„Тази книга има дарбата да бъде необикновена, когато говори и за най-обикновените неща“
Морган Скот Пек
неделя, 28 февруари 2010 г.
Седемте навика на високоефективните хора- от Стивън Кови
събота, 27 февруари 2010 г.
Богат татко, беден татко - Робърт Кийосаки
Главната причина за финансовите трудности на хората е, че те прекарват години в училище, но не учат нищо за парите. Затова пък се учат да работят запари… вместо да карат парите да работят за тях -казва Робърт Кийосаки. Роден и отраснал на Хавайските острови, Робърт е четвърто поколение натурализиран американец от японски произход. От неговото семейство са излезли много забележителни преподаватели.
Баща му е глава на образователната система на щата Хаваи. Щом завършва гимназия, Робърт отива да следва в Ню Йорк, а след като се дипломира, се присъединява към Американските военноморски сили и заминава за Виетнам като офицер и пилот на военен хеликоптер. Когато се завръща от Виетнам, Робърт се заема със своята бизнескариера. През 1977 година създава компания, която предлага на пазара първите портфейли от найлон и велкро; те се превръщат в известен по цял свят продукт и му носят милиони долари.
За него и неговите продукти се пише в множество популярни и специализирани списания. Той изоставя света на бизнеса и през 1985 година създава международна образователна компания, действаща в седем страни, за да учи на бизнес и инвестиране десетки хиляди студенти. Робърт се пенсионира на четирийсет и седемгодишна възраст и се заема с това, което му доставя най-голямо удоволствие – инвестирането.
понеделник, 22 февруари 2010 г.
Истинският разказ за Ноевия ковчег
Разказът се основава на Библията и по-специално на описанието в Битие 6-9 глави за историята на потопа. Авторът си служи с художествени фантазми, които не излизат от рамките на свидетелството за описаните библейски времена. Когато говори за детайли и размери, Том Дули се е придържал към данни записани в Библията.
Книгата може да бъде закупена от книжарница Пингвините на цена от 15лв, или да бъде поръчана по интернет на цена от 12,75лв от ТУК.
Да правиш бизнес по божия начин – Денис Пийкок
Да Правиш Бизнес по Божия Начин е изследване за това как Бог управлява Своите ресурси, така че да можем да започнем да управляваме нашите по съшия начин. Това е книга за прилагане на Божиите съграждащи принципи както за нас, така и за нашето общество. Да Правиш Бизнес по Божия Начин ни запознава с единадесет главни принципа на мениджмънта, растежа и производителността, за да ни помогне да видим, че библейското християнство наистина носи живот и растеж на всичко, до което се докосне. Да Правиш Бизнес но Божия Начин Разглежда и отговаря на следните видове въпроси:
1. След като Църквата е главният земен център на Божиите ресурси, какво трябва тя да произвежда тук, на земята?
2. Защо Исус поучаваше, че пътят към нашите сърца е през нашето съкровище?
3. Как промяната на начина, по който се грижа за моя собствен живот, може да ми помогне да променя целия свят?
4. Какво е „икономическо благовестие“ и защо то ще промени земята през следващото столетие?
Книгата е достъпна за безплатно четене онлайн в Християнска Интернет Библиотека. Може да бъде закупена на цена от 4лв от издателство Нов Човек от ТУК.
Седем библейски аргумента в подкрепа на домашното образование- Робърт В. Мур
Библията съдържа мъдростта от която се нуждаем, за да служим на Бога в Неговото царство. Тя е нашият наръчник за живота! Ако вие сте родител, който обучава децата си в къщи, в Божието Слово има принципи, който ще ви насърчават да останете верен.
