За съжаление много християни днес си задават следния въпрос: "Ако Исус е Цар сега, защо всички народи не са обърнати? Защо има толгова много нечестие? Защо всичко не е съвършено?” На първо място, няма "ако" относно това. Исус е Царят, и Неговото Царство вече дойде. Библията казва така. На второ място, нещата никога няма да бъдат “съвършени” преди Крайния Съд, и дори милениумът, описан от някои популярни автори, е далеч от съвършенството (всъщност, техният е много по-лош; защото те учат, че народите никога няма да се обърнат истински, а само ще се преструват на обърнати, докато очакват своята възможност да се разбунтуват).
Трето, макар Царството да е установено първоначално, чрез завършеното дело на Христос, то се установява прогресивно в историята, докато се установи окончателно в Последния Ден. От друга страна, Библията учи, че Исус Христос сега владее народите с желязна тояга; Той сега е седнал и владее над всички други началства на небето и на земята, притежавайки всяка власт. От друга страна, Библията също учи, че Царството се развива прогресивно и става все по-силно и по-могъщо с течение на времето. Същото послание към Ефесяните, което ни казва за Христовата абсолютна власт над създанието (1:20-22) и ни уверява, че ние царуваме с Него (2:6), също ни заповядва да се въоръжим за битка срещу дявола (6:10-17). Тук няма противоречие – просто две страни от една и съща действителност. Ифактът, че Исус сега управлява като Цар на царете, е точно причината ние да можем да имаме увереност за победа при нашия сблъсък със злото. Можем да преживяваме прогресивна победа сега, защото Исус Христос първоначално тържествува над Сатана в Своя живот, смърт, възкресение и възнасяне.
Съдържа ли Библията отговори на всички въпроси? Повечето християни в България тук ще отговорят с „да”. Тогава какво казва Библията за образованието? За икономиката? За данъчното облагане? За изборите? За науката? За местните общности? Доста от християните днес вдигат рамене в недоумение и изненада: „Не знам”, „А, има си хас”!? „Къде го пише това?”
С влизането ни в Европейския съюз преди три години се намерихме май в „небрано лозе”.
Европа: Кой я е създал? Как така един континент на варварски племена е достигнал до най-технологично развитата цивилизация в историята? Как са се развили идеите за свобода, справедливост, обществено и политическо устройство? Как се е появил стремежът към възходящо развитие, който не е съществувал в античните общества (поне след Потопа)?
Отговорът е: Християнството – то именно носи на европейските варварски племена светогледа, който едновременно дава обещание за оправдание и вечен живот на индивида, а на цивилизацията – инструкциите за обществено устройство, което дава растеж.
Разбира се, най-големият скок в прогреса на цивилизацията е осъществен при Реформацията на Църквата. Това е различно християнство от днешното, обаче. Днешното християнство, ако е достатъчно благочестиво, е загрижено предимно за спасението на личната душа и личното си благочестие. Онова християнство е било цялостно, всеобхватно, и неговата висша цел е било изграждането на Божието царство. Спасението на индивида е било част от това цялостно царство, не егоистична самоцел. Целта е била онази, изразена в Мойсеевия Закон:
Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес? (Втор. 4:5-8).
Не просто личната евангелизация на индивиди, но изграждането на цялостно общество, което да изявява предимствата на Бога и неговото спасение в Христос. Църквата през вековете не винаги е била съвършена в тази задача, била е в процес на израстване, имало е заблуди наред с успехите; правилните действия са се редували с неправилни и дори грешки, но християнската цивилизация е нараствала докато е създала онова общество, което доминира целия свят. Това господство над света не идва от само себе си – Европа не се събужда една сутрин магически могъща и доминираща всички континенти. Европа стига до там чрез усилията на християни от десетки поколения в изграждането на този „град на хълма,” който да служи за пример на останалите народи, за изявяване на Божиите превъзходства.
Онези християни са имали този цялостен светоглед, и са изградили християнска цивилизация, която да завладее света. През последните 100-150 години християните в Европа са загубили ръководната си роля в тази християнска цивилизация и до голяма степен са се оказали в периферията на обществото. Кое се е променило?
Онези християни, в миналото, са имали цялостен светоглед. За тях не е съществувала част от живота и дейността на хората, която да не е под властта на Христос. Политика, икономика, образование, наука – всичко е засегнато от греха, и следователно всичко трябва да бъде изкупено. Нямало е дуалистично разделение между „материалното” и „духовното”. Всяко начинание, всяко предприятие или проект са били първо духовни, и след това материални. Нациите и общностите са били организирани на духовен принцип (Уестминстърската изповед на вярата е изработена и внедрена в Британския парламент), и материалното е било подчинено на духовното. Дуализмът не строи цивилизации; и тъй като онова християнство не е било дуалистично, то е построило цивилизацията, която днес имаме.
Съвременното християнство е дуалистично. То поддържа антибиблейското разделение между материалното и духовното, което в ранните векове е било отхвърлено от Църквата като гностическа ерес. Днешното християнство проповядва лично благочестие, но никога не проповядва обществено благочестие; то говори за спасение на душата, но не говори за избавление на обществото; съсредоточава се върху личното познаване на Христос като „личен Господ и Спасител”(което е похвално), но не търси Неговото признаване като Господ и Спасител на цели народи. Съвременното християнство не признава Великото Поръчение, където ни е заповядано да учим и кръщаваме народите (Матей 28:18-20). Днес се задоволяваме с проповеди по теми, които са отвлечени и периферни за обществото, в което Господ ни е поставил.
Съвсем логично е при това отношение Господ да ни постави в периферията на обществото, безпомощни, бездейни, неадекватни, неспособни да изявим Неговите превъзходства във всяка област от живота – предимно защото не се вярва, че Бог има тези превъзходства във всяка област от живота. Бог няма да благослови такова осакатено благовестие. Благовестието има смисъл само когато е цялостно благовестие – заявяващо, че „всяка власт на небето и на земята” са дадени на Христос – нещо, което нашият Господ сам прокламира.
