За да заредите страницата с уроците по Photoshop, натиснете ТУК.
На Вашето внимание предоставям онлайн Учебник по Adobe Photoshop CS- четете ТУК.
Adobe Photoshop, или просто Photoshop, е програма за обработка на растерна графика на Adobe Systems. Photoshop позволява промяна на сканирани и цифрово заснети материали. Той поддържа над 20 файлови формата чрез диалогови кутии Open и Save. Има собствен файлов формат (PSD), който запазва всички атрибути, използвани по време на работа. Photoshopе една от първите, а и досега остава водеща програма. Нейното име е станало нарицателно, примерно: „Какво се чудиш на тази снимка - Фотошоп!". Тоест - това, което се вижда, не е истина, а е резултат на майсторски компютърен ретуш и даже монтаж.
И не забравяйте да посетите сайтаhttp://smailka.sparklephotos.com/, където можете да научите много полезна информация от света на фотографията.
Свобода, равенство, братство – това са трите принципа, на които се гради, или поне приемаме, че се гради съвременната държава от Френската революция насам. Така или иначе, те са пред нас. Любопитно би било да вникнем в някои техни свойства, особености и взаимни връзки, особено тези, които имат отношение към нашата практика на граждани.
Най-често обсъжданото отношение е това между свободата и равенството. На пръв поглед те изглеждат взаимно изключващи се категории - т.е., колкото повече свобода има в едно общество, толкова по-малко е равенството в него и обратно: равенство може да се осъществи само в ущърб на свободата. Някои дори приемат тези категории като основа на съвременната политическата двуделност – дясното (би трябвало да) поставя в основата на политическите си виждания свободата, а лявото – равенството.
Неприемливостта на последното допускане личи дори само от факта, че горните принципи не са химически елементи, които могат да бъдат изолирани в чист вид, а са състояния, постижими само при определени условия. Така например, равенството в правата (а то е единственото реално постижимо равенство) може да съществува само при наличието на достатъчно свобода. Други споменавани видове равенство – като равенството на възможностите или равенството на резултатите - на практика са невъзможни. Те са и безмислени, защото именно неравенството в тези области създават “потенциалната разлика” между индивидите, която движи общественото развитие. Но опитите да бъдат наложени такива “равенства" върху част от дадено общество винаги са водели до чудовищна несвобода и неравенство в правата. Така, че зависимостта между свобода и равенство е по-скоро права, отколкото обратна.
Свободата, от своя страна, също бива разбивана на различни видове ”свободи”: лична свобода, икономическа свобода, свобода на словото, на печата, дори на мисълта (!?). Всички те, обаче произтичат от една основна свобода (и могат да бъдат сведени до нея): това, изглежда, е т.н. “свобода (или право) на себепритежаване, т.е., свободата човек да притежава себе си (а от там и продуктите на своя труд).
Така стигаме до третия прицип – братството. Бихме могли да го дефинираме като солидарност, породена от любов към ближния. Така определено, то среща възражения. Някои теоретици на държавата не го допускат в тройката поради факта, че то не е обект на правото и, следователно, не може да бъде налагано принудително!
Източник: Media Times Review (извадка от статията на Веселин Кандимиров) бутон за споделяне
Повечето хора не мислят с главите си. Никак даже. Не, не съм скептичен относно хората, не смятам, че човечеството неминуемо отива към зле. Но съм реалист. Повечето хора не мислят с главите си. Не искам да отгатвам с какво друго мислят, но определено не е с главите си. Ако мислеха с главите си, щяха да бъдат рационални през цялото време. Тоест, щяха да имат логична рационална обосновка на всяко нещо, което казват. Или поне щяха да се опитват да имат логична рационална обосновка. И щяха да признават, когато я нямат, и да търсят. Но те не го правят. Повечето хора са способни да твърдят уверено неща, по които никога не са мислили, никога не са видели доказани, и които дори само частица мисловен процес би изложила като безсмислени и нелогични. Но повечето хора не са способни да положат усилието дори за тази частица мисловен процес.
