Разкриване на тайната на живота

Здрава наука е тази, която се стреми към Истината и оставя доказателствата да говорят сами. В този филм световно известни учени именно по пътя на доказателствата стигат до Истината, че светът е сътворен от разумен Създател. 
През 1859 година Чарлз Дарвин публикува труда си „За произхода на видовете". В него той отстоява мнението, че всичко живо на земята е резултат от естествени процеси време, вероятност и естествен подбор.
От времето на Дарвин до днес биолозите се опитват да обяснят произхода на живите същества, като резултат от тези процеси. Въпреки това, днес това обяснение за произход на живота е поставяно под съмнение, както никога преди.
„Разкриване на тайната на живота" разказва историята за съвременни учени, които лансират мощната и предизвикваща разгорещени дебати идея за сътворение.
С помощта на изключителна компютърна анимация „Разкриване на тайната на живота" ни пренася във вътрешността на живата клетка, за да изследваме системи и механизми, които носят по неоспорим начин със себе си свидетелството за сътворение.
Двигател, който се върти с 100 000 грт, биологична система за обработка на информация, която е по-мощна от която и да било компютърна мрежа и верижна молекула, която съхранява инструкциите за изграждането на органите във всеки жив организъм на земята.

Какво означава "под благодат, не под закон"?

"Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат" (Рим. 6:14).

 Трябва ли да се опитваме да разглеждаме този стих без да разгледаме предхождащите стихове в Рим. 6 гл.? Очевидно не. И все пак има много, много библейски учители, които се опитват да правят точно това. Те виждат в Павловите думи това, което те биха желали той да е казал. Павел е бил логичен човек. Той е изграждал аргументите си стъпка по стъпка. Това, което предшествува Павловия извод, е съществено за разбирането на този извод.

Грехът не владее над нашите души. Това е констатация на факт, описание на нашето естество като изкупени хора. Павел твърди това в целия текст (6:2, 4, 6-7). Но грехът може да владее над нашите смъртни тела; той все още е заплаха за нашите свидетелства (6:6, 11-13). Той казва, “та да не робуваме вече на греха” (6:6). Схванахте ли? Да не робуваме. Това е морална заповед, а не описание на нашето изкупено естество. Това е “трябва,” а не “е.”

Как може Павел да каже, че не сме под закон, ако иска да зачитаме закона във всекидневната ни обхода в Бога? Защото иска да знаем, че не сме под осъждението на закона. Ние не сме под проклятието, което е над нарушителите на завета. Не трябва да се страхуваме от Божия закон, защото той повече не ни осъжда на втората смърт, както е било преди Христос да ни изкупи. Вместо това вече сме под благодат, за да вършим добри дела (Еф. 2:8-10).

"На кафе" по Nova TV с тема "Абортите"

На 10 март 2010г. предаването "На кафе" по Нова телевизия беше с основна тема "Абортите". В емоционален разговор водещата Диана Любенова дискутира с гостите в студиото различните проблеми и въпроси свързани с темата. В директна връзка от болница "Шейново" участва д-р Христо Василев - акушер-гинеколог, който обясни начина по който се извършва един аборт и изрази своето лично мнение.

Гледайте тук запис от предаването: www.novatv.bg  

Сигурни сме, че няма да останете безразлични към това, което ще видите.

Кога всъщност започва човешкият живот?

Във Франция държавата започва да защитава живота на детето 10 седмици след зачеването му, в Дания – 12 седмици след зачеването, в Швеция след 20 та седмица от зачеването му, а в други държави живота на детето се защитава само след като то се е родило. Носителят на Нобелова награда Джеймс Уотсън е предложил да се защитава живота на детето след третия ден от раждането му.

И все пак: Кога ли наистина започва човешкия живот? На кого да вярваме? Излиза, че френските деца стават хора 10 седмици след зачеването, малките датчани 12 седмици след зачеването, шведите – 20 седмици след зачеването, а може би децата на Джеймс Уотсън стават хора едва три дни след раждането им? Не е ли всичко това абсурдно?

