Клипът е взет от блог "Парчета разум".
петък, 3 юни 2011 г.
събота, 21 май 2011 г.
събота, 7 май 2011 г.
Тайнствата
Истинската църква се определя на база следните три фактора:
1.Проповядване на живото слово;
2.Отслужване на тайнствата и
3.Спазване на църковна дисциплина.
Нека да разгледаме тайнствата! В Уестминистърската изповед на вярата, като отговор на въпроса какво представлява тайнството е записано следното:
1.Проповядване на живото слово;
2.Отслужване на тайнствата и
3.Спазване на църковна дисциплина.
Нека да разгледаме тайнствата! В Уестминистърската изповед на вярата, като отговор на въпроса какво представлява тайнството е записано следното:
„Тайнството е свята наредба, въведена от Христос в Неговата църква, за да бъде за намиращите се в Завета по благодат като знак, печат и изява на даровете от Неговото посредничество; също така за да заздрави и засили вярата им и всички други благодатни дарове; да ги задължава към подчинение; да засвидетелства и да насърчава любовта и общението помежду им; както и да ги разграничава от намиращите се извън завета”.
В Новия завет Христос въвежда две тайнства за своята църква- водното кръщение и господнята вечеря!
В Уестминистърската изповед на вярата за водното кръщение е записано:
„Водното Кръщение е тайнство в Новия Завет, при което Христос е отредил измиването с вода в името на Отца, Сина и Святия Дух да служи като знак и печат на присаждането в Него, на опрощаването на греховете чрез кръвта Му и на новорождението чрез Неговия Дух; на осиновението и възкресението за вечен живот. Чрез това тайнство кръщаваните са тържествено приети във видимата Църква и встъпват в едно открито и изповядвано посвещение да принадлежат изцяло и единствено на Господа.
Определението за Господня Вечеря в Уестминистърската изповед на вярата е следното: „Господната вечеря е тайнство в Новия Завет, при което, чрез даване и приемане на хляб и вино, съгласно отреденото от Исус Христос, се изявява Неговата смърт. Онези, които приемат подобаващо това тайнство, се хранят с Христовото тяло и кръв за своето духовно подхранване и израстване в благодатта; тяхното единение и общение с Него се затвърждават и те засвидетелстват и подновяват своята благодарност към Бога и посвещението си на Него, както и взаимната си любов и общението помежду им като части на едно и също невидимо тяло.
Бог повелява делото на Святия Дух и на Исус Христос да се съхранява образно пред очите на църквата и света до идването на Исус Христос. Това става именно чрез двете тайнства- Господнята Вечеря и Водното Кръщение. Господнята вечеря символизира Христовото дело, а Водното кръщение символизира делото на Святия Дух. Христос, Божият Син извършва великото дело на кръста, като прави умилостивение за греховете на хората, без което няма спасение на човеците, а Святия Дух изобличава за грях и довежда до вяра в това, което Христос направи. Следващата стъпка на Святия Дух е новорождението. В Йоан 3:6 е записано: „ Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух.”
През дългия период от време преди разпятието, Бог държи пред очите на своя народ същите два разграничени аспекта на своето дело за тях. Делото на Сина е представено в Пасхалното агне, което сочеше към Бога. Агнето, заклано преди основаването на света, което щеше да се жертва на Голготския кръст, за да изкупи греховете на света. Делото на Святия Дух е изобразено в обряда на обрязването, който е символично пречистване на плътта, чрез освещаващото действие на Духа. Така, че може да се приеме, че Пасхата е преобраз на Господнята Вечеря, а обрязването е преобраз на водното кръщение. Всички тези обряди сочат към Христос- Пасхата и обрязването сочат към идващият Христос, а Господнята трапеза и водното кръщение сочат към дошлият вече Христос. Господнята трапеза и водното кръщение също така сочат и към повторното идване на Христос.
В църквите днес има разногласие относно начина на вземане на водно кръщение- дали то да се извършва чрез потапяне или поливане. В книгата на Робърт Рейбърн „Какво ще кажете за кръщението?” са дадени много доводи за правилното вземане на водното кръщение, подплатени със стихове от Новия и Стария завет, както ще намерите и много доводи за кръщението на деца. Автора защитава извършването на водното кръщение чрез поливане.