Убеждавам се редовно в това, когато говоря с българи относно образованието на децата си. Когато кажа, че ги обучавам у дома, че не ходят на училище, каква мислите реакция получавам в 99% от случаите? „А какво става със социализацията?” Този аргумент е също толкова инстинктивен у повечето хора, както са чинките на Дарвин. Питайте който си искате еволюционист дали има доказателство за еволюцията, и той ще ви покаже чинките на Дарвин, без въобще да се замисли. Всяка статия за еволюцията говори за чинките на Дарвин. Нищо че чинките на Дарвин си остават чинки, били те с къси или дълги клюнове, червени или бели гушки и така нататък. Чинките не са станали на мармоти, а са си останали чинки. Което не може да е доказателство за еволюцията. Но, както се казва, навикът е втора природа.
Толкова много хора имат този навик да питат за социализацията. Инстинктивно, неволно, нещо като Павлова реакция на дразнение. Без да се замислят дали въпросът въобще има смисъл. Дали има рационална обосновка. Не, те просто го задават. Като програмирани.
Е, аз не обичам да общувам с програмирани ирационални хора. И затова имам въпроси към тях.
Целите на училището
Първият ми въпрос е: „Ние за училище ли си говорим, или за социализилище?” Защо въобще говорим за социализация? Не е ли разговорът за обучение на децата, не е ли разговорът за даване на децата на информация за света около тях? Защо в разговор относно училище и образование изведнъж на първо място е въпросът за социализация? По коя логика учението трябва да бъде изместено от социализацията като цел на училището? Дори да има такова нещо като „социализация,” тя може ли да бъде приоритет за нас, пред образованието? Училищата място за социализация ли са или за образование? Министерство на образованието ли има България, или министерство на социализацията?
Първият ми въпрос е: „Ние за училище ли си говорим, или за социализилище?” Защо въобще говорим заТолкова ирационален е импулсът, който движи тези хора да зададат този въпрос, че те дори не могат да осъзнаят колко е неуместен, когато се говори за образование. За да покажа колко е неуместен, нека да намесим социализацията в други области, например в бизнеса. Представете си собственик на фирма, който се среща с потенциален клиент, и му представя фирмата си, как работи, качеството на продукта, обслужването, техническата поддръжка след продажбата. Клиентът слуша и накрая пита, „А как сте със социализацията?” След което заявява, че той подбира доставчиците си не по качеството на продукта, а по социализацията им. Същото е и с училището: Да определяш качеството на училището по социализацията е точно същото като да определяш качеството на продукта по социализацията.
Когато бях в България преди няколко месеца, видях филма на бТВ за училищата. Няма какво да го увъртаме, качеството на образованието в училищата е спаднало. Българското образование може и да е имало някакви постижения преди години, но днес вече ги няма. Изненадващо ли е? И каква е причината за това?
Не би трябвало да е изненада. И причината би трябвало да е очевидна: Никой не очаква от училищата образование. Хората очакват социализация. Това е първият въпрос, който винаги задават. И естествено, тъй като образованието не е първостепенната им цел, то очевидно училищата вече не го предлагат. Социализацията е станала цел номер едно.
Сериозно сега, ние за училище ли си говорим, или за социализилище?
Функциите на училището
Следващият ми въпрос е: „Кое училище всъщност преподава социализация?” Така де, ако за домашното образование задаваме въпроса, „Какво правите със социализацията?”, нека зададем същия въпрос за държавното училище. Кое държавно училище има някаква програма за социализация? Знаем, че министерството на образованието спуска учебни програми, тоест програми за образование. Всяко училище си има учебен план. Но аз никога не съм чувал за програма за социализация или план за социализация. Никога не съм чувал за дисциплина социализация в университетите. Социализацията не е част от учебната програма на възпитаниците на педагогически университети. И така, преди да ми задават въпроса за социализацията на мен, аз трябва да задам същия въпрос: „В държавното училище, какво се прави със социализацията?”