Абсолютно очевидно е, че трябва да се вслушваме в едно авторитетно мнение: мнението на Бог! А то е, че човешкият живот започва веднага след зачеването, т.е. веднага след сливането на мъжката и женската полови клетки. Християнството винаги е защитавало човешкото същество още в майчината утроба. Библията говори за това, че човешкият живот започва не от раждането и свършва не със смъртта. Тези две събития отбелязват само един от етапите на човешкия живот. Този етап се предшества от вътреутробния живот, а след смъртта на тялото, душата продължава живота си в небесното присъствие на Бога или отделена от Него в ада.

Бог създава човека при съединяването на двете клетки, в резултат на което се образува нова клетка и в тази мъничка клетка вече е заложено цялото бъдеще на човека: неговият пол, кръвна група, цвят на очите, и т.н., а в последствие всичко това само се доразвива. Ембрионът, тази малка клетка е уникален, неповторим човек. Друг такъв не се е раждал на света и същият такъв във бъдеще никога няма да се роди. Най-бързо развитие и растеж плода получава веднага след внедряването на зародиша в маточната стена в първите седем седмици. Ако този интензитет на развитие би се запазил до края на бременността, то бебетата при раждането си биха тежали 14 тона или колкото два слона. В 10-та седмица от бременността цялата система от органи в човешкия организъм е изцяло сформирана. Законите на някой държави разрешават аборт, при който убиват вече сформирано детенце. Защо? Затова, че той макар и да се е сформирал, все още не се е развил окончателно. Но, почакайте, детето ще се развива след раждането си до 26 годишна възраст!

Наскоро в американски вестник беше описан следния случай: една жена ражда бебе в петия месец от бременността и моли лекарите да го спасят. Целия медицински персонал е вдигнат на крак, за да оцелее детето. В същата тази клиника, в същия ден и час, но в друг кабинет друга жена абортира своето бебе в 5-ия месец от бременността. Има ли думи, с които може да бъде определена една такава жестокост? Как всъщност да наречем това, което се случва?

Конференция "Библейски мироглед" Юндола 2010

Съдържа ли Библията отговори на всички въпроси? Повечето християни в България ще отговорят на този въпрос с "да." Тогава какво казва Библията за образованието? За икономиката? За данъчното облагане? За изборите? За науката? За местните общности? Същите тези християни ще вдигнат рамене в недоумение: "Не знам." За първи път в България християнска конференция ще се опита да запълни този пропуск. Ако Библията има отговор на всички въпроси, тогава Библията ни дава цялостен мироглед за света, и ние като християни трябва да познаваме този мироглед и да разбираме неговото приложение във всяка област от живота на човека и неговото общество. Нашата цел е да полагаме сновите на християнска цивилизация в България. Започвайки от новороденото сърце на отделния човек, до икономика и държавно управление, всяка област трябва да се покори на изискванията на Христос и да изявява славата на нашия Бог. За всички вас, които не сте успяли да присъствате на конференцията, а и за тези, които отново биха искали да чуят всички лекции, ние публикуваме всички аудио записи на всичките десет лекции:

Лекция №1: Румен Папратилов– Християнството: Цялостен мироглед или периферна религия.

Лекция №2: Стив Шлисел – Всичко, което наистина ми трябва, го научавам от Стария Завет. 

Лекция №3: Джоел Макдърмън – Поглед от Престола: Мироглед и свещеничеството на всички вярващи.

Лекция №4: Румен Папратилов – Ролята на книгите за създаване на светоглед.

Лекция №5: Явор Русинов – Мястото на църквата в плана за господство и практическите следствия от това.

Лекция №6: Стив Шлисел – Изграждане на заветна общност от понеделник до събота.

Лекция №7: Тодор и Даниела Кремови– Практически проблеми и решения на домашното обучение в България. 

Лекция №8: Божидар Маринов – Къде започва християнската икономика?

Лекция №9: Джоел Макдърмън – Поглед от улицата: Мироглед и човешка дейност.

Лекция №10: Божидар Маринов – “Кръщавайте народите и ги научете...”