Привържениците на поливането настояват, че водата е преобраз на Святия Дух. Това е в пълно съответствие с учението за Святия Дух в Писанието. В Йоан 7- 38-39 четем: „ Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. 
А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат”. По отношение на спасението Духа и водата са неразривно свързани! В Йоан 3:5 е записано: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство”. Защитниците на потапянето срещат трудности при обяснението на това, какво символизира водата при отслужването на ритуала чрез потапяне. Ако се приеме, че водата символизира земята, в която Христос бе погребан, това няма никаква стойност, защото Христос не бе погребан в пръстта, а бе положен в гроб изсечен в скала. Ако все пак се приеме, че водата е преобраз на Святия Дух, не съществува никакво библейско основание за потъване или потапяне в Него. Напротив, в цялата Библия се говори за Святия Дух, като изливан или поръсван върху божия народ. В Деяния 2:2-4 виждаме кръщението на Петдесятница: „И когато настана денят на Петдесятница, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят”. От този новозаветен цитат се вижда, че всички вярващи бяха изпълнени със Святия Дух, а не бяха потопени в Него, тоест Святия Дух дойде върху тях! В книгата на Робърт Рейбърн „Какво ще кажете за кръщението” ще намерите още много доводи за правилното взимане на водното кръщение.
А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат”. По отношение на спасението Духа и водата са неразривно свързани! В Йоан 3:5 е записано: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство”. Защитниците на потапянето срещат трудности при обяснението на това, какво символизира водата при отслужването на ритуала чрез потапяне. Ако се приеме, че водата символизира земята, в която Христос бе погребан, това няма никаква стойност, защото Христос не бе погребан в пръстта, а бе положен в гроб изсечен в скала. Ако все пак се приеме, че водата е преобраз на Святия Дух, не съществува никакво библейско основание за потъване или потапяне в Него. Напротив, в цялата Библия се говори за Святия Дух, като изливан или поръсван върху божия народ. В Деяния 2:2-4 виждаме кръщението на Петдесятница: „И когато настана денят на Петдесятница, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят”. От този новозаветен цитат се вижда, че всички вярващи бяха изпълнени със Святия Дух, а не бяха потопени в Него, тоест Святия Дух дойде върху тях! В книгата на Робърт Рейбърн „Какво ще кажете за кръщението” ще намерите още много доводи за правилното взимане на водното кръщение.
Важно е да се отбележи, че целта на Христовото кръщение и целта на нашето кръщение не е една и съща! Целта на нашето кръщение е знак и печат за очистване на греховете, докато целта на Христовото кръщение е „да се изпълни всяка правда”, тъй като Христос няма грехове за очистване!
Друго много важно нещо е, че водното кръщение няма нищо общо със спасението на душата! Трябва да е ясно, че спасението идва единствено чрез вяра, по благодат! Душата бива спасена само въз основа на Христовото дело, без никакви религиозни ритуали. Писанието ясно говори, че спасението е дар на божията благодат и трябва да се приеме единствено чрез вяра!
Може би най-обсъжданата тема, когато се говори за водното кръщение е кръщението на децата. За да сме точни, трябва да споменем, че никъде в Новия Завет няма нито една дума, която да се изтълкува като забрана за кръщението на малки деца. Ако кръщението на малки деца е небиблейско, то Библията би съдържала предупреждение против него. В интерес на истината трябва да заявим, че никъде в Писанието не съществува и пряка заповед за това кръщение. Говорейки за кръщението на деца, трябва да се уточни, че децата, които могат да се кръщават, трябва да са от дом, където поне единият родител да е вярващ. В Галатяни 3:26-29 четем: „Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание”. За да разберем точно на какво обещание сме наследници, трябва да се върнем в Битие 17:7, където Бог казва на Авраам: „И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе”. Това е обещанието, на което всеки става наследник след като приеме Христос за Спасител. В следващите стихове на 17 глава на Битие, Бог установява знак и печат за своя велик завет на благодатта с Авраам- знака е обрязването! Както вече споменахме, обрязването е преобраз на водното кръщение! След като Бог е повелил децата да бъдат обрязвани на осмия ден, това автоматично означава, че кръщаването на децата има библейска основа! Във Второзаконие 30:6, четем: „Господ твоят Бог ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да любиш Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да живееш”. Нека прочетем и Римляни 4:11: ” И той (Авраам) прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях”. Тук се споменава, че обрязването е знак и печат на правда от вяра. Веднага трябва да се спомене, че този печат на правда от вяра се поставя на новородени на възраст от осем дни, които едва ли имат лична вяра. В старозаветно време е имало два вида за членство в църква: 1. Тези, които са влизали в църквата като възрастни, като Авраам и 2. Невръстните деца на вярващите.
Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание”. За да разберем точно на какво обещание сме наследници, трябва да се върнем в Битие 17:7, където Бог казва на Авраам: „И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе”. Това е обещанието, на което всеки става наследник след като приеме Христос за Спасител. В следващите стихове на 17 глава на Битие, Бог установява знак и печат за своя велик завет на благодатта с Авраам- знака е обрязването! Както вече споменахме, обрязването е преобраз на водното кръщение! След като Бог е повелил децата да бъдат обрязвани на осмия ден, това автоматично означава, че кръщаването на децата има библейска основа! Във Второзаконие 30:6, четем: „Господ твоят Бог ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да любиш Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да живееш”. Нека прочетем и Римляни 4:11: ” И той (Авраам) прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях”. Тук се споменава, че обрязването е знак и печат на правда от вяра. Веднага трябва да се спомене, че този печат на правда от вяра се поставя на новородени на възраст от осем дни, които едва ли имат лична вяра. В старозаветно време е имало два вида за членство в църква: 1. Тези, които са влизали в църквата като възрастни, като Авраам и 2. Невръстните деца на вярващите.
Знакът символ за очистването на плътта се е поставял на много хора, които в последствие са се показали недостойни за него, но Бог не казва, че те не трябва да го имат, а че белега просто не ги ползва! Това четем в Римляни 2:25: „Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване”.
Фактът, че децата не остават извън божиите заветни обещания в новозаветно време, става ясен от Павловото обсъждане на проблемите, засягащи невярващите в едно семейство. В 1во Коринтяни 7:13-14, четем: „И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети”. Под думата нечисти, Павел разбира, че децата биха били като децата на невярващите. Когато дори единият родител е в заветни взаимоотношения с Бог, детето автоматично влиза под завета, когато е на лице белега за това. Днес белега на завета продължава да се поставя на децата ни. Обрязването се преобразува във Водно Кръщение, а Пасхата в Господня вечеря. Господнята вечеря и Пасхата са възпоминание и двете говорят за заместническата жертва на Христос. Тук трябва да се уточни, че Господнатя вечеря говори и за това, че Божието Царство вече е дошло на тази земя.
Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети”. Под думата нечисти, Павел разбира, че децата биха били като децата на невярващите. Когато дори единият родител е в заветни взаимоотношения с Бог, детето автоматично влиза под завета, когато е на лице белега за това. Днес белега на завета продължава да се поставя на децата ни. Обрязването се преобразува във Водно Кръщение, а Пасхата в Господня вечеря. Господнята вечеря и Пасхата са възпоминание и двете говорят за заместническата жертва на Христос. Тук трябва да се уточни, че Господнатя вечеря говори и за това, че Божието Царство вече е дошло на тази земя.
Когато Господ дава своята велика повеля, Той заръчва на учениците си да отидат по целия свят и да правят ученици, като заповядва учениците да бъдат кръщавани, а не обрязвани. Причината за тази промяна е, че обрязването е само за мъже. В епохата на Новия Завет разграничаването между мъже и жени не съществува. Това се вижда в Галатяни 3: 26-29: „Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание”. Това, че кръщението замества обрязването ясно се вижда от стиха в Колосяни 2: 11-12: „В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло; погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите”.
Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание”. Това, че кръщението замества обрязването ясно се вижда от стиха в Колосяни 2: 11-12: „В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло; погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите”.
