Структурата на неделната служба.

Частите, от които се състои структурата на неделната служба са: 1.Изповядване на греховете; 2.Освещение (проповядване на Словото); 3.Господня вечеря (подновяване на завета); 4.Благословение. Това е правилната стуктура на неделната служба. Това беше реда, по който преминаваше службата в първата църква, когато Христовите ученици се събираха в Господният ден. Целта на неделната служба е да се понови завета в Господният ден. За съжаление, днес църквите масово пренебрегват тази основна цел, като не раздават господня вечеря в неделният ден. Думата от Стария Завет, с която можем да охарактеризираме службата е жертвоприношение. Етапите, през които преминаваше жертвата по пътя си към олтара, в Старият Завет бяха: 1.Заколване; 2.Разчленяване; 3.Изгаряне. Тези етапи имат своят аналог в етапите на богослужението в Новият Завет. Заколването представлява покаяниято на човека, т.е. точка първа от структурата на новозаветната неделна служба. Разчленяването на жертвата съответства на проповядването на словото (освещението). В Евреи 4:12 се казва: „Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето”.  Изгарянето на жертвата съответства на Господнята вечеря в Новият Завет. Жертвоприношението в Стария Завет и аналогът му в Новият Завет- неделната служба имат една единствена цел- приближаване към Бога. Друго важно, което трябва да се знае за неделната служба, е че активната страна по време на службата не е човекът, а Бог. Цялостната заветна структура на службата е: 1.Призив от Бога; 2.Изповед; 3.Проповядване на Словото (освещаване); 4.Господня вечеря (подновяване на Завета); 5. Благословение. Действията от страна на Бог към нас са: 1.Призовава ни, 2.Възстановява ни чрез прошка; 3.Освещава ни чрез Словото си; 4.Храни ни чрез Господнята вечеря (дава ни живот); 5. Благослава ни. Действията от страна на човека към Бога са: 1.Отзоваване; 2.Изповед (покаяние); 3.Слушане на Словото; 4.Ядене от Господнята вечеря; 5.Излизане в света с цел господство и покоряване.

God and Government- by Gary DeMar

Какво е значението на фразата "In God We Trust?" Tова само знак ли е, който е поставен на нашите монети или значи нещо повече? Дали това е продукт на "гладна кокошка просо сънува", или е част от плана за реалността?

Чрез обширни изследвания, Гари Де Мар е открил, че "In God We Trust" е основна предпоставка, върху която предците ни са изградили нашата нация.

В тази поредица от книги в три серии, Гари Де Мар ви запознава с истинската история на Америка, обсъжда влиянието на християнството върху създаването и развитието на Америка. Той представя един практичен подход към развитието на библейската гледна точка към елементите на обществото ни, предизвикателството за постигането на ценности и приоритети, които направиха Америка страхотна.

Фактическата документация,  прави тази поредица идеалена за всички християни, които търсят да открият истината за наследството на Америка.  Всеки том от тази серия е самостоятелно поучение с въпроси, отговори и библейски препратки.

Първият том на Бог & правителството  започва с основата:

• Самоуправление и семейно управление
• Църковно управление
• Произход и развитие на гражданското правителство
• Целта и функциите на гражданското управление
• Исус и гражданско правителство
• Християнската история на Съединените щати
• Отношението на църквата и държавата към Библията
• Отношението на църквата и държавата към Първата поправка
• Какво е правителството?

Проблеми в библейските перспективи (книга 2)

Във вторият том от поредицата, Гари Де Мар разглежда въпроси като:

• Разработване на библейски мироглед
• Мироглед в Конфликти
• Суверенитетът и Господството
• Суверенитетът и собствеността
• Финансиране на държавата и Божието царство
• Враговете на библейска икономика
• Причини и завладяване на бедността

Възстановяването на Републиката (Книга 3)

В този трети том на Бог & Правителството , Гари Де Мар разглежда:

• Как да се възстанови републиката?
• Библейският преглед на властта
• Враговете на Библейските органи
• Божията суверенност на нацията
• Фондацията на закона
• Администрацията на правосъдието
• Суверенитет и образование
• Бъдещето на правителството
• Допълнителна библиография

Gary Demar- Why Is 666 The "number Of The Beast"

За сега материалът е само на английски език.