Откъде трябва да започнем? Това е трудният въпрос. Като се има предвид незавидното състояние и принизената роля на църквата днес, работата по възстановяване на цялостния библейски светоглед изглежда огромна. Вероятно тя ще ангажира няколко поколения. Но ние трябва да започнем с обновяване на ума си. Ние трябва да осъзнаем факта, че християнството не е периферна религия, която се занимава само с нашето ядене, пиене или мистични лични преживявания в молитвената стаичка. Ние трябва да променим ума си и да видим, че Библията дава цялостен светоглед, превъзхождащ всеки друг светоглед. Всеки друг светоглед по презумпция изключва върховната реалност – Бога на Библията – и следователно всеки друг светоглед ще бъде нереалистичен, и в крайна сметка ще доведе народите, които се уповават на него, до разруха. Виждаме разрухата, която удря Европейския Съюз тези дни. Каква е причината? Неправилни практики. Откъде идват тези неправилни практики? Те идват от неправилни възгледи, от неправилния светоглед на европейските народи и техните водачи, които са избрали да бъдат противници на Бога Създател. Ние имаме светогледа, който може да запази цивилизацията, стига да имаме готовността да го изучаваме и смелостта да го проповядваме. И когато хората видят предимствата на „тези постановления и закони”, които следват от библейския светоглед, ще възкликнат, „кой Бог е толкоз велик Бог, както този, който е дал тези постановления и закони!”
Започваме първо с възстановяване на познанието за приложението на Божието Слово във всяка област от живота; с течение на времето, когато нашето познание нараства, ще нарастват и нашите умения да го прилагаме на практика. Така стават християнските революции – предписание върху предписание, наставление върху наставление, и накрая езическите империи падат, за да отстъпят пред християнската цивилизация.
В УНСС учат над 23 000 студенти, в Софийския университет - над 25 000. През 2008/09 в България има общо 274 200 студенти. През 2008г. новородените деца са 77 712. Ако умножим по 4г. това прави 310 848 деца.
Нека сега да оставим настрани всички статистически особености и да погледнем бегло отгоре на нещата. Горните цифри означават, че висшистите в България скоро ще бъдат над 75% от населението. Това не си личи и причината е само една - образованието е некачествено. Студентите, които наистина учат и се стремят да бъдат добри професионалисти, го правят повече въпреки системата, отколкото поради нейните достойнства.
С течение на годините държавата се опитва да ни убеди, че образованието ни е безплатно и ние трябва да се радваме, че въобще учим, едва ли не. Това е голямата лъжа! Моля, погледнете следващите данни! Плащаме за това образование в няколко посоки: 1. Данъците на нашите родители и на чужди родители - общо 420млн. лв. или 1600лв./студент на година.*
2. Такси – 100 млн.лв. или средно 400 лв/студент на година.* 3.Разходи за живот - 100 млн.лв. - или 400лв/студент на година- по данни на С. Дянков са разходите са за храна, учебници, общежития наеми и други. Разбира се, цифрата е много далеч от истината. В най-оптимистичния вариант студентите живеят с 200-400лв. на месец, което прави над 3500 лв./студент на година.
Отново като съберем горните цифри излиза, че разходите, които плащаме са общо - над 5500лв. на година.
Другият компонент на цената е отделеното време. Нефинансовото му изражение е, че изразходваме едни от най-ползотворните си 5% от времето на тази земя.
Изразени в пари /пропуснати ползи/, това са нови между 6-12 000лв. на година. Толкова бихме получавали, ако работим вместо да учим. Е, приятели, днешното ни образование струва 50-100 000лв плюс 4-6 години време. Това е достатъчно, за да се сбогуваме с илюзията, че някой ни подарява нещо в тези университети. Плащаме висока цена, срещу която е нормално да искаме възможно най-доброто. Най-доброто означава - истински лекции, с даващи всичко от себе си преподаватели. Упражнения, в които да участваме максимално, решавайки въпроси от практиката. Нужни са изпити, които да отразяват реалните резултати, за да стимулират учещите студенти. Сега изпитите са безлични, демотивиращи, каращи мързеливите да се присмиват на упоритите. Като първите и вторите имат сходни резултати. „Безплатното” образование, струва висока цена на цялото общество. Има ли изход от това положение? Разбира се, че има! Решението е следното: всеки студент си заплаща сам всичките си разходи!!! Както видяхме по-горе „безплатен обяд няма!”. Така студентите, ще са заинтересовани да усвояват по най-добрият начин парите, които самите те дават, като се стремят да получат повече знания, ще изискват от преподавателите качествено преподаване. По този начин, ще е в сила и пазарния принцип- универиситетите, предлагащи качествено образование, ще имат повече студенти и обратно! Не на последно място, обществото ще бъде облегчено от безмислените данъци, които се прахосват за така нареченото „безплатно образование”!
*от доклад на Симеон Дянков и Георги Ангелов, Февруари 2009г. Данните са за 2007/8 г.
Книгите разширяват хоризонта. Чрез слушане, децата се докосват до повече хора и места отколкото биха могли през краткото си детство. На удобния диван, родителите могат да заведат семействотоОколо света за 80 днис Жул Верн.
Разбирането от слушане идва преди разбирането от четене. Децата се учат да разбират понятия и да вадят изводи от историите, които чуват. Децата на които е четено имат по-силни езикови умения – богат речник и усъвършенствана памет и редица възможности. По-скоро се научават да четат трудни книги.Четенето учи на писане. Добрите книги са дело на велики умове. Като ги слушат, децата се учат как звучи доброто писане.
Историите преподават история. Историята е нещо, което трябва да се преживее, и това правим чрез историите.
Четенето на глас изгражда семейна връзка. Как да четете на глас?