Отговорът е: Нищо. Единствената „социализация” е събиране на много деца на едно място, и после . . . каквото стане. Каквото излезе от това – добро или зло – е социализацията. Някои деца страдат от това, други намират приложение на своите побойнически или манипулаторски склонности. Трети просто избиват комплексите придобити в дома. Никога досега не съм виждал систематизирана програма за социализиране на тези деца. Разбира се, няма как и да има такава програма: няма как да се направи такава програма, ако децата са различни. Не могат да се програмират реакциите на всички деца на социализацията. Просто децата не са еднакви. Затова и никой не се заема с такава програма; тя е невъзможна. Пък и не е работа на училището да социализира; училището има за функция да образова, не да социализира. То не е концлагер за превъзпитание на антисоциални елементи, то трябва да бъде източник на познание. Или може би греша?
Та значи, къде точно има социализация в държавното училище?
Общуване в реалния свят
Друг въпрос, който задавам, е „Колко често ви се случва като възрастен да прекарвате 6-7 часа на ден в стая с 30 тинейджърчета?” Твърди се, че социализацията е нещото, което ще помогне на децата да развият умения за общуване в реалния свят на възрастните. Е, ако е така, тогава да бъдеш затворен между четири стени с 30 тинейджърчета трябва да има особено голямо образователно значение за нашия бъдещ опит като възрастни. Само че . . . кога в реалния свят на възрастния ни се случва подобно нещо? Почти никога. Общуването в света на възрастните не е затворено в стая с четири стени, нито е със същата група хора през цялото време. Нито се сещам някъде да съм виждал общуване между възрастни разделени на възрастови групи – в този цех са 40-годишните, в другия 41-годишните, след това 42-годишните и така нататък. Кое е реалното на такава „социализация”? Децата прекарват 12 години затворени в стая с тинейджъри, и това се смята за „реален опит” въпреки че реалният опит в живота им е напълно различен от това.
Освен това, в реалния свят имаме свободата да избираме хората, с които общуваме. Това е въпрос на зрялост, ние трябва да направим свободния избор да решим кои хора ще допуснем близо до себе си и кои няма да допуснем. Единствената ситуация, в която близостта и общуването с други хора ни биват натрапени, е ако попаднем в затвора.
Е, за какво всъщност подготвя училищната „социализация”? Къде в реалния свят имаме същото това общуване, което имаме в училището, за което ни подготвя социализацията?
Определение за социализация
И разбира се, въпросът, който всеки рационален човек трябва да си зададе, още преди въобще да спомене „социализация”: „Какво всъщност е социализацията?” Все още никой не знае със сигурност. Знае се, че социализацията е нещо, което се придобива когато детето отиде в държавно училище, много често за сметка на образованието. Това нещо се предполага, че е много полезно за живота след училището, макар че не става ясно как така опитът в една среда може да бъде полезен като опит в съвършено различна среда. Това нещо понякога се дефинира като „умения за общуване.” И тук се дават сърцераздирателни примери за „една майка, която образовала дъщеря си у дома, каква трагедия, момичето не можело да общува с другите.” Не се знае какво точно не можела да общува. В какво се състои общуването?
Не знам за случая с една майка, чиято дъщеря останала несоциализирана у дома. Знам за 7 милиона случаи на хора социализирани в държавни училища в България. Виждам естеството на тяхната социализация по улиците на България – в отношението между хората. В псувните и грубостта. В престъпните групировки. Виждам социализацията във фирмите и държавните учреждения – мързел, интриги, злоба. Виждам я вътре в семействата в България – в разводите, изоставените деца, безотговорните родители. Виждам социализацията в държавата – корупция и парвенющина. В съдебната система и в полицията. Май и не ми трябва определение за социализация. То се вижда.