Разкриване на тайната на живота

Здрава наука е тази, която се стреми към Истината и оставя доказателствата да говорят сами. В този филм световно известни учени именно по пътя на доказателствата стигат до Истината, че светът е сътворен от разумен Създател. 
През 1859 година Чарлз Дарвин публикува труда си „За произхода на видовете". В него той отстоява мнението, че всичко живо на земята е резултат от естествени процеси време, вероятност и естествен подбор.
От времето на Дарвин до днес биолозите се опитват да обяснят произхода на живите същества, като резултат от тези процеси. Въпреки това, днес това обяснение за произход на живота е поставяно под съмнение, както никога преди.
„Разкриване на тайната на живота" разказва историята за съвременни учени, които лансират мощната и предизвикваща разгорещени дебати идея за сътворение.
С помощта на изключителна компютърна анимация „Разкриване на тайната на живота" ни пренася във вътрешността на живата клетка, за да изследваме системи и механизми, които носят по неоспорим начин със себе си свидетелството за сътворение.
Двигател, който се върти с 100 000 грт, биологична система за обработка на информация, която е по-мощна от която и да било компютърна мрежа и верижна молекула, която съхранява инструкциите за изграждането на органите във всеки жив организъм на земята.

Какво означава "под благодат, не под закон"?

"Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат" (Рим. 6:14).

 Трябва ли да се опитваме да разглеждаме този стих без да разгледаме предхождащите стихове в Рим. 6 гл.? Очевидно не. И все пак има много, много библейски учители, които се опитват да правят точно това. Те виждат в Павловите думи това, което те биха желали той да е казал. Павел е бил логичен човек. Той е изграждал аргументите си стъпка по стъпка. Това, което предшествува Павловия извод, е съществено за разбирането на този извод.

Грехът не владее над нашите души. Това е констатация на факт, описание на нашето естество като изкупени хора. Павел твърди това в целия текст (6:2, 4, 6-7). Но грехът може да владее над нашите смъртни тела; той все още е заплаха за нашите свидетелства (6:6, 11-13). Той казва, “та да не робуваме вече на греха” (6:6). Схванахте ли? Да не робуваме. Това е морална заповед, а не описание на нашето изкупено естество. Това е “трябва,” а не “е.”

Как може Павел да каже, че не сме под закон, ако иска да зачитаме закона във всекидневната ни обхода в Бога? Защото иска да знаем, че не сме под осъждението на закона. Ние не сме под проклятието, което е над нарушителите на завета. Не трябва да се страхуваме от Божия закон, защото той повече не ни осъжда на втората смърт, както е било преди Христос да ни изкупи. Вместо това вече сме под благодат, за да вършим добри дела (Еф. 2:8-10).

"На кафе" по Nova TV с тема "Абортите"

На 10 март 2010г. предаването "На кафе" по Нова телевизия беше с основна тема "Абортите". В емоционален разговор водещата Диана Любенова дискутира с гостите в студиото различните проблеми и въпроси свързани с темата. В директна връзка от болница "Шейново" участва д-р Христо Василев - акушер-гинеколог, който обясни начина по който се извършва един аборт и изрази своето лично мнение.

Гледайте тук запис от предаването: www.novatv.bg  

Сигурни сме, че няма да останете безразлични към това, което ще видите.

Кога всъщност започва човешкият живот?

Във Франция държавата започва да защитава живота на детето 10 седмици след зачеването му, в Дания – 12 седмици след зачеването, в Швеция след 20 та седмица от зачеването му, а в други държави живота на детето се защитава само след като то се е родило. Носителят на Нобелова награда Джеймс Уотсън е предложил да се защитава живота на детето след третия ден от раждането му.

И все пак: Кога ли наистина започва човешкия живот? На кого да вярваме? Излиза, че френските деца стават хора 10 седмици след зачеването, малките датчани 12 седмици след зачеването, шведите – 20 седмици след зачеването, а може би децата на Джеймс Уотсън стават хора едва три дни след раждането им? Не е ли всичко това абсурдно?