1. Всяко образование е религиозно
Не съществува лишено от ценности образование. Не съществува нерелигиозно образование. Ако премахнем Бога и Неговото Слово от различните академични дисциплини, това означава да отхвърлим съществуването на Бога като Създател на всички неща. Всред образователния елит в Америка, библейските ценности (Бог като център на всичко) са заменени с хуманистични ценности (човекът като център на всичко). Дала ви харесва или не, хуманизмът е финансираната от данъци официална държавна религия. Нечии ценности ще бъдат предадени на децата. Ценностите на кого? “Страхът от Господа е начало на знанието” (Пр. 1:7а)
2. Всичко е създадено за Бога
На дъжавните училища им е забранено да преподават тази истина на учениците. Техните ученици тихомълком са обучавани, че човек не е отговорен пред Бога. Когато Исус не е прогласен за Господар на всичко, хората стават господари сами на себе си. Това е същността на светския хуманизъм, идолопоклонническа религиозна вяра. “Понеже чрез Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.” (Кол. 1:16,17)
3. Бог ни заповядва да пребъдваме в истината
В езическо, светско обкръжение умовете на децата се изпълват с неверни, подли, погрешни, нечисти схващания и философии. Библията, обаче ни дава следната заповед: “Най-после братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е от любов, което е благодатно - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално - това зачитайте” (Фил. 4:8). И по-нататък, “Нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога” (2 Кор. 7:1). Малко са обкръженията, така пагубни за детските умове и сърца като държавните училища (какато и много частни християнски училища). Децата могат да бъдат научени на святост и почитание към Бога само от хора, които почитат Бога!
4. На християните им е заповядано да “излязат” от нечестиви институции
Понеже държавните училища няма да се покорят на господството на Исус като своя образователна политика, те правят себе си нечестива институция лишена от правда и светлина. “Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? Затова - “Излезте изсред тях и отделете се,” казва Господ, “И не се допирайте до нечисто”; и “Аз ще ви приема.. “ (2 Кор. 6:14,17)
5. Ученикът става като учителя си
“Каза им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма? Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства ще бъде като учителя си.” Исус знаеше, че равините и учителите имаха огромно влияние над своите ученици. Това не е по-малко вярно днес; в различна степен децата възприемат мислите и мненията на тези, които ги обучават. “...а всеки, когато се усъвършенства ще бъде като учителя си” (Лук. 6:40б)
6. Божият план е да възстанови семейството
“И Той ще обърне сърцето на бащите към децата, и сърцето на децата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия” (Малах. 4:6)
7. Малките деца имат нужда от здравословна социална среда
“Отлаганото очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот” (Пр. 13:12). “Не се мамете: “Лошите другари покваряват добрите нрави” (1 Кор. 15:33).
Когато Бог ни призове към определена задача, Той ни дава смелостта, силата и способността да я свършим добре. Бъдете благословени когато следвате Божия план за вашия дом!
неделя, 21 февруари 2010 г.
Разкриване тайните на Творението
Пригответе се да преживеете едно необикновено и откривателско пътуване. Това съкровище на историческо и научно познание поставя в ръцете ви ключове, за да разбирате нашия свят и неговото удивително минало.
Бог ни кани да "размишляваме заедно" (Исая 1:18). Но днес много хора се боят, когато се изправят пред интелектуалци обучени да доказват, че на Библията не може да се вярва. Затова нека да дадем отговори от прости наблюдения и задълбочени въпроси, които достигат дълбоко в мотивите на сърцето и отварят път за Бога.
Тази книга ще ви помогне:
- Да откриете научната точност на библейския разказ за Сътворението.
- Да изложите на показ същностните заблуди на еволюционния мит.
- Да изградите непоклатима увереност в реалността и могъществото на Божието Слово.
- Част първа - В началото... науката и Библията са в съгласие! Едно време земята е била много различна и "много добра"! Кога е започнало всичко? Изненадващи факти от космоса и земята разкриват истината за възрастта на нашата планета.
- Част втора - Истинската наука смело подлага на проверка големия взрив и средновековното мислене. От кълвачите до китовете, от вкаменелостите до философите, еволюцията е изобличена като заблуда
- Част трета - Намерено ли е липсващото звено? Разкрийте удивителни загадки и митове относно динозаврите: Какви са били? Защо са изчезнали?
- Част четвърта - Как си обяснявае всички загадки на древните цивилизации? Величествени постижения преди Потопа, пирамидите, НЛО и древните технологии намират своето обяснение в светлината на библейското свидетелство.
Книгата е на издателство Нов Човек и може да бъде закупена от книжарница Пингвините на цена от 45лв. Книгата може да бъде поръчана и онлайн на цена от 38.25лв от ТУК
сряда, 17 февруари 2010 г.
Същност на десетопръстната система за машинопис
Основно положение на пръстите.
При десетопръстната система на писане пръстите на двете ръце се държат върху клавиатурата върху втория (среден или основен) ред клавиши, в така наречено основно положение. От клавиш [F/О] наляво се нареждат четирите пръста на лявата ръка, а от [J/Т] надясно - пръстите на дясната ръка. Палците на двете ръце се поставят върху интервалния клавиш.