И си мисля, даже да имаше такова нещо като „социализация,” на кого му е притрябвала, като се виждат ясно плодовете й?
Да де, но как да го обясниш на хора, които са всичко друго, само не и рационални?
Ясно доказателство е, че индивидуалната свобода, дисциплинирана от пазарните подбуди, е тясно свързана с общественото богатство. Пазарите и свободата, която позволяват, са много по-важни за просперитета на нациите от природните ресурси. Много държави, богати на природни ресурси, са разорени от замяната на пазарната свобода с правителствена принуда (например Аржентина, Русия, Индия, Китай и голям брой от африканските държави). Има също така много държави, бедни на природни ресурси, които са преуспели като разчитат основно на пазарните сили (Япония, Хонконг, Швейцария и Сингапур).
Но ако пазарът толкова превъзхожда правителството, защо хората отговарят на почти всеки проблем – реален или въображаем, като търсят решение от правителството? Защо правителствата безпощадно поемат все по-голяма отговорност за благосъстоянието на техните граждани и все по-голяма част от парите им в неуспешни опити да подобрят положението на всеки за сметка на всеки друг? На тези въпроси не може да бъде даден пълен отговор в кратка статия. Но в сърцето на всеки отговор е иронията – пазарите са критикувани по причина, че създават богатство, а правителствата се аплодират заради това, че прахосват това богатство. Пазарите правят чудеса, като създават във всеки от нас силен интерес да предприемем действия, които увеличават богатството на останалите. Малко от нас се замислят за благосъстоянието на повече от няколко от стотици милиони хора, които по различни и индиректни начини печелят от нашата работа и инвестиции. Но ние сме жизнено заинтересовани от заплатите, които получаваме и печалбите, които реализираме, а на пазара нашите заплати и печалби нарастват или намаляват заедно със стойността на нашия принос към другите. Така, чрез приспособяване на нашите усилия и инвестиции, за да подобрим условията си, подобряваме условията за безброй други хора. Добре известното следствие от това е, както посочва Адам Смит през 1776, че въпреки че всеки човек “търси само лична печалба, ... той в този, както и в много други, случаи е воден от невидима ръка, което ще произведе резултат, който не е част от неговото намерение”. Но непосредствено преди това прочуто изявление, той прави друго, по-малко знаменито наблюдение, че всеки индивид: “нито възнамерява да подпомогне обществения интерес, нито знае колко го подпомага”. Тъй като ползите от нашите усилия са разпръснати сред толкова много хора по толкова различни начини, ние не можем да знаем колко помагаме на другите, дори и да ни беше грижа за това. И понеже ползите, които извличаме от другите подобно на това, са разпръснати сред толкова хора, никой от нас не забелязва, или може да идентифицира частния принос на другите за нашето благосъстояние. Ползите, генерирани от пазарите, са силно неоценени, защото са разпределени толкова широко и безпристрастно. И дори когато тези ползи се оценяват, хората рядко осъзнават, че те са възможни само благодарение на сътрудничеството, създадено от пазарните стимули.
Неизбежната последица от това, че пазарът награждава тези, които правят повече, за да са полезни на останалите, е, че той налага загуби за тези, които не го правят. Фирмите търпят загуби и фалират, когато изостанат спрямо конкуренцията при обслужването на потребителите, като прехвърлят оскъдните ресурси на тези, които ги използват по-добре. По подобен начин, онези, които инвестират и работят във фирми, които не даватче техните портфейли се свиват и техните работни места изчезват, като отново се преместват ресурси (включително и труд) към по-производителни дейности. продължително на потребителите по-добри продукти при по-ниски разходи разбират,че техните портфейли се свиват и техните работни места изчезват, като отново се преместват ресурси (включително и труд) към по-производителни дейности. Тези ситуации лесно се забелязват, и веднага се свързват с пазарните сили, които са ги причинили и неизменно се критикува като пазарен провал, койтоизисква коригиращи правителствени мерки.