Майка ми ни четеше следобед, когато бяхме свършили с ученето. Използваше четенето на глас като награда. Молеше ни да сме тихи, но можехме да си играем с играчките. Искаше от нас да задаваме въпроси, ако не разбирахме нещо. Понякога тя задаваше въпроси, за да види дали разбираме всичко. Понякога ни караше да разкажем, това което сме чули в края на главата; това се нарича преразказ. Майка ни четеше около час или два в зависимост от това кога гласът й ще падне. Понякога продължавахме обвити с изключително хубава приказка през целия следобед. Като ни показваше нейната любов към четенето, мама запали любовта у нас. Татко четеше от друга книга преди лягане. Той четеше повече екшъни и приключения. Има нещо в Шерлок Холмс и истории като Островът на съкровищата, което ги прави подходящи за вечерно четене. Недейте да четете скучни книги. Четете книги, които ви ентусиазират. Децата ви също ще ги харесат. Предизвикайте себе си да четете книги, които смятате за трудни. Това е като да тренирате мускулите си за четене. Може да ви се струва, че малките деца първоначално не схващат нещо, но подробностите са се скрили в паметта им.
Аудио книгите са прекрасни. Всяко представление добавя глас и изпълнение на четенето. Нашето семейство има любими четци. Аудио книгите са добри за пътувания. Ако ви плаши четенето на глас, може да започнете с аудио книги.
"Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото" (Мат. 13:33).
Най-напред, нека съвършено да си изясним едно нещо: "Квас" не означава "грях." Бог изискваше квасен хляб за една важна старозаветна жертва, благодарствената примирителна жертва (Лев. 7:13). Безквасният хляб се изискваше за Пасхата, като символ на отделянето на Израил от извратения морален квас на Египет. Но, пристигнали в обещаната земя, от тях се изискваше да принасят квасен хляб пред Бога. На празника на Петдесятница те трябваше да пекат квасни хлябове като принос за първи плодове (Лев. 23:17). Това беше квасът на етичната зрялост, най-добрият хляб на земята. Ако отъждествим "квас" със "зло," ще поставим под въпрос решението на Бога да изисква символ на зло в благодарствената жертва към Него. Квасният принос беше характеристика на Петдесятница, денят на радостта.
Какво е квасът? Той е мая. Малко от нея се слага в тестото, преди да се опече. Тя кара тестото да бухне. Произвежда мек, пълен хляб. Квасът е символ на растеж, на зрялост или развитие. Може да се отнася и за злото, и за правдата. Трябва да оставим стария, извратен квас (I Кор. 5:6-8). Но царството е като квас: растежът е в основата му.
“Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие, и нека владее . . . над цялата земя. . .” (Бит. 1:26)
Ние наричаме тази задача към човека да завладява земята завет за господство.
Завет е понятие, с което определяме договорни взаимоотношения между две или повече страни, с взаимни задължения и права, обикновено имащи вечен характер. Божият завет е понятието, с което определяме взаимоотношенията между Бога и Неговото създание, конкретно между Бога и човечеството като представител на цялото създание пред Бога.
Библейският завет има петточкова структура, която обобщава тези взаимоотношения в едно:
Личността на Бога (трансцендентност, иманентност)
Йерархия, власт, представителство
Етика, закон, господство
Клетва, съд, санкции
Наследство, продължителност, приемственост.
И така, Бог сключи завет с Адам, при който 1) Бог създаде цялата вселена и човека, 2) постави човека да владее създанието като представител на Бога, 3) спазвайки правилата (законите), установени от Бога за господство над земята; 4) според покорството или непокорството на човека под Бога той ще получи позитивни санкции (дъжд, просперитет и т.н.) или негативни санкции (смърт, болки, тръни и бодили); 5) (подразбира се), в крайна сметка праведните ще наследят земята и вечен живот, а неправедните ще бъдат отсечениот земята.
Бог създаде човека като отговорен настойник над Божието създание. Човекът беше направен по Божия образ, което означава, че в него беше вложен импулсът към господство над земята и земните ресурси. Бог установи Своя завет с човека, според който човекът трябваше да владее земята според Божия закон, прилежно спазвайки “правилата за поведение” върху Божията собственост. В основата си този завет беше икономически. Това не означава, че заветът не беше духовен или религиозен. Но религиозното поклонение на човека под Бога трябваше да се изразява в правилното управление на земните ресурси съобразно Божиите изисквания. Като първоначален капитал за икономическата дейност на човека Бог му подари дълготрайни активи, текущи активи и финансов капитал. С този първоначален капитал човекът трябваше да започне своята дейност по покоряване на земята под Божия закон. След известно време на обучение човекът трябваше да излезе от градината и да приложи придобитите си умения в неустроения свят извън градината. Адам и Ева се поддадоха на изкушението и позволиха на Сатана да ги подлъже да използват неправилно ресурсите на градината. Поради това Бог ги лиши от техния първоначален капитал, но те не бяха освободени от задачата, която имаха под завета за господството – тази задача не беше свързана с градината, а с Божия образ, който остана в тях (Бит. 9:1-7), макар и вече изкривен и извратен от греха. Икономическата/моралната задача на човека да упражнява господство остана, но стана по-трудна за изпълнение. Заветът за господството върху земята не означава безусловно господство без правила или ограничения. Човечеството трябва да спазва Божия закон, ако иска да упражнява праведно и успешно господство над Божиите ресурси. Божият закон е отражение на Божия характер и следователно показва как Бог би постъпил във всяка ситуация, в която хората попадат във своята всекидневна дейност по завладяването на земята. Божият законе неизбежно свързан с Божия образ вътре в човека, следователно отхвърлянето на закона означава отхвърлянето на Божия образ. Непокорното човечество отхвърля завета за господството, като или 1) завладява земята, но без да следва изискванията на Божия закон, или 2) дезертира от задълженията си по завладяването на земята и нейните ресурси за Божията слава. И двата случая хората мразят Божия закон, защото той им свидетелствува за неизбежните задължения на Божия завет, за неговата праведност и истинност (и икономическа ефективност, в сравнение с икономически импотентните езически философии) и, в крайна сметка, за неизбежността на съда, на който Бог ще съди всички хора според работата им по покоряване на земята и нейните ресурси за Неговата слава. Църквата в България, като отхвърля Божия завет за господство и Божия закон, на практика е станала съюзник на враговете на Бога, които искат господство, но без Божия закон. Омразата към Божия закон не освобождава християните от закона; тя само ги поставя под законите (икономически, правни, психологически, образователни и т.н.) на езичниците. Резултатът е налице – икономически хаос и кризи – и първостепенна вина за това носят християните. Църквите трябва да възстановят проповядването на Божия закон като единственото средство за господство върху земята. Християните трябва да осъзнаят своите задължения по завета за господството и да започнат да изискват Божията земя и ресурси за Бога и Неговите законни представители на земята – църквата. Бог няма да позволи никаква форма на бягство (грабване и т.н.) от заветните задължения на християните; те ще трябва да се заемат на работа и да покорят всичките Му врагове за Негово подножие (да лишат враговете Му от всякаква власт над земните ресурси). Възстановяването на властта на християнитенад земята е истинската добра новина на благовестието.
