15 причини да четем книгата Битие като история

1 Причина: Един християнин, като последовател на Христос, трябва да следва Неговия пример за отношението Му към Старият завет и закона.

2 Причина: Исус очевидно смята описанието за създаването на Адам и Ева за факт, както и потопа.

3 Причина: Книгата Битие е писана като исторически документ.

4 Причина: Принцип на херменевтиката: Писанието тълкува Писанието. Целия Стар завет се отнася към Битие като към история.

5 Причина: Принцип на херменевтиката: Писанието тълкува Писанието. Новият завет приема Битие за история.

6 Причина: Възприемането на Битие като история е съвместима с други възприети божествени събития в историята.

7 Причина: Историята в Битие е необходима, за да бъдат обяснени смъртта и страданието.

8 Причина: Историята в Битие е основополагаща за благовестието.

9 Причина: Историята в Битие е необходима за сплотен и съгласуван библейски християнски светоглед.

10 Причина: Отхвърлянето на Битие като история откъсва Библията от реалния свят, като превръща християнската вяра в безсмислен „въздух под налягане“.

11 Причина: Църковните отци са приемали историческия възглед за „млада земя“ и потопа описан в Битие.

12 Причина: Реформаторите са я разбирали като история.

13 Причина: Историческият натурализъм (космически, геоложки и биологичен) е догма за атеиста, което трябва да накара всеки информиран християнин да осъзнае глупостта на това да отхвърля историческата книга Битие, тъй като ще направи услуга на атеиста.

14 Причина: Пренебрегването на историята в Битие води до ерес и вероотстъпничество.

15 Причина: Има само една „причина“ Битие да не се приеме като разбираема история: погрешните аргументи на опорочените хора, които се представят за историци или „научният“ вариант за произхода.

Цялата статия можете да прочетете в блога "Парчета разум", като натиснете ТУК.

бутони за социални мрежи

Въведение в домашното образование.

Напоследък в медиите и виртуалното пространство все повече се дискутира т. нар. домашно образование, а именно формата на образование на децата, в която единият или и двамата родители са изцяло въвлечени в този процес, а обучението се провежда вкъщи. Това е вариант на образование, заобиколен от множество митове и погрешни схващания. Макар този метод да продължава да дава високи резултати както в академичен аспект, така и по отношение на социализацита с другите деца и реализацията в живота, много хора все още не виждат позитивните страни на тази система или имат субективно отношение относно нейната същност.

Възникване на домашното образование

Домашното обучение е обучение по образователна програма извън училищната система и е съществувало винаги през вековете. По време на Средновековието образованието в Европа не и било задължително и този период е родил един от най-великите умове на човечеството, образовани вкъщи. Същото важи и за Америка - след заселването на новия континент децата са били образовани вкъщи основно от родителите си или от страна на частни учители. Според някои учени (д-р Реймънд Муур) периодът с незадължително образование бележи най-високо ниво на образованост на населението в САЩ!

Оказва се, че едни от най-великите лидери, изобретатели, предприемачи, атлети и гениални умове на човечеството са били образовани именно вкъщи - ето някои от тях:

• Александър Велики (356-323) г. пр. Хр., обучаван от собствения си баща и под менторството на Аристотел;
• Жана Дарк (1412-1431 г.) - френска жена-лидер, един от най-великите военоначалници в историята, обучена вкъщи от майка си;
• Леонардо Да Винчи (1452-1519 г.) - италиански художник и изобретател;
• Исаак Нютон (1643-1727 г.) - най-великият физик в историята
• Блез Паскал (1623-1662 г.) - французин, един от най-големите математици и философи, обучаван от баща си;
• Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) - известен германски композитор, обучаван от баща си;
• Клара Бартън (1821-1912 г.) - създателка на американския Червен кръст;
• Александър Греъм Бел (1847-1922 г.) - откривател на телефона, обучен вкъщи от глухата си майка
• Пафнути Чебишев (1821-1894 г.) - един от най-големите руски математици;
• Дитрих Бонхофлър (1906-1945 г.) - немски християнски мислител и идеолог, убит от Хитлер заради това, че говорел и проповядвал открито срещу него;
• Томас Едисон (1804-1896 г.) Майка му го извежда извън училищната система на 7-годишна възраст и започва да го обучава у дома, след като е бил обявен за безнадежно глупав от своя учител;
• Чарлз Дикенс - изключително плодовит английски писател;
• Уинстън Чърчил (1874-1965 г.) - най-великият политик на 20 век;
• генерал Дъглас МакАртур - водещ американски генерал на 20-век, обучаван вкъщи от майка си;
• Андрю Карнеги (1835-1919 г.) - известен американски бизнесмен и филантроп;
• Фердинанд Порше (1875-1951 г.) - германски конструктор, създател на автомобила Порше;
• редица американски президенти, мислители и лидери - Томас Джеферсън, Джеймс Монро, Ейбрахам Линкълн, Джон Адамс Бенджамин Франклин, Джордж Вашингтон, Джеймс Мадисън, Патрик Хенри, Франклин Рузвелт, Теодор Рузвелт, Марк Твен, Джордж Бърнанд Шоу, Франк Райт и мн. др.