Всички сме гледали късните новини да оплакват ужасните разрушения, от които страдат хората, когато голям работодател в тяхната общност излезе от бизнеса. Но колко са виждали следващ репортаж за милиони хора, които печелят по няколко долара на година, защото фалитът е освободил ресурси за производство на по-ценни стоки и услуги някъде другаде в икономиката? Ние сме станали богати, защото тези изглаждания създават повече ползи, отколкото разходи. Но тъй като ползите са разпръснати, а разходите са концентрирани, на пазара рядко се дава доверие за първото, но постоянно се обвинява за второто. От друга страна, правителствените програми прахосват богатството, защото ползите от тях обикновено са концентрирани и затова лесно се забелязват, докато разходите за тях са широко разпръснати и лесно се пренебрегват. Политическите коефициенти разходи-ползи от тези програми са по-високи от техните социални коефициенти разходи-ползи, така че те неизменно се разширяват далеч отвъд точката, в която пределната им стойност покрива пределния разход. Очевидно групата, която получава повечето от ползите от дадена програма, ще я цени, ще знае кои политици я подкрепят и ще ги награждава за разширението им. Дори данъкоплатци, които плащат за разточителните програми, обслужващи специални интереси, обикновено се отнасят благосклонно към тях, тъй като ползите са толкова очевидни и лесно се свързват с дадената програма, която ги осигурява и разходите за всяка една програма за всеки един данъкоплатец обикновено са твърде малки, за да бъдат забелязани. В заключение, политическите власти обичат да доставят правителствени ползи, дори ако така прахосват далеч по-големи ползи на пазара. Политиците и бюрократите са в бизнеса да получават доверие за неща и те не могат да го направят за ползи, генерирани чрез пазара, и получават малко, или никакви, обвинения ако програмите намалят тези ползи. Не трябва да се смеем на кучето, че хапе ръката, която го храни. Когато се развиват правителствени програми, които изкривяват и премахват пазарните стимули, ние не само хапем ръката, която ни храни, но също храним ръката, която ни хапе.
В час по философия професорът застанал на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачакал студентите да утихнат. Тогава взел голям празен буркан и го напълнил с топки за голф. След това, попитал студентите дали съдът е пълен. Те отговорили утвърдително. После професорът взел една кутия с камъчета и я изсипал в съда, разклатил го леко и камъчетата се наместили между топките за голф. И отново попитал студентите дали съдът е пълен. Те пак отговорили утвърдително. Сетне професорът взел кутия с пясък и я изсипал в съда. Естествено пясъкът запълнил всичко. Той попитал още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговорили с единодушно „да“. Тогава професорът взел две кутии с бира от бюрото и изсипал съдържанието им в съда, което изпълнило празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмели. Сега, казал професорът, когато смехът утихнал, искам да Ви кажа, че този съд представлява Вашият живот. Топките за голф са важните неща във Вашия живот – семейството Ви, здравето Ви, децата Ви, приятелите Ви, страстите предпочитанията Ви – все неща, които, ако загубите всичко друго и Ви останат само те, животът Ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща. И продължил: „Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за Вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието Ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.“ Една от студентките вдигнала ръка и попитала: „А какъв беше смисълът на бирата?“ Професорът се усмихнал। „Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът Ви, винаги ще се намери място и за две бири.“ :)
Когато се говори за успех, няма как да се подмине един от най-големите български успехи- този на националният ни отбор по футбол от САЩ 1994 година! Този клип няма поучителен характер, неговата цел е да ни припомни онези неописуеми моменти на щастие, които изпитахме през онова "лудо" лято на 1994година. Моето пожелание към читателите на този блог е всеки един от тях да изпита в живота си онзи момент на щастие, изпитан от постигнатите цели в живота си, от това, че е успял!