“И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: познавам Го, но не пази заповедите Му, лъжец е, и истината не е в него. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена.” (I Йн. 2:3-5).
Проблемът, с който Йоан се занимава, е себепознанието. Как християнинът знае, че е “в Христа” като изкупен човек? Отговорът на Йоан е Божия закон. Не е чрез емоционализъм, или еднократна изповед на вяра, или способност да говорим на непознат език, или способност да изгонваме демони в името на Исус. А чрез нашето придържане към заповедите на Христос.
Ще възникне въпросът: Заповедите на Христос различни ли са от старозаветните закони?
Вероятния отговор може би ще е: “Смъртта и възкресението на Христос освободиха хората от робството на старозаветния закон. Старозаветните постановления са мъртва буква днес. Само законите, обявени от Христос и новозаветните автори, са морално задължителни, но не и по отношение на гражданското право.”
Правилния отговор: Защо новозаветните автори, особено Йоан, но също и Павел, продължават да се връщат към темата за Божиите заповеди като морални показатели? Защо посочват към нуждата на всеки човек от стандарт за оценка на неговото духовно състояние? Защо вярват, че моралното положение пред Бога се изявява във външното изпълнение на Божиите заповеди? Защо Христос и особено Йоан твърдят, че вътрешният живот трябва да се оценява чрез вънщното съобразяване с Божия закон? Къде можем да намерим Божия закон?
Те разбират, че това, което човек прави, е в тясна връзка с това, което той наистина вярва. Христос критикуваше фарисеите за това, че не дават на родителите си пари, защото казват, че трябва да ги дадат на Бога. “Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума” (Мат. 15:6). “Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемерци! Защото давате десятък от гьозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща от закона – правосъдието, милостта и вярността; но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате” (Мат. 23:23). Той критикуваше тяхното лицемерие, а не старозаветния закон. Източник: 75 библейски въпроса- Гари Норт
“. . . за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости. . .” (Еф. 4:14).
Църквата днес, няма никакъв конкретно библейски мироглед, няма библейски възглед за философската основа на която и да е област от познанието, няма цялостна картина за Божието създание. Но . . . нали помните, няма човек без цялостен мироглед и философия; ако някой не осъзнава своята философия и мироглед, то той несъзнателно е възприел някаква чужда философия или мироглед. Християните, в своето нежелание да изследват Библията, за да си съставят цялостен библейски мироглед за цялото създание, несъзнателно са възприели дяволската философия във всяка област от живота. С други думи, църквата днес е пълна с християни, които имат спасени души и езически умове.
Критериите за един библейски мироглед не са основани на някаква независима логика. Те следват от вярата в истинността и непогрешимостта на Библията, в това, че тя е пълното и единствено писано слово на Бога Създател, нашият критерий за истинност и праведност.
Ето и самите критерии:
1. Теоцентричност
Библейският мироглед трябва преди всичко да бъде теоцентричен. Теоцентричен идва от гръцката дума qeos– Бог и латинската centrum – център, среда, отправна точка. Като вярващи в Библията християни ние сме длъжни да приемем, че Бог е създал света от нищо. Следователно, преди сътворението е нямало нищо друго освен Бога. Той не е боравил с някаква предварително съществуваща, неоформена материя, от която е създал подреден свят. Съществувал е само Той и в даден момент е решил по Своята воля, чрез силата на Своето слово, да създаде света такъв, какъвто го виждаме. Всичко, което съществува, води началото си от Бога. За да създаде света, Бог е вземал формите, идеите, понятията, процесите, вдъхновението и т.н. единствено от Себе Си, защото не е съществувал никой друг. Така стигаме до извода, че не може да съществува никакво понятие в нашия мироглед, което да не води началото си от Бога. Бог е напълно независим от нашите понятия и възприятия, затова никога не можем да дадем някакво пълно, изчерпателно определение или обяснение за Него. Също, ние не можем да дадем какво да е определение за кое да е нещо, което в крайна сметка да не стига до идеята за Бога. Докато езичниците приемат понятията или като дадени сами по себе си, вечни и независими (реализъм), или като плод единствено на спекулациите на човешкия мозък, но нямащи реална стойност (номинализъм), ние сме длъжни да даваме на всяко нещо само тази дефиниция, която показва неговото място в Божия план за Божието създание. Така ние можем да говорим за икономика, мениджмънт, право, образование, политика, управление, семейство и т.н. само защото Бог е Икономистът, Мениджърът, Съдията, Учителят, Царят, Бащата и т.н. Всяка характеристика от заобикалящата ни среда трябва да бъде изследвана като следваща и произтичаща от Бога и нищо друго. Така също ние не смеем да определяме Бога според нашите земни понятия – както вече казахме, ние даваме имена на нещата според техния произход от Бога.