Съвременното движение за домашно училище възникнало през 60-те години на 20 век в Америка, като скоро след това почти изчезнало и било възродено през 70-те години. Отправната точка било решението за премахването на молитвата от държавните училища. Това решение запалило искрата на движение за домашно обучение, макар по онова време то да било незаконно в 45 щата. Законите бавно се променяли и до 1993 година всичките 50 щата (Neal, 2006) признали правото на родителите да обучават децата си вкъщи. Все повече хора започнали да виждат ползите от това обучение и броят на практикуващите го продължава да нараства, а докладите по образованието на държавния департамент на САЩ  сочат, че броят на учениците, получаващи образованието си вкъщи се е увеличил от 850 000 през 1999 г. на 1,1 милиона през 2003 г. (Fagan, 2007)

Идеята започва да придобива все по-голяма популярност и да се развива непрекъснато. Въпреки първоначалната съпротива от страна на държавните власти в Съединените Щати, днес това е най-динамичното образователно движение в страната, което продължава да расте с 15% годишно. То набира скорост и в други страни, като Канада, Австралия, Франция, Мексико, Южна Африка, Англия, почти цяла Източна Европа и много други, включително Русия.

Причини за домашното обучение

Мариет Улрих (2008) дава много добро описание на причините, поради които много семейства днес избират да образоват сами децата си. Макар насилието в училище да е един от водещите фактори при избора на тази система, съществуват и много други причини за това. Статистиката сочи, че 31,2% от родителите обучаващи децата си у дома казват, че "загрижеността им относно училищната среда"  е била основната причина в полза на домашното обучение, докато 16,5% са заявили като причина "неудовлетворението си от академичната подготовка в училищата", 29,8 % са казали, че "желаят да дадат религиозно и морално обучение" на децата си, 6,5% са изтъкнали като причина това, че "детето им има специфични физически или психични здравословни проблеми", 7,2% - че "детето им има други специфични нужди", а 8,8% посочват "други причини" (Fagan, 2007).

Академични постижения на учениците, обучавани у дома

Интересно е как хората правят предварителни заключения по отношение на домашното училище преди да са се запознали с фактите. Някога децата обучавани у дома в Америка са били от "семейства на бели, от средната класа или на религиозни общности", но вече не се ограничават само до тях (Greene & Greene, 2007, стр. 1). През последните години рязко е нараснал броят на децата от афро-американски произход, които се обучават вкъщи ("Black", 2006, стр. 1). Според проучването "Техните силни страни: американски деца, обучавани вкъщи" резултатите при децата, обучаващи се вкъщи не показвали значителни различия въз основа на тяхната раса или малцинствена принадлежност – при всички тях (бели ученици и представители на малцинствата) резултатите в 12 клас били около 87% (Klicka, 2006, стр. 1)! Съвсем различна е ситуацията при държавните училища, където се наблюдава дълбок контраст между постиженията на осмокласниците – при белите ученици те са 57%, докато при чернокожите и испаноговорящите – 28% по отношение способностите за четене (Klicka, 2006, стр. 1).

 Статистиката говори благоприятно не само за ученици от малцинствата, обучавани вкъщи, но и за всички ученици, без значение от демографията им. Посоченото по-горе проучване завършено през 1997 г. включвало 5 402 такива деца и потвърдило, че средните резултати на обучаващите се у дома са били по-високи “с около 30-37% по всички предмети” от тези на децата в държавните училища (Klicka, 2006, стр. 1).

Домашно-обучаваните ученици следват паралелно своите връстници от държавното училище. Около две-трети продължават образованието си, а една трета постъпва директно на работа (Brian Ray, Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America, NHERI, 1997).

Освен отличните резултати на стандартизираните тестове, поради гъвкавата природа на домашното обучение средно-статистическият ученик, обучаван вкъщи, има възможността да се дипломира на 16-годишна възраст и да отиде в колеж (Neal, 2006, стр. 2). Направени са проучвания, за да се сравни обстановката при домашното обучение с тази в държавното училище по отношение на разстройствата като дефицит на вниманието и хиперактивност. Те са показали, че родителите, обучаващи децата си у дома, са осигурили повече време "ангажирано с академична работа" в сравнение с държавното училище, което прави домашното обучение по-полезно за детското развитие (Duvall, 2004, стр. 12).

Поради това увеличение на академичните резултати, не е чудно, че колежите се опитват да наберат повече деца, обучавани у дома, поради високите им резултати, съчетани със самодисциплина за довършване на задачите. В статия, разпространявана между персонала на колежите относно ползите да се положат специални усилия за набиране на деца, обучавани у дома, Грийн и Грийн казват: "Вярваме, че населението, обучаващо децата си у дома представлява плодородна почва за усилията на колежите за набиране на студенти, тъй като предлага голям брой умни студенти с широк образователен, личен и семеен опит".

Въпросът с професионалната квалификация на родителя

Опонентите на домашното обучение вярват, че родителите нямат способността да обучават по същия начин както един дипломиран учител. Опитът и фактите обаче доказват, че родителите имат способността да обучават детето си във всеки клас, особено в началните класове на образованието.

При домашното обучение децата имат възможности, които липсват в традиционната класна стая. Ако ученик иска да зададе въпрос в клас, може времето да не е подходящо за това или учителят да е твърде зает, за да му отговори. Вкъщи обаче, ако детето има въпрос, може да се отдели време, за да му бъде отговорено или ако родителят не знае отговора, да го потърси. Никой няма всички отговори, дори учителите – в крайна сметка и на тях се налага да правят справки, особено във века на непрекъснато актуализираща се информация.

В подкрепа на родителите, желаещи да учат децата си от горните класове съществуват ресурси в тяхна подкрепа като онлайн или кореспондентни курсове, кооперативи и занятия в обществените колежи (Fagan, 2007, стр. 1). С тези занятия учениците се ползват от  предимствата на учител, опитен в областта и обикновено получават достъп до специфична помощ от страна на учителя. Това много прилича на онлайн-курсовете, които се предлагат от обществените колежи.