В заключение ще споменем още нещо за кръщението на децата. Много християни, които не са привърженици на детското кръщение, твърдят, че до момента в който всички деца достигнат неопределена възраст, когато могат да поемат отговорност, всички деца са спасени. От едно такова твърдение, следва да се заключи, че когато децата достигнат възрастта, в която могат да поемат отговорност, те автоматично губят спасението си и остават изгубени докато те не повярват. Заветния богослов не изпада в такова противоречие. Той оставя децата на невярващите родители, които умират в ранна възраст на справедливия и милостив Бог, като отказва да въведе догми за тяхната участ. А що се отнася до невръстните деца на вярващите родители, заветния богослов признава, че ключът за тяхното спасение е вярата на техните родители. Божието слово е кристално ясно, че спасението е дар, по благодат, чрез спасителното дело на Христос на кръста. Писанието казва, че тези, които са способни на лична вяра, спасението им се дава въз основа на нея. Но никъде в Писанието не се казва, че неспособните на лична вяра не могат да бъдат спасени! Вярващия родител, който кръщава детето си трябва да подтвърди, че приема божието заветно обещание за себе си и своето дете. Така той признава, че детето му е отделено от Бога като свято, и че Бог е обещал да бъде и негов Бог. Вярващия родител се ангажира да възпитава своето дете в божието учение и неговите действия стават доказателство за неговата вяра в Бога. След като вярата идва от слушане на словото, родителя трябва от ранна възраст да наставлява детето си в Бога. Господ казва на своя избран народ във Второзаконие 6:6-7: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш”. Един вярващ, който отказва да постави знака и печата на Божия завет върху своето дете и да обещае да го възпитава в пътя на Господа, фактически пренебрегва и отхвърля специалното божие притежание на детето и обещанието за благословение. За вярващите, на които божията милост е открила тази истина, това е забранено!!!
и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш”. Един вярващ, който отказва да постави знака и печата на Божия завет върху своето дете и да обещае да го възпитава в пътя на Господа, фактически пренебрегва и отхвърля специалното божие притежание на детето и обещанието за благословение. За вярващите, на които божията милост е открила тази истина, това е забранено!!!
четвъртък, 5 май 2011 г.
Christopher Hitchens vs. Douglas Wilson
Дебат между Christopher Hitchens и Douglas Wilson на тема: "Християнството добро ли е за света?"
Трейлър Christopher Hitchens vs Douglas Wilson част 1
част 2
част 3
част 4
част 5
част 6
част 7
част 8
част 9
част 10
част 11
част 12
Книгата с дебата
IS CHRISTIANITY GOOD FOR THE WORLD? A DEBATE BETWEEN CHRISTOPHER HITCHENS AND DOUGLAS WILSON в pdf формат, можете да намерите ТУК!
понеделник, 4 април 2011 г.
Конференция Библейски Мироглед София 2011
Първата и централна човешка институция, която Бог нареди, беше семейството. В семейството Той постави всички основни взаимоотношения, на които се крепи човешкото общество: взаимно доверие, разделение на функциите и труда, икономически стимул за работа и дългосрочна ориентация и спестяване, управление с праведност и справедливост, което изобразява Божия морален характер, образование на... децата, наследство и предаване на капитал през поколенията, и т.н. Семейството трябва да е основната единица в организацията на местната църква, и семейството трябва да е основата за изграждане на обществото, икономиката, и всичко останало. Не е изненада, че противниците на християнството в наши дни са съсредоточили голяма част от своите атаки именно върху библейското семейство.
Семейството е Божието средство за праведно християнско господство върху земята. Изграждането на християнска цивилизация в Европа през последните 1900 години е било основано именно върху изграждането на традиция на здрави християнски семейства в ранните години на християнството; тази традиция устоява през всички гонения, и обръща Европа към Христос. Провалът на християните днес да евангелизират света се дължи именно на отказа им да се върнат към здравите основи на библейското семейство.
Втората конференция Библейски мироглед ще се занимае със следните въпроси: Какво е библейското семейство, каква е неговата роля в Божия план за спасение и господство, в Божия план за изграждане на църкви и общества, как семейството е правилната основа за предприемачество и икономическа дейност, и ролята на семейството в предаване на капитала в поколенията чрез образование на децата, спестяване и дългосрочна ориентация. Джоел Макдърмън, Андреа Шварц, Кристофър Бейтман, Божидар Маринов и Даниела Кремова ще представят библейския поглед върху мястото на семейството в Божия план.
Андреа Шварц – Вие сте уникално направена да обучавате децата, които Бог ви е дал.
Кристофър Бейтман – Християнско видение за предприемачество.