Всяка идея, която не съдържа в себе си Бога като първостепенна отправна точка, е противна на библейския мироглед. Библейският мироглед може да се приеме само съзнателно, следователно когато нещо не е съзнателно и изрично основано върху Бога на Библията, то е основано върху някой друг бог. Когато се опитат да ни пробутат някакъв възглед, който е основан върху “обективна реалност,” а не следва конкретно и изрично от Бога на Библията, ние трябва да отхвърлим такъв възглед – “обективната реалност” е мит; цялото създание е неизбежно личностно и субективно – то е създадено и принадлежи на Бога Създател. Християнинът е длъжен да отхвърли всяка теория или логическа схема на езичниците. Ние нямаме право да приемаме като верни нито езическата наука, нито езическото образование, нито езическото право, нито езическата психология, нито каквото да било друго езическо нещо, колкото и правдоподобни, очевидни и доказани да изглеждат те в очите ни. Само науката и позна нието, основани изцяло и изрично върху вярата в Създателя, могат да бъдат верни и приемливи за християнина.
2. Откровение
Библията заявява изрично, че всяко знание идва от откровение. Човек не може да получи истинно познание, ако то не му е дадено от Бога чрез Святия Дух. Нито вярващите, нито невярващите могат да постигнат и най-малкото разбиране за процесите и закономерностите във вселената и обществото, без да са получили това познание чрез свръхестествено откровение. Човекът винаги е живял единствено чрез познанието, което Святият Дух в голямата си благодат към хората им е давал. Човекът не може сам по себе си, автономно, да си създаде познание за каквото и да било нещо; той получава познанието изцяло и единствено по свръхестествено откровение.
Човекът е създание. Едно следствие от този факт е, че той не се ражда “чиста дъска.” Ние се раждаме с някакъв първоначален поглед върху света. Всеки човек се ражда духовен наследник на Адам и като такъв още при зачеването си участвува представително в греха на Адам. Това означава, че още от самото начало всеки човек носи в себе си основните презумпции на дявола, които подтикнаха Адам и Ева да съгрешат: че човекът може да бъде независим, обективен съдия между Бога и дявола. Така всяко дете при раждането си е изпълнено с егоизъм и желание за грях, които са естествено следствие от дяволския начин на мислене, наследен от нашия баща Адам (Пр. 22:15). След време, когато детето порасне, то започва да прилага на практика този начин на мислене и така вече участвува пряко в греха на Адам. Но грехът на Адам не беше нещо, което Адам можеше сам да си измисли: той му беше внушен от личност: дявола. Адам нямаше как сам по себе си да реши, че е безопасно да яде от плода на дървото: смъртн ата заплаха е твърде сериозно нещо, за да се реши той самостоятелно да провери дали тя е реална. Затова непокорството срещу Бога трябваше да му бъде внушено от личност. Трябваше някой лично да му “отвори очите,” че всъщност е безопасно да яде от плода, защото няма наистина да умре. Заповедта да не яде от дървото му беше дадена лично от Бога. Внушението да яде му беше дадено лично от дявола. Човекът можеше да действува или като последовател на Бога, или като последовател на Сатана. Но той не можеше да действува самостоятелно, защото, поради факта, че човекът е създание, това не е възможно.
Следователно, когато едно познание не идва от Божието откровение, то идва от дяволско откровение. Ако една идея не е съзнателно внушена от Бога, то тя е внушена от дявола. Няма значение дали тя е дошла чрез наблюдения, размишления или някакъв друг познавателен метод; ако идеята не е дошла чрез осъзнато откровение от Бога, то тя е дошла от дявола.
Библията е Божието откровение за човечеството. Макар че Бог действува в историята и чрез лично дадено, временно, съобразено с историческите обстоятелства откровение, то, както и всяка област от нашето мислене, трябва да бъде съобразено с вечното, непроменимо, завършено откровение: Божието слово. Така също, когато изследваме природните закономерности, това наше изследване трябва да бъде съобразено с ясното библейско послание. Например, ако Библията ми казва, че светът е създаден за шест дена преди около шест хиляди години, аз нямам никакво право даже да допусна, че може да съществува “обективно, неутрално” доказателство, че земята и светът са се формирали в продължение на милиони години. Такова “доказателство” може да бъде само субективно, пристрастно и дълбоко религиозно – подчинено на религия, враждебна на Библията. Войната на идеи никога не е между религиозната, субективна, ирационална християнска вяра и неутралната, обективна, рационална наука. Войната винаги е между дълбоко религиозната, субективна, ирационална християнска вяра и също толкова религиозните, субективни, ирационални езически вярвания. Познанието може да бъде само два вида: истинно, вдъхновено от Бога и лъжливо, вдъхновено от дявола. Няма трети вид, неутрално, обективно познание.
Следователно, библейският мироглед трябва да бъде основан единствено върху прякото, изрично откровение на Библията, а не върху неутралната логика, човешкия опит, “здравия разум” или нещо друго. Например, Библията ни казва, че Бог предопределя всичко; Той определя дори кои са избраните още преди те да са направили нещо добро или зло. В същото време ни се казва, че всеки човек е морално отговорен за своите действия. За човешката логика или “здравия разум” тези две твърдения са несъвместими и дори противоположни. Човешкият разум не може да приеме, че би могло едновременно Бог да предопределя всичко и в същото време да държи хората морално отговорни (виж дискусията на Павел в Римляни 9 гл.). Така християните изпадат в една от двете крайности: или във фатализъм, или в отричане на абсолютното върховенство на Бога. Библията, обаче, не вижда никакво противоречие между тези две твърдения и не се опитва да намери някакъв среден път; тя смята двете за съвършено съвместими. Така християнинът е длъжен да приеме логиката на библейското откровение – едновременно Божието предопределение и човешката отговорност – а не логиката на човешкия разум – или Божието предопределение, или човешката отговорност.