Проучванията и практическият опит разкриват, че не дипломираните учители, а посвещението и здравата работа на родителя предизвикват впечатляващите резултати на домашно-обучаваните деца. Статистически се оказва, че децата, имащи родители с учителска диплома постигат същите резултати в сравнение с онези деца, чиито родители не притежават такава и дори малко по-високи! (Lawrence Rudner. Scholastic Achievement and Demographic Characteristics oh Home School Students in 1998 Education Policy Analysis.)

Проучването "Техните силни страни: американски деца, обучавани вкъщиЮ установило също, че резултатите на учениците, обучавани вкъщи варирали около 86%, "независимо от законите в щата" - без значение дали липсват такива наредби, или дали те са доста обширни и подробни (Klicka, 2006, стр. 2). Тази статистика показа, че наредбите във връзка с тестовете, образователната степен на родителя (която може да варира от гимназиална диплома до сертификат за учител или бакалавърска степен в друга област), законите за задължителна посещаемост и други – всичко това не повлиявало по никакъв начин върху резултатите, получени на тестовете.

Социализацията и домашното образование

Един от най-често изтъкваните и според мен - напълно необосновани аргументи срещу домашното училище е фактора социализация.
Напълно съм съгласен, че за да бъдат продуктивни членове на обществото е необходимо децата да общуват с други хора без непременно обаче това да са техните връстници. Най-естествено и нормално за децата е на първо място децата да се социализират със своите родители, с баба и дядо, роднините, с братята и сестрите от семейството си и с други деца наоколо.

Общуването с връстниците не е на всяка цена продуктивен процес, тъй като след своето завършване на училище децата рядко работят само с връстници, а по-скоро с хора, обхващащи значително широк спектър от възрастови групи. Не вярвам, че социализирането представлява напасване с деца на същата възраст, ако на тях им липсва морален компас, чувство за правилно и грешно или уважение към учителите и хората в позиция на власт. Когато децата са малки, за тях е трудно да различат от кои деца да странят. Именно тук се проявява натискът на връстниците и децата искат да подражават на поведението им, за да паснат в групата и да получат одобрението на околните.

Откритията сочат отново и отново, че повечето домашно-обучавани ученици са въвлечени в многообразни дейности, взаимодействат си с широк спектър от хора и оказват позитивно влияние върху своите общности. Опитът е показал, че тези деца са добре социалиазирани и способни да създават дълготрайни приятелства, надхвърлящи възрастовите и културни ограничения (Brian Ray, Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America, NHERI, 1997). Установено е също, че децата, завършили домашно обучение, които са били изложени на тези възможности за социализация, са показали същите способности за оцеляване и принос към обществото, както техните връстници от държавните училища.

Домашното образование е една необходима възможност. То е доказало статистически, че е метод на обучение, чиито резултати надвишават тези в държавните училища. Децата, получили домашно образование, са доказали себе си в колежите и по-късно в реалния живот. Често се спори относно квалификацията и социализацията, но аргументите просто не са достатъчно научно издържани. Нека стане ясно, че с този материал не критикувам традиционните форми на образование, а защитавам въвеждането на домашното образование като необходима и здравословна алтернатива на държавното и частното образование.
Източник: Естествено

бутони за социални мрежи

Клас- филм за насилието в училище (по действителен случай)

Филмът е заснет по действителен случай (за огромно съжаление) и отразява реалната, деградирала обстановка в държавно субсидираните училища, показвайки резултатите от родителската безотговорност. Филмът е изключително въздействащ и на места отблъскващ. На моменти, бих казал пресъздава реалността по брутално нечовешки начин. Препоръчвам този филм на всички родители и преподаватели. Реалността не винаги е толкова розова, колкото предполага обществото!

Филма може да бъде свален от Zamunda.net от ТУК. 

Гледайте филма онлайн, напълно безплатно, без регистрации и т.н., озвучен на руски език, от ТУК.

бутони за социални мрежи

Нацията Новатор- от Сол Сингър и Дан Сенор

Това е книга за новаторството и предприемачеството. И за това как страна, малка като Израел, е олицетворение и на двете: най-много иновации и предприемачество в днешния свят има в еврейската държава. Страна със 7.1 млн. население, до скоро мишена на терористи-самоубийци и ракети, сега привлича рискови капиталови инвестиции колкото Великобритания и повече от Франция и Германия взети заедно. Днес Израел има повече компании в световния индекс на технологичните компании NASDAQ от всяка друга страна с изключение на САЩ.„Нацията новатор” е документално изследване, но и своеобразна мозайка от аргументи и разкази. Авторите се вглеждат в историята и културата на Израел и дават примери с множество стартиращи израелски фирми, за да покажат източниците и проявленията на творческата енергия на неговия народ. Те са няколко, но според тях водеща е chutzpah – необичайната склонност на израелците да отхвърлят приетото, харесваното, установеното, да се противопоставят на властта и да подкрепят противоположното.            Но макар Сенор и Сингър да се възхищават от неразказаната история за икономическите постижения на Израел, те разказват и за области, в които страната изостава. Изследват и заплахите за продължаващия успех на Израел, повечето от които ще изненадат читателя, защото международния печат не се занимава с тях.            Задължително четиво за всички експерти и непрофесионалисти, които се интересуват от Израел и Близкия изток.

"Това не е книга за технологиите, въпреки че споменаваме много компании за високи технологии. Ние се възхищаваме от технологиите и влиянието им върху модерните времена, но тук подчертаваме екосредата, която ражда радикални, нови бизнес идеи"- авторите.

За предварителни поръчки моля напишете лично съобщение на някой от администраторите на групата във Фейсбук от ТУК. Цената е 14 лева и количествата са силно ограничени!

