“И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчегът на завета.” (Откр. 11:19).
Библията е книга на Божия завет. Тя съдържа доста юридическа и правно-процедурна информация, има и морални предписания и закони. Макар някои християни да отричат това, тя е пълна с подробни икономически инструкции. Има и огромен брой друга информация, свързана с най-различни области от човешкия живот и дейност. Но със сигурност цялата тази информация в Библията е подчинена на една единствена централна тема в цялата Библия: заветът на Бога с Неговото създание и по-специално с човечеството, и още по-специално с изкупеното човечество.
Какво е завет?
Тълковният речник ни дава следното определение за завет: “тържествена, формална, обвързваща договореност между две страни, обикновено с религиозно значение, обикновено имаща вечно (доживотно) действие; [завещание] – юридическо прехвърляне на активи (икономически, морални, интелектуални и т.н.) от завещател към наследник, влизащо в сила при смъртта на завещателя.” С други думи, заветът е нещо като договор, но с много по-голяма обвързваща сила. Заветът обикновено има вечно действие, а, както ще видим при библейския завет, той наистина има вечно действие: той продължава и във вечността.
Божият завет е върховният договор, който Бог сключва със Своето създание. Макар да звучи странно за някои християни, Библията смята самото действие на сътворението на света за сключване на завет между Бога и създанието: Еремия. 33:20 Така казва Господ: Ако ви е възможно да нарушите завета Ми за деня И завета ми за нощта, Тъй щото да не става вече ден и нощ на времето си, Тогава ще може да се наруши и заветът Ми със слугата Ми Давида, (Ер. 33:25). “Ако не съм поставил завета Си за деня и нощта. . .” Със самото Си действие на сътворение Бог обявява, че влиза в определени договорености със Своето създание, които договорености предполагат взаимни задължения и права на участниците.
Откр. 11:19 “И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчегът на завета.” Този стих също е силно свидетелство против онези теолози и пастори, които твърдят, че Мойсеевият закон не е валиден в новозаветните времена: ковчегът на завета съдържаше Мойсеевия закон – плочите на свидетелството.
Заветът на Бога с всеки човек поотделно и с всяка човешка институция е бил централното идеологическо звено на Реформацията; ръководителите на Реформацията са наблягали на идеята, че всеки вярващ е свещеник (т.е., всеки вярващ е в завет с Бога.)
Християнските теолози в историята, които са разбирали централното място на Божия завет, са разбирали също, че заветът има определена структура. Разбирали са също, че тази заветна структура е основна за тълкуването на Библията.
През 1987г пастор, Рей Сътън, публикува своята книга За да преуспееш: Господство чрез завет , в която дава най-свързаното, обосновано и практически приложимо откровение за структурата на библейския завет.
Структурата на библейския завет
Рей Сътън излага следната структура на Божия завет:
1.Божието върховенство (трансцендентност и иманентност)
2. Йерархия, власт, представителство
3.Закон, етика, господство
4. Клетва, съд, санкции
5.Продължителност, приемственост, наследство
Структурата на библейския завет може веднага да се види на практика в Библията. Петте книги на Петокнижието точно съответствуват на петте точки на завета:
1.Битие – Бог Създателят, Всемогъщият, неговата върховна власт над цялото създание
2. Изход – Кой е законният господар на евреите: Бог или Фараона?
3. Левит – Законите за святостта
4. Числа – Съдът над непокорното поколение в пустинята
5.Второзаконие – Наследството и приемствеността на децата на измрелите в пустинята
Десетте Заповеди също са подредени на две групи по пет, като първата група се занимава с отношението на човека към Бога, а втората с отношението на човека към неговия ближен (двете най-големи заповеди: “Да възлюбиш Бога,” и “ Да възлюбиш ближния си.”). Всяка група точно следва структурата на библейския завет:
1.“Да нямаш други богове” – Бог Създателят е единственият Бог на човечеството
2.“Не си прави кумир” – Забранено е поклонението пред други господари
3.“Не изговаряй напразно името на Господа” – Забранено е престъпването на границите на Божията собственост (Божието име)
4.“Помни съботния ден” – Денят на Господа (съботата) е ден на съд и освещение .
5.“Почитай баща си и майка си” – Определена е Божията схема на продължителност и наследство
И втората група заповеди, отнасящи се за отношението на човека към другите хора:
1.“Не убивай” – Забранено е посегателството срещу Божия образ.
2.“Не прелюбодействувай” – забранено е нарушаването на установената от Бога власт и йерархия.
3.“Не кради” – Забранено е престъпването на установените от Бога права на собственост.