3. Завет и етика
С думата завет определяме взаимоотношението между Бога и човека. Много трудно можем да дадем определение за завет: заветът е едно от онези понятия, които водят началото си пряко от Бога и не можем да им дадем пълно определение (виж т. 1 в тази статия). Бихме могли да кажем, че заветът е нещо като договор, но това не би било пълно: всъщност, човешките договори са сянка на върховния договор на Бога с човечеството: Божия завет. Библията е книга на завета. Тя цялата е книга на завета и тя е единствено книга на завета. Това означава, че Библията са занимава с една единствена тема: отношението на Бога към Неговото създание, представено чрез човека – носителя на Божия образ. Онези, които четат Библията като историческа книга, книга с мъдрости, древна реликва, археологически източник и т.н., не биха разбрали нищо от нея, защото Библията може и трябва да се приема единствено като книга на завета – т.е. като свидетелство за отношенията на Бога с човека.
Основата на Божия завет е етиката: правилата, които Бог постановява за живот и поведение на Неговата земя. Каква е основата на Божията етика? Тя се вижда ясно от библейското свидетелство за сътворението на човека: “Да направим човека по Нашия образ, по Нашата прилика; и нека владеят. . .” (Бит. 1:26). Човекът е направен по Божия образ, което означава, че задачата на човека е да владее земята. Библейската етика не започва със забрани и негативни постановления; тя започва с позитивната заповед да владее земята, защото е направен по Божия образ. Тази теология на господството на човека над земята под Бога е правилният библейски възглед. Нищо друго не може да се нарече християнска етика; нищо друго не може да се нарече библейски мироглед.
Днешният мироглед на езичниците обикновено е насочен към власт над земята, но не под Бога и не според Божия закон. Падналият човек, в стремежа си да отхвърли претенциите на Бога, отхвърля правото на Бога да постановява правилата за праведен живот и праведно господство над земята. Тази враждебна на Библията религия се нарича хуманизъм: религията, която казва, че човекът може и трябва да бъде сам за себе си законодател и никой бог, а най-вече християнският, няма право да постановява правила и закони.
За съжаление, днешната църква подкрепя този възглед: не като проповядва господство над земята, а като проповядва учения, които възпират християните от господство над земята. Според съвременната теология християните трябва да бягат от управлението на земята и земните ресурси, защото по някакъв начин възкресението на Исус Христос е спечелило душите на вярващите, но не е спечелило цялото общество за Бога. (Интересно, защо ли пасторите смятат, че Исус Христос лъже, когато казва в Мат. 28:18, че Му е дадена всяка власт на небето и на земята?) Тази теология не прави християните по-духовни; тя ги отдалечава от истинския Божий завет и истинската Божия етика – господството над земята според Божия закон. Като учат своите последователи да изоставят отговорността за управлението на земята, съвременните пастори всъщност оставят по презумция земята в ръцете на езичниците, които желаят да управляват земята, но никога няма да я управляват според Божия закон. Така за победата на хуманизма в съвременното общество са спомогнали не само усилията на езичниците, които настояват да поемат управлението на обществото, но и самите християни, които доброволно са се отказали от него, по този начин предавайки земята и обществото в ръцете на враговете на Господ.
4. Интегрираност и телеология
Бог е един (Вт. 6:4). Той е създал света, следвайки само Себе Си и само чрез Своето Слово. Следователно, светът е вътрешно свързан и сплотен; всяка отделна част от вселената е стабилно и неразривно свързана с всички други части, като всички заедно съставят Божия план за вселената. Тъй като Бог е сплотяващата връзка между всички съставни части на вселената (Кол. 1:17), цялата вселена е вътрешно свързана, интегрирана и неразделима до последната частица.
Изводът от това за нас е, че библейският мироглед трябва да е вътрешно интегриран. Трябва да търсим единна свързваща структура за цялото познание, която едновременно да е валидна и за духовната, и за материалната страна на познанието. Следователно, трябва да внимаваме дали идеите, които ни се представят, предполагат едни и същи върховни принципи за цялото създание, или разделят създанието на отделни части, всяка от които е отделена, несвързана и независима с другите части. Типичен пример за това мислене е философската теория на Имануел Кант, популярна през двадесети век дори сред голяма част от християните. Кант разделя света на феноменален – светът на обективните, реалните явления – и номенален – светът на човешките абстракции, религия, философия и т.н. Двата свята са напълно независими един от друг и по никакъв начин не се намесват в действията един на друг. Библейският мироглед трябва да съдържа само такива схващания, които поддържат единството на материалния и духовния свят. Един и същи Бог е създал и материалния, и духовния свят, следователно едни и същи закони владеят и материалния, и духовния свят.
От факта, че светът е създаден подреден и свързан, следва заключението, че той е създаден с определена разумна цел. Връзките във вселената, ако са създадени от разумен Бог, който е над времето и извън създанието, имат вложена в себе си целенасоченост – те служат за целите на този върховен Бог. Бог вижда края преди началото; Той постановява Своя план за вселената още преди създаването й. Всичко, което става във вселената, е изпълнение на Божия личностен, непогрешим, подробен до секунда, обхващащ цялата вселена план за историята. Така ние сме длъжни да изследваме вселената като целенасочена и единствено като целенасочена. Историята има цел и посока – това е библейското учение за телеологията.
Християнинът не трябва да разглежда нито едно събитие във вселената като автономно, независимо, или подчинено на вероятност или случайност. Библейският мироглед трябва да изследва Божия план за вселената и на основата на този открит план да тълкува всяко събитие. Християнският изследовател трябва да постави един основен въпрос на своето мислене: “Къде е мястото на това нещо в Божия план за вселената?”