бутони за социални мрежи

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Невярващото бебе: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Вярващото бебе: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Невярващото бебе Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот - пъпната връв - и без друго е твърде къса.

Вярващото бебе: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Невярващото бебе Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

Вярващото бебе: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Невярващото бебе Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

Вярващото бебе: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея, без Нея не можем да съществуваме.

Невярващото бебе Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

Вярващото бебе: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

бутони за социални мрежи

Нашия първи Рожден Ден!

 Днес 14.04.2010г ние празнувахме първия Рожден Ден на нашия син Емануел. Емануел Господинов поздравява всички със следната песен!

бутони за социални мрежи

Как да отговорим на въпроса "Каква заплата очаквате?"

Подгответе се - бъдете уверени и честни. Кажете сумата, която очаквате, но не и пожелателни цифри!

Един от задължителните въпроси на интервю за работа е „Каква заплата очаквате?”. Обикновено това е най-важният, но и най-притеснителният момент от интервюто за кандидатите. Те най-често се притесняват дали няма да се надценят и да отпаднат още в началния етап на конкурса. Ако пък са склонни да работят за по-малка заплата, как ще се възприеме ниската им самооценка от интервюиращия? Съществува и опасението, че е възможно да поискат по-малка сума, отколкото биха могли да получат.
Попитахме HR мениджъри на компании от различни бизнес сектори и HR консултанти от агенции за подбор на персонал, какво очакват да чуят задавайки този въпрос и кои отговори и реакции биха донесли успех на кандидатите.

Десислава Бутилова, мениджър "Човешки ресурси" – Synectica

"Когато човек преговаря за заплата, трябва да има определена стратегия. Не може просто да поиска повече пари. Кандидатите трябва да знаят, че на работодателите не се харесва отговор от типа: „Наемът ми е 500 лв., разходите ми за храна са толкова и т.н.” Работодателят плаща за определен опит и качества, а не на база разходите, които правите в ежедневието си."

Доц. д-р Драгомир Бояджиев, управител - DB Interconsult

"Кандидатите трябва да ходят на интервю подготвени. Добре е да се постараят предварително да разберат какви са нивата на заплащане в сектора. На интервюто бих ги посъветвал да изчакат и да разберат задълженията и отговорностите, които ще имат, защото без тази информация е трудно да се определи сумата."

Венцислав Петров, Project manager – Manpower

"Неприятно впечатление правят по-напористите отговори. Кандидати, които не питат какви ще са им задълженията и очакванията към тях, а каква ще е заплатата. Други директно казват, че не биха се интересували от позицията, ако заплатата е например под 2000 лв. Такива кандидати нямат голям шанс да продължат напред в конкурса. Проблемът не е в това, което казват, а как го казват."

Иван Папазов, старши мениджър в дирекция "Човешки ресурси" - UniCredit Bulbank

"Негативно впечатление прави, когато кандидатът не е сигурен в себе си и се колебае. Ние уважаваме хората, които имат реална преценка за своите качества и умения и могат уверено да заявят очакванията си за заплата. Дори кандидатът да се подцени или надцени, винаги се опитваме да направим справедливо предложение."

Цвета Сирмай, консултант – Consulteam

"Кандидатите трябва да отговорят какво наистина би ги мотивирало, като преди това бих ги посъветвала да преценят дали заплащането, което очакват, е релевантно за позицията и за опита, който се изисква. Дали наистина могат да предложат всичко, което се очаква от тях, или ще има период на обучение. Добре е да са проучили и какви са нивата на заплащане за подобна позиция."

Христо Георгиев, Human Capital Manager – Telerik

"По време на интервю за работа човек трябва да покаже ентусиазъм и желание от съвсем друга светлина. Мотивацията трябва да идва от компанията, от типа работа, а не от възнаграждението. Въпросите, които кандидатите трябва да си задават, са дали компанията предлага възможности за развитие и дали след една година е възможно възнаграждението му да е увеличено два пъти."

Елена Димова, мениджър "Подбор" – Monday

"Въпросът за заплатата не трябва да е тема табу. Хората не бива да се притесняват да споделят какво би ги удовлетворило за съответната позиция. Но трябва да могат да се обосноват защо искат такова заплащане. Колкото по-откровена е дискусията между двете страни, толкова е по-ползотворна."

Как се възприема, ако кандидатът пръв попита за заплатата?
Според Цвета Сирмай често се случва кандидатите първи да попитат какво е възнаграждението за позицията. „Някои задават този въпрос още по телефона, когато ги каним на интервю”, казва тя. По думите й това не създава негативно отношение към кандидата, но по време на самото интервю прави заключение дали заплащането е основен мотиватор за човека. „По време на срещата трябва да успее да докаже, че освен възнаграждението има и други цели”, обяснява Сирмай. Така смята и Елена Димова. „Ако кандидатът пръв подеме темата за заплащането, някои интервюиращи биха си помислили, че единственият мотив е заплащането, но за мен това не е проблем. Задача на интервюиращия е да установи кои други фактори биха имали значение за човека и до колко. Би било проблем, обаче, ако кандидатът наистина се интересуват единствено и само от парите. Защото, ако такъв човек стане част от екипа, той би се управлявал трудно, както и неговата мотивация”, обяснява мениджър подбор в Monday.

Ако интервюто върви към своя край, а темата за заплащането все още не се е коментирала, е нормално кандидатът да зададе този въпрос, смята Венцислав Петров от Manpower. „Но възпитано. Може да каже: „Понеже не коментирахме до момента, бих искал да ви попитам, приблизително колко мога да очаквам за подобна позиция”. Такава ситуация обаче е  хипотетична, защото няма работодател, който да не се интересува от това какво очаква кандидата”, споделя Венцислав Петров.