Имало един майстор строител, който решил да се пенсионира. Той уведомил своя работодател – бизнесмен, който се грижел за поръчките – за своите планове да напусне бизнеса със строене на домове и да живее по-спокоен живот с жена си и другите членове на семейството си. Въпреки, че сериозната заплата щяла да му липсва, решението вече било взето и компанията трябвала да се оправя без него.
Неговият работодател помолил за една последна услуга. „Построй една последна къща – като лична услуга за мен”. Строителят се съгласил, но си личало, че нямал голямо желание. Той бил загубил ентусиазма и мотивацията си и използвал не достатъчно добри материали и не се стараел изобщо. Това наистина бил лош начин да приключи кариерата си.
Когато, в крайна сметка, работата приключила и неговият работодател дошъл да огледа новата къща – той се спрял пред вратата извадил ключа и го подал на строителя. „Това е твоята къща”, казал той – „Моят подарък за теб”.
Какъв шок и срам изпитал строителят тогава. Ако знаел, че строи своята къща щял да направи всичко много по-различно. Сега трябвало да обитава дом, който не бил добре построен.
Същото се случва ежедневно с всички ни. Ние сме „строителите” на собствения си живот и повечето хора просто реагират слабо или апатично на нещата, вместо да действат решително – с хъс и желание. Точно в най-важния момент много хора не дават най-доброто от себе си и когато се огледат после разбират, че неприятните ситуации, в които попадат са същите тези, които те са създали. А всичко е можело да бъде много по-различно.
Мислете за себе си като за създатели. Мислете за живота си като за собствен дом. Всеки ден Вие забивате пирон, слагате дъска или издигате стена. Стройте разумно. Това е единственият живот, който някога ще строите. Дори и да живеете само един ден повече, този ден заслужава да бъде изживян с достойнство, мотивация и любов.
Има един плакат, който казва „Животът е – направи си сам – проект”. Кой би могъл да го каже по-точно. Твоят живот днес е резултат от твоето отношение и избор, които си правил в миналото. Твоят живот утре ще бъде резултат от това, което правиш днес.
Вие сте единственият човек, който знае и осъзнава дали кариерата Ви е достатъчно успешна и никой не би Ви питал, дали сте напълно или частично удовлетворени от нея. Само Вие бихте разбрали, че нещо сте пропуснали и развитието Ви не е толкова успешно, а професионалната Ви реализация не е на мечтаното ниво.
Много хора напълно променят кариерата и професията си след много години професионален живот. Един редактор в списание, който години наред е извършвал рутинна дейност, решава и става собственик на малка печатница. Компютърен инженер, който не е имал възможността да прояви своята индивидуалност, напуска света на високите технологии и отваря сладкарница, където продава щастие и добър вкус на хората. Секретарката, загубила своята работа поради здравословни проблеми, измисля програма за здравословен начин на живот и открива здравен център за консултантски услуги.
Но нека видим какви са хората, които най-често губят интерес към своята работа и към кариерата си като цяло? Те се отличават със следните особености: - Тяхната работа и професия имат много малка връзка с нещата, които наистина ги интересуват. По този начин работата става пречка, а не път към удовлетворението на истинските потребности. - Изпълняваната от тях работа не е наистина тази, която биха искали да вършат. Те не са развили умения и способности в сферата, която наистина ги интересува. - Те никога не са планирали професионалната си кариера в дългосрочен план. Те имат тенденция да установяват краткосрочни цели или изобщо да не планират нищо. - Наближават средата на живота и почват да търсят професионално признание, а настоящата им работа не може да бъде източник на такова признание. Повечето фирми не предоставят достатъчно морални стимули на своите служители и те все повече се обезсърчават.
Ако тези неща се отнасят за Вас – Вие трябва да поемете отговорността да промените кариерата, амбициите и живота си. Запалете енергията си и се мотивирайте за нови професионални постижения!