От жаба до принц

Може ли жабата да се превърне в принц? Може ли земноводните да се превърнат в хора под действието на еволюцията? Отговорите на тези и други въпроси в този филм, дадени от световно известни учени.

Филмът се излъчва с любезното разрешение на Фондация "Научен креационизъм" България.

Трябва ли родителите да изпращат децата си в държавно контролираните училища като „сол” за системата?

Много християни използват стиха от Матей 5:13, където се казва, „Вие сте солта на земята”, с цел да оправдаят своя страх от това да поемат отговорността, която Бог им е делигирал, да образоват децата си и те с радост изпращат децата си в държавните училища! Но този стих продължава, „но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.”

Сега, истинският въпрос е: „Дали нашите деца ще действат като сол в държавното училище, да го поддържат, пазят, подобряват, очистват и дават вкус; или държавното училище ще измие вкуса и ползата от децата ни и ще ги направи безполезна сол?” Точно кой кого измива или обучава в държавно контролираното училище? Социалистическите преподаватели не винаги са ефективни в преподаването на академични умения, но са много умели и ефективни в предаването  по все по-недоловими начини на хуманистичния мироглед. Бащата на съвременното социалистическо образование е Джон Дюи. Дюи е бил посветен хуманист и автор на първия хуманистичен манифест. Хуманистите открито са заявили своето намерение. Те са възнамерявали да „осолят” нашите деца с философията на хуманизма. Чарлс Ф. Потър, водещ хуманист, пише в The Humanist Magazine(1930):

Така образованието е най-могъщият съюзник на хуманизма и всяко американско обществено училище е училище на хуманизма. Какво могат да направят теистичните неделни училища за един час седмично и обучаващи само част от децата, да спрат течението на петдневната програма на хуманистичното обучение?

Друг водещ хуманист, Джон Дънфи, пише в The Humanist Magazine (Jan/Feb 1983):

Убеден съм, че битката за бъдещето на човечеството трябва да бъде водена и спечелена в обществените училищни класни стаи от учители, които правилно осъзнават своята роля като евангелизатори за една нова вяра: религия на човечеството. Учителят трябва да въплъщава същото себеотрицателно посвещение като най-яростните фундаменталистки проповедници, защото те ще бъдат друг вид служители, използващи класните стаи вместо амвона. . . . Класните стаи трябва и ще станат място на сблъсък между старото и новото – загниващия труп на християнството, заедно с всички свързани с него злини и нещастия, и новата вяра на хуманизма.

Нашите деца не се раждат „осолени.” Нашият Бог ни е дал задачата като родители да ги изпълним със сол. Ние наричаме този процес образование.

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, [това означава да го изпълниш със сол ] и не ще се отклони от него, дори когато остарее. — Притчи 22:6

И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно. — Ефесяни 6:4

Когато отглеждаме децата си, ние действаме като сол върху тях – запазваме тяхната почтеност, обогатяваме техните умове, очистваме тяхната обхода и им даваме характерен християнски вкус на живота.

Готови ли са нашите деца за битката с филистимския великан на хуманистичното образование? Давид доказа себе си първо с прашката срещу лъвовете и мечките, преди да се заеме с великана Голиат. Доказали ли са се нашите деца с оръжията на християнското воюване? (Римляни 13:12; 2 Коринтяни 10:4, 5; Ефесяни 6:10-18). Едва след като децата ни са станали зрели и са се доказали в поправлението и съвета на Господа – само тогава можем да ги изпратим навън, за да се бият с хуманистичните филистимци. Но ако изпратим нашите деца да бъдат обучавани от хуманистичната система, можем да очакваме солта, която им даваме, да бъде постепенно отмивана от непрекъснатия поток на замърсяващия хуманизъм. Скоро солта ще изгуби своя вкус и няма да става за нищо. Нищо чудно, че християните са захвърляни и тъпкани от хората. Ако имахме в себе си някаква сол, враговете ни биха се опитали да ни убият. Вместо това, те просто тъпчат върху нас.