Ако кандидатът поиска по-ниска заплата от предвидената?
Едно от притесненията на кандидатите е, че могат да поискат по-малко пари от тези, които работодателят е предвидил като възнаграждение. HR специалистите обаче са категорични, че реално това не се случва. 
 „Скоро имаше конкурс, в който всички кандидати казаха, че очакват по-малка заплата от тази, която компанията предлагаше. Работодателят знаеше, че може да ги наеме на по-ниска заплата, но каза: „Не, за съм предвидил такова възнаграждение и ще го дам”, разказа пример от практиката си Десислава Бутилова от Synectica.

„Съобразяваме се със съответните нива на пазара и с проучванията, от които ползваме информация”, твърди Иван Папазов от UniCredit Bulbank. Венцислав Петров от Manpower обяснява, че всеки работодател има граници, в която се движи заплатата за определена позиция. И ако кандидатът получи работата, ще му се предложи заплатата, с която върви длъжността. „Ако работодателя е преценил, че за позицията търговец заплата е 1000 лв., няма да даде 500 лв. защото човекът така се е определил”, обяснява Петров. Така смятат и в   GLOBUL. „Ако кандидатът каже, че очаква 500 лева, а нашата заплата е 700 лв., ние ще му предложим 700 лв.”, казва ръководител  секция „Подбор на персонала” в мобилния оператор.  По същия начин ще постъпят и в софтуерната компания Telerik. „В случай, че кандидатът каже с 200 лева по-малко от долната граница, която сме предвидили, няма да му дадем по-малко пари. Той ще започне на същата заплата, на която са хората на неговото ниво и ще бъде мотивиран по същия начин”, твърди Христо Георгиев.

Какво не се възприема добре от HR специалистите?
Негативно впечатление на интервюиращия прави, когато кандидатът не е сигурен и се колебае, признава старши мениджърът в дирекция „Човешки ресурси” на UniCredit Bulbank Иван Папазов. Той съветва кандидатите да са уверени и да имат реална преценка. „Ако очакванията са твърде високи, а кандидатът не предлага висока квалификация или опит,  това показва нереална самооценка, и бихме предположили, че тя ще се отразява и в  работата на кандидата. Ако пък заяви ниска заплата, в сравнение с опита, който има, това означава, че има твърде ниска самооценка.”, допълни Папазов. 
Освен неувереното поведение, кандидатите не бива да определят желана работна заплата на база разходите си. Според доц. д-р Драгомир Бояджиев, управител на DB Interconsult има кандидати, които обясняват посочената сума с високите цени в магазините, необходимостта да се плаща наем, да се пътува до работата с автомобил. „Това е пример за формиране на бюджет не според това, което получавам, а според разходите, които трябва да покрия. Гледната точка на работодателя е съвсем различна. Той е готов да плати работна заплата, основана на приноса на бъдещия служител, а не на неговите разходи”.

Добре е да знаете, че...
Ако кандидатствате за позиция, която е по-висока от тази, която заемате, а индустрията е близка или същата, то тогава е нормално да определите исканото възнаграждението на база на пакета, който имате в момента, казва Елена Димова, мениджър подбор в Monday. Ако обаче човек прави по-драстична промяна, е добре да проучи преди интервюто, какви нива на заплащане са нормални за тази позиция и индустрия.  
По време на интервюто се дръжте уверено. Много хора се притесняват да комуникират сума, но има определени позиции, за които несигурноста и колебливостта не са приемливи. „Ако искате да работите като търговец или кандидатствате за позиция  свързана с комуникации, се изисква определено ниво на самоувереност”, обяснява Венцислав Петров от Manpower. Той допълва, че скромността в такива случаи означава, че тези хора, няма да вършат добре работата си.  
Дори и да знаете точно каква заплата ще поискате, не бързайте да повдигате темата за възнаграждението. „Изчакайте, разберете задълженията и отговорностите, които ще имате, защото без да знаете това, е трудно да искате определена сума и да се обосновете защо”, категоричен е доц. д-р Драгомир Бояджиев. 

Източник: Human Capital
бутони за социални мрежи

Писмата на душевадеца

Писмата на душевадеца вече стана любимо четиво на мнозина в България след първото издание, осъществено от Славика и Верен. В епистоларен план. авторът представя основните християнски ценности, като използва брилянтна изразност и фин хумор. В тази наистина уникална книга, жанра на която й е неопределяем, английския писател К. С. Луис създава провокиращо, забавно и в същото време страшно четиво, което дава на читателя сериозни теми за размисъл. Книгата е написана в епистоларен стил (т.е. като писма) и от името на Душевадеца - стар и циничен демон, който дава съвети на племенника си Горчилко как да изкуши така един човек, че душата му стане притежание на ада. С лек и непринуден стил Луис описва всички начини, по които човек може да потъпче доброто в себе си, а едновременно с това елегантно критикува кухия свят, предлаган на хората от страна на злото, свят, изцяло в полза на Душевадеца и в ущърб на човека и Бога. В края на книгата, издадена у нас от издателство "Славика" стои и брилянтното есе "Душевадеца вдига тост", в който Луис прави тотална - и брилянтна критика на целия фалш на съвременното общество. По мое мнение едно от най-силните късчета литература, писани някога. Книгата се продава в книжарници Пингвините на цена 5,90лв и може да бъде поръчана онлайн на цена от 5,02лв от ТУК. 

бутони за социални мрежи

Какво четат HR специалистите в CV-то?