На повечето клавиатури върху клавишите [F/О] и [J/Т] има малки релефни пъпчици. Това улеснява тяхното откриване чрез напипване.
Клавишни зони
Клавиатурата се разделя мислено на зони, като клавишите от всяка зона се натискат с един и същи пръст. Разположението на зоните и пръстите, с които се натискат клавишите от всяка зона е следното:
Писане
През време на писане пръстите на ръцете се държат постоянно в основно положение. Само пръста, с който се натиска даден клавиш, ако е необходимо се изнася, натиска клавиша и после се връща в основно положение.
Интервалите между думите се отбелязват чрез натискане на интервалния клавиш с палеца на едната или на другата ръка. - Ако буквата преди интервала е натисната с пръст на лявата ръка, интервал се натиска с палеца на дясната ръка и обратно.
Гледа се само текста, който се преписва или екрана на компютъра, а не ръцете на клавиатурата.
Приключенията на Джонатан Гълибъл
Класическият сюжет с претърпяно след буря корабокрушение и попадането на малък остров, е използван за целите на популяризаторска по същество литература. Сюжетът дава възможност позитивни икономически идеи да бъдат „преобърнати", да бъдат видени в едно абсурдно всекидневие.
Юношата Джонатан Гълибъл, позитивно настроен и любопитен за всичко заобикалящо го, се сблъсква непрекъснато с неразбираемото за него (като носител на здравия разум), ходове на непазарното, "разпределително" и уж-социално мислене. Тези конфликтни ситуации са понякога весели и безобидни, но и доста често - опасни или поглъщащи като черна дупка човешката енергия.
Сюжетите във всяка от главите на книгата придават по преобърнато-парадоксален начин плът и кръв на пазарните принципи, на либералното икономическо въображение. При това внушението се прави ненатрапчиво, с усмивка, някак неусетно в хода на общото повествование. Авторът Кен Скуланд с истинско писателско умение успява да създаде цял един свят - островно обособен, движещ своите абсурдни логики (по-точно е да се каже — буксуващ по силата на своите непазарни предразсъдъци). Епизодините персонажи са въплъщения на тези анти-принципи, но същевременно са колоритни и нееднозначни...
Книгата може да бъде закупена от книжарница Хеликон на цена от 10лв, или поръчена онлайн на цена от 9.50лв от ТУК.
сряда, 10 февруари 2010 г.
От къде идва благосъстоянието- Божидар Маринов
Посвещавам тази статия на г-н Анти, който зададе в Клуба на “Още инфо” въпроса: „Тази магия с парите и аз бих искал да я разбера как става. Един и същи човек работи едно и също работно време в България и в САЩ, тук получава 200 лева, а там 2000 долара. Разбирам, разлика в производителността, ама чак пък 20 пъти!”
За да обясня този проблем, трябва да започна с любимия на всички несоциалистически икономисти пример – Робинзон Крузо. Социалистите мразят примерите с Робинзон. Първо, защото те са достатъчно прости, за да могат и „неспециалисти” да разбират икономиката. Второ, защото показват, че икономиката всъщност е дело на индивидуални човешки решения. Социалистическите икономисти смятат, че икономиката е резултат от безличностни „социални сили”, а човекът само реагира на тях като амеба. Истината е съвсем друга – икономиката е плод на индивидуални човешки решения. Затова Робинзон е добро начало.
И така, Робинзон е на необитаем остров, на който засега има само един достъпен ресурс – плодни дървета. Проблемът е, че те са високи и неудобни за катерене. За да получи необходимата храна за деня, Робинзон трябва по цял ден да се катери и да бере плодове. Времето му отива само в това, и единственото благосъстояние, на което може да се радва, са два-три килограма плодове, които е набрал през деня, но веднага е погълнал, за да остане жив. Как може Робинзон да подобри своето благосъстояние?
Един ден той решава да отдели част от своето време – за сметка на ядене, спане или почивка – за да отсече прът, с който да брули плодовете, вместо да се катери за тях. Това означава инвестиции в средства за производство (да намери остър камък, с който да отсече пръта и да го окастри) и време (да намери подходящ прът). Робинзон жертвува своето време и ядене, но на следващия ден той вече има прът. Сега може да набере същия брой плодове за половин ден (спестяване на време) и без катерене по дърветата (спестяване на труд, а и на калории).