Започнете като планирате всичко много внимателно. - Помислете добре и определете, какво е най-важното във Вашия живот, какво искате да постигнете в живота, какво искате да постигнете във Вашата кариера, какво би било успех за Вас? Кое е желаното положение, към което се стремите. Сега трябва да разработите план за действие. Той трябва да съдържа малки, краткосрочни цели, които водят до изпълнението на дългосрочната цел. Използвайте опита да се съсредоточавате, който сте придобили през професионалният си живот. - Целите трябва да са малки, но добре формулирани. Например, “да завърша курсове за мениджмънт на малка фирма”, ”да получа диплома за второ ниво технически английски”, “да проверя за възможностите за външно финансиране”, “да науча за дейността на фирмата, в която искам да работя” и т.н. - Ако искате да сте преуспяващ собственик на голяма сладкарница, планирайте да придобиете познания в тази област. Разберете всичко, което можете за сладкарското производство, четете специализирани списания, консултирайте се със специалисти, привличайте експерти. - Направете списък на всичките си способности и интереси и определите с какво те могат да помогнат за постигането на голямата Ви цел. Може би Вие имате умения, които никога не сте прилагали с удоволствие и желание. Затова, отделете тези, които Ви доставят удоволствие. По-добре намерете нещо, правенето на което Ви удовлетворява и придобийте необходимите познания. Станете професионалист в тази дейност, която Ви доставя удоволствие.
Например: Вие бързо пишете компютърен текст, обаче работата в седнало положение часове наред не Ви доставя никакво удоволствие. Макар, че притежавате това умение, не бива то да играе голяма роля в плановете Ви за развитието на кариерата. Насочете се към по-приятните за Вас дейности. Или пък работете прав на компютъра си – това е модерно в някой от западните държави. :)
Не се страхувайте да постигате целите си. Много хора разбират, че трябва да се променят, но не мърдат от мястото си, което изглежда сигурно и спокойно. Апатията и замръзването в една точка е най-големият враг на мотивацията и най-сигурният начин да не сполучвате.
Повярвайте, никой няма да се интересува как върви Вашата кариера и няма да Ви търси супер хубава работа за много пари. Само Вие можете да промените своята кариера и своя живот и себе си! Захванете се с промените и направете живота си по-добър… още сега!
1. Неуморен труд и „здраво бачкане”. Бил Гейтс работи здраво през целия си живот. В колежа той програмира всяка нощ, а през дните е на училище. Когато се захваща с Майкрософт той спи само по 6 часа на денонощие и работи всеки ден от седмицата. За него, да работиш безспирно е един от най-ключовите елементи на успеха.
2. Предприемачески дух. Бил е организиран човек и ръководи съвестно своята работа. Силна е и неговата любознателност – той учи нови и нови неща през целия си живот, включително трупа опит от своите грешки и тези на другите хора. Той е креативна личност, но най-важното е, че се фокусира перфектно върху своите целите.
3. Увереност. Бил Гейтс винаги е притежавал силна увереност. Той винаги е бил уверен, че един ден неговите мечти ще се сбъднат и ще станат реалност.
4. Умения в мениджмънта. Мениджър по рождение, Бил Гейтс успява да изведе Майкрософт до върха на световния бизнес.
5. Умението да убеждава. Бил Гейтс е експерт в преговорите и успешно налага своите идеи върху партньорите си. Големите сделки в живота му са тези с IBM, APPLE, както и с още стотици и хиляди компаний, които налагат продуктите на Майкрософт по света.
6. Технически ориентиран ум. Технически организираният мозък на Гейтс му помага във всички начинания и го довежда до безбройните му успехи.
Постиженията и успехите на Бил Гейтс са толкова много, че за тях може да бъде написана отделна книга. На кратко освен, че дълго време той е най-богатият човек на света, удостоен е с орден „Кралски Командир на Британската Империя”, многобройни известни медии го окачествяват като един от най-популярните и влиятелни хора в света и редица компании желаят да го привлекат като Генерален директор, Бил Гейтс е известен и с многобройните благотворителни прояви и дарения, които той и учредената от него фондация прави.