Абсолютно очевидно е, че трябва да се вслушваме в едно авторитетно мнение: мнението на Бог! А то е, че човешкият живот започва веднага след зачеването, т.е. веднага след сливането на мъжката и женската полови клетки. Християнството винаги е защитавало човешкото същество още в майчината утроба. Библията говори за това, че човешкият живот започва не от раждането и свършва не със смъртта. Тези две събития отбелязват само един от етапите на човешкия живот. Този етап се предшества от вътреутробния живот, а след смъртта на тялото, душата продължава живота си в небесното присъствие на Бога или отделена от Него в ада.

Бог създава човека при съединяването на двете клетки, в резултат на което се образува нова клетка и в тази мъничка клетка вече е заложено цялото бъдеще на човека: неговият пол, кръвна група, цвят на очите, и т.н., а в последствие всичко това само се доразвива. Ембрионът, тази малка клетка е уникален, неповторим човек. Друг такъв не се е раждал на света и същият такъв във бъдеще никога няма да се роди. Най-бързо развитие и растеж плода получава веднага след внедряването на зародиша в маточната стена в първите седем седмици. Ако този интензитет на развитие би се запазил до края на бременността, то бебетата при раждането си биха тежали 14 тона или колкото два слона. В 10-та седмица от бременността цялата система от органи в човешкия организъм е изцяло сформирана. Законите на някой държави разрешават аборт, при който убиват вече сформирано детенце. Защо? Затова, че той макар и да се е сформирал, все още не се е развил окончателно. Но, почакайте, детето ще се развива след раждането си до 26 годишна възраст!

Наскоро в американски вестник беше описан следния случай: една жена ражда бебе в петия месец от бременността и моли лекарите да го спасят. Целия медицински персонал е вдигнат на крак, за да оцелее детето. В същата тази клиника, в същия ден и час, но в друг кабинет друга жена абортира своето бебе в 5-ия месец от бременността. Има ли думи, с които може да бъде определена една такава жестокост? Как всъщност да наречем това, което се случва?

Конференция "Библейски мироглед" Юндола 2010

Съдържа ли Библията отговори на всички въпроси? Повечето християни в България ще отговорят на този въпрос с "да." Тогава какво казва Библията за образованието? За икономиката? За данъчното облагане? За изборите? За науката? За местните общности? Същите тези християни ще вдигнат рамене в недоумение: "Не знам." За първи път в България християнска конференция ще се опита да запълни този пропуск. Ако Библията има отговор на всички въпроси, тогава Библията ни дава цялостен мироглед за света, и ние като християни трябва да познаваме този мироглед и да разбираме неговото приложение във всяка област от живота на човека и неговото общество. Нашата цел е да полагаме сновите на християнска цивилизация в България. Започвайки от новороденото сърце на отделния човек, до икономика и държавно управление, всяка област трябва да се покори на изискванията на Христос и да изявява славата на нашия Бог. За всички вас, които не сте успяли да присъствате на конференцията, а и за тези, които отново биха искали да чуят всички лекции, ние публикуваме всички аудио записи на всичките десет лекции:

Лекция №1: Румен Папратилов– Християнството: Цялостен мироглед или периферна религия.

Лекция №2: Стив Шлисел – Всичко, което наистина ми трябва, го научавам от Стария Завет. 

Лекция №3: Джоел Макдърмън – Поглед от Престола: Мироглед и свещеничеството на всички вярващи.

Лекция №4: Румен Папратилов – Ролята на книгите за създаване на светоглед.

Лекция №5: Явор Русинов – Мястото на църквата в плана за господство и практическите следствия от това.

Лекция №6: Стив Шлисел – Изграждане на заветна общност от понеделник до събота.

Лекция №7: Тодор и Даниела Кремови– Практически проблеми и решения на домашното обучение в България. 

Лекция №8: Божидар Маринов – Къде започва християнската икономика?

Лекция №9: Джоел Макдърмън – Поглед от улицата: Мироглед и човешка дейност.

Лекция №10: Божидар Маринов – “Кръщавайте народите и ги научете...”

От жаба до принц

Може ли жабата да се превърне в принц? Може ли земноводните да се превърнат в хора под действието на еволюцията? Отговорите на тези и други въпроси в този филм, дадени от световно известни учени.