Подходящото оформление и правилно структуриране са ключови!

CV-то като инструмент за създаване на първоначално впечатление за кандидата не стои дълго време в ръцете на специалистите по подбор. Това прави избирането на подходящо оформление и правилното структуриране на автобиографията основни задачи при подготвянето на документите за кандидатстване. По-смелите цветни решения в дизайна на CV-то, грешките или пропуските в представената информация могат обаче да изпратят кандидата назад в списъка с одобрените или да го изключат директно от него.

Какво четат специалистите по подбор в едно CV и какво им прави впечатление в автобиографиите на кандидатите, попитахме HR мениджъри от компании в различни бизнес сектори и HR консултанти от агенции за подбор на персонал.

Колко време HR мениджърите четат едно CV?

Мнението на професионалистите е, че не е необходимо много време да бъде прегледано едно CV и в него да бъдат откроени важните детайли. Времето обаче зависи и от изискванията на позицията, за която кандидатства кандидатът.

Според доц. д-р Драгомир Бояджиев, управител на DB Interconsult, "СV-то не стои дълго време в ръцете на професионалиста и хората, които го подготвят, трябва да имат това предвид. Да знаят, че автобиографията им трябва да е подготвена за прочит понякога в рамките на няколко минути".

Сканират или четат подробно CV-то?

Оказва се, че повечето специалисти първоначално сканират автобиографията, за да откроят важните моменти в нея.

"Винаги е полезно да се изчита от край до край едно CV, независимо дали информацията в него служи за непосредствените ни цели или не", твърди Мартина Ангелова, консултант в Accelerate HR. "Има случаи, в които един кандидат, който не отговаря на търсения профил, се оказва подходящ за друга позиция", казва още тя.

"Начинът на разглеждане на автобиографията много зависи от това как е подредена и структурирана. Ако тя е стегната и информативна, бих могла да го сканирам. Ако обаче е тромава за четене, би ми било трудно и ще ми трябва доста повече време, за да отсея точните моменти", смята Ани Мутазова, специалист "Подбор на персонал" в SAP Labs България.

"Първо гледам снимката, ако има такава, после начина на оформление на CV-то, защото това за мен е много важно. След това чета цялата автобиография - не я сканирам. В един момент, след като си прочел стотици CV-та, това нещо не отнема кой знае колко много време", обяснява практиката си Антоанета Петрова, HR мениджър на "Нетера".

Какво прави първо впечатление в една автобиография?

Първото впечатление, която създава автобиографията, понякога е определящо за това дали кандидатът ще бъде извикан на интервю за работа. На какво обръщат внимание първосигнално, попитахме HR мениджъри от компании в различни бизнес сектори и HR консултанти от агенции за подбор на персонал.

По думите на Надя Михова, рекрутмънт мениджър в Taurus, "впечатление в едно CV прави всичко – от дизайна и това как изглежда то до информацията, която попада в него".

"Първо поглеждам как е подредено самото CV. За мен е много важно да е структурирано добре. Предпочитам автобиографии, които са по-подробни и дават конкретна информация за конкретните длъжности, на които е бил човекът", казва Деляна Рачева, старши мениджър "Управление на човешките ресурси и промяната" в KPMG.

Мнението на Аделина Великова, HR Manager на 60K, е, че "първо впечатление прави това как е подредено самото CV и езикът, на който е написано. След това начинът, по който е структурирано, как са написани допълнителните умения. Винаги има разлика в това как човек е представил себе си, защото всяка една подробност е важна".

От значение ли са форматът и дизайнът на CV-то?

Повечето от специалистите по подбор предпочитат европейския формат на автобиография. Доколко обаче може да си позволи кандидатът креативност по отношение на оформлението на CV-то си?

Според Цвета Сирмай, консултант "Човешки ресурси" в Consultaem, европейският формат е най-лесен за четене, но когато се работи в компания, която се занимава с подбор на персонала, всички са свикнали да разглеждат СV-та, различни като подреждане и дизайн. "Това е нещо, което не ми прави впечатление, защото търся съществените неща в автобиографията – образование и трудов опит. Не обръщам внимание на това как е оформено самото СV", допълва специалистът по подбор.

Снежана Райкинска, изпълнителен директор на Bulwork, твърди, че обръща внимание на това как изглежда самото CV. "За мен е много важно как е структурно написано, дали човекът се е постарал. Ако използва готова форма от някой job портал, не ми говори добре за него - не е положил усилия да създаде собствено CV, за да покаже свои стил и характер".

"Европейският стандарт е един много добър формат, тъй като той има ясна рамка – дава много първоначална информация, презентира кандидата добре още преди да е осъществен визуален контакт с него", смята Румена Бонгалова, консултант в Manpower.

Мнението на Антоанета Петрова, HR мениджър на "Нетера", е, че "доброто оформление на CV-то не е въпрос на дължина, а на съдържание. Важното е човек да съумее да направи автобиографията си така, че да стане ясно какво е завършил и кога е завършил".

Грешки и пропуски в CV-то?

"На правописни и стилистични грешки не обръщам внимание, тъй като отчитам факта, че човекът може да е бързал да подаде автобиографията в срок и е написал нещо набързо. Когато имаме празни години в CV-то, маркирам ги и по време на интервюто изяснявам какво реално е правил човекът през това време", казва Цвета Сирмай, консултант "Човешки ресурси" в Consultaem.

Противоположно на това е мнението на Емил Георгиев, директор "Човешки ресурси" в Пощенска банка, който е категоричен, че грешките в автобиографията дават адекватна оценка за кандидата. "Ако в CV има грешки и работодателят му отделя време и внимание, значи този работодател не уважава себе си", твърди HR мениджърът.