5. Историчност
Бог е вечният Бог, “Аз съм Който съм,” Бог-Създателят и е абсолютната истина и праведност. Той е всемогъщият, отделен от създанието, неподвластен на времето и обстоятелствата върховен Господар. В същото време, Той не е толкова отделен от Своето създание, че да не участвува във всеки момент в неговото управление и поддържане. Бог е всеприсъствуващ и всезнаещ и Той участвува във всички процеси в историята, макар самият Той да е над времето и за Него началото и краят да са един и същи момент. Всяко събитие във вселената е извършено от Бога и християнинът трябва да гледа на всяко събитие само като Божие действие.
Следователно, библейския мироглед трябва да включва в себе си както вечната непроменима същност на Бога Създател, така и Неговата всемогъща, повсеместна, непрекъсната намеса в историческите процеси. Възглед, който отрича или омаловажава историческото действие на Святия Дух във всяко времево събитие, не трябва да бъде приеман от християните.
Освен че лично прави всичко, което става, Бог е и върховният Съдия в историята. Основата на християнската историология винаги е била убедеността, че историята не е нищо друго освен история на духовното покорство или непокорство на индивиди или цели нации пред Бог и съответните санкции – благословения или проклятия – на Бога според моралните действия на хората. Библията изрично ни показва Бога като Съдия, който съди хората, не само във вечността, но и в историята, за техните дела. Така всеки възглед, който предполага някаква автономност на историческите процеси, трябва да бъде отхвърлян от християнина. Така също, всеки възглед, който отрича етичната причинно-следствена връзка в историята, не би могъл да е библейски.
Тази етична причинно-следствена връзка всъщност винаги е била едно от най-големите предизвикателства пред християнската апологетика. Коренът на нейното отричане е още в Битие 2 и 3 гл., когато Бог заяви на Адам, че ще умре в деня, в който яде от дървото – т.е. обеща му негативни исторически санкции за непокорството. Сатана, на свой ред, отхвърли претенциите на Бога, че може и ще нанесе исторически санкции, като заяви, “никак няма да умрете.” Тези два противоположни възгледа продължават да са във война и днес, като днес те се изразяват в конфликта между християнското тълкуване на историята и езическото тълкуване на историята. Като цяло езическото тълкуване на средата отхвърля идеята, че в историята може да се вложи някакъв свръхестествен смисъл, което означава, че историята не е непрекъснатото действие на Бога за провеждане на Неговия план. Причинно-следствените връзки в историята не са етични, т.е. няма никаква връзка между покорството или непокорството на хората под Бог а и техните видими благословения или проклятия. Просперитетът на различните народи е в резултат на някакви “обективни,” лишени от морален смисъл фактори, но в никакъв случай на морален характер. За съжаление, тук отново голяма част от християните несъзнателно подпомагат този езически възглед. Църквите съзнателно са приели, че историята ще върви към по-зле и към по-голяма власт на дявола и неговите последователи върху земята, дори когато вярват, че Църквата ще става все по-силна духовно и все повече невяста без петно и без бръчка. Забележете: християните ще стават все по-съзнателни, но този факт няма да им помогне да стават все по-могъщи и все повече да завземат властта върху земята – ето я идеологията на дявола, чрез която той се опитва да лиши християните от победата в историята, която Исус Христос е извоювал на кръста.
Библейският мироглед не може да приеме тази езическа причинно-следствена връзка в историята. Християнинът трябва да приеме като единствено валидна историческата вяра, че с нарастването на Църквата в знание и покорство, както и с разширяването на благовестието по цялата земя, все повече обществени институции, човешки колективи и цели народи ще се покоряват на Бога и ще започнат да изпълняват Божиите закони във всяка област от своя живот и дейност. Това, от своя страна, ще доведе до по-големи Божии благословения върху човечеството като цяло и върху покорните народи в частност, които благословения ще се изразяват в нарастващ икономически, психологически, военен, политически и т.н. просперитет. Така ще става явно за все още езическите народи, че Божието благовестие е реална сила, която може да променя света и историята и така ще бъдат събудени към ревност да притежават това благовестие. Всякакъв друг начин на мислене поставя Божието благовестие и библейския мироглед само в света на абстрактната, практически неприложима, отвлечена вяра, без да има някакъв реален смисъл в реалния човешки живот и действия.
Бог е създал цялата вселена, дори небесните тела, с цел и предназначение. Това, което за хората изглежда като автономни, безличностни процеси, всъщност е управлявано от личните действия на Бога Създател. Така и в икономиката това, което изглежда като безредие и хаос,всъщност е Божият безпогрешен, съвършен план за човечеството.
Чарлс Дарвин осъществява цялостна философска революция в науката: той създава система на мислене, според която редът във вселената не е продукт на върховно предназначение, а на съчетанието на строгите, непроменими природни закони с хаоса на върховната случайност. Езическите учени най-после биват “освободени” от претенциите на християнския Бог. Неговата стратегия е основана върху използване на слабото място на християните – вярата в някаква обективна, обща за всички хора логика – и унищожаване на най-силното апологетично оръжие на християнската вяра – телеологията, или целенасочеността, във вселената.
Социалните учени и особено икономистите развиват следствията от Дарвиновото учение в обществените науки: човекът, възникнал като продукт от случайни процеси, не може да се надява, че тези процеси ще бъдат винаги благоприятни за човечеството като цяло. Следователно, той трябва да вземе съдбата си в свои ръце и, изучавайки природните и обществените закони, трябва да се противопостави на хаоса, като замести хаотичната еволюция на биологичните видове с планираната, целенасочена еволюция на осъзнатия човек.
Тъй като “човек” е доста общо понятие и е трудно да се определят “целите на човека,” езическите икономисти стигат до естественото заключение: целенасочеността на пазара, а заедно с нея и върховенството на пазара, трябва да се определя и упражнява от “колективния човек,” т.е. държавата, ръководена от планиращ елит. Този елит трябва да притежава властта да налага икономически решения на отделните индивиди, за да осигури движението на икономиката към определените от държавата цели и предназначение. Следователно, тоталната държава е единственото логично следствие, ако се приемат като верни философските презумпции на езическата обществена теория.