Едно столетие на християни, изпращащи децата си в държавно контролирани училища, е отмило солеността на християнството, така че сега имаме поколение от християни, които дори не знаят какво е християнско общество. Сега се борим да възпитаме християнски родители, които да бъдат „солта на земята,” като посоляват своите деца в страх от Господа.

Новите еничари на държавната просвета

"Съзнателното отклоняване на деца от образователната система е много тежко нарушение. Този смешен плач за глобите в закона трябва да го изоставим."

Сергей Игнатов, министър на образованието

Една от основните тактики на мракобесния съветски комунизъм беше да отнема децата на опонентите на режима, да ги настанява в домове за сираци и да ги обучава в омраза към собствените им родители, тъй като последните били "врагове на народа".
Тази политика на държавно отвличане на малолетни от родителите им със съответните контекстуални модификации има своето продължение и днес. Противопоставянето на политиката, че детето е държавна собственост, в съзнанието на управляващите, които я измислят и прилагат, е "много тежко нарушение". С приетите изменения на първо четене на просветния закон - въвеждане на задължителна забавачка от петгодишна възраст, се задълбочава откъсването на децата от родителите.
Българското държавно стремление към тоталитаризъм и налагане на административната воля над населението е изумително. Министър Игнатов заяви, че ако не могат да плащат глоби, родителите на неусвоените в държавната просветна система деца щели да полагат обществено полезен труд.
(Предлагам да ги оковат във вериги за по-ясно назидателно послание към тези, които считат, че имат право над собствените си деца.) Наглостта, мрачната сянка на българския национален характер е ярко изразена в цялата концепция по прилагането на държавната образователна визия.
аза за целодневно обучение държавата няма. Но е готова да налага глоби за родители, които не си предадат децата. "Там, където няма създадени условия, няма да има глоби", успокоява министърът. Засега. На гол тумбак чифте пищови - заредени и готови да гърмят.
Има алтернатива, която, ако не е късно да бъде законодателно приложена, ще се наложи сама. Държавата въпреки безспорния си провал в просветата контролира образованието, без да допуска истинска конкуренция. Бюрократите трябва незабавно да се откажат от претенцията да се самообожествяват като единствения източник на власт и компетентност по образованието.
Държавното училище трябва да бъде поставено на равна основа с всички други източници и системи на семейно, частно и публично образование. Държавата трябва да се докаже като качествен доставчик и да се състезава за вниманието на родителите, а не да разпорежда глоби и насилие над тези, които отказват да влязат в доказано неефективната й просветна система.
Освен това държавният служител трябва да осъзнае, че децата не принадлежат на държавата, а на своите родители.  Този конвейер за оформяне на човешки съдби по калъп не успя при комунизма и националсоциализма.
Завръщането му в посткомунистическа България обаче очевидно е обозрима реалност. Не случайно Европейската конвенция специално защитава правото на родителите да отглеждат и образоват децата си съгласно своите "философски или религиозни възгледи".
Възможно е покровителственият тон на министър Игнатов да е предвиден за тези родители и социални слоеве, за които образованието на децата не е приоритет. Българските управници обаче трябва да започнат да приемат факта, че има и хора, които, въпреки че не са в държавното управление, са способни на самостоятелна мисъл, без да се налага държавата принудително да ги обгрижва.
В краен случай, ако не се откаже от неоснователната си претенция върху образованието на всички, държавата ще трябва да очаква неизбежните последствия. Защото от управленските действия се вижда, че интересите на държавата и тези на народа не са непременно идентични, колкото и да се опитват да ни го втълпят. На нас и на децата ни, заведени под строй в държавните просветни институции.

*Авторът е издател и главен редактор на онлайн списание "Свобода за всеки" (www.svobodazavseki.com) и съучредител на Асоциация за домашно образование (www.adobg.com)

Историята на живота

За да имаме колело са нужни определени части, без които едно колело не може – рамка, колела, спици, верига и прочие. Но дори наличието им не е достатъчно, за да се движи колелото. Необходимо е щото всичките му части да функционират заедно в синхрон една с друга. Така е и с живите организми. За да съществуват, нужно е било във всеки един момент от своето съществуване да са разполагали със съответните условия за живот, без които иначе не биха оцелели. Именно този синхрон се явява един от основните „препъни камъни” на еволюционната теория, защото за оцеляване на различните видове е била безусловно необходима едновременна еволюция на абсолютно всички форми на живот.