Какво се гледа първо – опит или образование?

Опитът и образованието на кандидата са есенцията на едно CV, а начинът, по който са структурирани, играе важна роля за това дали човек може да представи обективно и пълноценно себе си в рамките на своята автобиография.

Според Ивелина Анчева, Senior HR Consultant в Bulwork, това зависи от позицията, за която се кандидатства: "Може би гледам първо опита - особено ако се търси опитен човек. Ако позицията изисква релевантно в тази област образование, наблягам на него".

"Няма значение как кандидатът е позиционирал опит и образование в СV-то си", казва Милена Христова, специалист "Подбор на персонала" в K&K Electronics. Тя допълва, че в много случаи предпочита кандидатът да не се е занимавал с това нещо до момента - "наричаме го "бял лист, на който можем да пишем".

"Ако говорим за стажантска позиция, където хората обикновено са с много по-малко опит, разглеждам първо образованието. Когато обаче говорим за позиции, които са мениджърски или сходни на тях, тогава опитът е на първо място, а подходящо образование би било един добър фактор, който би могъл да подсили кандидатурата", твърди Ани Мутазова, специалист "Подбор на персонал" в SAP Labs България.

Негативно впечатление ли прави честата смяна на работното място?

Понякога се случва хората да трупат опит в CV-то си, като сменят няколко работни места в различни компании за кратко време. Какво впечатление създават такива кандидати и изобщо стигат ли до интервю?

Мнението на Мартина Ангелова, консултант в Accelerate HR, е, че "винаги има разнообразни причини за това човек да предприема различни стъпки в личния си живот, които могат да окажат влияние на работната му история. Оставяме всички въпроси, свързани със смяната на работното място, за доизясняване по време на срещата".

"Ако смяната на работното място в рамките на една година е повече от три пъти, трудно може да се намери обективен фактор за това. В никакъв случай обаче не категоризираме една автобиография само по този показател", казва Анна Вдовичина, старши консултант в AIMS Human Capital.

Според Ивелина Янакиева, функционален мениджър "Маркетинг и продажби" в отдел "Човешки ресурси" на "Загорка" е добре, ако в автобиографията става ясно защо кандидатът е сменял работата си.

"Информацията в автобиографията не трябва да се преекспонира, като единствен източник, по който можеш да изключиш някой кандидат. Бихме предпочели да се срещнем с всички подходящи кандидати, които отговарят на базисните критерии за образователен ценз, професионален пит и допълнителни умения и вече в личен контакт да изясним причините за тази смяна, било то и много честа смяна", разказва Росица Тонева, мениджър "Вътрешни консултанти", дирекция "Управление на човешкия капитал" в ПИБ.

Влияят ли името и имиджа на компаниите, в които е работил кандидатът?

Джет Стрикер, HR Project Manager, Interamerican България, казва: "Нека да бъдем честни, че името и имиджът на компаниите, в които са работили кандидатите винаги помагат. Дори и имиджът на една компания да не е перфектен, когато човек се е справял в нея, това говори много за неговите гъвкавост, възможности, положителни страни".

"Тези фактори създават определена представа за кандидата, но това не значи, че работилите в големи и известни компании са в по-добри позиции от кандидатите от по-малки компании. Когато търсим хора, които да наемем, избираме такива, които са попили организационна култура, подобна на тази в нашата фирма", споделя Сирма Донева, директор "Човешки ресурси" в "Телелинк".

"Името и имиджът на една компания са своеобразна гаранция за качеството на изпълнението в предишната работа и за придобити знания и умения. Това обаче не значи, че кандидатите, които идват от организации, които все още не са се наложили на пазара, имат по-малко предимства", смята Мартина Ангелова, консултант в Accelerate HR.

"Никога не бих отхвърлила автобиография на човек, независимо от това какво е името на компанията, която стои там", казва Диана Китанова, мениджър "Човешки ресурси" в "Загорка" и добавя "има много качествени хора, които не са имали шанс да работят за голяма организация. Те стават все по-интересни, защото имат по-разчупено мислене и могат да внесат свежи идеи и поглед"

Ако има двама кандидати – единият идва от голяма компания, а другият от не толкова известна, Антоанета Петрова, HR мениджър на "Нетера4 твърди, че би извикала и двамата на интервю. "В големите организации, можеш да се научиш на много полезни трудови навици, но пък това, което ти дава по-малката компания, е възможността да бъдеш креативен и то изцяло", казва тя.

бутони за социални мрежи

Да приема ли позицията, или да изчакам по-добра оферта?

"В момента не работя. След няколко интервюта получих оферта за работа в компания, която обаче не ме устройва напълно. Да я приема ли, или да изчакам по-добро предложение?”

Този въпрос често измъчва кандидатите, които активно търсят промяна в своята кариера, но в настоящата икономическа ситуация дилемата е изключително трудна.

Офертата може да не е за мечтаната от кандидата позиция, нито срещу исканото от него възнаграждение, но, от друга страна, рискът да не получи ново предложение още дълго време е много по-голям отпреди година и половина.