4.“Не лъжесвидетелствувай” – Изисква се праведно следване и налагане на Божиите санкции от страна на съдиите и свидетелите.
5.“Не пожелавай” – Изисква се зачитане на Божията схема на наследяване и приемственост.
Структурата на библейския завет се вижда ясно и в структурата на библейската история, тоест историята на откровението в Библията, което довежда до изпълнението на Новия Завет. Господствуващата сега теология разделя историята на отделни, несвързани исторически периоди, наречени диспенсации, които не са нито логически, нито заветно свързани един с друг. Те се различават един от друг по начина на спасение, който Бог е определил за съответния период. Според тази теология, вярващите преди Христос са се спасявали чрез изпълнение на закона, сега се спасяват чрез кръвта на Христос, а ще дойде и период/диспенсация, когато някои ще се спасят и чрез собствената си кръв (ако това не е ерес, любопитен съм да разбера кое е). Заветната теология отхвърля такова фрагментиране на библейската история. Истината е, че историята след Падението представлява постепенно развитие на Божието откровение за Божието спасение, което идва в края на времената (Евр . 9:26) чрез смъртта и възкресението на Божия Син, Исус Христос. Божият завет е водещата “червена нишка” в библейската история и Бог разкрива цялата истина за Своя завет постепенно, чрез серия от пет последователни завета с изкупеното човечество:
1.Ной – Върховенството на Бога, Божият образ в човека (Бит. 9:5-6)
2.Авраам/Исак/Яков – Установените от Бога йерархия и представителство
3.Мойсей – Божият закон
4.Давид/Соломон – Божиите санкции (позитивни и негативни) върху Израил и околните народи
5.Исус Христос/Новият Завет – Човешкият Син и неговите братя – истинските наследници на Божия завет
По библейската заветна структура са подредени също и служенията в петкратното служение в Ефесяни 4 гл.; по нея са подредени и много от книгите в Библията (напр. Левит, Осия, Малахия, Римляни, Откровение).
Запомнете: Петте точки на завета са свързващата структура, без която не бихме могли да съставим цялостен, здраво основан, вътрешно свързан библейски мироглед.
Библейският мироглед трябва да отговаря на няколко основни изисквания, за да бъде наистина библейски. Без да отговаря на тези изисквания, всяка идея, която има претенциите да е библейска или дори използва библейски стихове в своя подкрепа, не може да намери своето място в библейския мироглед и трябва да бъде отхвърляна от християнина.
Библейският мироглед трябва да е теоцентричен – тоест, трябва да търси началото на всички понятия от Бога. Нищо във вселената не трябва да остане извън неговото място в Божия план и всяко нещо трябва да бъде изследвано като произлизащо от Бога и само като произлизащо от Бога. В създанието не съществуват автономни факти, процеси или събития – всичко следва от Бога.
Библейския мироглед трябва да е по Божието откровение. Човекът не е в състояние сам да стигне до каквито и да е познавателни изводи; те трябва да му бъдат внушени свръхестествено. Тъй като човекът е създание, той няма начин, по който да открива нещата; Човешкото познание идва винаги чрез откровение, било то от Бога (чрез Святия Дух), или от дявола. Следователно, всяко знание, което не е основано изрично и съзнателно върху Божието откровение, следва да се отхвърли от християнина като основано върху дяволското откровение.
Библейският мироглед трябва да е заветен и етичен. Цялата Библия е книга за взаимоотношението на Бога с човечеството. Следователно, всяко човешко познание трябва да е съсредоточено върху Божия завет и върху нищо друго. Никое познание, което се опитва да изследва природата сама по себе си, или човека сам по себе си, или Бога сам по себе си, не може да е библейско. Освен това, всяко познание трябва да е подчинено на библейската етика – Божията заповед към човека да владее земята. Познание, което не се занимава с господството на човека над земята или дори го отрича, не е библейско.
Библейският мироглед трябва да бъде вътрешно свързан и целенасочен. Не можем да приемем различни принципи за духовния и материалния свят. Това означава, че е единият от двата свята не отразява Бога, защото Бог не може да се раздели на различни противоречиви принципи, а всичко води началото си от него.
И накрая, библейският мироглед трябва да бъде исторически. Мироглед, който отхвърля етичното значение на историята или омаловажава историята като вижда в нея само случайни събития, автономни процеси, или някакво чисто човешко предназначение и причинност, отхвърля претенциите на Бога на Библията и е антибиблейски. Християнинът трябва да познава всяко нещо съобразно Божието действие в провеждането на Божия план за цялата история. Автономните, безличностни природни и обществени процеси са лъжа; само Божието предопределение и действие са реалният фактор в историята.
бутон за споделяне