Филмът се излъчва с любезното разрешение на Фондация "Научен креационизъм" България.

Трябва ли родителите да изпращат децата си в държавно контролираните училища като „сол” за системата?

Много християни използват стиха от Матей 5:13, където се казва, „Вие сте солта на земята”, с цел да оправдаят своя страх от това да поемат отговорността, която Бог им е делигирал, да образоват децата си и те с радост изпращат децата си в държавните училища! Но този стих продължава, „но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.”

Сега, истинският въпрос е: „Дали нашите деца ще действат като сол в държавното училище, да го поддържат, пазят, подобряват, очистват и дават вкус; или държавното училище ще измие вкуса и ползата от децата ни и ще ги направи безполезна сол?” Точно кой кого измива или обучава в държавно контролираното училище? Социалистическите преподаватели не винаги са ефективни в преподаването на академични умения, но са много умели и ефективни в предаването  по все по-недоловими начини на хуманистичния мироглед. Бащата на съвременното социалистическо образование е Джон Дюи. Дюи е бил посветен хуманист и автор на първия хуманистичен манифест. Хуманистите открито са заявили своето намерение. Те са възнамерявали да „осолят” нашите деца с философията на хуманизма. Чарлс Ф. Потър, водещ хуманист, пише в The Humanist Magazine(1930):

Така образованието е най-могъщият съюзник на хуманизма и всяко американско обществено училище е училище на хуманизма. Какво могат да направят теистичните неделни училища за един час седмично и обучаващи само част от децата, да спрат течението на петдневната програма на хуманистичното обучение?

Друг водещ хуманист, Джон Дънфи, пише в The Humanist Magazine (Jan/Feb 1983):

Убеден съм, че битката за бъдещето на човечеството трябва да бъде водена и спечелена в обществените училищни класни стаи от учители, които правилно осъзнават своята роля като евангелизатори за една нова вяра: религия на човечеството. Учителят трябва да въплъщава същото себеотрицателно посвещение като най-яростните фундаменталистки проповедници, защото те ще бъдат друг вид служители, използващи класните стаи вместо амвона. . . . Класните стаи трябва и ще станат място на сблъсък между старото и новото – загниващия труп на християнството, заедно с всички свързани с него злини и нещастия, и новата вяра на хуманизма.

Нашите деца не се раждат „осолени.” Нашият Бог ни е дал задачата като родители да ги изпълним със сол. Ние наричаме този процес образование.

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, [това означава да го изпълниш със сол ] и не ще се отклони от него, дори когато остарее. — Притчи 22:6

И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно. — Ефесяни 6:4

Когато отглеждаме децата си, ние действаме като сол върху тях – запазваме тяхната почтеност, обогатяваме техните умове, очистваме тяхната обхода и им даваме характерен християнски вкус на живота.

Готови ли са нашите деца за битката с филистимския великан на хуманистичното образование? Давид доказа себе си първо с прашката срещу лъвовете и мечките, преди да се заеме с великана Голиат. Доказали ли са се нашите деца с оръжията на християнското воюване? (Римляни 13:12; 2 Коринтяни 10:4, 5; Ефесяни 6:10-18). Едва след като децата ни са станали зрели и са се доказали в поправлението и съвета на Господа – само тогава можем да ги изпратим навън, за да се бият с хуманистичните филистимци. Но ако изпратим нашите деца да бъдат обучавани от хуманистичната система, можем да очакваме солта, която им даваме, да бъде постепенно отмивана от непрекъснатия поток на замърсяващия хуманизъм. Скоро солта ще изгуби своя вкус и няма да става за нищо. Нищо чудно, че християните са захвърляни и тъпкани от хората. Ако имахме в себе си някаква сол, враговете ни биха се опитали да ни убият. Вместо това, те просто тъпчат върху нас.

Едно столетие на християни, изпращащи децата си в държавно контролирани училища, е отмило солеността на християнството, така че сега имаме поколение от християни, които дори не знаят какво е християнско общество. Сега се борим да възпитаме християнски родители, които да бъдат „солта на земята,” като посоляват своите деца в страх от Господа.