особено кражбите с взлом).
60% от осъдените престъпници признават, че са избягвали извършването на престъпление, когато са знаели,че жертвата е въоръжена.  Във Вашингтон нивото на убийствата е 56 на 100 000, докато в Арлингтън във Вирджиния (където закона за притежание на оръжие е по-свободен) нивото на убийствата е 1,6 на 100 000.
57% от престъпниците се страхуват повече от среща с въоръжен гражданин, отколкото от среща с полицията. Когато жена е била въоръжена с нож или пистолет, само 3 % от изнасилванията са осъществени (при 32% когато не са били въоръжени). През 1966 г. в Орландо (Флорида) е имало бум на изнасилвания, отговорът е бил масови курсове по оръжейна тренировка за жени. Вследствие на това, броя на изнасилванията намалява с 90 %. След приемането на закона за носене на оръжие за самозащита, убийствата във Флорида са намалели от 36 % над средното за страната до  4 % под средното за страната. Броя на убийствата в щатите със строг режим за притежание на оръжие е 49% по-висок отколкото в щатите с либерален такъв.
След въвеждането на ограничителен закон за притежание на оръжие в Австралия са се увеличили:
-Убийствата с 3,2%
-Въоръжените грабежи с 73%
-Проникванията с взлом с 38%
-Отвличанията с 32%
-В щата Виктория убийствата са се увеличили с 300% (ТРИСТА ПРОЦЕНТА)
Когато се използва оръжие за самозащита 83% от жертвите на обир не са наранени, 88 % от жертвите на насилие над личността не са наранени, 76% от случаите на употреба на оръжие за самозащита НЕ ВКЛЮЧВАТ ПРОИЗВЕЖДАНЕТО НА ИЗСТРЕЛ.
Престъпления е имало, има и ще има. Престъпността не може да бъде спряна, но може да се притисне в едни ниски процентни нива. След като не може до всеки цивилен гражданин да се сложи полицай, то поне да се даде правото на хората да се защитават. Самия факт, масово да има оръжие в населението, както е видно от статистиката, а и от елементарната логика, би имал само и единствено превантивен характер спрямо извършването на престъпления. Има народна поговорка, че срещу фактите и боговете мълчат. А фактите са недвусмислени:
  ПРЕСТЪПНОСТТА СЕ УВЕЛИЧАВА ПРИ СТРОГ ОРЪЖЕЕН КОНТРОЛ.
Ето и още малко статистика - 2/3 от хората убити годишно са престъпници, застреляни от техни „колеги” (т.е. има саморазправа между криминални елементи и те самите са жертва, а не невинни хора). 0,2% от притежателите на законно оръжие са извършили престъпление.
Нещата изглежда не са чак толкова страшни. А като че ли дават и светлинка в тунела в борбата с престъпността. Това народа да е въоръжен би донесло само полза за спокойствието на обществото като цяло. От какво ги е страх тези горе във властта? Страх ги е да няма оръжие в народа ли? Защо?
Закона в България уж ще е  либерален като според законопроекта от 19 януари 2010 г. разрешава ако си наркоман и си лежал в клиника да се лекуваш преди повече от 3 (три) години да имаш право на оръжие, но в същото време в т.9 на чл.58 от проекта на закона за оръжията пише - да не се издава  на лице което няма основателна причина за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Ето я вратичката да не се дава оръжие на българина. Ето как закона ще изглежда абсолютно либерален, свободен, демократичен и т.н.,а в същото това време просто няма как да не получиш законен отказ. Какво означава „основателна причина”? Да съм заплашен пред свидетели? Да съм се оплаквал пред прокурор ли (за да е документирано)? Първо да стана жертва на престъпление ли трябва? Тази т .9 от чл. 58 просто погазва всякакви демократични права и ни лишава от една превантивна мярка срещу това да не станем жертви на престъпление ,от една страна ,и от друга  ще сме държава, която приема строги закони ограничаващи притежанието на оръжие за самоотбрана. Какво става с нивото на престъпност там където няма законно оръжие е очеизвадно от статистиката представена по-горе.
  При сегашните високи нива на престъпност в България и при невъзможността нашата полиция да я озапти, един такъв ход би довел до разрастването й в космически размери. От Европейския съюз не са доволни от това, че не правим нищо срещу престъпността, а с това предложение, заради което обществото ще стане масова жертва на насилие, просто ще се превърнем в част от световната  статистика.  За съжаление обаче няма да станем държава с ниска престъпност.
Етикети:

петък, 17 юни 2011 г.

Ръководство за домашно образование

Етикети:

петък, 10 юни 2011 г.

Стойността на семейството.

Етикети: ,

Мъже, обичайте жените си!

Етикети: ,
Абонамент за: Коментари (Atom)