Благосъстоянието на Робинзон се е увеличава два пъти. Защо? Защото неговата производителност се е увеличила два пъти. Той сега не е заплашен от гладна смърт, ако не работи по цял ден. Може да отдели спестеното време в други дейности – строителство (да си построи колиба), изобретения (например, по-добър начин за събиране на плодове), разширяване на бизнеса (да обмисли възможностите да хване онези кози там на хълма и да ги опитоми), застраховки и спестявания (да събере излишъци от плодове за непредвидени обстоятелства или за лошия сезон), ако щете – за изкуство: да си гравира орнамент на тоягата. В зависимост от личното решение на Робинзон, следващите му стъпки ще определят в какво той ще похарчи своето новопридобито благосъстояние – дали за нови инвестиции, или за потребление.
Но най-важното, което научихме от този пример, е, че благосъстоянието идва не просто от труд, а от спестен труд. Когато можем да свършим същата работа за по-малко време, с по-малко труд, това означава увеличаване на благосъстоянието.
Умножаване на благосъстоянието
Какво става, когато в „икономиката” на Робинзон влезе и Петкан? Петкан, да речем, е специалист рибар. Проблемът е, че неговата „специалност” е да лови рибата с ръце във водата. Той е много умел, но тази първобитна технология изисква той по цял ден да стои във водата, за да налови необходимата риба за своето изхранване. Тогава Робинзон, който е спестил вече от времето си, има кога да отсече прът за въдица, да намери стръв, влакна от някое растение, да измисли нещо като кукичка... И така трудът на Петкан може да бъде спестен. Сега Петкан лови същото количество риба за половин ден, без особени усилия, и той може да се съсредоточи върху друга работа или просто да си почива.
Забележете, при втората инвестиция вече няма нужда от това някой да гладува или да не си доспива, както при първата. Първоначалната жертва на Робинзон да произведе пръта сега се предава и на Петкан, без това да изисква някакви жертви от страна на двамата.
Едно и също „спестяване” на труд и усилия сега може да се разпростре в цялата икономика и да окаже своя благотворен ефект навсякъде. Ако дойде, да речем, Петкан ІІ, и той е добър ловец, Робинзон може да отдели от своето спестено време да му направи лък, или примки, или заедно да направят капани, без това да изисква никакви жертви или гладуване.
От своя страна, Петкан и Петкан ІІ, ако са също така изобретателни като Робинзон, могат да се възползват от своята повишена благодарение на Робинзон производителност, и да използват освободеното време и труд в създаване на нови начини за повишаване на производителността. Благосъстоянието на тяхната малка „икономика” ще нарасне в пъти с увеличаване на тяхната производителност.
Това е важен икономически урок: Когато веднъж е направена някаква жертва за инвестиция в производителност, последствията от нея не се ограничават в преките резултати на конкретния човек, а се простират в цялото общество и благосъстоянието нараства в геометрична.
В идеалния случай, ако имаме общество с един милион икономически активни членове, и ако всички те са така изобретателни като Робинзон, нарастването на производителността (тоест, спестеният труд, време и ресурси) с 1% би трябвало да доведе до нарастване на благосъстоянието 10 000 пъти!
С това можем да отговорим на въпроса на г-н Анти: Производителността на отделния американски работник може да е само 20% процента по-висока от тази на отделния български работник. Но умножена по производителността на много други отделни американски работници, фирми и предприемачи, тази индивидуална производителност може да произведе благосъстояние в пъти по-голямо от това в българската икономика. Когато повишената производителност може да се простира в обществото, неограничавана от възпиращи или враждебни фактори, тя не се добавя, тя се умножава.
Кой пречи на благосъстоянието?
Разбира се, малко вероятно е в една национална икономика всички да са изобретателни като Едисън или Александър Бел. Хората са различни, някои хора са по-изобретателни от други, а има и такива, които просто не могат да измислят нищо ново, но пък са добри изпълнители. От един милион икономически активни членове едва ли ще има повече от 10 000 активни изобретатели, а от тях най-много 100 да са близо до нивото на Едисън (даже и това е висока цифра). Освен това, онези един милион икономически активни членове имат да се грижат за стари родители, деца, може би за инвалиди или болни хора, които не са икономически активни. Това разпределя нарасналото благосъстояние сред много хора. Но тези фактори не пречат на благосъстоянието. Те само забавят неговия растеж. Кой пречи на благосъстоянието?