Днес, след 150 години на лъжи и заблуди, болшинството съвременни учени вече признават, че животът и цялата вселена са резултат от намесата на Интелигентен Създател, а не плод на някаква случайност. Затова можем свободно и отговорно да заявим: никога не е имало еволюция, а животът и вселената са сътворени и не са възникнали от само себе си. Защото вече е напълно доказано, че само Живот може да произведе живот, а това категорично означава че наистина има Бог, Който е Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.

Филмът се излъчва с любезното разрешение на Фондация "Научен креационизъм" България.

Как да изградим задължителни навици

Гари Демар

1. Четете поне по 10 страници всеки ден от документални и научни книги от различни области: наука, история, литература, музика, изкуство, научна фантастика, теология, икономика и т.н. Увеличавайте количеството с една страница на ден докато стигнете до 20 страници на ден. Р. Дж. Ръшдуни е четял минимум по една книга на ден – „с подчертаване, с водене на бележи на задната страница – шест дни в седмицата за 25 години. След това се е придържал към същата програма за още 25 години.” Отидете и направете същото. След 10 дни, ще сте прочели книга с 200 страници. Това е повече от 35 книги на година. След десет години, 350 книги. След 40 години, 1400 книги. Увеличавайте страниците всеки ден и в рамките на живота си, ще сте прочели повече книги отколкото повечето хора са виждали в библиотеката. [1]
2. Научете се как да преглеждате книга, за да определите, дали си струва да я четете цялата. Научете се, как да четете бързо, за да изследвате книгата за информация.
3. Водете си бележник с прозрения, факти, добре установени истини и нови думи от речника. Аз използвам „Moleskine Notebooks.” Нося един такъв навсякъде, където и да отида. Не можете да уповавате на паметта си.
4. Всяка година, четете поне една книга в категория, която ви се струва трудна и дори скучна, така че да можете да дискутирате пет принципа по предмета. Представете си вас седнал на маса, с някой запален по небесната механика. Ще направите приятел.
5. Поемете инициативата и задавайте въпроси на хора, които знаят повече от вас. Ако сте млад, това означава почти всеки, който срещате. Слушайте повече, отколкото да говорите. Ако отговора на е ясен, искайте разяснение. Научете поне 10 нови неща всеки ден.
6. Бъдете способни да дадете интервю без да използвате думата „такова” повече от 3 пъти, освен ако думата не е належаща да се използва като в „Това е такова красиво животно,” а не „Такова… а, това животно е такова…”
7. Бъдете способен да изнесете реч в рамките на 12 минути без да използвате бележки. Ако трябва някога да изнесете импровизирана реч, бъдете готови да изнесете такава в рамките на 3 минути. По-малкото често е повече. Когато някой ви помоли да говорите и ви даде минута за това, НЕ я превишавайте. Бихте искали хората да кажат, „Да би имал повече време” отколкото Кога най-накрая ще млъкне?”
8. Започнете собствен бизнес, така ще знаете, колко усилия отнема управляването на компания и колко трудно е да направиш печалба, да наемаш и уволняваш работници (повечето от които не са квалифицирани за работата), да си на пазара, да попълваш формуляри, да плащаш данъци, да попълваш формуляри, да плащаш данъци.
9. Не се страхувай от провала. Някои от най-добрите уроци, които някога ще научиш, ще са от провали, но само ако решиш, да се поучиш от тях.
10. „Силата в немощ се показва съвършена” (2 Кор. 12:9). Понякога (в повечето случаи?) Бог използва твоите слабости над твоите сили, за да те превърне в човека, в който Той иска да бъдеш.

Статията е взета от Блогът на Явор Русинов  "Федерално видение".