Kристофър Бейтман – Начало и оцеляване на домашната църква.
Андреа Шварц – Защо жените подценяват себе си в мандата за господство.
Кристофър Бейтман – Цялостен семеен живот.
Божидар Маринов – Наследяване на света.
Ако желаете да чуете лекциите, които са без хипер връзка, водеща към видео, свържете се с мен чрез контакти и аз ще ви ги изпратя.
Ако желаете да чуете лекциите, които са без хипер връзка, водеща към видео, свържете се с мен чрез контакти и аз ще ви ги изпратя.
неделя, 20 март 2011 г.
Как да станеш необходим- от Гари Демар
1.Чети поне по 10 страници на ден от нехудожествена литература в различни категории: наука, история, литература, музика, изкуства, научна фантастика, богословие, икономика и т.н. Увеличавай четенето с една страница на ден докато стигнеш до 20 страници на ден. Р. Дж. Ръшдуни четеше поне по една книга на ден – “подчертана, със собствен индекс на края на книгата – 6 дни в седмицата в продължение на 25 години. След това продължи в същия дух още 25 години.” Така прави и ти. За 10 дена ще си прочел книга от 200 страници. Това е повече от 35 книги на година. След 10 години ще си прочел 350 книги. След 40 години – 1400 книги. Увеличавай четенето с една страница на ден и през живота си ще си прочел повече книги, отколкото повечето хора са виждали в местната обществена библиотека.
2. Научи се да преглеждаш една книга така, че да можеш да прецениш дали си струва да я прочетеш цялата. Научи се да четеш бързо, за да добиваш информация от книгите.
3. Води си бележник с прозрения, които си добил, факти, добре изразени истини и нови речникови думи. Аз използвам “Moleskine Notebooks.” Нося си го навсякъде. Не можеш да се доверяваш на паметта си.
4. Всяка година, чети поне по една книга от категория, която смяташ за трудна или дори скучна, за да можеш да коментираш пет принципа относно този предмет. Представи си, че си на празненство и около теб постоянно се навърта някой, който е маниак на тема механика. Ако си чел, може да се сприятелиш с него.
4. Всяка година, чети поне по една книга от категория, която смяташ за трудна или дори скучна, за да можеш да коментираш пет принципа относно този предмет. Представи си, че си на празненство и около теб постоянно се навърта някой, който е маниак на тема механика. Ако си чел, може да се сприятелиш с него.
5. Поемай инициатива и задавай въпроси на хора, които знаят повече от теб. Ако си млад, това означава да питаш почти всички, които срещаш. Слушай повече, отколкото да говориш. Ако някой отговор не ти е ясен, питай за пояснение. Научавай поне по 10 нови неща всеки ден.
6. Научи се да говориш без да използваш излишни думи като “такова”, “нали” и др.
7. Научи се да говориш в продължение на 12 минути без да използваш бележки. Ако някога ти се наложи да импровизираш, бъди готов да говориш за не повече от 3 минути. Често, кратко казаното е по-съществено. Когато някой те покани да говориш и ти сложи ограничение, НЕ ГО надхвърляй. По-добре хората да казват, “Иска ми се да имаше повече време” отколкото “Кога ще свърши?”
8. Започни свой собствен бизнес, за да разбереш колко е трудно да ръководиш компания и колко е трудно да печелиш, да назначаваш и да уволняваш работници (повечето от които не са квалифицирани за работата), да продаваш, да попълваш формуляри, плащаш данъци, попълваш формуляри, плащаш данъци, попълваш формуляри, плащаш данъци.
9. Не се страхувай от провал. Едни от най-добрите уроци, които можеш да научиш са от неуспех, но само ако решиш да се учиш от тях.
10.“Силата Ми в немощ се показва съвършена” (2 Коринтяни 12:9). Понякога (в повечето случаи) Бог използва твоята слабост повече от силата ти, за да те превърне в човека, който Той иска да бъдеш.
Статията е взета от: Блог "Парчета разум"
сряда, 9 март 2011 г.
Жената след работа
Това е една статия, която толкова ме впечатли, че не можах да не я публикувам в блога си. Статията е взета от Блогът Чатпатка.
Понякога много ми се иска да имам някакъв талант. Например, ако можех да рисувам, най-много бих искала да пресъздам разочарованието. Както и вечно съпътстващото го безсилие.