Да се върнем при Робинзон. Да речем, че новодошлият Петкан е по-силен физически от Робинзон и решава, че може със сила да изисква от Робинзон да споделя с него своето нараснало благосъстояние. Той му казва: „Ти сега можеш да задоволиш своите нужди като работиш половин ден, следователно другата половина от деня си свободен и можеш да работиш за да задоволиш моите нужди. Ако не го направиш, ще те принудя със сила.” След това Петкан ляга под палмата и заспива, а Робинзон започва да брули плодовете. Работата на Петкан е просто в края на деня (или на 14 април) да провери какво Робинзон е събрал през деня и да вземе своята половина.
Така Петкан става островен (държавен) чиновник. Той се възползва от повишената производителност на Робинзон, но при него тази производителност не води до ново повишаване на производителността, нито до повишаване на благосъстоянието. Благосъстоянието на Робинзон е същото както и преди. Всъщност, сега неговото благосъстояние е спаднало, защото трябва да се добави неудоволствието от принудата, както и страхът от физическата сила на Петкан.
С течение на времето прътът се изхабява. Той се нуждае от поправка или от подмяна с нов. Тоест, Робинзон трябва отново да пожертвува време, храна или почивка, за да направи новата инвестиция. Но той не я прави. Защо? Защото инвестициите са плод на лично решение и лична жертва, а не на островна (държавна) принуда или политика. В първия случай Робинзон е очаквал подобряване на своето благосъстояние след инвестицията. Във втория случай той вече не очаква такова подобряване, следователно от негова лична гледна точка инвестицията е излишна – той няма да може да се възползва лично от нея.
Един ден прътът се счупва. Сега Робинзон отново трябва да започне да се катери по дърветата. Това намалява неговата производителност. Но пък му дава повече възможности да „крие доходи” от Петкан. Той може да яде докато е на дървото и да сваля от дървото само малка част от събраното. В известен смисъл Робинзон е направил нова „инвестиция,” но този път тя е негативна инвестиция – той се е научил да крие спечеленото. То е по-малко, отколкото ако Робинзон беше свободен да се възползва напълно от плодовете на своя труд, но е повече отколкото ако дава на Петкан всичко. „Икономиката” губи благосъстояние – материално (и двамата ядат по-малко) и морално (Робинзон е принуден да лъже).
Тогава Петкан се усъмнява, и решава да прекарва половината от деня си да следи работата на Робинзон (прави му данъчни проверки). Обществото губи още благосъстояние, защото досега поне единият е спал по цял ден. Сега и двамата работят, и двамата се катерят по дърветата, но общото благосъстояние не само не се увеличава, но и намалява. Няма спестен труд, има повече труд, но същото произведено количество. Робинзон вече не мисли за инвестиции, за спестяване на труд, време и ресурси, защото той лично няма да спечели от тези инвестиции. Неговата лична полза е единствено в успешното криене на събраните плодове.
И така, това дава отговор защо производителността в някои страни е по-ниска от производителността в други – причината е в държавната намеса. Онези хора, които са изобретателни, използват своята изобретателност тогава, когато това ще им донесе лична полза. Но тяхната лична полза се обръща в полза на цялото общество. (Едисън е станал милионер от своите изобретения, но днес всички се ползваме от неговите изобретения, и то на ниска цена.) Когато държавният чиновник пречи на тези хора да се възползват от своите изобретения в повишаване на производителността, те не намират лична мотивация да повишават производителността – своята и на другите. Те или насочват своите умения и усилия в негативна посока (криене на доходи), или сменят острова.
Данъците и държавната намеса удрят именно по икономически успешните – тоест по хората, които са успели да спестят на обществото време, труд и ресурси, и така са постигнали икономически успехи. Следователно, данъците и държавната намеса унищожават личната мотивация именно на онези хора, от които очакваме да повишават производителността, а следователно и на благосъстоянието.
Благосъстоянието не може да се повиши чрез държавни програми. Хората не се мотивират от държавни програми, стратегии или механизми. Хората се мотивират отличните си програми и амбиции. Колкото повече бъдат оставени сами да се ползват от плодовете на своите изобретения, толкова повече те ще бъдат мотивирани да повишават благосъстоянието си.
А когато са напълно свободни, няма да има граници за просперитета на цялото общество!
Абонамент за:
Коментари (Atom)