Отговора на въпроса потърсихме от специалисти от компании за подбор на персонал.Ето какво съветват те:

Доц. д-р Драгомир Бояджиев,
Управител DB Interconsult
Премислете внимателно и ако компромисът е твърде голям, не го правете

Отговорът на този въпрос има дългосрочни последствия за всеки, изправен пред дилемата да приеме позиция, която не го удовлетворява напълно. Какви са плюсовете и минусите, ако приемете работа с мисълта, че търсите по-добра?
Плюсовете са, че започвате веднага, не отлагате процеса във времето и то с неизвестен край. Имате работно място, заплата, решили сте важен проблем, неща които не са без значение по време на криза.
Има и минуси. Работите с едно наум „Защо не изчаках по-добра позиция?” В зависимост от конкретната ситуация не използвате напълно знанията и уменията си, не ползвате чуждите езици, които владеете, или не получавате заплата, съответстваща на вложения труд.  С други думи, не сте напълно мотивирани и дори без да искате, това влияе върху начина ви на работа. Оказва се, че сте започнали работа с идеята да я напуснете. Затова към негативите трябва да прибавите още един: в  трудовата ви книжка и CV има още едно работно място, на което сте се задържали твърде малко. Все повече работодатели не са склонни да назначават кандидати, работили в много фирми за кратко време.
 Така че, изправени пред подобна ситуация, сложете на везните положителните и отрицателни страни. Премислете внимателно и ако компромисът е твърде голям, не го правете.
 Невена Танева
Старши консултант Еймс Хюман Кепитал
Нарасна броят на професионалистите, които остават без работа за повече от 3 месеца
Нашите наблюдения през последната година показват, че определено нарасна броят на професионалистите с добра квалификация и опит, които остават без работа за по-дълъг период, например 3-6 месеца, което беше по-скоро изключение през годините преди икономическата криза. Обикновено в началото на периода от оставането без работа хората твърдо заявяват, че са готови да изчакат, докато намерят наистина добра възможност за себе си. С напредване на времето и възможните финансови затруднения тази мотивация се разколебава и кандидатите започват да променят критериите си за избор на работа. В тази ситуация ние, консултантите в сферата на човешките ресурси, много често получаваме този въпрос. Отговорът, разбира се, не може да бъде еднозначен.
Професионалното развитие на човек в идеалния случай трябва да бъде в прогресия. Опитните професионалисти, които са постигнали определен професионален статут, трябва още по-внимателно да планират кариерните си избори и следващи стъпки. Тук страхът и отчаянието определено не са добър съветник, но все пак решението е индивидуално и всеки има определен праг, до който може да си позволи да остане без работа.
От друга страна, самите работодатели по-скоро също не са склонни да назначават по-квалифицирани от необходимото за функцията кандидати. Въпреки възможността в настоящата пазарна ситуация да привлекат по-опитни професионалисти, отколкото биха си позволили в обичайно време, работодателите отчитат, че това не е дългосрочно доброто решение за тях и съществува голям риск да загубят тези хора много бързо в резултат на демотивация и намиране на друга възможност, която се вписва по-добре в кариерния им път. Наблюденията ни показват, че тези професионалисти наистина остават активни на пазара на труда и възприемат тази си работа като временна.
Все пак нашата препоръка към хората в такава ситуация би била да се подхожда внимателно и търпеливо като при всеки кариерен избор.

Юлияна Яначкова
Консултант "Подбор"Monday
Оценяването на предложение за работа помага да наредите собствените си приоритети
Намирането на подходяща работа в момента изисква доста усилия. Подготвяте резюмета и мотивационни писма, преглеждате обявите за работа, проучвате компаниите, свързвате се с агенции за подбор, говорите с познати и приятели за възможности за реализация, правите тестове, ходите на първи, втори, трети интервюта, не получавате обратна връзка или тя е отрицателна. Всичко това отнема време и може да е доста изтощително. Накрая получавате оферта, най-сетне можете да си отдъхнете, но това ли е, което искате?
Оценяването на предложение за работа помага да наредите собствените си приоритети. Решението може да зависи от много неща: покрива ли абсолютно минималните ви изисквания, от колко време си търсите работа, колко време можете да си позволите да сте без работа и т.н.
Отговорете си на въпроса кои са най-важните неща за вас в момента, с кои можете да направите компромис и за колко време. Доколко ви удовлетворяват предложеното заплащане, социален пакет, работната среда, възможностите за развитие, има ли стабилност, ще можете ли да работите с човека, на който е подчинена позицията ви и най-вече, какво ви харесва и какво не в това, което ще правите ежедневно? Приоритета определяте вие.

Източник: Human Capital

Моето мнение по този сложен казус е следното: Решението на този казус е строго индивидуално и зависи от това, колко време може един кандидат за работа да си позволи да остане без работа. С други думи, отговорът зависи от това, с какви спестени средства разполага безработното лице. Ако той притежава достатъчно спестени средства, за да може да си покрива месечните разходи, моето мнение, е че такъв човек би трябвало да изчака по-добра оферта, за да избегне недостатъците, произлизащи от приемането на една такава „непредпочитана” работа. Но ако финансовото положение притиска кандидата за работа (както е в 99% от случаите), аз смятам, че такъв човек трябва да приеме предложението за работа. Тук трябва да кажа, че не съм съгласен с PR специалистите с това, че един квалифициран кадър, не би бил мотивиран да извършва задълженията си при една не до толкова квалифицирана длъжност. Според мен това зависи от личностните качества на кандидата. Смятам, че след като подпишеш трудов договор с работодадел, ти се задължаваш да работиш така, все едно работиш за себе си, тоест че работника винаги трябва да бъде дълбоко мотивиран в работта си. Поне аз винаги постъпвам така, и ако аз работя една такава „непредпочитана” работа, това не би повлияло на мотивираността ми в работния процес. Остава отворен въпроса с това, че един квалифициран кадър, приел една такава „непредпочитана” работа, би продължил да си търси по-добра такава. С това съм съгласен и смятам, че тук работодателите имат своето право на преценка.

бутони за социални мрежи