Сега, например, бих нарисувала жена. Жената на днешното време. Силна, стилна и независима си мислиш ти. Представяш си я с дизайнерски костюм, с папка в ръка, с вдигната нагоре, прибрана коса, крачеща уверено в някой космополитен метрополис.
Но не. Някои неща просто не могат да се модифицират.
Жената, която бих нарисувала не би била ‘жената на работа’, която описах по-горе, даваща си вид, че идеално балансира между семейство и кариера.
Моята жена е жената след работа. След като всички вкъщи са вечеряли и отдавна заспали. След като е разтребила кухнята. След като е пуснала пералнята и изгладила изпраните дрехи. След като е приготвила закуска за децата си и обяда на обичания си съпруг за следващия ден. Бих я нарисувала с чаша вино и цигара в ръка, седнала на верандата в един часа през нощта, знаейки, че се лишава от така необходимия сън, но вкопчена в идеята за тези 20 минути, които са само нейни. Отпивайки от виното, усеща умората по всеки мускул, всяка кост от тялото си. Аромата на горещият, горчив тютюн хем я приспива, хем и носи спокойното усещане на отмората.
Оставяйки цигарата на пепелника до себе си, а чашата вино на земята, тя обхваща лицето си с ръце и потрива, първо слепоочието, после очите, а после с отворени длани и цялото си лице. И си обещава наум, че този уикенд ще отиде на масаж. После се вразумява и изброява в главата си всички неща, насрочени за тогава, които са приоритет. Решава, че пак няма да има време за себе си и започва да мисли колко малко е времето. Не съжалява нито за миг за времето прекарано в грижи за семейството си. Но съжалява, Господи, как само съжалява за безкрайните часове отделени за благополучието на вечно недоволния си работодател. Ден след ден, месец след месец, година след година... Бяха изминали вече петнадесет години! Петнадесет години без жив спомен. Естествено спомени имаше, но бяха толкова технически, свързани с проблемите и с успехите на фирмата... толкова мъртви. Лишени от топлина, лишени от чувства, каквито и да е чувства, дори носталгия. Човек, разбира се, лесно изпитва носталгия към минали години, но в този случай, просто нямаше към какво да се изпита. Това, което се случваше тогава, се случваше и днес. Нищо по-различно. Това бяха спомени, които включваха други хора, чужди хора. Колеги, клиенти, шефове. Нищо мило, нищо, което да си струва да се закачи в албума за онези дни в края на живота, когато връщайки се назад си спомняш и изживяваш отново и отново в годините на старостта.
А тези години наближаваха с бясна скорост. Бяха изминали вече петнадесет. Цели петнадесет! Тя самата вече беше на 45.
Жената отвори широко очи разтърсена от горещата вълна на осъзнаването, която заля тялото й. Тя бе подарявала на тази алчна и лишена от човешки ценности и уважение към личния живот на хората машина за пари наречена служба, по 12 часа усилен труд на ден, 264 часа месечно, 3168 часа в годината, общо 47520 часа от живота си, които нямаше как някой да й върне.
Беше се отчуждила от семейството си, не знаеше що за хора са децата и, а в замяна получаваше заплата средна хубост, с която дори не можеше да си позволи да отиде на почивка. Е, да. Преди два месеца изплатиха ипотеката на къщата и вече поне нея имаха.
Но дали тази къща беще дом? Да. През уикендите и късните вечери, да. Но не и през дните. През дните беше просто празна сграда, където децата можеха да си захвърлят раниците и при добро желание да хапнат нещо от хладилника преди да изхвърчат към... където и да е.
Петнадесет години! Без спомени. Без да усети тръпката на младостта, която някак от само себе си се задуши в битовизма (въпреки, че в началото се бореше геройски ), след като осъзна, че няма време за нея.
Петнадесет години! Безброй пъти се заричаше в началото, че нещата ще се променят, но така и не събра смелост да напусне работата си. Заради ипотеката, естествено.
Петнадесет години! И нито един спомен. Толкова много неосъществени мечти. Но поне имаше къща.