Библията отхвърля тезата за безличностността на пазара, а заедно с нея и нейното логическо следствие: необходимостта от държавната намеса на пазара. Бог, като всезнаещ и всемогъщ, изпълнява Своя върховен план за човечеството именно чрез икономическата свобода на децентрализираните участници на пазара: семействата. Опитите за икономическа централизация са противни на Божия план и следователно винаги ще водят до икономически кризи и хаос. Автор: Божидар Маринов
Ние учим нашите деца на пътя на спасението. Ние ги учим да обичат Бога и да Му служат. Искаме училището да ни подкрепя като помага на нашите деца да познаят Бога. Бог ни е призовал да владеем земята. Адам трябваше да се грижи за градината и да я пази. Работата е основополагаща институция. Човешкият труд е под проклятие заради греха на Адам. Човекът трябва да работи, за да изхранва своето семейство. Десятъкът от увеличаването на неговото богатство трябва да се дава на Бога. Част от богатството му трябва да се дава на бедните.
Детето се учи да чете, за да може самостоятелно да чете Библията. То също трябва да чете книги, списания и вестници. Човекът се нуждае от информация за да подобри своя жизнен стандарт. Четенето е основно средство за придобиване на знание. Християнското училище, което произвежда превъзходни читатели, върши ценна услуга на родителите.
Същото може да се каже за изучаването на числата. Числата представляват взаимоотношения, които съществуват в Божия свят. Аритметиката и математиката са жизнено важни за разбирането на света. Компютърът е важно средство в съвременния бизнес. Откритията на научната технология не биха могли да се състоят без изучаване на математиката. Изучаването на физика, химия, биология, история, изкуство, музика и т.н. служи за да обогати нашия живот.
Образованието на нашите деца е вложение. То носи парични изгоди. Когато избираме училище за нашите деца, ние искаме да знаем как това училище ще помогне за подготовката на нашите деца за бъдещето. Ние също подготвяме детето, за да ни подкрепя в нашите старини, ако това стане необходимо (Изход 20:12).
Училището, което се справя отлично, ще бъде наградено. Родителите ще определят кое от няколко училища осигурява най-добрата възвръщаемост върху техните образователни долари. Училището, което се справя лошо, ще бъде изоставено с течение на времето. Тези, които работят най-ефективно, ще се разширят. Така работи контролът над финансите.
Преди няколко години една президентска комисия, занимаваща се с образованието в Америка, докладва, че имаме “нарастваща тенденция към посредственост” в държавните училища. Точно това трябва да очакваме, и точно това са предсказвали противниците на държавните училища преди около век. Родителите имат най-голям интерес да се погрижат децата им да получат качествено образование. Държавните училища не позволяват ефективен финансов контрол от страна на родителите.
Тази система беше съзнателно построена от професионални образователни дейци на държавна работа, за да се намали родителският контрол. Некомпетентните учители остават в държавните училища, защото имат държавни удостоверения. Те биват защитавани от войнствени учителски профсъюзи с политическа власт. Училищата не са конкурентни, тъй като върху образованието има действителен държавен монопол. Резултатът е посредственост или по-лошо. Цената е твърде висока, тъй като държавните училища не отговарят пряко пред родителите. Те се финансират от данъкоплатците чрез политиците.
Въпросът за родителската власт не може да бъде отделен от въпроса за финансирането на училището. До степента, в която родителите не са напълно финансово отговорни за образованието на своите деца, до тази степен те са изоставили контрола над образованието. Този който плаща, поръчва музиката.
Държавното образование е съзнателно замислено да отнеме властта над образованието от родителите, и особено от християнските родители, към хуманистичен контрол чрез политика и бюрократично лицензиране. Учителските профсъюзи са станали политически, защото това е начинът учителите да задържат властта над училищата.
Християнските гласоподаватели са гласували постоянно за тази система. Те са повярвали на лъжата: “безплатно образование.” Няма такова нещо като безплатно образование.
Властта над финансите е тази, която представлява основното родителско средство за контрол над съдържанието и метода на образованието. Да се изостави тази финансова и морална отговорност е да се предаде следващото поколение в ръцете на похитителите на деца.
Като обобщение:
Бог плаща на всички свирачи.
Бог поръчва всяка музика.
Няма такова нещо като безплатно образование.
Колкото по-неясно е кой плаща на свирачите, толкова по-голяма власт имат свирачите да избират музиката.
Училището е продължение на семейството в морално отношение.
Учителите са наети възпитатели.
Има няколко начина да се организира контролът в християнското училище.
Родителите придобиват контрол над училищата като запазват властта да купуват на своите деца образование в конкуриращи се училища.
Държавните училищни системи ограничават тази свобода на избора.
Без свободния пазар в образованието, родителската власт е ограничена или дори унищожена.
Парите говорят.
Твърде много християни приравняват бедността с духовността.
Образованието на нашите деца е инвестиция.
Плащането на училищните такси не е част от семейния десятък.
Дисциплинарните проблеми се пораждат в държавните училища, защото родителите нямат власт.
Обучението трябва да става в морална среда.
Днес държавното училище използва принуда, не морално убеждение.
Родителите могат да купят по-добра дисциплина в частните училища.
Парите говорят.
Служителите в държавните училища не искат родителите да ги контролират.
Истинският контрол е политически.
Затова учителските профсъюзи са политически организации. Лисиците искат да пазят кокошарника.
Хуманистичните похитители на деца изискват от християнските родители да платят откуп, но децата никога не биват връщани.
Християнските училища са принудени да се съревновават. Те не смеят да пренебрегнат повечето родители.
“Прогресивното образование” е регресивно; то е древен хуманизъм.
Християнското образование е прогресивно: философия на линейна история.
Държавно-контролираните училища са неподвижни бюрокрации.