Въпреки,че синът и заминаваше да учи в големия град догодина, а и дъщеря и вече завършваше... Боже, кога пораснаха? Като че бе вчера, когато я следваха по къщата и търсеха вниманието й. "Виж, мамо!", "Мамо, виж ме!" "Мамо, гледай какво мога", "Мамо, нарисувах теб!". Бяха хубави времена. Бяха времена на невинност и безусловната им любов я караше да се чувства полезна. Да усеща, че прави нещата както трябва. Прощаваха й с лекота нервните изблици и вечното оправдание "Мама е много изморена, после..."
Господи, кога спря всичко това? Кога се умориха да се борят за вниманието й? Кога спряха да казват "Виж ме, мамо!" Кога? Кога стана на 45? Кога спря да иска да живее и се примири? Кога изчезна искрата в очите й, когато в колата засвиреше любима песен и мислите й се отнасяха към бъдещето и всички неща, които щеше да опита и направи? Кога всъщност започна да се дразни от силна музика? Кога остаря...?
Сега, например, бих нарисувала жена. Жената на днешното време. Силна, стилна и независима си мислиш ти. Представяш си я с дизайнерски костюм, с папка в ръка, с вдигната нагоре, прибрана коса, крачеща уверено в някой космополитен метрополис.
Но не. Някои неща просто не могат да се модифицират.
Жената, която бих нарисувала не би била ‘жената на работа’, която описах по-горе, даваща си вид, че идеално балансира между семейство и кариера.
Моята жена е жената след работа. След като всички вкъщи са вечеряли и отдавна заспали. След като е разтребила кухнята. След като е пуснала пералнята и изгладила изпраните дрехи. След като е приготвила закуска за децата си и обяда на обичания си съпруг за следващия ден. Бих я нарисувала с чаша вино и цигара в ръка, седнала на верандата в един часа през нощта, знаейки, че се лишава от така необходимия сън, но вкопчена в идеята за тези 20 минути, които са само нейни. Отпивайки от виното, усеща умората по всеки мускул, всяка кост от тялото си. Аромата на горещият, горчив тютюн хем я приспива, хем и носи спокойното усещане на отмората.
Оставяйки цигарата на пепелника до себе си, а чашата вино на земята, тя обхваща лицето си с ръце и потрива, първо слепоочието, после очите, а после с отворени длани и цялото си лице. И си обещава наум, че този уикенд ще отиде на масаж. После се вразумява и изброява в главата си всички неща, насрочени за тогава, които са приоритет. Решава, че пак няма да има време за себе си и започва да мисли колко малко е времето. Не съжалява нито за миг за времето прекарано в грижи за семейството си. Но съжалява, Господи, как само съжалява за безкрайните часове отделени за благополучието на вечно недоволния си работодател. Ден след ден, месец след месец, година след година... Бяха изминали вече петнадесет години! Петнадесет години без жив спомен. Естествено спомени имаше, но бяха толкова технически, свързани с проблемите и с успехите на фирмата... толкова мъртви. Лишени от топлина, лишени от чувства, каквито и да е чувства, дори носталгия. Човек, разбира се, лесно изпитва носталгия към минали години, но в този случай, просто нямаше към какво да се изпита. Това, което се случваше тогава, се случваше и днес. Нищо по-различно. Това бяха спомени, които включваха други хора, чужди хора. Колеги, клиенти, шефове. Нищо мило, нищо, което да си струва да се закачи в албума за онези дни в края на живота, когато връщайки се назад си спомняш и изживяваш отново и отново в годините на старостта.
А тези години наближаваха с бясна скорост. Бяха изминали вече петнадесет. Цели петнадесет! Тя самата вече беше на 45.
Жената отвори широко очи разтърсена от горещата вълна на осъзнаването, която заля тялото й. Тя бе подарявала на тази алчна и лишена от човешки ценности и уважение към личния живот на хората машина за пари наречена служба, по 12 часа усилен труд на ден, 264 часа месечно, 3168 часа в годината, общо 47520 часа от живота си, които нямаше как някой да й върне.
Беше се отчуждила от семейството си, не знаеше що за хора са децата и, а в замяна получаваше заплата средна хубост, с която дори не можеше да си позволи да отиде на почивка. Е, да. Преди два месеца изплатиха ипотеката на къщата и вече поне нея имаха.
Но дали тази къща беще дом? Да. През уикендите и късните вечери, да. Но не и през дните. През дните беше просто празна сграда, където децата можеха да си захвърлят раниците и при добро желание да хапнат нещо от хладилника преди да изхвърчат към... където и да е.
Петнадесет години! Без спомени. Без да усети тръпката на младостта, която някак от само себе си се задуши в битовизма (въпреки, че в началото се бореше геройски ), след като осъзна, че няма време за нея.
Петнадесет години! Безброй пъти се заричаше в началото, че нещата ще се променят, но така и не събра смелост да напусне работата си. Заради ипотеката, естествено.
Петнадесет години! И нито един спомен. Толкова много неосъществени мечти. Но поне имаше къща.
Въпреки,че синът и заминаваше да учи в големия град догодина, а и дъщеря и вече завършваше... Боже, кога пораснаха? Като че бе вчера, когато я следваха по къщата и търсеха вниманието й. "Виж, мамо!", "Мамо, виж ме!" "Мамо, гледай какво мога", "Мамо, нарисувах теб!". Бяха хубави времена. Бяха времена на невинност и безусловната им любов я караше да се чувства полезна. Да усеща, че прави нещата както трябва. Прощаваха й с лекота нервните изблици и вечното оправдание "Мама е много изморена, после..."
Господи, кога спря всичко това? Кога се умориха да се борят за вниманието й? Кога спряха да казват "Виж ме, мамо!" Кога? Кога стана на 45? Кога спря да иска да живее и се примири? Кога изчезна искрата в очите й, когато в колата засвиреше любима песен и мислите й се отнасяха към бъдещето и всички неща, които щеше да опита и направи? Кога всъщност започна да се дразни от силна музика? Кога остаря...?
Някои неща не могат да се модифицират. Жената е създадена да се грижи за семейството си пълноценно и да намира радостта в това. Жената не е създадена да се грижи за благополучието на един или друг работодател. Ние, жените сами станахме жертви на собствените си капани: феминизъм и еманципация. И най-жалкото е, че повлякохме със себе си и собствените си деца, които имат майка само през уикенда.
Отпивайки последната глътка вино, жената направи своя горчив извод. Тя се бе родила, за да изплати една къща. Една къща, която скоро щеше да е празна...
Оръжия за масово обезличаване
Наистина ли ни трябва училище? Говоря не за образование, а за насилствено школуване: шест часа дневно, пет дни в седмицата, девет месеца в годината в продължение на дванайсет години. Дали тази убийствена, рутинна дейност е наистина наложителна?
В тази страна са ни учили (т.е. школували) да мислим, че "успехът" е синоним на "школуването" или най-малкото зависим от него. В исторически план обаче това изобщо не е вярно - нито в интелектуалното, нито във финансово отношение. Днес по целия свят има достатъчно много хора, които намират начин да се образоват и без да прибягват до услугите на задължителното средно образование в училища, които прекалено често приличат на затвори."
Джон Гатоу
Книгата може да бъде закупена от книжарница Хеликон на цена от 16лв, или онлайн на цена от 15,20лв от ТУК.
вторник, 1 март 2011 г.
Пет истини от Гари Демар
1. Не можеш да превърнеш бедните в богати чрез закон, който превръща богатите в бедни.
2. Когато някой получава нещо, за което не е работил, друг трябва да е работил за него без да го получи.
3. Държавата не може да даде на някого нещо, което преди това не е взела от друг.
4. Когато половината от хората разберат, че няма нужда да се работи, защото другата половина ще се грижат за тях, и когато другата половина разбере, че няма смисъл да се работи, защото някой друг ще получи това, за което са се трудили, това мили приятелю, е началото на края на една нация.
5. Не можеш да умножиш богатството като го делиш.
Статията е взета от Блог "Парчета разум"
2. Когато някой получава нещо, за което не е работил, друг трябва да е работил за него без да го получи.
3. Държавата не може да даде на някого нещо, което преди това не е взела от друг.
4. Когато половината от хората разберат, че няма нужда да се работи, защото другата половина ще се грижат за тях, и когато другата половина разбере, че няма смисъл да се работи, защото някой друг ще получи това, за което са се трудили, това мили приятелю, е началото на края на една нация.
5. Не можеш да умножиш богатството като го делиш.
Статията е взета от Блог "Парчета разум"
Абонамент за:
Коментари (Atom)